Оскари 2018

Когато тази сутрин се събудих в локва от собственото си ДНК, след един от онези сънища, които се споделят само на фройдист, прецених че денят ми, а защо не и целият ми живот, не би бил пълноценен, ако не науча веднага имената на тазгодишните оскароносци.  Докато напрегнато въвеждах комбинацията „Оскари+2018” в Google и пръстите ми трепереха възбудено дори повече, отколкото когато въвеждам стандартната си комбинация „тийн+букаке”, мислите ми се стрелкаха хаотично като пушечни откоси в тексаско училище, а най-големите претенденти изплуваха в спомените ми самички, досущ като телата на емигранти в Средиземно море.

TV зрителите на 90-тата Оскарова церемония, останали до ранни зори, за да гледат предаването на живо, и известни с общото наименование homo stupidus, може и да са се надявали на нещо по-различно от поредното вулканично изригване на суета и лицемерие, но по всичко личи, че са получили точно това. Все пак говорим за ключовия момент, когато Холивуд се събира на едно място, за да четка самочувствието си пред останалия свят и да се самоубеждава, че не е леговище на лъскави позьори и сексуални насилници. Затова и отсъствието на Харви Уайнщайн е било призрачно осезаемо, дори само заради празните два стола, на които обикновено се настанява туловището му.

Тази година гордите, но винаги онеправдани, афроамериканци, отново са присъствали в завишена бройка на церемонията и най-вероятно, ако червеният килим на влизане в Dolby Theater беше гледан от пилешки поглед с всички чернокожи точки по него, щеше да прилича на смазана калинка. Едва ли някой е очаквал, че редом с имена като тези на Кристофър Нолан, Стивън Спилбърг и Пол Томас Андерсън ще „виси” /извинявам се за робския термин/ това на Джордан Пийл – артистът, чийто кариерен зенит бе предложението от SONY да озвучава лайното в „Емоджитата”. Неговият негърски кошмар „Бягай” се превърна в най-гигантският сюрприз на сезона, печелейки симпатиите както на чернокожите зрители, така и на белокожите, които не искат да ги помислят за ксенофоби.  По тази причина и Академията е решила да се смили и да му даде награда за оригинален сценарий. /?!?/ Точно така, на същия филм, който използва основните мотиви от „Познай кой ще дойде на вечеря” и „Шперцът”, за да създаде една расистка приказка за поколенията. Виждал съм повече оригиналност в китайски маратонки ментета, отколкото в „Бягай“, но какво да се прави – Холивуд просто обожава да парадира с политическата си коректност.

Поне „Три билборда извън града” е спечелил в сектора главна женска и подържаща мъжка роля, нищо че Франсис Макдормънд не показа разлика от това, което сме виждали при братята Коен, а Сам Рокуел играеше селски расист, което вече събуди вълна от неодобрение сред заклетите социални справедливци. Главната мъжка статуетка е забърсал Гари Олдман за ролята на грима си в „Най-мрачния час”, надвивайки спрягания за фаворит Даниел Дей-Люис, който сигурно си мислеше, че щом обяви на всеослушание пенсионирането си, Академията ще му дадае наградата като за изпроводяк. Сори, Даниеле! Това го казвам на Даниел Калуя, който по някаква причина също бе номиниран за „Бягай”, но уви – Оскарът го изостави, почти като биологичния му баща в Уаканда… извинявам се, имах предвид Уганда.

За поддържаща женска е спечелила Алисън Джани, а призът за адаптиран сценарий е полетял като cumshot при „Назови ме с името си”, с което заглавието е получило и единствената си престижна статуетка. „Назови ме с името си” бе надеждата на гей-киното да възстанови баланса, тежко разклатен преди години, когато „Сблъсъци” открадна Оскара за най-добър филм от „Планината Броукбек”, но чувствената хомо-еротика за прасковоебци, която грациозно лъкатуши по ръбовете на педофилията, защото действието се развива в Европа, където е ареала на Роман Полански, не получи нужното уважение от тесногръдите членове на Академията.

