След като всички уважаващи себе си критици изгледаха „Железния Човек 2” и оставиха неадекватните си мнения в историята на интернет, аз почти се бях отказал да го ревюирам, защото не се чувствувах достоен да контрирам изтънчени професионалисти, но въпреки това в един безумен миг на деменция, краката ми сякаш сами ме поведоха към близкото кино и в отсъствието на нещо по-интересно за развличане, скротумът ми удобно се настани на една от вечерните прожекции на филма, която беше по-изпразнена от присъствие, дори от последния концерт на Драгомир Драганов – Чая. Противно на очакванията Ви обаче, аз не съм вманиачен нърд, който следи с капеща по едрите си бузи слюнка всеки нов брой на любимия си комикс за супер-герои, поради което реших да не си надявам костюма на “Iron Man”, който бях саморъчно изработил от пластмаса и ламаринени остатъци от печка-чудо преди време, защото щеше да бъде прекалено за спектаторите около мен. Вместо това, до последния момент обмислях дали да вляза в залата на “Мисия: Лондон” или в тази на “Центурион”. Накрая реших, че комерсиализмът /но не българския такъв/ трябва да победи, поради което аз и още няколко специално анатемосани от природата уроди се мушнахме в дебрите на „Marvel”-ската вселена. Едва ли трябва да Ви пояснявам, че точно десет минути по-късно, вече знаех със сигурност, че отново съм се нанизал на грешния филм.

Всички от Вас, които по някаква неземна причина са харесали тук обсъжданата лента, може би трябва да бъдат наясно, че тя ще бъде обилно и справедливо охрачена по класическия ми метод, а именно – чрез използуването на сложни думи, значението на които не винаги разбирам напълно. Така че, ако сред Вас има незадоволени гийкове, които тайно са се надявали, че това ревю ще е… позитивно /?!/, то именно те трябва да приключат четенето точно сега, освен ако не искат да разберат някои обществено известни тайни, като например тази, че „Железния Човек 2” е добър претендент за кинематографичната измет на 2010 година. И нима някой се е съмнявал в това? Особено като се има предвид, че втората част е всъщност още повече от същото, без никаква иновативност или оригиналност вътре, а да не говорим, че кълченето на Джон Фавро като режисьор /а сега дори и като актьор, опази Боже!/ е по-негледаемо и от ужасяващите опити на Роб Зомби на същото поприще. Но нека не бъдем толкова крайни – филмът все пак има два огромни позитива, заради които няма да го оценя с 1/10, а именно – че не е 3D и че прави първата част да изглежда като внезапна класика в поп-културата, а това са две неща, които мислех, че са почти невъзможни в днешно време.

„Iron Man 2” е пряко продължение на оригинала, в края на който плейбоят Тони Старк /Робърт Дауни Мл./ обяви на всеослушание, че именно той е енигматичният Железен Човек, след което придоби перманентно състояние на възбуда от медийното внимание, започвайки дълга и скучна серия от опити да се прави на интересен. И нека Ви го кажа предварително – 90% от филма е точно това – жалките опити на Дауни Мл. да бъде забавен, играейки себе си – богат и алкохолизиран парцал, чието его лети по-високо и от хай-тек роботизирания му костюм. Ако очаквате нонстоп екшън и визуални наслади обаче, ще трябва да спукам пъпката на надеждите Ви, защото вместо това Ви очакват дълги /и имам предвид наистина „дълги”, защото филмът е два часа, ¼ от което време лесно можеше и да ни бъде спестено/, безмислени и излишни сцени на богаташко лигавене, актьорско преиграване и сюжетно безсилие, водени едностранно от чичо Боби, който отново е циничният, екстравагантен и арогантен хахо, какъвто сме свикнали да го виждаме от няколко години насам. Останалата малка част от филма е дадена на второстепенните герои, които са повече на брой, отколкото един нормален комикс сикуъл би понесъл, особено такъв, който не им дава достатъчно екранно време. Ще се запознаете с нови карикатури, лошите от които ще са Мики Рурк и неговия милионерски покровител – мижитурката Джъстин Хамър /Сам Рокуел – който на моменти дори открадва шоуто от титуляра/, а добрите – пластичната шпионка Скарлет Йохансон и нейният началник циклоп – Самюел Л. Джаксън. Не се бъркайте от множеството имена обаче – тяхната роля ще е принизена до няколко реплики, половината от които на прекалено развален руски, който би объркал дори пиян казак, а главната цел за присъствието им няма да бъде толкова сюжета на настоящия филм, колкото промотирането на бъдещото заглавие на Marvel, което ще излезе след две години, а именно – поредната супергеройска пикня “The Avengers”.

