Ревю: The Unborn

В настоящото ни комерсиализирано и прехоливудизирано кино-съвремие вече е твърде лесно да попаднеш на неангажиращо слабоумен филм, но лично на мен скоро не ми се беше случвало да заспя на психологически хорър, бил той и азиатски нокоф от най-тъпите. Ето обаче, че наскоро съдбата ми погоди лоша шегица, като ме остави в дебрите на Морфей през по-голямата част на тази наистина страшна, страховита и ужасяваща съвременна пародия на ужасите. Събудих се към края с девически писък, но не защото финалът беше шокиращ, а защото разбрах, че съм сам в мрака, а останалите спектатори си бяха тръгнали преждевременно.

„Нероденият” е режисиран от Дейвид Гойър, който се прочу в близкото минало като ко-креатор на „Блейд”, който признавам беше над средното ниво, като за вампирска пръдня, въпреки че пропагандираше негрите като герои. Повечето от Вас обаче, би трябвало да познават това невзрачно човече като един от множеството сценаристи на култови заглавия като „Град на Мрака”, „Батман в Началото”, „Черният Рицар” и особено любимият ми – „Джъмпер“ /Господ да благослови създателите му/. Браво на детето, ще възкликнете Вие, но отново няма да сте прави. Защото, на някое от некадърните филмови афтърпартита, на които Гойър е ходил да пуши тревица и да се напие като прасе, някой го е излъгал, че става и за пълноправен режисьор. Именно затова, през последните няколко лета, ние всички заедно се насладихме на нереално безкачествените му опитчета в режисурата, започнали с абсолютния провал на „Блейд 3”, преминали през убер фъшнята, наречена „Невидимия” /която бтв, беше най-абсурдното нещо, правено от клинично здрави възрастни/ и достигнала до нас под формата на пушечна мръвка, носеща емблематичната символика на окултния трилър, и украсена с надървящото заглавие и постер – „Неродения”.

В постера са показани нагледно и основните качества на филма – демонизираният нехранимайко, зловещото огледало и белите гащи на героинята.

Филмът е кашичка от битовизми, примесена с капчица посредственост, щипка предсказуемост и всичко това – разбъркано с всепризнатия PG-13 черпачец. Личи си, че за направата му са се щадяли доста бюджетни средства, защото с минималистични изключения, в него нищо не си струва парите – актьорите са неизвестни тийнове, ефектите са оптимизирани на ранна версия на „Фотошоп”, а сюжетът е „копи-пейст” на няколко други филма, които мисля, че Вие сте достатъчно грамотни да си ги разпознаете и сами, бидейки авторитетни по въпросите за Седмото изкуВство. Ще спойлна само с дуумите – детска пародия на „Заклинателят”, с елементи на „Поличбата” и естестевно – „Огледала”. 3 в 1. Какво повече му трябва на човек, освен да си даде парите и да изгуби доброволно 87 минути от жалкия си живот? Ами да, трябват му и пуканки, за да не заспи.

Като казах, че актьорите са неизвестни, съвсем леко преувеличих, защото те са печално известни, но за сметка на това – неталантливи. Главната геройка, е въплатена в неприятно облеченото телце на Одет Юстман, красавицата, която помним/или се опитваме да забравим/ като влюбената шаврантия от чудовищният фейл – „Чудовищно”, в която показа, че жена пред прага на смъртта, затисната от сграда и набучена на кол, може да тича след това около половин час без особени затруднения. Актьорката е хубавка, това си го признавам, но можеше да е и по-хубавка, ако филмът не беше PG-13 рейтинг. Откъм талант обаче, горката женица издиша като надуваема кукла, употребена от селски полицай. През повечето време, аз също се страхувах за нея, но не за живота й във филма, а за кариерата й като тийн-звездица в реалността. Другата младежка пъпка в лентата е красивият бияч от „Никога не се предавай”, с абстрактно суфистицираното наименование – Cam Gigandet /който знае как се изговаря тоя дивак, да ми каже/. Същият този мамин убавец е познат и от „Здрач”, но там ролята му бе кратка и смешна, докато самият филм бе доста дълъг, но също толкова смешен. Двамата лийд актьори си поделят наравно неопитността си пред екрана и рушат представите ни за хорър перформънса. Ясно е, че те не са избирани по талант, а по външност, но все пак нека да не превръщаме един потенциално стабилен филм на ужасите в моден подиум за новоизродени красавци.В „Неродения” присъстват всички хранителни добавки на хорър попарата – психосоматични сънища, демонични огледала, адска реинкарнация, недъгави инсекти, обсебени калпазани и некадърен поп. Като казах поп, във филма е демонстрирана една от най-жалостивите сцени на екзорсизъм, представяни някога на големия/малкия екран. Нещастието струи отвсякъде, по време на този сериозен и драматичен ритуал, в който Гари Олдман срича на иврит, а няколко други последователи превеждат на англйски, за да не си помисли зрителя, че изпуска нещо важно. За щастие злодейчето във филма идва на помощ, за да разичсти малко ненужния каст, чрез серия от покъртителни виктимизации.

