You are currently browsing the tag archive for the ‘хорър’ tag.

„Странни неща” е най-новият „оригинален” сериал на Netflix, за когото Сульо feat. Пульо изпадат в състояние на саливация, сякаш са станали свидетели на най-великото нещо в жалките си животи. Самият аз го гледах едва вчера и пропуснах организираната вълна от всеобщо възхищение, но както се казва „по-добре късно, отколкото още по-късно”. /нали така беше?/ Ще бъда милосърдно кратък, затова не искам да ме разбирате погрешно – смятам, че сериалът е наистина въздействащ и заслужава повечето си словославия, но в същото време не го приемам за този невиждан феномен, за какъвто се опитват да го афишират всички.

poster

Вдъхновен от авантюристичното юношество на 80-те и конкретно мародерстващ ранното творчество на двама Стивън-овци /Кинг и Спилбърг/, сериалът масажира носталгичния мускул на зрителите и очевидно го прави успешно, поне до момента, в който вече спира да го прави. Нямам нищо против удачните референции към 80-тарската поп-култура, но когато дадено заглавие разчита единствено на тях и всеки час изобилства от кино плакати, удобно видими във фона, периодични споменавания на Йода и два пъти по толкова сюжетни механизми, взети от Кинг и Спилбърг, нещата стават леко банални и сериалът започва да залита притеснително близо не толкова към „омажа”, колкото към омазването.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ех, този февруари – време за любов, инфекции и смърт! Какво по-добро време за филм, съдържащ и трите в безобразно количество? Докато четете тези редове, най-актуалният символ на авангардната простотия, „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, вилнее над бащино огнище и причинява непоправими щети върху тийнейджърския мироглед. Не знам дали знаете, но за хората, които не би трябвало да са живи, обаче някак си все още продължават да мърдат, си има биологичен термин и той е „зомби”, което е странно, защото аз винаги съм си мислел, че е „лилииванова”. Но тъй като само няколко деформирани същества филм не правят /освен ако не броите каста на „Непобедимите”/ в „Гордост и предразсъдъци и зомбита” се зачекват и любовните трепети на богати сърове и разгонени лейдита. Резултатът е като безглутеиново ястие – изглежда добре на външен вид, но Ви оставя с анален послевкус.

poster

„Гордост и предразсъдъци и зомбита” не е дело на Джейн Остин. /или Джей О, ако сте американчета, родени след Y2K/ Дори и да беше, нямаше да разбера, понеже съм класически илитерат и знам за сестрите Бронте точно толкова, колкото и за сестрите Кушлеви, а именно – че са сестри. Не съм чел книгата на г-жа Остин, нито съм гледал екранизациите й, защото продължавам да си повтарям, че съм мъж, но дори аз съм наясно, че клетата авторка не е имала намерение да цапа любовните си фантазии със слузестото присъствие на немъртви телеса. За това се е погрижил един наш съвременник на име Сет Греъм-Смит, по-известен като автор на друг исторически хорър миш-маш – „Ейбръхам Линкълн – ловец на вампири”, който покоси световните екрани преди няколко години и също като януарски вирус остави зрителите със симптоми на разстройство и повръщане.

Прочетете остатъка от публикацията »

Най-депресиращият месец в годината почти винаги е запазен за най-негодните изцепки от магазина за мъртви идеи, наречен Холивуд, а този февруари е с един ден по-дълъг от миналия, което означава че човечеството има възможността да се радва на още повече филмова помия. Днес, в рубриката „На кого му дреме?”, Ви представям improv-ревю на супернатуралния хорър с дръпнати очи – „Гората”. Ето как стоят нещата – тъпотата на „Гората” /виждате ли колко поетично звучи/ се простира отвъд границите на човешкия речник и не мисля, че цивилизацията е сътворила достатъчно красноречиви думи за зловонието на този художествен мухъл. Свикнал съм да гледам извънгабаритни фъшкии с печат „хорър”, но „Гората” истински вцепенява с диетичните си jump scare похвати – толкова творчески пасивни, колкото и увредените умове, които са ги мислели.

forest_posterПрисъствието на Дейвид Самюел Гойър в списъка с продуцентите не бива да Ви мами – човекът най-вероятно е бил на поне три линийки кокаин, когато се е съгласил да инвестира в тази миазма. Не искам да се бъркам в хорските проблеми, но ако „Гората” Ви хареса дори в 1/10 от времетраенето си, значи има голяма вероятност да сте второ, или дори трето поколение ретарди и ако не го знаете, значи сте осиновени. „Гората” е пример за продукция, в която абсолютно нищо не работи, или с други думи кинематографична версия на автомобил „Форд”. Той е филм на ужасите, или поне се самоопределя като такъв, даже има всички необходими съставки, като страшни сънища, сбръчкани бабички и усмихнати японци, което е дори още по-страшно, но истинският му ужас идва от факта, че вътре участва Натали Дормър и то в две роли.

