Снежанка е много модерна мухла напоследък. Показва се по филми и сериали, без да осъзнае, че всъщност изобщо не е за показване. След няколко неуспешни опита и няколко откровени провала, сега идва най-новата версия за битието на хипер атрактивната и неземно красива принцеса Сноу Уайт. Този път нещата са мрачни, може би дори и „здрачни”, а филмът е насочен към по-възрастната аудитория. Малко по-възрастна от аудиторията в бебешките кошари. Противно на целия вложен труд обаче, фалът си е пак налице и нито илюзията за епика, нито евтината имитация на “LOTR”, нито дори присъствието на талантливата Чарлийз Терон могат да измият вкуса на течна курешка, който ще има да преглъщате цял час и половина.

Какво би се случило, ако писанията на братя Грим бъдат модернизирани и преработени за young adult аудиторията? Нищо особено. А какво би станало, ако към този премис се добави Бела Суон? Пълна простотия. На тази формула залагат сценаристите не-ме-интересува-кои-са, сътворили съвременен прочит на Грим-ската притча, макар и техният прочит да не става нито за прочитане, нито за гледане, защото е пропит от безброй клишета и малкото потенциал се изпарява секунди след началните надписи. Ако някога сте искали да се почувствате като екстрасенси, гледайте „Снежанка и ловеца” – в него ще знаете какво се случва десет минути преди да се е случило, но няма да може да направите нищо, освен да дъвчете билета си от яд. Ситуацията е толкова абсурдна, че ако Якоб и Вилхелм бяха живи днес, след гледането на този филм вече нямаше да са.

Все още не мога да проумея кой е излъгал Рупърт Сандърс, че може да филмира адекватно сюжет на братя Грим, след като дори реномирани творци като Тери Гилиъм и Тарсем Сингх претърпяха поражение. Довчера режисирал тъпи TV рекламки, днес британският нууб плонжира в голямото кино и агресивният му отскок не води до аплаузи, а до прозявки, защото „Снежанка и ловецът” страда от непостоянно темпо, мудно развитие на сюжета, нулево развитие на персонажите и посредствена визия. Или казано иначе – нормален холивудски блокбъстър. Сандърс явно искрено се възхищава на Питър Джаксън, Гийермо дел Торо и Ридли Скот, понеже е видно, че усилено мимикрира шедьоврите им. На постера пише, че филмът е „от продуцентите на „Алиса в страната на чудесата”, но по-правилният текст щеше да е „от имитатора на Питър Джаксън”, тъй като „Снежанка и ловецът” прилича по-скоро на “LOTR” модификация, с фауна от скъсани concept art-ове от „Лабиринтът на Фавна” и с medieval епика, а-ла „Небесно царство” за бедни. Личи си, че Сандърс е заемал отляво и отдясно, и е построил целия филм с чужди парчета, също толкова погрешно, колкото и олигофрен би наредил пъзел с кубчета.

Историята е стара като света, или поне колкото Шер, но не чак толкова стара, че Холивуд да не се опитва да й прави римейк на всеки три месеца. Имаме супер прекрасната мома Снежа, мандахерцаща се в приказно царство, доминирано от жестока блондинка с нарцистични комплекси. Злата кучка точи младостта на слугините си, а за актуалния си лицев статут прави периодичен рисърч, задавайки неудобни въпроси на един златен гонг с позивната „Огледало”. За по-сигурно, Кучката заточва Снежа в зандана, но дори там красотата на младата тийнейджърка напъпва с все сила до момента, в който девойката успява да избяга от средновековния си Шоушенк и г-н Огледало има твърде неприятна информация за кралицата: „Вече не си най-красивата, кучко!” Изнервена, кралицата няма друг изход, освен да наеме опитния ловец на глави с оригиналното име Ловецът, и да го принуди да открие избягалата затворничка. Ловецът, естествено, прави обратното – помага на Снежа, омаян от приказно сплъстената й коса и женствения й аромат на неизмити подмишници. После идват някакви джуджета, които уж трябваше да са много сладки и забавни, но през повечето време си ги представях като дивеч за отстрел. Накрая имаме конфронтация между добрата и злата Красота, като добрата побеждава, а после жителите на царството три дни яли, пили и се веселили. Край.

