You are currently browsing the tag archive for the ‘хорър’ tag.

Гледах оригиналния „Хищник” с Арнолд Шварценегер за първи път, когато бях на 7 години. С родителите ми бяхме на гости на семейни приятели – едни от малкото навремето, които притежаваха високотехнологичната машина, наречена „видео”. По тази футуристична контрапция вървеше пиратска видеокасета с филм, който никой от останалите не гледаше, сякаш по-скоро за фон. И докато възрастните говореха за техните си неща, аз наблюдавах хипнотизиран и откъснат от реалността как група мускулести американци се надлъгват с извънземен грозник. Не отвърнах поглед до финалния кадър, а малко по-късно същата вечер стана ясно, че съм хванал дребна шарка. /true story/ Започвам с този лирически увод, за да сте наясно, че първият „Хищник” ме маркира двойно – от една страна остави траен отпечатък в малолетното ми съзнание, а от друга – остави временни такива по тялото ми.

predator

Затова не бива да се изненадвате, че имам сантиментално изкривяване към франчайза и досега всячески опитвах да се примирявам с прогресивния му резил. Когато научих, че Шейн Блек ще режисира ново продължение за рептилоподобния ловец, бях доволен и обнадежден. Когато изгледах първия трейлър, останах смутен, но все още умерен оптимист. Ала когато вчера излязох от киното след “The Predator”, вече бях не само начумерен и асоциален, но и лишен от разсъдък в продължение на часове. Филмът ме запрати в такава емоционална кочина, че ми трябваше цяло денонощие, за да мога изобщо да се отърся от дегенеративния му ефект. Бях твърдо решен да не пиша пространствено „ревю”, затова и няма да го правя. Но тъй като се чувствам длъжен да изчистя негативната енергия на “The Predator” от съзнанието си по някакъв начин, ще изброя едва десет от най-радикалните му слабости. А те са Много. Повече.

Прочетете остатъка от публикацията »

Лято е и замириса на море. Освен ако не сте на море в Китай, където мирише на мърша от гниещия „Мега звяр”, изплувал в петък като горда шамандура и два дни по-късно потънал на дъното като мафиотска жертва. Уханието му на развалена риба обаче все още се усеща по дрехите ми и за да Ви спестя унижението от този безгранично cheesy /сиренясал/ продукт на отчаяния холивудски комерсиализъм, ще споделя впечатленията си от него. А за да не си помислите, че отново ще съм негативен, ще го похваля още в първия абзац – ако не сте гледали нито един филм за акули от началото на тази година и не гледате нито един до края й, то бога ми, „Мега звяр” е най-добрият филм за акули, който ще гледате през 2018. Йе-е-e-й!

Meg

Ала нека направим това, което правят и състезателите в Рали Дакар – да започнем отдалече. Първото, което трябва да знаете за „Мега звяр” е, че е базиран върху книгата на Стив Олтън – пишман-автор, който е започнал да пише конвейерни романи за акули след като се оженил. /не знам дали е свързано/ По-изтънчените от Вас сигурно ще почешат аристократично брадичките си, ще наместят моноклите си и ще кажат „Уа-а-у, книгите са за умни! Значи филмът ще е за ценители!”, но ще сгрешат също толкова, колкото и в момента, когато са си купували тези монокли, защото „Мега звяр” може и да е по книга, но единствените ценители в случая ще са тези, които не го гледат.

Прочетете остатъка от публикацията »

Животът ще намери начин.”, изжужа Мухата преди четвърт век и се превърна в meme. Днес, въпреки че го повтаря в трейлъра, д-р Малкълм ни пести тази реплика в камеото си, най-вероятно за да не превърне „Рухналото кралство” в по-голям фарс, ако това изобщо е възможно. /spoiler alert: не е/ Иначе горкият Малкълм изглежда досущ като фасона на юрския франчайз – изнемощял, помрачен, досадно философски и последно актуален преди двадесет години. Мда, ако наистина трябва да похваля „Джурасик свят 2” за нещо, то е че сигурно е единственият филм в историята на киното, където Джеф Голдблум е най-скучното нещо.

Jurassic-Turd

„Рухналото кралство” е продължение на вълнуващата юношеска перверзия с елемент на романтична комедия, наречен „Юрски свят”, който бе толкова впечатляващ, че ако сега питате някого за сюжета му, той ще набърчи вежди и ще изсумти нещо от рода на „Дъ-ъ-ъ, ами имаше едни динозаври!” Споменът за художествения инсулт на Колин Тревъроу е блажено заличен от кино-паметта на всеки нормален зрител с интелект равен или по-висок от този на крастава жаба. Сега обаче, туморният сикуъл ни телепортира обратно на о-в Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика, където никой не може да Ви чуе как крещите… също както никой не чува и Т-Рекса, поне докато не е на метър от него. /?!/ Правилно прочетохте – 12-метровото чудовище, чиито стъпки създаваха вибрации в чаши и локви с вода много преди да се появи наяве, сега изниква изневиделица по-ловко от нинджа, майстор на спинджицу. И това, драги зрители, е само осмото най-малоумно нещо в „Джурасик свят 2”.

Прочетете остатъка от публикацията »

„ANNIHILATION“ (2018)

banner

Не бях гледал трейлъра, нито съм чел книгите, върху които е базиран, но съдейки по резюмето подходих с резервите, че ще попадна на „Тарковски за феминистки”, затова умишлено избягвах заглавието, когато се появи в каталога на Netflix. Още повече, че съм от малкото, които считат предишния опит на Алекс Гарланд /Ex Machina”/ за излишно прехвален. Снощи обаче реших да му хвърля едно око с нулеви очаквания и още преди да е изтекъл първият половин час осъзнах колко срамно заблуден съм бил в скептицизма си.

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2018
П В С Ч П С Н
« Авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Join 321 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 285 477 пъти