След като всички уважаващи себе си критици изгледаха „Железния Човек 2” и оставиха неадекватните си мнения в историята на интернет, аз почти се бях отказал да го ревюирам, защото не се чувствувах достоен да контрирам изтънчени професионалисти, но въпреки това в един безумен миг на деменция, краката ми сякаш сами ме поведоха към близкото кино и в отсъствието на нещо по-интересно за развличане, скротумът ми удобно се настани на една от вечерните прожекции на филма, която беше по-изпразнена от присъствие, дори от последния концерт на Драгомир Драганов – Чая. Противно на очакванията Ви обаче, аз не съм вманиачен нърд, който следи с капеща по едрите си бузи слюнка всеки нов брой на любимия си комикс за супер-герои, поради което реших да не си надявам костюма на “Iron Man”, който бях саморъчно изработил от пластмаса и ламаринени остатъци от печка-чудо преди време, защото щеше да бъде прекалено за спектаторите около мен. Вместо това, до последния момент обмислях дали да вляза в залата на “Мисия: Лондон” или в тази на “Центурион”. Накрая реших, че комерсиализмът /но не българския такъв/ трябва да победи, поради което аз и още няколко специално анатемосани от природата уроди се мушнахме в дебрите на „Marvel”-ската вселена. Едва ли трябва да Ви пояснявам, че точно десет минути по-късно, вече знаех със сигурност, че отново съм се нанизал на грешния филм.
Всички от Вас, които по някаква неземна причина са харесали тук обсъжданата лента, може би трябва да бъдат наясно, че тя ще бъде обилно и справедливо охрачена по класическия ми метод, а именно – чрез използуването на сложни думи, значението на които не винаги разбирам напълно. Така че, ако сред Вас има незадоволени гийкове, които тайно са се надявали, че това ревю ще е… позитивно /?!/, то именно те трябва да приключат четенето точно сега, освен ако не искат да разберат някои обществено известни тайни, като например тази, че „Железния Човек 2” е добър претендент за кинематографичната измет на 2010 година. И нима някой се е съмнявал в това? Особено като се има предвид, че втората част е всъщност още повече от същото, без никаква иновативност или оригиналност вътре, а да не говорим, че кълченето на Джон Фавро като режисьор /а сега дори и като актьор, опази Боже!/ е по-негледаемо и от ужасяващите опити на Роб Зомби на същото поприще. Но нека не бъдем толкова крайни – филмът все пак има два огромни позитива, заради които няма да го оценя с 1/10, а именно – че не е 3D и че прави първата част да изглежда като внезапна класика в поп-културата, а това са две неща, които мислех, че са почти невъзможни в днешно време.
„Iron Man 2” е пряко продължение на оригинала, в края на който плейбоят Тони Старк /Робърт Дауни Мл./ обяви на всеослушание, че именно той е енигматичният Железен Човек, след което придоби перманентно състояние на възбуда от медийното внимание, започвайки дълга и скучна серия от опити да се прави на интересен. И нека Ви го кажа предварително – 90% от филма е точно това – жалките опити на Дауни Мл. да бъде забавен, играейки себе си – богат и алкохолизиран парцал, чието его лети по-високо и от хай-тек роботизирания му костюм. Ако очаквате нонстоп екшън и визуални наслади обаче, ще трябва да спукам пъпката на надеждите Ви, защото вместо това Ви очакват дълги /и имам предвид наистина „дълги”, защото филмът е два часа, ¼ от което време лесно можеше и да ни бъде спестено/, безмислени и излишни сцени на богаташко лигавене, актьорско преиграване и сюжетно безсилие, водени едностранно от чичо Боби, който отново е циничният, екстравагантен и арогантен хахо, какъвто сме свикнали да го виждаме от няколко години насам. Останалата малка част от филма е дадена на второстепенните герои, които са повече на брой, отколкото един нормален комикс сикуъл би понесъл, особено такъв, който не им дава достатъчно екранно време. Ще се запознаете с нови карикатури, лошите от които ще са Мики Рурк и неговия милионерски покровител – мижитурката Джъстин Хамър /Сам Рокуел – който на моменти дори открадва шоуто от титуляра/, а добрите – пластичната шпионка Скарлет Йохансон и нейният началник циклоп – Самюел Л. Джаксън. Не се бъркайте от множеството имена обаче – тяхната роля ще е принизена до няколко реплики, половината от които на прекалено развален руски, който би объркал дори пиян казак, а главната цел за присъствието им няма да бъде толкова сюжета на настоящия филм, колкото промотирането на бъдещото заглавие на Marvel, което ще излезе след две години, а именно – поредната супергеройска пикня “The Avengers”.