Както виждате, сюжетът си е същия, с минимални корекции, които обаче не внасят необходимата свежест и не извиняват направата на филма. Честно казано, дори съдържанието на телефонен указател щеше да е по-интересно за адаптиране. Но както казах, този път приказката е получила twilight терапията, защото в главната роля не е просто обикновено момиче, а самата Кристен „Бела-Простакела” Стюърт! Кой, в името на Инженерите, е бил този кастинг директор, посочил лицето й, по-безжизнено и от прясно прегазена чинчила, с думите: „Ти си нашата Снежанка”? Който и да е бил, той трябва да бъде освидетелстван в Аркам, тъй като е очевидно, че страда от нелечима форма на делюзия. Кристен Стюърт е адски смешна в ролята и прави дори Лили „Веждата” Колинс /”Огледалце, огледалце”/ да изглежда като по-подходящата Снежанка, а това говори достатъчно.

Измъчените й гримаси, уж на емоционално страдание, а отстрани – като генерирани от особено трудна дефекация, са толкова изкуствени и шокиращо жалки, че учителят й по актьорско майсторство трябва да си изгори дипломата. Опитват се да ме изнасилят – охх, ака ми се!; виждам трол в гората – ахх, много ми се ака!; влюбвам се в ловеца – ехх, нааках се! Това са трите й основни лицеви изражения и тя периодично ще ги сменя, докато не се изчерпят в първите десетина минути. Разбира се, имаме и запазената марка на Стюърт – гледане тъпо в камерата с полуотворена уста, от която се подават два искрящо бели зъба /нищо, че героинята й е живяла години наред в мръсна килия с нулева хигиена – зъбите й са по-бели и от тези на Бъгс Бъни/, така че феновете на „Здрач” ще останат впечатлени как любимата им актриса е толкова навлязла в образа си на неориентирана тийнейджърка, че не би излязла от него, дори когато снима друг филм.

От срещуположния край на везните виси Чарлийз Терон /”Прометей”/ в ролята на дъртата вещица, копнееща за вечна младост. Терон е единственото нещо, заради което „Снежанка и ловецът” е гледаем и единствената от каста, която не дразни с могъщо преиграване. Терон показва еднакво добре завистта, безскрупулността и отчаянието на героинята си и всячески се старае да запази достойнство, напук на заобикалящата я аматьорщина. Въпреки, че споменът за физиономията й в „Monster” продължава да ме буди по нощите с писък, Чарлийз Терон е от актрисите, чиито филми свалям с желание от торентите, тъй като нямам търпение да дойде у нас и да ми „изяде салама”, Блатечки-style. Специално тук извратеното ми подсъзнание биде възнаградено с естетически издържана полугола сцена на млечна баня или поне на къпане в нещо бяло, което се надявам да е било мляко. Нямам идея кой нормален човек би приел Стюърт за по-красива от Терон, затова и аз не успях. Едната притежава присъствие, каризма, сексапил и натурална хубост, докато другата е Кристен Стюърт. /виж, ако съревнованието беше между дъски за гладене…/ Въпреки очевидните усилия на гримьорите, шансът да харесате Стюърт повече от Терон е равносилен на шанса да бъдете блъснати от каруца в центъра на Манхатън, т.е. малко повече от нулев.

Who is the fairest of them all?

И щом в заглавието е уточнено, че има „ловец”, той се явява под формата на атлетичен мъжкар – в случая Крис Хемсуърт, по-познат като „Тор” и баткото на оня красивия от „Игрите на глада”. За да не се правят грешни асоциации обаче, тук вместо чукче носи секира, понеже явно е свикнал да държи нещо в ръцете си и да го хвърля по горските вредители. Хемсуърт наводни киноафиша с присъствието си за последните три месеца – „Снежанка и ловецът” е третият му филм след „Хижа в гората” и „Отмъстителите”. При други актьори /например Тайлър Кич/ това би досадило на публиката, но Хемсуърт е надарен с такава полу-божествена красота, че ако трябваше да избирам между него и Кристен Стюърт щеше да има голяма вероятност да се замисля.

Младежът играе по инерция, сякаш все още е нагизден със скандинавските си одежди, като единствената промяна е акцентът – нещо средно между австралийски диалект и развален шотландски, а.к.а. добре че имаше субтитри. И тъй като това е YA вариация на приказка, Ловецът задължително се влюбва в Сноу Уайт, ако не от първи, то поне от дванадесети поглед. Но не се притеснявайте, чувствата му са напълно логични – все пак той цял ден обикаля в гората и е професионално изкривен да се влюби в момиче, носещо чертите на върба. И тъй като това е „Здрач”-на вариация на приказка, задължително имаме любовен триъгълник. /спомнете си „Червената шапчица”, но по-добре – недейте/ Конкуренцията на Ловеца се нарича Принца – изигран е от новоизлюпеното петле Сам Клафлин /”Карибски Пирати 4”/ и доспехите му лъщят повече от тялото на Едуард Кълън по пладне. Той е детският приятел на Снежа, с когото са си играли на „Чичо доктор”, преди взаимно да осъзнаят, че в някои дупки от човешкото тяло не се бърка /само/ с пръсти. Ала любителите на романтични многоъгълници ще трябва да дерзаят, понеже отношенията между аристократа, дърваря и пиклата не са епицентър на настоящото заглавие и интригата им е оставена за вече обявеното продължение. /Юпи-и-и!/