Както казах, Дауни Мл. не дава нищо ново от себе си, а просто се рее из екрана в скъпи костюми, фешън катинарчета и поведение на TV звезда от тъп ситком, така че зрителите съвсем логично ще потърсят разнообразие в останалите герои. Мики Рурк, който едва-ли-не служеше като едностранна реклама за целия сикуъл, има общо около 12 минути екранно време, като репликите, които му се разбират са също точно толкова. Пичът играе ролята на Иван Ванко, който е син на руски физик, работил заедно с бащата на Тони Старк преди време. Но тъй като американците не обичат никой да им опонира, когато нещата опират до военна техника и оръжие, Старк-старши депортира Ванко, за да не му се пречка и го праща на единствената руска локация, която американците са чували освен Москва, а именно – Сибир. Решен да отмъсти за тази неправда, Ванката сътворява собствена версия на роботизирания “Iron Man” костюм, но с някои подобрения, а именно – наелектризирани камшици, които всеки робовладелец в Алабама през 19 век би искал да притежава. Добрите новини са, че Рурк го бива да играе изверги, а лошата – че тук тази възможност му е спестена. Основата му задача ще е да гледа мръсно, докато в същото време срича на неразбираемо руско наречие, което засенчва по печал дори и опитите на Джаки Чан за английска дикция. Ако очаквате зъл и безмилостен злодей, вуйчо Ваньо няма да е Вашия човек, защото основната му драма през целия филм като че ли не беше безчестната кончина на баща му, колкото липсата на любимия му бял папагал, с който явно имаха платонична и твърде емоционална конекция, която не бе прекъсната дори, когато Сам Рокуел му донесе друг папагал.

Но ако си мислите, че Рурк е един дърт и дебел излишък, то не знам какво ще кажете за Йохансон, която е дори по-безинтересна от него. Да, нейната визия на разгонена магистрална предприемачка също бе злоупотребена по постерите, карайки зрителя да очаква, че половината филм ще се разказва само за нея и нейния стегнат кожен костюм. Лошото е, че тази роля не изисква никакъв актьроски талант от Йохансон, поради което присъствието й просто е изгубено за нея време, тъй като със същия успех Фавро можеше да вербува Мегън Фокс, която поне става за подобни безмозъчни превземки. Е, в случая Скарлет има точно една сцена, която си заслужава гледането и тя се намира накрая, като вярвам че всеки нормален мъж без еректална дисфункция ще разбере за коя точно става въпрос. Лично аз бих предпочел да гледам спин-оф за нейните приключения по гащи или латексов костюм, отколкото още една серия за алкохолните самосъжаления на Тони Старк. Но в борбата с депресията, на помощ ще му дойде добрата асистентка „Пепър” Потс /Гуинет Полтроу/, която ще продължи комично-романтична заигравка с шефа си, траеща до края на филма и една от причините да съжалявам, че не съм си взел бензодиазепина преди киното. Битовите и семейни драми на главните герои ще Ви занимават през по-голямата част от времето, така че се запасете със здрави нерви и обилно количесво толерантност към тъпите смешки на Дауни Мл., защото някои от тях могат да ви запратят в заслужен анафаликтичен шок.

Сюжетът  отново е писан от жертва на ментална краста, като в случая името му е Джъстин Теро. Да, знам че точно той написа сценария на „Тропическа Буря”, който по чудо се оказа достатъчно успешна сатира, но тук човечецът просто е седнал върху пишещата машина /за да е по-близо до мозъка му/ и е започнал да твори с левия си крак. Основната драма на главния герой ще се върти около това, че боледува от рядка форма на натравяне в кръвта от прекомерната употреба на железния костюм, която може да се изцери само с откриването на нов елемент от таблицата на бай Менделей, а това явно не е чак толкова трудна задача за един секси инженер като Старк, защото той го прави сравнително бързо и то в полевите условия на шибаното си мазе. Но това не е всичко – тайната за откриването на новия елемент се крие в триизмерната карта на някакъв футуристичен град от 60-те? Що за хай-тек леонардови шифри? Нима филмът не бе тъп, дори и без тези псевдо-научни фантасмагории?