Както казах, Дауни Мл. не дава нищо ново от себе си, а просто се рее из екрана в скъпи костюми, фешън катинарчета и поведение на TV звезда от тъп ситком, така че зрителите съвсем логично ще потърсят разнообразие в останалите герои. Мики Рурк, който едва-ли-не служеше като едностранна реклама за целия сикуъл, има общо около 12 минути екранно време, като репликите, които му се разбират са също точно толкова. Пичът играе ролята на Иван Ванко, който е син на руски физик, работил заедно с бащата на Тони Старк преди време. Но тъй като американците не обичат никой да им опонира, когато нещата опират до военна техника и оръжие, Старк-старши депортира Ванко, за да не му се пречка и го праща на единствената руска локация, която американците са чували освен Москва, а именно – Сибир. Решен да отмъсти за тази неправда, Ванката сътворява собствена версия на роботизирания “Iron Man” костюм, но с някои подобрения, а именно – наелектризирани камшици, които всеки робовладелец в Алабама през 19 век би искал да притежава. Добрите новини са, че Рурк го бива да играе изверги, а лошата – че тук тази възможност му е спестена. Основата му задача ще е да гледа мръсно, докато в същото време срича на неразбираемо руско наречие, което засенчва по печал дори и опитите на Джаки Чан за английска дикция. Ако очаквате зъл и безмилостен злодей, вуйчо Ваньо няма да е Вашия човек, защото основната му драма през целия филм като че ли не беше безчестната кончина на баща му, колкото липсата на любимия му бял папагал, с който явно имаха платонична и твърде емоционална конекция, която не бе прекъсната дори, когато Сам Рокуел му донесе друг папагал.
Но ако си мислите, че Рурк е един дърт и дебел излишък, то не знам какво ще кажете за Йохансон, която е дори по-безинтересна от него. Да, нейната визия на разгонена магистрална предприемачка също бе злоупотребена по постерите, карайки зрителя да очаква, че половината филм ще се разказва само за нея и нейния стегнат кожен костюм. Лошото е, че тази роля не изисква никакъв актьроски талант от Йохансон, поради което присъствието й просто е изгубено за нея време, тъй като със същия успех Фавро можеше да вербува Мегън Фокс, която поне става за подобни безмозъчни превземки. Е, в случая Скарлет има точно една сцена, която си заслужава гледането и тя се намира накрая, като вярвам че всеки нормален мъж без еректална дисфункция ще разбере за коя точно става въпрос. Лично аз бих предпочел да гледам спин-оф за нейните приключения по гащи или латексов костюм, отколкото още една серия за алкохолните самосъжаления на Тони Старк. Но в борбата с депресията, на помощ ще му дойде добрата асистентка „Пепър” Потс /Гуинет Полтроу/, която ще продължи комично-романтична заигравка с шефа си, траеща до края на филма и една от причините да съжалявам, че не съм си взел бензодиазепина преди киното. Битовите и семейни драми на главните герои ще Ви занимават през по-голямата част от времето, така че се запасете със здрави нерви и обилно количесво толерантност към тъпите смешки на Дауни Мл., защото някои от тях могат да ви запратят в заслужен анафаликтичен шок.
