Здравейте отново, приятели на първия отмъстител, третото измерение и седмото изкуство! Липсвах ли ви? Не?! Ще приема това за „Да”! Не знам дали следите хронологията, но сякаш от цял месец не е излизал супергеройски блокбъстър и се чудя как изобщо сме оцелели. Та това са повече от 30 дни без някакви маскирани комиксови гъзльовци да се бият на голям екран – недопустимо дълъг период за зрителите с интелектуална жажда! Ала ето, че молитвите ни са отговорени свише и след гниещата маса, наречена „Батман срещу Супермен”, добрите еврейски стратези от Холивуд са се погрижили за психическото ни равновесие с нов високобюджетен хит, където известни супергерои се думкат помежду си, този път в отбори – отбор „А” /като в Америка/ и отбор „Б”. /като в Бахти глупостите/
„Войната на героите” е сикуъл на „Зимния войник” и разклонение на „Ерата на Ултрон”, но кой ги брои, нали така? Гледах „Отмъстителите 2” за първи път преди няколко седмици, но единственото, което помня е, че някой през цялото време крещеше. /впоследствие се оказа, че е вътрешното ми „Аз”/ Филмът бе толкова потресаващо некомпетентен, че на моменти ми идеше да си пробия дупка в черепа, за да може мозъкът ми да подиша малко чист въздух. За щастие, „Войната на героите” има малко общо с визуалната чалга на Джос Уидън, а акцентът е ударен върху по-сериозните теми, ако изобщо може да говорим за „сериозни” неща във филм, в който изкуствен интелект с пуловер готви паприкаш, а човек-мравка прави… каквото и да прави, това си е човек-шибана-мравка!
Режисьори на грандиозния метачовешки сблъсък са все още братята Русо. /уточнявам, че нямах предвид „все още” като във „все още режисьори”, а като във „все още братя, а не сестри”/ „Зимният войник” бе сред най-потентните представители на MCU, включващ някои от най-качествените ръкопашни сикуънси в историята на MARVEL, което си беше забележимо постижение за хора, чиито опит с екшъна е трупан от комедийния сериал „Community”. /това обяснява камеото на Джим Раш/ Не е чудно, че Кевин Фийг отряза мераците на Уидън и гласува пълното си доверие на братята – не само за настоящото заглавие, но и за двете парчета на филмовия бехемот “Avengers: Infinity War”. За радост на малки и големи, братята Русо са надраснали предишните запъртъци на компанията и са сътворили продукт с много повече съдържание и подтекст от кофите с пилешки карантии, с които MARVEL ни залива по принцип.
Генералният проблем на „Капитан Америка 3” е, че излиза едва месец след „Батман срещу Супермен” и дежавюто е неизбежно. Но за разлика от церебрално парализирания епос на ЗакС, „Войната на героите” е всичко, което един комиксов филм за възрастни трябва да бъде – угощение за сетивата с логичен и плавно проследим сюжет; една идея по-зрял от предшествениците си, но в същото време с достатъчно премерен тон, за да не изпадне в депресиращи ноланизми. Силата на „Капитан Америка 3” не е в енергичното темпо и хирургическа ефективност на екшъна си, а в идеалната симбиоза между зрелище и провокативност. Не се заблуждавайте от привидно пубертетската атмосфера на заглавието – „Войната на героите” е преди всичко колизия на идеологии, а под повърхността на стандартния блокбъстър лежи втори пласт, който е параноично актуален с коментарите си за правителствено наблюдение, поведенчески контрол и рестрикция на човешките права и свободи. Сценаристите на „Зимния войник” Стивън МакФийли и Кристофър Маркъс доразвиват конспиративния сюжет от предишния филм, като добавят два идейни плот-туиста и поставят ясен контраст в конфликтите – докато в „Зимния войник” Щ.И.Т. бе компроментиран от инкубиращата в недрата му ХИДРА, сега разцеплението отново идва отвътре, но този път от самите членове на организацията.
