„Кръв: Последният вампир” е филм, който е създаден по култова японска анимация. Колко точно е култова, не знам, но признавам, че дори аз /бидейки силно незаинтересован по темата/, съм чувал това име на няколко пъти, докато съм сърфирал из нета, в търсене на азиатски еротични манги. Не съм обаче фен на поредицата и не съм гледал японския оригинал, така че няма да спекулирам за качествата му, колкото и миниатюрни да презюмирам, че са. Ще Ви запозная единствено и само с нещастните емоции, които преживях, гледайки пълнометражния филм със същото заглавие и липсата му на минимален смисъл, но наличието му на качествен отворен финал. Така, да започнем набързо, за да привършим още по-бързо, защото не ми се занимава да си губя от словореда заради тази безподобна храчка.

blood-the-last-vampire-posterКръвта на постера изглежда в пъти по-истинска от тази във филма.

Филмът е направен от неизвестни хора, с неизвестни актьори вътре и с още по-постна рекламна кампания, която явно разчиташе, че едва ли не всички знаят що е то „Кръв”. Личи се, че парите които са били наляни в продукцията се мерят с джобните дажби на Парис Хилтън за една седмица, което пък показва, че никоя голяма компания или продуцент не са искали да си цапат ръцете с подобна безобразно зле развита история. Ето затова, бюджетът ще Ви грабне окото с нищетата си, а самият филм ще промени представите Ви за треторазряден Б-муви. Историята ни запознава с младата японка Сая, която през целия филм носи едни и същи дрехи и гледа мръсно с един и същи мрачен поглед. Вярно, че азиатските филми не толерират голотията, но поне можеше за се загатне, че Сая се къпе, защото лично аз не бих имал желание да гледам филм със заглавие „Кръв”, в който главната героиня се търкаля в локви от кал, пот и урина, а докрая на епоса носи един и същи екип, който преполагам накрая е бил достатъчно зловонен, че да се превърне в пътеводна светлина за мухи и лешояди. Както и да е, Сая е изиграна от непопулярна японска артистка, която срича английските си реплики и показва с желание, че е много по-опитна да си чеше дупето, отколкото да играе във филм. Визията й явно е взета директно от азиатското аниме, но на мен през повечето време ми приличаше на извадена насила от някой ударен китайски хорър – от онези десетки филми, в които злодейчето е непослушно момиченце с дълга черна коса и страшни гримаси. Тук разликата е, че момиченцето е от добрите, и че разчита повече на лъснатия си до блясък самурайски меч, вместо на ужасяващите лицеви деформации и наакващи звуци на скърцане.

Сая се води някаква вампирка, която трепе демони, за да свързва двата края. Но освен финансовата част на битието й, тя има за цел да отмъсти за смъртта на няколко нейни роднини, по бащина линия. Момиченцето е вербувана от топ секретна организация, на име „Съветът”, като мисията й е да издирва демони, преобразени в хора, и да ги малтретира с хладни оръжия един-по-един. Всъщност не точно един-по-един, а по-скоро – много-по-едновремено, защото в повечето бойни сцени на филма, Сая се сражава с около 20 същества за единица време, които като че ли идват отникъде /предполагам от някои пробойни в декорите/ и падат възнак, преди да са усетили, в какво се забъркват. Екшън сцените са може би единствения лек плюс на филма, защото създателите му са се опитали да ги направят стилизирани и класни. Лошото е, че не са успели, но все пак съм длъжен да адмирирам жалкия им атемпт за показност.

blood-last-vampire-new-16Сая обича качествените мелета, в които се бие сама срещу половин село.

Сая размахва меча с лекотата на шампион по фехтовка, като всеки нейн бекхенд води или до отрязан накрайник, или до директно попадение в дебелото черво. В този си аспект, филмът действително оправдава името си, защото е много рядко да видите толкова много и толкова очебийно изкуствена кръв за такъв кратък период. Кръвта се лее на талази, но с тази разлика, че е постна компютърна генерация. Вярвайте ми, скоро няма да имате честта да съблюдавате толкова много летящи червени пиксели, които трябва да шокират зрителя с бруталността си, но всъщност навяват спомени по също толкова нереалистичната кървава каша от „300“. Единствената разлика е, че в „300” Снайдер се бе погрижил кръвта да изглежда като летяща кал, а тук – повече наподобява росни топчестообразни капки боровинков сок, летящ в произволна посока от нечия декапитирана същност. Пак поне филмът е имал смелостта да се пусне с R рейтинг, което го спасява леко, макар и недостатъчно, защото на фона на всичката тази кървавочервена попарка, която се изсипа върху мен като кофа със строителни отпадъци, едва ли съм се радвал на простодушния R рейтинг толкова много. Защото освен кръвта, в него няма нищо шокиращо – нито голи сцени, нито някакви по-детайлни вулгаризми, нито някакви сцени на по-приятно насилие. Убеден съм, че в който и да е комедиен сериал на HBO има повече нецензурни сцени от тук. Но това не е минус, защото азиатците взаимодействат на съвсем друго ментално ниво и за тях, това явно е достатъчно.