Сюжетът отново е писан от жертва на ментална краста, като в случая името му е Джъстин Теро. Да, знам че точно той написа сценария на „Тропическа Буря”, който по чудо се оказа достатъчно успешна сатира, но тук човечецът просто е седнал върху пишещата машина /за да е по-близо до мозъка му/ и е започнал да твори с левия си крак. Основната драма на главния герой ще се върти около това, че боледува от рядка форма на натравяне в кръвта от прекомерната употреба на железния костюм, която може да се изцери само с откриването на нов елемент от таблицата на бай Менделей, а това явно не е чак толкова трудна задача за един секси инженер като Старк, защото той го прави сравнително бързо и то в полевите условия на шибаното си мазе. Но това не е всичко – тайната за откриването на новия елемент се крие в триизмерната карта на някакъв футуристичен град от 60-те? Що за хай-тек леонардови шифри? Нима филмът не бе тъп, дори и без тези псевдо-научни фантасмагории?
И за да бъде цифрата след заглавието оправдана, тук ще се насладите не на един, а на цели 2 /два/ „Айрън Мен”-а, единият от които е политически коректен негър, преигран от BFF-а на Тони Старк – Дон Чийдъл, който съвсем незабележимо е сменил ролята на Терънс Хауърд от първия филм, поради факта че Хауръд явно е осъзнал в какво безумие е участвал и се е скарал с Marvel. Чийдъл играе покъртително зле и в повечето случаи демонстрира телешкия взор на говедо, което все още вярва, че ще бъде заколено „хуманно”. С него е свързана и една от най-тъпите сцени в целия филм, в която Тони Старк купонясва в имението си, забавлявайки гостите си като уринира в костюма си, докато Чийдъл облича един от останалите му високотехнологични брони и го предизвиква на роботизиран дуел, за да му вкара малко акъл в шлема. Следва смешна битка на ламарина vs. ламарина, на фона на специално селектиран тежък музикален съпровод, след която Чийдъл просто излита в небесата и предава откраднатия костюм на американската армия, все едно го е намерил на къра. А най-интересното е, че Тони Старк изобщо не е впечатлен от това, като до края на филма тази тема не се зачеква, като че ли е напълно нормално някой да влезе в секретната му лаборатория, да открадне един от супер технологичните му костюми и да го подари на армията за без пари, сякаш това става всеки ден… за Бога! Но трябва да признаем, че Marvel разбират от ирония – все пак от всички костюми Чийдъл избра най-светлия, въпреки че е чернокож. Проява на расизъм, или просто начин лицето му да се отличава от останалия костюм? Не знам, но със или без костюм, Чийдъл просто не става за тази роля и е един от най-скъпоструващите минуси на цялата продукция.
Във филма има точно 2 и ½ екшън сцени, които си струват гледането му на кино, което е отчайващо малък брой за блокбастър, който се има за летен хит и смята да печели пари на гърба на комиксови фенбойчета. И което е по-зле – нито една от тези сцени не е заснета както трябва или е дори частично интересна за гледане, като наградата печели финалната гоненица с някакви летящи дрони, която сцена направи дори края на “G.I. Joe – The Rise of Cobra” да изглежда зрелищен. Кулминационната схватка с Ваньо пък е принизена до няколкосекундни шарени проблясъци и флашване на лъскави костюми, опасно миришещи на пародия на „Трансформърс 2”, но с тази разлика, че тук публиката поне може да следи какво става на екрана. В крайна сметка, злодеят бива терминиран по най-простодушния възможен начин, което е обидно за всеки фен, независимо от възрастта му.
Ефектите не са лоши в редките моменти когато ги има, но като цяло не са нищо невиждано и нищо чак толкова по-различно от първия филм, което пък си е чиста подигравка с високите очаквания, които почитателите на франчайза имаха. Джон Фавро не става за режисьор и това, че оригиналния “Iron Man” имаше успех не бе толкова заради него, колкото заради успешната комбинация между скандалността на Робърт Дауни Мл. и наситения с екшън сюжет. В двойката, Дауни вече е скучен, а екшънът отсъства видимо. Сякаш Фавро толкова настървено е искал да надкрачи себе си, че е решил да наблегне над количеството, вместо качеството, ръгайки в супата множество излишни подправки, с които зрителят да се задави в опитите си да ги преглътне наведнъж. Не помагат дори и инфантилните референции към други хитови комикси на Marvel, като например горепосочената препратка към “The Avengers”, смешната употреба на щита на Капитан Планета като подпиралка, а за другата – ще трябва да изчакате края на финалните надписи, ако са Ви останали изобщо нерви след това.