Разногласието произтича от злополучния епизод в края на „Ерата на Ултрон”, когато стадото на Отмъстителите дезинтегрира цял град в източноевропейската държава Соковия /не повтаряйте грешката ми да я търсите на картата!/, само за да спре робот с мания за величие. Впоследствие екипът преследва оцелелия наемник Брок Ръмлоу в Нигерия, където след хаотично заснет, но органично хореографиран екшън, в стила на Бонд и Борн, авенджърите успяват да убият още десетина невинни цивилни. Инцидентът кара ООН да поиска тотална супервизия върху действията на Отмъстителите, което поляризира мненията на членовете. Допълнително напрежение поражда и появата на Бъки – другарчето на Стив Роджърс, който беше добър в „Капитан Америка ”, после беше лош в „Зимния войник”, а сега отново е ту добър, ту лош, т.е. мени си мнението по-често, отколкото жертва на диария си сменя гащите, но пък лабилността е обяснима за човек, чиито суперумения се ограничават до един промит мозък.
Освен доайените на MCU в мелето се включват и други представители на цирк „MARVEL”, някои специално драфтнати от собствените си франчайзи, като Антмен и Спайдърмен, а други появяващи се за първи път, колкото да се запознаете с тях, като Черната пантера. Истинското му име е Т`Чала и е принц на държавата Уаканда. /отново казвам – не си ъпдейтвайте Google Maps, няма да помогне!/ Битието на този атлетичен нубиец е всекидневен танц с антилопи-гну и жизнерадостни песни с Тимон и Пумба, докато не идва във Виена и след терористична атака, баща му /онзи добродушен негър от „Призрака и Мрака”/ бива пратен на следващото астрално ниво. /атентати в Европа – колко оригинално!/
Всъщност, марвелският Шака Зулу е едно от най-свежите попълнения в MCU и ловко краде някои от най-ефектните екшън сцени за себе си, но реалната причина за дебюта му е постоянният тормоз за самостоятелен черен супергерой. От години публиката обвиняваше MARVEL в слаба диверсификация, заради липсата на отделен чернокож франчайз, сякаш хората бяха забравили, че буквално първият им студиен опит беше „Блейд” с Уесли Снайпс, който е универсален афроамерикански стереотип, не само защото е негър, но и защото е престъпник, лежал в затвора. С „Черната пантера” през 2018 Кевин Фийг ще затвори плювалниците на повечето хейтъри и кой знае – филмът може дори да не мирише на разложен скункс.
Останалите участници са ясни отпреди. Черната вдовица, Бойната Машина Роудс, Алената вещица, Хоукай и, разбира се, личният асистент Джарвис-превърнат-в-супергерой Вижън. Не ме интересува какво сте чули, но запомнете нещо от мен – Вижън /Пол Бетани/ е най-страшният злодей във „Войната на героите”. Представете си го – високоразвит и себеосъзнат, но безчувствен и социално неадекватен изкуствен интелект, показан като много по-могъщ от останалите си колеги и с потенциала на компютърен социопат, досущ като ХАЛ-9000 и Скайнет. Самото му съществуване е заплаха за света, а да не говорим, че Вижън е дори физически отблъскващ. Не знам дали причината е в серийноубийствената лицева структура на Пол Бетани, в безжизнения глас и празни очи на Вижън, в официалния му дрескод на суфистициран педофил, или в неловката свалка с Алената Вещица, пълна с откровено притеснителни признания за това, че иска да „контролира” това, което не разбира, но всяка сцена с Вижън ме караше инстинктивно да настръхвам от кръста надолу.
Прилики и… още прилики между „BvS“ и „CA:CW“
Естествено, реалният антагонист е съвсем друг /Хелмут Земо/ и най-якото при него е, че не става дума за класически комиксов мегаломан, копнеещ да анихилира/завладее планетата, а за комплициран образ, чиято мотивация е по-близка до зрителя, отколкото тази на всички останали MARVEL-ски злодеи. „Войната на героите” има куража да нарушава каноните на комиксовото кино, като грубо прехвърля емоционалната тежест на злодея върху нашата съвест /защото в продължение на няколко филма сме аплодирали и насърчавали действията на Отмъстителите/ и когато истината за Земо се разкрива, част от публиката може, макар и за миг, да се идентифицира с неговата гледна точка, което пък е уникален ход за тъп комиксов блокбъстър. Цялата концепция на „Войната на героите” излиза от MARVEL-ския шаблон и точно това го еволюира. Тук „героите” вършат гадости и убиват невинни, тук „героите” вършат престъпления за собствена изгода и тук „злодеят” може би дори не е чак толкова лош. Личи си, че MARVEL постепенно се опитва да излезе от рамките, поставени в първите две фази и с „Капитан Америка 3” е ясно, че стъпките им може да са тромави, но поне са в правилната посока.
