Две години?! Сигурно се ебавам, нали? Кой е очаквал подобен неграмотен блог за префърцунени лайна да изкара толкова време? Със сигурност не и Вие, признайте си! Две години е много време, но както виждате, то не ме е накарало да се променя особено. Все още съм си същият некадърен ревюист, чиито водопади от текст са лишени от логика, кохерентност и най-важното – познания за киното. Не сте прочели грешно, днес съм решил да бъда откровен с Вас и да призная нещото, което всеки сравнително интелигентен читател е осъзнал отдавна – аз не разбирам от музика, не разбирам от литература, не разбирам от политика и Господ ми е свидетел, че не разбирам от филми. Вече втора година обаче, номерът явно минава и неопределен брой от Вас продължават да ме посещават по незнайни за мен причини. Ако бях на Ваше място, сигурно щях да изпратя имейл на wordpress.com за незабавното терминиране на блога, като за причина щях да изтъкна мащабното ниво на малоумие, извиращо от страниците му. Ако пък бях на мое място, щях да се засиля с „Лада”-та си, докато развия 88 мили в час и да се върна две години назад в миналото, за да попреча на старото си „Аз” да открие блога. Дори бих му шибнал един профилактичен шамар за това, че е толкова тъп.

Започнах смирено и със семпла цел – да се превърна в най-великия филмов критик на България. Или ако не това, то поне да стана малко по-пулярен и да изляза от сянката на мозъчното гробище, наречено Wired Sphere. Засега едва успявам да постигна втория резултат, а за първия вече е късно, особено на фона на лавината от свръхестествено авторитетна и информирана конкуренция. Днес обаче е празник и трябва да мислим позитивно. А най-позитивното нещо, което ми идва на ум е да продължа да правя това, което съм правил винаги – да губя своето и Вашето време в писане и постване на абсолютно нечетаеми помии. /отнасящи се за негледаеми помии, но това е отделен въпрос/ Все пак киното си има Уве Бол, журналистиката Албена Вулева, а телевизията – Юлиян Вучков. Защо и блог-о-сферата да си няма един Скротум?

През тези две години, блогърският ми статус извърши овчарски скок накриво. Беше ми направен онлайн анализ от стожери в областта на приложната психология – така например стана ясно, че съм комплексиран /и вероятно емоционално нестабилен/ хомосексуалист, който търси внимание и се страхува от по-дълбоки женски и интимни води. Голяма част от казаното е вярно – особено последната – наистина се страхувам от женските води, най-вече ако са изтичащи околоплодни такива. Бях мишена на множество паразити, най-малоумният от които дори си направи плагиатско копие на блога и крадеше от ревютата ми с цел да се прави на интересен, докато не бе смачкан като хлебарка. По-интересното обаче е, че някои от Вас му се вързаха и го добавиха в блогроловете си. /?!/ Какво друго? А да, грешките в ревютата ми драстично намаляха, тъй като едва наскоро се научих да ползвам функцията spell-check, а освен това вече си ги проверявам по два пъти, колкото и да не ми се четат неориентирани драсканици.

Миналата година Ви подарих букет от най-конструктивните изказвания в блога, но тази година просто не ми се занимаваше, а и хейтърските коментари бяха доста по-деривативни /в тази връзка, един съвет – ако обичате, плюйте ме малко по-оригинално, защото вече се повтаряте, благодаря предварително/. Този път обаче нямам нерви за глупости, затова съм избрал много по-лесния вариант – да Ви покажа някои от резултатите, използвани в търсачките, с които хората са стигнали до писанията ми. Както сами ще се убедите, към блога ми водят много пътища, но по нито един от тях не се движат разумни индивиди. Ето ги и съответните search фрази:

цигански хуи   /нямам си/

как изглежда робърт патинсън в ежедневния си живот /ето така/

робин e laino     /Робин от „Батман”, Робин от Локсли или Робин Кафалиев?/

загоряла слива /кой я загори?/

nasiraciq /описваш всяко мое ревю, уточни се/

ГОЛИ РЕВЮТА /няма да е приятна гледка/

как се пише бързи и яростни 5 /както си го написал, duh/

какво е трейлър /по-дълго от тийзър/

4 ciganki /играят белот/

по една книга се самоубива всеки път когато гледаш листопад /?!?/

препаска 3д /само по нея ли?/

джъд уоу /вярно е – Джъд го има тоя wow ефект/

мога ли да го направя преди съм ослепял movie /you can do it!/

смешен негър /много са/

Хвърляне на ножове около човек /питай в някой цирк/

кози великани /с големи вимета/

всички филми с т жак вот вам дам /виж в imdb/

snimki na vratni 6ipove /не съм им фен/

klitor4eta goli /pervert much?/

aktiori s emo pri4eska /лапето от „Двама мъже и половина”/

постер на северна америка /капитан Америка има постер, Северна Америка има карта/

Слай Сталоун по мускул /зависи от мускула, а ако е срамен – гледай “The Italian Stalion”/

ГОЛИ МЪЖЕ /консултирай се със специалиста Roland от Shadowdance/

рамбо от ямбол /от Ямбол познавам само тъпи милиционери/

ryan kwanten shirtless /по-добре виж Матю Маконъхи/

целуване с език v pi6kata /анатомически невъзможно/

как да си направя клизма /откъде, по дяволите, да знам?!/

grafa s cock /не, мерси/

порно филмове с майкъл дъглас /предпочитам жена му/

Какво още трябва да кажа тук? Аз самият съм в лек ступор от факта, че оцелях до днес и не съм си подготвил предварителна реч, така че ще се наложи да ме извините. Мога само да благодаря на тези, които ме четат и ми се радват /малко сте, но Ви има!/; тези които ме четат, но лъжат, че го правят, защото са попаднали „случайно” тук и на тези които ме четат, но ги е срам да си признаят и затова не коментират. Благодаря и на хейтърите, които отделиха ценно време от ежедневието си, за да уточнят в мненията си колко съм зле, сякаш това са някакви шокиращи новини за мен. Именно в чест на редовните ми читатели и с кратко тяхно участие, написах авторски сценарий за любителски филм, който изпратих с препоръчан имейл до М. Найт Шаямалан, Дейвид Финчър и Кристофър Нолан за евентуално филмиране, макар и до момента да не съм получил отговор и сигурно никога няма.

Без повече глупости Ви пожелавам крепко ментално здраве, повечко позитивно настроение и все същата толерантност към безмозъчните ми дрисъци, които нищо чудно да секнат в обозримото бъдеще, защото сериозно почвам да се чудя дали си струва. Пожелания, честитки и поздравления може да оставите по-долу, но не се престаравайте – коментарите Ви са винаги добре дошли, но никога задължителни. И избягвайте да ми пожелавате „обективност”, защото знаете, че няма да я получите. Приятен ден!

P.S. Честит празник на всички Еленки и Константинки!