В крайна сметка, това едва ли може да се регистрира като нормален филм дори и за пещерни хора, които за пръв път са каптивирани от екстрите на тоалетната хартия, така че не виждам какво друго бих могъл да Ви кажа за тази лента, освен че е една двучасова реклама на американската армия, Audi, музиката на AC/DC и мъжественото катинарче на Робърт Дауни Мл., което беше модерно през 90-те, а сега се носи само от суингъри или педофили. „Iron Man 2” е петно върху киното на 2010 година и само един истински кретен или, по-лошо – Снейк от Форплей, може да му сложи по-висока оценка от средната. Лично аз съм в състояние на страх. Страх за себе си, защото с всеки изминал подобен боклук губя все по-голяма част от себе си, в мозъчни клетки. И страх за киното като цяло, защото ако „Железния Човек 2” е предвестникът на летния кино сезон, то предпочитам да си остана вкъщи и да гледам сериалите на HBO, отколкото да дам пари за следващия подобен… „блокбастър”.
3.0/10
33 коментара
Comments feed for this article
10.05.2010 в 13:35
legrandelf
Браво, бе, ман! :)))))))))))))
Не съм гледал филма (още) – честно казано не съм сигурен, че ще го гледам въобще 😉
Не се нарадвах на първата лента преди (две ли станаха) години. Бях си направо анти-. Но… като въобще не се кефя на Железния човек, какво да се прави 😛
Но тук… „ревюто“ е много забавно 🙂 В интерес на истината, след прочита му… нищо чудно и да ми хареса филма, ама… на по-комедийно ниво 😀 lol
10.05.2010 в 14:14
Nostromo
Чийдъл ме дразни по принцип (моята графа „Дразнители“ е изключително необятна) и, докато първия „АйрЯн мен“, пряко волята ми, ми хареса, най-малкото защо бяха избягнати един куп клишета, имах някакво неприятно предчувствие за втория, което явно затвърждаваш. Та определено няма да е на кино и най-вероятно ще е по диагонала.
Иначе се радвам, че си се върнал в редиците на dark side of the power. :D~~~
10.05.2010 в 17:11
cinemascrotum
Радвам се, когато чрез ревютата си спася някой от резила. 🙂
10.05.2010 в 15:20
Lu
От ревюто ти разбирам, че филма е пълна боза (както и очаквах) и вероятно няма да го гледам, поне не в нормално състояние на духа. И, btw, все си мисля, че би трябвало да има по-добър превод на instant classic, но и на мен ми убягва засега.
10.05.2010 в 17:08
cinemascrotum
Досега трябваше да разбереш, че такива неща като добри преводи и злоупотреба с чуждици не ме касаят. 😀
10.05.2010 в 17:22
Lu
Опитвам се да свикна, но все още потръпвам на неща като „суицид“ и „спектатор“. 😀
10.05.2010 в 16:06
Анонимен
Дори не си направих труда ,да прочета ревюто ти след двадесетия ред.
Причина да ти кажа ли …просто се изривам от болезнени напъни на самозвани критици да бележат огромен труд с порочните си мисли …що вместо да си влачиш „скротума“ по седалките не си направи една чикия в кенефа на киното ? Ами трябва да мажеш тук бездарно и неграмотно ,съжалявам ги хората дето те четат теб и поемат ,плюнките които пръскаш наоколо …нямам повече какво да кажа …
10.05.2010 в 19:18
Анонимен
Само с Daft Punk – Robot Rock,цветните цайси и прошарените коси на Мики Рурк филм се не прави… 🙂
10.05.2010 в 20:09
basist4ovek
Даааа… Пак липса на хапчета е обхванала хората. Така де – ако нямаш разум или си луд или си просто зле.