А колкото до супергеройски стълкновения, тук нямаме само един-срещу-един, а цели два контралатерални отбора с по шест чифта съперници и схватката помежду им, колкото и инфантилна да беше на моменти, прави мача Батман с/у Супермен да изглежда като селска свада между пияници, облечени в костюми за Хелоуин. Е, да, някои от кадрите са като съновиденията на невротичен наркоман, но това просто обяснява защо Робърт Дауни Младши е харесал сценария. Акнеликите фенове дълго ще дебатират дали бомбастичното сражение на летището е най-великата супергеройска екстраваганца в историята на киното, ала аз оцених по-концентрираните противоборства, като последващия тупаник между Железния човек, Капитана и Бъки в Сибир, или бесния екшън в Букурещ, където ясно си пролича колко умело могат да снимат old-school екшън братята Русо. Явен минус в случая бе ненужната шейки камера, взета назаем от Пол Грийнграс и „Ултиматумът на Борн”, като за щастие поне 3D-то не водеше до прилошаване. Друго разочарование бе музиката на Хенри Джакман, макар че и аз не знам какво съм очаквал от бивш чирак на Ханс Цимер. Не казвам, че композициите му са слаби, но ме оставиха по-скоро със смесени чувства, защото бяха едновременно прекрасни и отвратителни – също като смехът на дете, болно от синдрома на Даун.
Не знам дали това може да се регистрира като политическа некоректност, но след целия този титаничен сблъсък, единствената жертва бе Бойната Машина Роудс /Дон Чийдъл/, свален в полет от лазера на Вижън. /казах Ви, че този е психопат!/ Както знаете обаче, „който падне в бой за свобода, той не умира“, следователно Роудс оцелява, макар и обездвижен за поне два филма напред. Горе споменах Спайдърмен и е редно да добавя, че новото актьорче /Том Холанд/ е перфектният избор, понеже за има-няма осем минути екранно време направи по-симпатичен Питър Паркър, отколкото сополивият емо Тоби Макгуайър и арогантното лайнце Андрю Гарфийлд успяха за пет филма и два рибуута.
Ще приключвам, защото го заслужавате! Въпреки че не ме остави без вътрешни рани, „Войната на героите” е функционираща комиксова дихотомия с релевантни теми, задоволително оформление и изненадваща дълбочина. 13-тият филм на MARVEL от MCU е прецизно калкулиран риск и дава заявки, че компанията не смята просто да разширява, а да оптимизира Вселената си, особено след като и DC Comics дадоха своите претенции за съревнование. Ала нека тази „конкуренция” не Ви заблуждава, че между двете компании има някаква надпревара за качество – DC и MARVEL са лявата и дясната ръка на тялото, наречено Холивуд, което, като всяко нормално тяло, ги използва основно за чекии. Разликата е, че някои чекии са сухи и измъчени, а други Ви доставят удоволствие и „Войната на героите” определено е от втория вид.
7.0/10
21 коментара
Comments feed for this article
29.04.2016 в 20:25
margo
Мислех да го гледам.. Ще го гледам, за да проверя дали Марвел не са купили и теб!
29.04.2016 в 20:28
cinemascrotum
Никой не може да ме купи, защото съм безценен!
29.04.2016 в 21:08
Tencho Tenchev
Точно го гледах преди малко и съм много доволен, че Капитан бял Европеец нарита задника на чифута Дауни младши ама Стан Лий и компания близко източници трябваше да се отпуснат малко. Все пак си сбъднаха мокрите еврейски мечти като убиха толкова много Германци и Руснаци в филма.
Имаше НА ВИ за погромите на царска Русия и Сталин НА ВИ за Хитлер и концлагирите!!! 😀
30.04.2016 в 00:29
duracell2gb
Много сполучливо ревю, доста си се постарал. Иначе за пореден път се убеждавам, че има тикви, за които едва ли не е невъзможно Марвъл да направят хубав филм. (не визирам Скротума). „Сивил Уор“ е приличен откъм сюжет, а екшън – сцените сравнение със „BvS“ са епични. Бива си ги братята Русо.
30.04.2016 в 12:57
cinemascrotum
MARVEL могат да направят много добри филми, но са ограничени от тривиалната комиксова структура, затова и харесвам всички филми, които се опитват да излязат от нея. А ако братята Русо запазят нивото си, последните две части на „Аведжангърите“ ще поставят нови стандарти в екшъна.