Сая трябва да навлезе под дълбоко прикритие, за да не я разпознаят, че обича да пие кръв, вместо шампанско, поради което я пращат като ученичка в една американска военна база. Забравих да спомена обаче, че действието на филма е ситуирано през 1970 година, така че се пригответе за шарен сетинг, много хипита и автентична анти-виетнамска атмосфера. Още когато влиза в класната си стая, Сая попада в международен конфликт, защото съученичките й роптаят как може една азиатка да учи с тях. Добър намек за това какво ги чака в настоящето, защото в образователната система на САЩ в днешно време белите ученици се броят на последната останала ръка на жертва на банциг-инцидент. Както и да е, Сая веднага попада в битка, защото във воената база часовете по физкултура са свързани с тренировки с истински самурайски мечове. Две от съученичките й се оказват озлобени демонки, които обаче бързо остават без виталните си органи, след като малката вампирка прави няколко замаха с верния си меч, който вади винаги по един и същи метод – чрез конски къч върху ножницата му.

blood-last-vampire-stills-7Японските дядовци умират трудно.

Така, по детски невинно, Сая се запознава с американската си приятелка, която е турена във филма без реална роля, а просто за да покаже, че не може да има филм от САЩ, в който да няма главен американец. Тя е дъщеря на някакъв генерал, който обаче естествено умира, за да може да има някакво развитие в сюжета, а също и за да се покаже, че дори в секретни организации като „Съветът”, има вманиачени предатели. След удивително малко сценарийно развитие на главните персонажи, но за сметка на това – отегчително дълги сцени на масови битки в дъжд и мрак, двете тийнчета се изправят срещу финалния немезис на Сая. Като казах битки, не трябва да пропусна и факта, че ще имате удоволствието да наблюдавате и доста схватки с грозни демони, които реват, зъбят се и летят из снимачната площадка, без да знаят, че ефектите им са толкова патетични, че биха довели дори българските аниматори до работен инсулт. И нямам предвид само определени кадри – всяка една сцена, съдържаща в себе си визуални ефекти, особено тези с демоните и особено бързите сикуънси, бяха просто под обзоримото ниво на елементарната критика. Грозни пиксели, които се търкалят по екрана, с изкуствен дъжд, сипещ се отгоре им и още по-изтормозени капки нереалистична кръв, която изригва от тях. Това са с едно изречение битките на филма. А те не са малко. Всъщност, в този филм има количествен превес на битките, в сравнение с пряката реч. Ще разберете това към края, когато вътрешно усещате, че филмът свърша, а все още не сте научили дори най-основните подробности за сюжета му. Но не се притеснявайте, филмът приключва доста абстрактно и с финал, който е по-отворен дори от ануса на някой нежен радиоводещ.

Някои от сцените са крадени директно от други филми, а някои са толкова нахални в презентацията си, че будят справедлива ярост у зрителя. Отново ще видим заигравки с японската история, основно в хумористично-драматичния флешбек, в който някакъв дядо умира, нападнат от около 30 черни нинджи, 85% от които той успява да изпозаколи, дори когато е смъртно ранен. За по-сигурно, идват още 20-тина също толкова черни нинджи, които го връзват с вериги за няколко дървета, а накрая някакъв льольо идва геройски и му навира меч в стомашната кухина. На цялата тази безумна жалост, става свидетелка малката Сая, която оттогава се заклева да отмъсти за нелепата кончина, продължила доста по-дълго, отколкото трябваше. Оказва се, че филмът притежава и нещо като сценариен туист, който обаче ще възбуди само най-простодушните умове. Чудя се дали да Ви го издам… Всъщност, защо не? И без това шансът някой да гледа филма, или дори да прочете ревюто ми, е много по-нисък от шансът ми да се запозная на живо с Бойко Борисов, така че ще спойлна всичко. Накрая, след странна автомобилна катастрофа, в която двете момиченца пропадат в многометрова пропаст с камион, те се озовават в „огледалния” свят, където се мотаят разни спиритуални откачалки, но и където се натъкват на архи-злодейката Ониген. Ониген е злобна пача, която пръсва главата на някакъв човек, само защото е намерила паяк в стаята си. Лошото при нея е, че ролята се изпълнява от азиатка, която е скарана с английския дори повече от Сая. Забележете колко очебийно е, че тя е наизустявала дословно английските си реплики и ги рецитира тъпо и бездушно като самобитна поетеса пред трудна публика. Интонацията и дикцията й са просто плачевни, но пък ролята й е кратка и така поне ще имате повече причини да я мразите. След експлозивна битка между Сая и Ониген, включваща полет над кукувичи гнезда, невъзможни отскоци и антигравитационни каскади, нашата вампирка успява да наръга лошата в душата, като малко преди това разбира, че това всъщност е родната й майка..?!..? Мда, доста сапунено развите на нещата, но пък защо не – филмът и без това беше болезнено зле. Какво е още един фейл, на фона на останалата бозичка? След тази новина, Сая започва да врещи към камерата в предраматизиран и излишно удължен шот на тийнейджърска трагедия.

blood-last-vampire-new-13Финалната схватка е деменциална, като видение на шизофреник.

Американката в това време се спасява /естествено/ и бива отведена в реалния свят, докато Сая остава в „огледалния” свят, търсейки начин да се завърне. И с това филмът приключва, оставяйки доста въпроси без отговор, като например: „Кому бе нужен този филм?” и най-вече – „Има ли някъде голи снимки на двете актриси”? На първия въпрос отговорът е ясен, а за втория – ще проведа самостоятелен рисърч. Това което остава накрая, след като финалните надписи са Ви ударили по тлъстата буза като камшик върху задник на пръч, е че аз съм по-стар с 90 минути, но не и по-умен. Което означава само едно – този филм не си струва времето и нервите, които ще изхабите. Препоръчвам Ви да го гледате, само ако сте върли фенове на анимацията, или ако сте обезумели почитатели на всичко, що е азиатско, под каквато и да е форма. Във всички други случаи обаче, препоръчвам да насочите позитивната си енергия към по-поносими дейности – като например постването в тъпи блогове или четенето на селски ревюта.

3.2/10