П.с. – реших че няма да ходя да гледам филма…
П.П.С. – Мерси, Скротуме!
10.05.2010 в 20:45
lammoth
Поне секс между роботи нямаше ли? Много ми е интересно как ще звучи такова нещо…ЧИНГ ЧИНГ ЧИНГ…или нещо подобно 🙂
Иначе винаги съм посочвал Айрън Мен I като причина да не обръщаме внимание на имдб рейтингите, 8-ца за първата част? Тия какво пушат?
10.05.2010 в 22:35
Claire
За Бога (простете за напразното споменаване на името Божие, но бях предизвикана!), анонимен№1! Блог не означава официална медия (все още) и човекът има абсолютното право да си пише каквото му е на сърцето!
За Скротума: човек, няма такова чувство за хумор като твоето, заклевам се. : ) Въпреки всичко ще гледам филма (Робърт си го харесвам и не е по-лоша причина от Джордж Клуни в Батман, за да прежаля два часа), но пък ревютата ти са неземно, неистово, свръхчовешко удоволствие! Снимките с коментарите не споменавам – те сами по себе си са нереалистично-фантастични. : )
11.05.2010 в 09:20
nia
😀 😀 😀 Скарлет е много хубава, ама само заради нея не си заслужава филма. Моето мнение се затвърди – това е една от поредните “блогпростотии“ 😀 Аз ще чакам ревю на “Centurion“ или “Мисия Лондон“, че нещо ми се виждат по-интригуващи.
11.05.2010 в 10:01
6827
Няма как да си изкривя душата и да не си призная, че мисля по идентичен начин. Виждам че и на теб е направила впечатление едно оценка 7, на онова място почнаха да се излагат.
11.05.2010 в 11:52
cinemascrotum
Те там си се излагат отдавна, но сега вече е критично.
11.05.2010 в 12:37
moronsworld
Изобщо не ме изненадва пикочливото съдържание на филма.
Мога да ти кажа, че все пак току-що ме спаси от 2 безсмислени часа прекарани в киносалона!
Ревюто е на ниво както обикновено, а ако от Холивуд четяха ревютата ти сигурно щяха да се замислят преди да се изакат на парите, които им даваме. Все пак киното е изкувство и ако ще влизам в киносалона да гледам тоалетен хумор, по-добре да ида да се изкендзам вместо това.
11.05.2010 в 12:49
uwebollen
Хайде чакаме и ревюто на „Ритни дупе“.
11.05.2010 в 12:56
cinemascrotum
Не го чакайте много-много. Ще оставя този филм на по-авторитетни критици от мен.
12.05.2010 в 00:43
geologist
В смисъл, няма да го гледаш или просто много си го харесъл…
12.05.2010 в 14:30
uwebollen
Първото май е по-вероятно. 🙂
13.05.2010 в 17:27
Nik
Блог пълен с кино екперти ! Само така ! Безгрешните критици ! No comment ..
13.05.2010 в 23:10
Иван Савков
Добре написана статия, за иначе толкова глупав филм 😀
И на мен не ми хареса, а по принцип си падам по такива филми.
Тука обаче нещата опряха до егохолизирания образ на Тони, навличайки костюма на Айрънчо, за да се прави на пич пред мацките на купона за рождения си ден. Еваля.
14.05.2010 в 17:57
Андрей
Първият филм беше бая добър и тривиалността му беше прикрита доста добре под симпатягата протагонист, грозния антагонист, Гуинет Поутроу, която така и не намаза с шефа (което беше една от най-добрите части на филма, другата беше признанието на богаташчето, че е супергерой) и костюмът, направен от незнаен мегаздрав материал и незнаен миниатюрен енергоизточник.
Втората част обаче си е истински шит върху първия филм, който просто трябваше да си остане единствен, а да не се прави поредица, damn it! Единствените два лъча надежда бяха в негърския костюм, из-shit-ен от военните и Скарлет Йохансон, която трябваше да стои само с прилепналия си костюм и да се преоблича. Нея така или иначе не я бива за друго.