30.04.2016 в 00:57
duracell2gb
Понеже си споменал „Ерата на Ултрон“ – там заради оригиналнеченето и маниерниченето на героите (Джос Уидън), всичко отива по дяволите.
Пропусната възможност за нещо по – стойностно.
30.04.2016 в 01:06
Tyler Durden
Ъъъъ тук ме изненада доста. Тоя филм със 7…за пазителите ок, нo в този аз не видях нищо, освен свежия спиндерман 🙂 Какво ти казвам кристалното кълбо за WarCraft & Money Monster?
30.04.2016 в 12:54
cinemascrotum
Ами аз харесвам също първия „Хълк“ и третия „Железен човек“, които всички останали плюят, така че не ме слушай. 🙂
Но в „ревюто“ го казах – филмът ме изненада със стегната драматургия, реалистичен конфликт, правдоподобен злодей, убедителен екшън и видимо надграждане спрямо предишните серии, така че да, смятам го за над средното /комиксово/ ниво.
За „Money Monster“ нямам никакви очаквания. Всъщност големи очаквания имам за едно друго заглавие, излизащо на същата дата – „Nice Guys“ на Шейн Блек. А колкото до „Warcraft“, там усещам как нещата ще вонят на Нарния за възрастни, но за доброто на Дънкан Джоунс, се надявам да греша.
05.05.2016 в 16:38
Мустак фон Секса от Панама
Като спомена Шейн Блек, оптимист ли си за неговия Хищник? Не за друго, ама щото той изглеждаше най-интелигентния командос в джунглата с очилцата, а и е виждал чудовището с очите си 😉
05.05.2016 в 18:14
cinemascrotum
„Оптимист“ вече е мръсна дума, когато се отнася за Холивуд, но нека да кажем, че съм настроен умерено позитивно към „The Predator“. Пълното ми мнение е отдавна в сайта на Трубадурите: http://trubadurs.com/2014/06/27/predator-reboot-sequel-shane-black-cinemascrotum-140627/
05.05.2016 в 20:08
Мустак фон Секса от Панама
Ооо не знаех, чe си писал по темата. Благодаря за линка 🙂
01.05.2016 в 22:57
duracell2gb
Голям проблем бил този Спайди – https://www.youtube.com/watch?v=DErDxrbMO_4
03.05.2016 в 17:03
Катерина
от сърцето на рекламите
03.05.2016 в 21:19
cinemascrotum
Завиждам ти… но не благородно, разбира се.
08.05.2016 в 23:51
Moron
Брато тоя филм да го бяха кръстили „Говнярката срещу Лайномета“. Не знам как си му дал 7/10! 😀
13.05.2016 в 23:11
Ender
ще ходиш ли на Костенурките Нинджа 2?
13.05.2016 в 23:22
cinemascrotum
Не, но след малко ще ходя по голяма нужда, което си е горе-долу същото.
17.05.2016 в 19:49
Tyler Durden
Ех, Скротуме, каза че отиваш по голяма нужда и си мислех, че си се запътил към концерта на Zimmer, но не те видях там 😀 А на мен концерта си ми хареса доста. Странно че толкова не го харесваш, но за тва те чета де – за една трета от нещата съм на абсолютно противоположно мнение, за една трена на абсолютно същото и една трета ме разцепваш от смях! Продължавай в същия дух иии….повечко ревюта 🙂
17.05.2016 в 21:04
cinemascrotum
Аз на „LOTR“ концерта не отидох, който е най-великият филмов саундтрак, правен някога, камо ли на Ханци…
22.05.2016 в 23:34
trololo
WTF, още не мога да повярвам за черната пантера, че не е отделен вид котка…
18.08.2016 в 13:38
Killua
„Кевин Фийг отряза мераците на Уидън“
Тук подозирам, че превес има формата над съдържанието, но все пак… моето впечатление е, че на Уидън ич не му се занимаваше с Авенджърите и едвам изкара втория (то си и личи), така че не е ли по-скоро по взаимно съгласие раздялата? Аз след като биндж-уочнах Бъфи и Ейнджъл (дам, по-добре късно..), се загледах из разни ютюб клипчета и попаднах на коментар от актьорите от „Много шум за нищо“- филм, който Уидън спретнал леко тайно за десетина дни, докато снимал Авенджърите, щото бил тотално прегорял и имал нужда да се захване с нещо, дет го кефи. Та не ми се струва вероятно да е имал мераци да се занимава повече с Марвел, но знам ли 🙂