Опалянка, за малко щях да пропусна джуджетата – какво да се прави, под нивото на очите ми са. Те отново са седем и за разлика от цирка на Тарсем, са представени от истински хора, повечето с доста популярни имена. Първоначално си мислех, че ще е интересно да видя уроди като Боб Хоскинс, Тоби Джоунс, Ник Фрост, Йън Макшейн и Рей Уинстоун в ролята на игриви лилипути, но някъде по средата на филма осъзнах, че съм сгрешил – изобщо не беше интересно. Добрата новина е, че поне в ордата на джуджетата мирише на някакъв екранен опит и Боб Хоскинс дори успява да ни заблуди, че гледаме нещо сериозно. Естествено, Ник Фрост прави обратното. Един от полуръстовете даже прави фаталната грешка да се влюби в Снежа и ако сценаристите бяха наблегнали над тази романтична искра, можеха да измислят иновативна врътка – любовен квадрат, в който джуджето да е равноправен конкурент на Принца и Ловеца. За жалост обаче, размерът си има значение.

Филмът пращи от приказен героизъм и наченки на фентъзи зрелище. Вече споменах за заемките от Средната земя /вкл. финала, където Сноу Уайт мъкне щит с логото на Гондор/, но те са толкова инфантилни, че всеки фен на Толкин би налапал дулото на бащиния револвер и оцветил тапетите в мозъчно сиво. Отделно от това, в една от епичните сцени /извинявам се, прозвуча така сякаш епичните сцени са повече от една/ имаме бегло копие на началната битка от „Гладиатор”, но минус доброто заснемане. Изобщо, всичко интересно в „Снежанка и ловецът” е вече показвано в много по-добър вариант. Към това добавям и облигаторната за хероичния жанр надъхваща реч на главния герой/героиня, с която се опитва да мотивира дадена армия да се жертва за негово/нейно здраве. Не искам да изпадам във вербални ексцесии, но словото на Стюърт е може би най-смешният pep talk в историята на киното. Забележете патоса, забележете властния и въпреки това писклив тон, с който внезапно ъпгрейдналата се от Графиня-Монте-Кристо в Арагорница, убеждава крепостните селяни, че красотата й ще спаси света.

И за да бъда обективен, поне техническата част не е изтезание за сетивата. Ефектите са сносни, операторската работа е на търпимо ниво, има и няколко сполучливи money shot-а, а музиката на Джеймс Нютън Хауърд е тъпа, но все пак е на Джеймс Нютън Хауърд, така че се води като позитив. Личи си, че екипът е бил съставен от професионалисти, които са искали да сътворят една правдоподобна атмосфера и ако филмът гравитираше около класическо фентъзи, нещата нямаше да смърдят на употребени ръкавици на проктолог. Декорите и костюмите са относително автентични, а баталните сцени са до такава степен реалистични, че по време на снимките Стюърт си навехнала палеца и е трябвало да почива няколко дни, докато й зарасне. Ох, горката! Как ще я различават от гризачите, ако няма функциониращи срещуположни палци?

И така, „Снежанка и ловецът” е най-актуалната детска залъгалка, облечена в готически гащи и напразни обещания. В него има равни дози красота, драма, любовни триъгълници, приказни твари и селянки /общо-взето всичко, което имаше и в „Здрач”/, така че верните почитатели ще бъдат очаровани. И ще са единствените. Неопитният режисьор, погрешно кастнатата Стюърт /която би била много по-удачно ситуирана на къра с мотика в ръка, вместо в главната роля/ и клишираният преразказ на отдавна изтъркан сюжет, са само част от нещата, превръщащи лентата в излишък. Окончателната присъда е, че „Снежанка и ловецът” не е толкова епичен fairy tale, колкото малолетен fairy turd и една Чарлийз Терон не е достатъчна да оправдае съществуването му.

4.3/10