П.П. За пръв попадам на тоя блог, който първоначално помислих, че е направен само за ташак (nice, a?), но се оказа бая сериозно начинание с много добри статии, което аз напълно одобрявам и дори леко му се възхищавам. А първото ми впечатление беше от ревюто за Flashforward след което ми се искаше да навра навра едни части от тялото на автора в други негови отверстия, защото това е един от любимите ми сериали (беше, де, спират го, мамка им). Но с изключение на това блогът и авторът му заслужават суперлативите, които тийн кретенчетата и недораслите кретени дават на Аватар. Евалата!
20.05.2010 в 13:43
Flashforward фен
хахах… Ти наистина си бил ИДИОТ!
Не знам от какви комплекси страдаш, че трябва да криткуваш всичко. Явно да пишеш глупости ти помага. И аз прочетох статията ти до 20 ред някъде. Нали знаеш, че точно хора като теб, не ставащи за нищо друго, стават критици. В смисъл, че критикуват, то на теб се съмнявам някой дори да си помисли и да ти плаща. Мисли си каквото искаш. Филмът е вече поредна седмица номер едно. Пък нека на теб и скротума ти не ви харесва. Глупак…
22.05.2010 в 04:00
Анонимен
Мойто момче, това, че ти нямаш грам критерий не значи, че филмът е добър. Явно само фенове като теб са го вдигнали до №1(което пък е пълна глупост)…тоя филм е абсолютна трагедия, всяко едно нещо в статията е вярно за съжаление.
24.05.2010 в 00:19
Анонимен
Човече хуморът и желязната ти критика са съвсем на място.
Въпреки това не мога да оставя без коментар факта, че някои от феновете ти се човекоподобни дебили, чиято единствена жизнена функция е да засичат думи като „скротум“, „гъз“ „shit“ и прочее, да сочат екрана и да се хилят в транс, после да обявяват „ревютата?!?“ за нереалистично-фантастични.
WhaT ThE FUCK?!?!??!
Ако критиката беше музика, твоите ревюта щяха да са МАЗНА чалга!
06.07.2010 в 09:24
x
Махай се от чалготеката тогава, маймуно, никой не те е канил и без това.
22.07.2010 в 20:55
MCFOXXX
Много смях пада с тея ревюта, кефиш ме пич! Оба1е защо не кажеш и кои филми ти харесват все пак.
22.07.2010 в 21:42
cinemascrotum
Прегледай класациите в блога и ще се сетиш.
08.10.2010 в 12:39
Prilo
Да слушам някой си там, какво му било мнението за някой филм, за да преценя дали да го гледам, е равносилно на това, да го слушам и какво му е мнението за определена марка бира, за да преценя дали да си я поръчам.
Имам си свой вкус. Сам мога да си преценя дали, или. Гледах филма. Хареса ми. Много по-добре е от продълженията на Матрицата.
Един минус от мен: – Няма как 45кг пикла, да превърти през глава 90-100кг мъж, на ринга. Пък ако ще и да е внучката на Брус Лии.
08.10.2010 в 18:16
Съгласен
Браво. Много вярно казано.
И на мен ми писна да чета „това не става“, „това не си струва“, „това не го гледай“, „не си губи времето с това“…..
А какво да гледам? Кой филм е хубав? Като чета тези критики, май трябва да хващаме вестниците и въобще да не посягаме към дистанционните. Направо да си продам и компа, А?
08.10.2010 в 18:24
cinemascrotum
Защо не, а?
07.11.2010 в 21:18
timberlak3
Да, това определено заболя. Защооо, драги скротуме… защо най-любимия ми филм го обрисувахте толкова негативно? 😀 Сега ако кажете, че и „Черна котка, бял котарак“ не си струва… Пистолетът ми е до леглото! Знам как да го използвам, ще се гръмна !
07.11.2010 в 21:18
timberlak3
Оп, нека да поясня- от Kick Face. 🙂 Че май не ме знаете с новата ми регистрация.