И за да бъде цифрата след заглавието оправдана, тук ще се насладите не на един, а на цели 2 /два/ „Айрън Мен”-а, единият от които е политически коректен негър, преигран от BFF-а на Тони Старк – Дон Чийдъл, който съвсем незабележимо е сменил ролята на Терънс Хауърд от първия филм, поради факта че Хауръд явно е осъзнал в какво безумие е участвал и се е скарал с Marvel. Чийдъл играе покъртително зле и в повечето случаи демонстрира телешкия взор на говедо, което все още вярва, че ще бъде заколено „хуманно”. С него е свързана и една от най-тъпите сцени в целия филм, в която Тони Старк купонясва в имението си, забавлявайки гостите си като уринира в костюма си, докато Чийдъл облича един от останалите му високотехнологични брони и го предизвиква на роботизиран дуел, за да му вкара малко акъл в шлема. Следва смешна битка на ламарина vs. ламарина, на фона на специално селектиран тежък музикален съпровод, след която Чийдъл просто излита в небесата и предава откраднатия костюм на американската армия, все едно го е намерил на къра. А най-интересното е, че Тони Старк изобщо не е впечатлен от това, като до края на филма тази тема не се зачеква, като че ли е напълно нормално някой да влезе в секретната му лаборатория, да открадне един от супер технологичните му костюми и да го подари на армията за без пари, сякаш това става всеки ден… за Бога! Но трябва да признаем, че Marvel разбират от ирония – все пак от всички костюми Чийдъл избра най-светлия, въпреки че е чернокож. Проява на расизъм, или просто начин лицето му да се отличава от останалия костюм? Не знам, но със или без костюм, Чийдъл просто не става за тази роля и е един от най-скъпоструващите минуси на цялата продукция.

Във филма има точно 2 и ½ екшън сцени, които си струват гледането му на кино, което е отчайващо малък брой за блокбастър, който се има за летен хит и смята да печели пари на гърба на комиксови фенбойчета. И което е по-зле – нито една от тези сцени не е заснета както трябва или е дори частично интересна за гледане, като наградата печели финалната гоненица с някакви летящи дрони, която сцена направи дори края на “G.I. Joe – The Rise of Cobra” да изглежда зрелищен. Кулминационната схватка с Ваньо пък е принизена до няколкосекундни шарени проблясъци и флашване на лъскави костюми, опасно миришещи на пародия на „Трансформърс 2”, но с тази разлика, че тук публиката поне може да следи какво става на екрана. В крайна сметка, злодеят бива терминиран по най-простодушния възможен начин, което е обидно за всеки фен, независимо от възрастта му.

Ефектите не са лоши в редките моменти когато ги има, но като цяло не са нищо невиждано и нищо чак толкова по-различно от първия филм, което пък си е чиста подигравка с високите очаквания, които почитателите на франчайза имаха. Джон Фавро не става за режисьор и това, че оригиналния “Iron Man” имаше успех не бе толкова заради него, колкото заради успешната комбинация между скандалността на Робърт Дауни Мл. и наситения с екшън сюжет. В двойката, Дауни вече е скучен, а екшънът отсъства видимо. Сякаш Фавро толкова настървено е искал да надкрачи себе си, че е решил да наблегне над количеството, вместо качеството, ръгайки в супата множество излишни подправки, с които зрителят да се задави в опитите си да ги преглътне наведнъж. Не помагат дори и инфантилните референции към други хитови комикси на Marvel, като например горепосочената препратка към “The Avengers”, смешната употреба на щита на Капитан Планета като подпиралка, а за другата – ще трябва да изчакате края на финалните надписи, ако са Ви останали изобщо нерви след това.

В крайна сметка, това едва ли може да се регистрира като нормален филм дори и за пещерни хора, които за пръв път са каптивирани от екстрите на тоалетната хартия, така че не виждам какво друго бих могъл да Ви кажа за тази лента, освен че е една двучасова реклама на американската армия, Audi, музиката на AC/DC и мъжественото катинарче на Робърт Дауни Мл., което беше модерно през 90-те, а сега се носи само от суингъри или педофили. „Iron Man 2” е петно върху киното на 2010 година и само един истински кретен или, по-лошо – Снейк от Форплей, може да му сложи по-висока оценка от средната. Лично аз съм в състояние на страх. Страх за себе си, защото с всеки изминал подобен боклук губя все по-голяма част от себе си, в мозъчни клетки. И страх за киното като цяло, защото ако „Железния Човек 2” е предвестникът на летния кино сезон, то предпочитам да си остана вкъщи и да гледам сериалите на HBO, отколкото да дам пари за следващия подобен… „блокбастър”.

3.0/10