Добрите новини са, че съвсем закъсняло, но напълно заслужено, Роджър Дийкинс пое Оскар за операторската работа на „Блейд Рънър 2049” след 14 предишни номинации. Е, първо беше Ди Каприо, сега вече и Дийкинс има Оскар, така че Интернет може да бъде спокоен – Вселената най-после е центрирана! Майтапът настрана, но „Блейд Рънър 2049” наистина притежаваше несравнима кинематография, за която отговорен бе Дийкинс и в много по-малка степен Вилньов, което обяснява и липсата му сред номинираните. Друг „ощетен” режисьор се е оказал Кристофър Нолан, който отново си е тръгнал с празни ръце, освен ако не се брои едната в гащите всеки път, когато се е споменавало името Му. „Дюнкерк“ е прокопсал само в звуковите категории, където му беше и мястото. Валат е останал и Стивън Спилбърг, но така му се пада с тези негови регулярни и формулатични Oscar-baits, дори вътре да е набутал магнити за статуетки като Том Ханкс и Мерил Стрийп. А колкото до дъртата мастия Мерил, тя действително направи ролята на живота си през 2017 и заслужава Оскар за нея. И не, не говоря за „Вестник на властта”, а за ролята й в медийното представление „Аз не знаех какви ги върши Харви Уайнщайн!”

Не казвам, че Джими Кимъл е слаб водещ, но това, което казвам е, че прави Джеймс Франко да изглежда като добър водещ.

Сигурен съм, че сянката на Кевин Спейси също е била забележима, макар че по непотвърдена информация да е присъствал лично сред гостите, но поради уважение към жертвите му, е бил софтуерно изтриван в реално време, като на негово място е наслагван Кристофър Плъмър. А покрай нашумелите признания за сексуални издевателства и #TimesUp инициативи почти очаквах, че вместо традиционния слайдшоу на холивудските трупове от 2017, ще решат да пуснат нова версия – с всички ощипани и насилени звезди през годината, но така церемонията щеше да стане с 45 минути по-дълга от прага на търпението, с което щеше да заприлича на „Вестник на властта”.

Най-кризисният момент от всички Оскари са винаги последните категории, защото само тези десетина минути делят присъстващите в залата от библейските количества алкохол и наркотици, очакващи ги на афтър-партито, така че съвсем обяснимо е нервите да са били опънати като кожата по лицето на Фей Дънауей. Като стана дума за не-мъртви легенди, сенилното дуо Дънауей/Бийти се е завърнало with a vengeance, за да измие срама от миналогодишния старчески цирк, където баба Фей прочете грешното име и опозори доджото си. Сега, след няколкомесечни репетиции и прегледи при специалист-офтамолог, възрастната двойка е съумяла да прочете текста си, най-вероятно този път написан с шрифт, по-дебел и от бутовте на Октавия Спенсър.

Искрено се надявах юбилейното издание на Оскарите да донесе някаква изненада, някакъв абсурден и шокиращ момент, който ако не друго, то поне да докара втори /дай боже успешен/ инфаркт на Кевин Смит, и желанието ми донякъде се сбъдна, понеже разбрах че най-добър филм е станал „Формата на водата”! Нещо повече – любовната приказка за самотни жени е спечелила и за най-добър режисьор в брадясалото лице на Гийермо дел Торо. Вива ла Мехико!

Абсолютно съм съгласен, че филмът е красиво заснет и правен с майсторлък, но все пак… говорим за мокрия сън на жена, която не може да говори, и следователно е 40% по-атрактивна за всеки мъж, но е толкова отчаяна от нормалните ергени, че се влюбва в първия костур с голям шнур, който я погледне влажно. Може би е подушила, че са от една порода, а може да е подушила части от себе си, кой знае? Почти съм сигурен, че Истанбулската конвенция не урежда подобни отношения, освен ако целият проект не е бил завоалирана акция на движението #MeToo, пропагандираща че мъжете вече струват по-малко от един плиткодънен шаран. Наречете ме безнадежден романтик, но някой просто трябваше да каже на главната героиня, че има и „други риби в морето”, вместо да си цапа ръцете/лицето/устата с чужд хайвер. Тази розова женска фантазия е съвкупност от почти всички клишета /да не говорим и за няколкото паралелни обвинения в плагиатство/, където дори Майкъл Шанън не смогна да изпъкне с инерционния си злодеизъм, а оправданията, че гледаме любовните обяснения на Дел Торо към киното, звучат повърхностни и неубедителни. Но каквото и да плямпаме, „Формата на водата” официално е Филмът на Годината – казали са го Академиците, така че ако не Ви харесва, значи не разбирате от кино, ясно ли е?!

Стига толкова съм си чесал обложения език. Пълният списък на печелившите може да видите ТУК, а колкото до мен – аз отивам да обядвам. Може би малко риба… но пък кой знае къде си я е навирала продавачката… тогава може би една сочна праскова… ъ-ъ-ъ… знаете ли какво – ще ям кюфтета!