Гледах оригиналния „Хищник” с Арнолд Шварценегер за първи път, когато бях на 7 години. С родителите ми бяхме на гости на семейни приятели – едни от малкото навремето, които притежаваха високотехнологичната машина, наречена „видео”. По тази футуристична контрапция вървеше пиратска видеокасета с филм, който никой от останалите не гледаше, сякаш по-скоро за фон. И докато възрастните говореха за техните си неща, аз наблюдавах хипнотизиран и откъснат от реалността как група мускулести американци се надлъгват с извънземен грозник. Не отвърнах поглед до финалния кадър, а малко по-късно същата вечер стана ясно, че съм хванал дребна шарка. /true story/ Започвам с този лирически увод, за да сте наясно, че първият „Хищник” ме маркира двойно – от една страна остави траен отпечатък в малолетното ми съзнание, а от друга – остави временни такива по тялото ми.

predator

Затова не бива да се изненадвате, че имам сантиментално изкривяване към франчайза и досега всячески опитвах да се примирявам с прогресивния му резил. Когато научих, че Шейн Блек ще режисира ново продължение за рептилоподобния ловец, бях доволен и обнадежден. Когато изгледах първия трейлър, останах смутен, но все още умерен оптимист. Ала когато вчера излязох от киното след “The Predator”, вече бях не само начумерен и асоциален, но и лишен от разсъдък в продължение на часове. Филмът ме запрати в такава емоционална кочина, че ми трябваше цяло денонощие, за да мога изобщо да се отърся от дегенеративния му ефект. Бях твърдо решен да не пиша пространствено „ревю”, затова и няма да го правя. Но тъй като се чувствам длъжен да изчистя негативната енергия на “The Predator” от съзнанието си по някакъв начин, ще изброя едва десет от най-радикалните му слабости. А те са Много. Повече.

НЯМА СИМПАТИЧНИ ПЕРСОНАЖИ, ИМА КАРИКАТУРИ.

Във филм пълен с хора единственият, който се държеше най-органично, беше извънземното. Останалите циркулират като механизирани чучела, криещи кухината си зад стена от инфантилен хумор, а дори централните такива /Куин Макена – Бойд Холбрук/ са лишени от атрактивност или достоверност. Всяко действие е автоматизирано, даже отделителната им система. Така например, ако главният герой погълне метално топче в началото, той ще го изсере точно в правилния момент накрая, сетне веднага ще го даде на сина си – явно всичко, което излезе от задника на американците, е достойно за поколенията. Нещо повече – героите не са обикновени откачалки, те са некадърници. Алфа-негърът от „група 2” /”сикуъл на група 1, но по-тъп”/ е бивши войник с позивна „Гейлорд”, преживял опит за самоубийство, понеже опитал да си пръсне мозъка, но не уцелил… мозъка. /?!?/ Black Lives Matter и т.н., но фактът, че си имаме работа с войници, които не могат да си улучат главите от упор, говори прекалено много – както за филма, така и за армията на САЩ.

ШЕЙН БЛЕК НЕ БИВА ПОВЕЧЕ ДА РЕЖИСИРА ЕКШЪН.

Вече съм убеден, че “Iron Man 3” е бил чист късмет, защото при “The Nice Guys”, и сега при “The Predator”, Блек демонстрира остра неадекватност, когато стане дума за динамика, особено от гледна точка на монтирането. Монтажът е безобразен, кадрите са изрязани неритмично и непоследователно, като зрителят остава във вакуума на липсващите сегменти. А, при все че разполага с Хищника – ултимативна икона, с която може да развихри всеки сикуънс отвъд най-смелите ни очаквания – Блек предпочита бутафорни 90-тарски престрелчици, хаотични междувидови схватки и неосветени сцени, където е трудно да видиш когото и да е, особено негрите. /това не беше расизъм, наистина не ги виждах добре/

ШЕЙН БЛЕК ОПРЕДЕЛЕНО МРАЗИ ЖЕНИТЕ.

Ако следите авторските сценарии на Блек, значи сте забелязали, че там жените винаги са виктимизирани и усмъртявани по груб начин. /дори в MCU/ Това обаче е недопустимо и неприемливо за актуално заглавие като „The Predator”, поради страх от #MeToo-линч, и воала – главната героиня /Кейси – Оливия Мун/ не само оцелява, но и даже стреля с автоматични оръжия, нищо че е цивилен учен. Въпреки всичко, Блек не изневерява на женомразието си и Кейси е изтипосана клиширано некадърна и подчинена на мъжете. /прострелва се в крака, рус мъжкар я спасява на мотора си в еротична поза, група загорели войници я наблюдават, докато е упоена; към нея е насочена уж неволна реплика „lick your pussy“ и т.н. сексизми/

ФИЛМ ЗА ХИЩНИЦИ… ВЪВ ВСЕКИ ВЪЗМОЖЕН СМИСЪЛ.

Вътре имаме космически хищник, а сред актьорите има и осъден сексуален такъв – чатещият с малолетни момиченца, Стивън Уайлдър. Вторият бе ампутиран от финалната версия, благодарение на истеричните писъци на Оливия Мун /не знам как е разбрала, сигурно влизат в общи сайтове/, като любопитното е, че същият педо-човек има кратки появи в „Iron Man 3”, и „Любезните пичове”, но странно защо, никой не го взе толкова навътре тогава. Ерата на Великите Холивудски Изнасилвания обаче промени статуквото и сега всяка актриса, искаща да трупа активи, има право да крещи по медиите, че, видите ли, е говорила две минути с някой, който някога е бил осъждан за чатене. Уа-а-а-у, каква жертва! Както и да, този attention-whore цирк така или иначе не лишава филма от педофилски нотки – в една от сцените, психично болен латинос грабва снимка на чуждо дете под мишница и тръгва нанякъде… най-вероятно, за да мастурбира на нея. Та, може би това, което искам да знам е… колко точно „хищници” имаше в „Хищникът”?

НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ НА ЧОВЕКА НЕ Е НЕГЪРЪТ.

Всъщност е лоботомизирано извънземно куче с плитки, чиято основна функция бе да драйфа гранати в ключови моменти. Гони и топки.

ШЕЙН БЛЕК ХАБЕР СИ НЯМА ОТ МЕНТАЛНО ЗДРАВЕ.

Ако страдате от PTSD, аутизъм, или синдром на Турет, то Вие не сте нищо повече от комични персонажи в очите на другите. Аутсайдери и клоуни. Също така, според Шейн Блек, децата със Синдрома на Аспергер са „следващата стъпка в еволюцията”. Силно се надявам това да не е вярно, защото излиза че в моето село има страшно много следващи стъпки в еволюцията, а досега им викахме просто „идиотчета”. Съответното дете /Рори – Якоб Тремблей/ почти не показва симптоми на Аспергер, но за сметка на това е размотавано из сцените като някакво „специално” вундеркиндче, а накрая се издига до служител в научна компания с азиатски директор. Последното е най-логично – все пак азиатците имат история на издевателства с непълнолетен труд. Майтапът настрана, но Рори е толкова умен /или болен?/, че научава хищническия език за по-кратко време от епизод на „Спънджбоб” и борави с технологиите им, без дори да сбърчи вежди. Имам чувството, че целият филм беше само origin-история за бъдещия спиноф – „Рейнман срещу Хищника”.

“THE PREDATOR” Е ОБИДЕН… ЗА ВСИЧКИ.

Пълен е с офензивни теми, смехотворна картина на военни отношения, цинични подхвърляния, минаващи границата на интелигентния сарказъм плюс щипка шовинизъм за десерт. Забележете проблемното дете, към което всички се обръщат с „Форест Гъмп” и „ретард”, обърнете внимание и на нелепата хомоеротика между двамата изстрадали войници. /първият е гръмнал военна кола, но другият е оживял в нея и после двамата са станали BFF-ове, а накрая се застрелват в най-романтичното асистирано самоубийство в историята на киното/ Възхитете се на първосигналните вулгаризми, като например малчуган, който гордо казва “Go fuck yourself!”, или небрежно изсипания бисер “He fucked that nigger up.”, които реплики са си еквивалент на мейнстрийм героизъм, но реално не вършат никаква, никаква работа.

МОТИВАЦИЯТА НА ХИЩНИЦИТЕ Е МИСЛЕНА ОТ НАПУШЕН ИЛОН МЪСК.

В най-общи линии, Хищниците чакат Земята да стане негодна за живеене, за да се заселят на нея. Просто си чакат и си чилват – няма проблеми, никой не ги гони. Но внимание! Смел ренегат-партизанин от хищническата партия решава, че това е несправедливо и идва на Земята, за да донесе на хората оръжие, наречено… не си го измислям… „Убиец на Хищници”? Еха-а-а, верно ли така се казва?! Ебахти сценарните лентяйства! С какво точно би помогнало това оръжие а.к.а. модифициран супергеройски костюм от завода на Тони Старк? Защото, даже да убием всички хищници на планетата, ТЯ ПАК ЩЕ СТАНЕ НЕГОДНА ЗА ЖИВЕЕНЕ. Така че… кой точно печели в тази конфигурация? Определено не и зрителите, повярвайте ми.

В СЦЕНАРИЯ ИМА ПОВЕЧЕ АБСУРДИ, ОТКОЛКОТО СТРАНИЦИ.

Хищникът-предател уж е дошъл на Земята, за да помага на хората, а не да ги ловува, и в същото време още при появата си одира и закача наемници по дървета като хелоуинска декорация. По-късно Рейнманчето убива тийнейджър с предаторската маска, но законови /или морални/ последствия няма – явно местната полиция също почива на Хелоуин. Съпругата на Макена пък гледа болното си дете сама и откровено го смята за лош баща, но по команда рецитира военните му успехи пред група непознати, за да го възхвалява. В една от сцените Макена небрежно трепе хора пред очите на сина си, а в следващата Рори невинно пита: „Тате, ти убиец ли си?” Моето момченце, мислех че си аутист, а не пълен кретен! Най-големият смях обаче е накрая, когато героите са хрипнали върху рязко излитащия кораб на Турбо-Хищника и си стоят здраво на краката, сякаш се разхождат в хола си, а Макена използва силовото поле като детска пързалчица. Юх-у-у-у-у!

СЛЕДВАЩ „ХИЩНИК” НЕ ТРЯБВА ДА ИМА!

Ако финалната сцена е някакъв показател за бъдещето на франчайза, то франчайзът трябва незабавно да умре от африканска чума. “The Predator” беше такова умопомрачително дъно, че предпочитам DISNEY да купят FOX още утре, понеже дори те няма да го сгафят по-позорно. Огромна част от притегателната сила на първите два филма идваше от техния премерен минимализъм и целенасочена семплост – в центъра им винаги беше битката между човек и не-човек, one on one. Блек обаче завива в многомащабна посока, с намеци за някаква бъдеща война между човечеството и хищничеството, тип „Звездни рейнджъри” за болни от Турет. Никой няма нужда от това, никой! А най-ироничното е, че напук на всичките си кървища, това е най-детският R-рейтинг филм правен някога и сценарият му спокойно може да се ползва като слонски памперс, защото вътре са абсорбирани тонове лайна и излизане от тях вече НЯМА.

2.5/10