Въпреки, че прилича на азиатски хорър, „Нероденият” не е точно римейк на нищо познато, макар Гойър да е изпоплагиатствал доста свои колеги с дръпнати очи. Няма да споменавам примери, понеже един наднормен колега ги е споменал в негов опит да ревюира филма. Ще кажа само, че похватите на хорър филмите имат нужда да бъдат масово дефрагментирани. Честно казано, вече ми писна да гледам зловещи огледала, обсебени дечулрига и добър свещеник /в случая политически коректен равин/. Изобщо, пак повтарям, този филм вече сте го гледали, скъпи приятели. И то няколко пъти, с няколко други заглавия, и с малко по-грозни главни герои.

Но нека да опишем и качествата на този епос. На първо място, някои от скери-сцените бяха сравнително кадърни, макар че съществата с обърнати наопаки главички, по-скоро ме накараха да се засмея наум, и ми напомниха моменти от играта „Сайлънт Хил”. Също така, дизайнът на лицевите анимации на поквареното лапенце, бяха относително добри, макар и очевидно постни CGI ефектури. Друг плюс е и продължителността на цялостния филм, който е щастливо кратък и не те кара да поглеждаш с надежда към изхода на киносалона. А сега минусите – повечето ги изброих, но сега ще ги натъртя. Един от най-дъртите от тях е чичо Гари Олдман. Много може да се дебатира, защо филмов великомъченик като него, е решил да удави края на кариерата си в това гърне с цвик, но отговор все още няма. Предполагам, че за пари. Защото, ако мистър Олдман е сугестирал, че ще заснеме нещо уникално, а играта му ще бъде запомняща се, категорично е съгрешил. Опитът му да копира Макс Фон Сюдов е похвален с дързостта си, но и печален, с падението си. И още нещо, което ме жегна в душата – защо, в името на Ебърт, един филм на ужасите с претенции за шокиране, е с тъпанарския PG-13 рейтинг? Комерсиализирането на всеки божи филм през последните години е тотален и непростим крах на Холивуд, и то само заради няколкото детски милиона повече. Айде, разбирам филмът да е ромкомка или тъп екшън, но с каква логика филм на ужасите е позволен за недораслите мутантчета с по 2 косъма на скротума? Каква е целта на филма? Да плаши или да печели? Защо във филм на ужасите няма кръв, насилие, голи сцени и псувни? Къде е ужасът? Къде е шокът? Къде ми е времето, което изгубих, в гледането на този филм?

По принцип обичам да ходя на кино с представители на нежния пол, но поради недостиг на реални такива, последния път ходих на кино с братовчедка ми. Повече няма да го направя. И не защото приятелите ми ме обявиха за инцестор, но и защото след края на прожекцията запомних филма само с едрата синина на ръката ми, която бе причинена от придружителката ми, в момент на уплах. Лошото в случая беше, че не носих специализирания си холивудски леген, защото още след първите 20 минути усетих акаща нужда от него.

Първите 20 минути от филма, показват нагледно, че не винаги е по-зле да идеш на ректален анализ, отколкото в киносалон. Всичката тази повторяемост, която изригва срещу Вас, като еруптирал вулкан от кич, Ви кара си мислите, че гледате комедиен фарс или дори пародия в стил „Страшен Филм”, но с повече драматични фъшкии. Краят на филма е сюрпризиращо зле откъм замисъл. Естествено, не е неочакван, но е изненадващ с баналността си. Определено създателите на филма са гонели развръзка, която да разтупти сърцата на монголоидите. Нормалните люде като нас, обаче, останаха разочаровани от края. Вие ще си го видите сами, няма да Ви развалям имагинерния кеф. Просто очаквайте очакваното.

Но нека да приключваме, защото стигнах до момента tl;dr, който по други сайтове е критичен мираж. Нека да обобщя гореизложеното и да финализирам ценителското си мнение с едно изречение. „Нероденият“ не струва. Той не струва парите си, но най-вече не струва и времето си. Той е презентация на мокрия сън на хоспитализиран интроверт. Той е лайното, което плува в байсена – всички се страхуват да го видят на живо, но когато това стане, те му се смеят. Изобщо, оставете „Неродения” да си остане нероден и насочете положителните си енергии към други заглавия, които да не Ви отегчат, приспят и оставят белег на ръката Ви.

5.5/10