Прочетете остатъка от публикацията »

„ВИЛА РОЗА“ (2013)

Roseville

Нека Ви разкажа за един филм, който цапаше харда ми през последните няколко дни. Нарича се “Вила Роза” и е ужасен. Ужасът му е съвършен, но не защото е плах опит за хорър, а защото е ужасяващ във всяко отношение. Не знам защо реших да си го пусна точно снощи. Бях импулсивен и безхарактерен. Проявих слабост… но поне си изчистих харда. А удоволствието, което изпитах от натискането на Shift+Del върху “Вила Роза” може да се сравни само с удоволствието след едно хубаво изхождане. Но стига за мен, нека оставя фактите да говорят сами.

Прочетете остатъка от публикацията »

Понякога излизат филми, които могат да Ви въздействат. На начина на мислене, на емоционалността Ви, на каквото щете. Просто да оставят една трайна и забележима следа в психиката Ви. Понякога тези филми са толкова зле, че може да Ви прилошее и/или да Ви се прииска да се самозапалите. /напоследък е модерно/ Но за сметка на това понякога, но само понякога, тези филми са толкова шибано зле, че преминават отвъд нормалните човешки възприятия. Такъв е телевизионният хибрид на SyFy Channel с гръмкото име „Акулонадо”. По десетобалната скала, където 10 е “LOTR”, а 1 е „О, Господи, прости ми, че го гледах!”, филмът е някъде дълбоко под нулата. Всъщност, не съм изцяло убеден дали съществува математическа оценка за „Акулонадо”, понеже тъпотата му е до такава степен изчистена и концентрирана, че пресича границите на земните мерни единици. Той не може да бъде оценен с общоприетите цифрови знаци. По-вероятно е да бъде оценен с някаква драсканица или завъртулка, защото така обикновено се подписват монголоидите.

posterВариант 2-10-10-10-4-1 от „Генератора за сценарии

„Защо, по дяволите, го гледах?” Въпрос, който може да задавам и на смъртния си одър. Нима не можех вместо това да си почистя ушите? Можех, разбира се – пак щеше да ми отнеме час и половина, но поне щях да съм свършил нещо полезно. А сега? Как да възстановя наранените си и силно обидени мозъчни клетки? Истината е, че исках да си почина от висок-о-бюджетните холивудски изгъзици и реших да се прицеля в нещо, чиято безрезервна глупост да действа успокояващо. После попаднах на ето тази новина и разбрах, че съм открил истинска Класика – филм, отговарящ не само на тематиката на блога, но и на нивото на автора му. Защото никой нормален човек не би се занимавал да го гледа, а камо ли да пише „ревю” за него. Но „Акулонадо” спечели интереса ми с това, че още след появата си породи страхотен онлайн buzz, постави рекорди по Twitter коментари и се превърна в най-гледаното заглавие в историята на SyFy. Запитах се нима е възможно? Нима американците бяха направили поредната си стъпка към real-life Idiocracy? Акули в торнадо? Това просто… не може… да бъде… нали?

Прочетете остатъка от публикацията »

Краят настъпи, дами и господа! Краят на една ера. Краят на „Здрач”! Четири години, четири книги, пет филма, довели до кокошкизирането на милиони момиченца по цял свят и разстрела на милиарди мозъчни клетки. Готово! С едно изречение изчерпах всичко, което трябва да се каже за поредицата. Колко ми остава? По дяволите, още четири страници. Човек би помислил, че е невъзможно да ги запълня с общи приказки, нали? Хах, явно не ме познавате. Добре дошли в поредното ми и /смрък!/ последно ревю от Зоната на „Здрач”-а.

„Здрач” е легенда, „Здрач” е феномен, бля-бля-бля. ОК, след като изчистихме уводните любезности е време да настъпим към същността. „Здрач” приключи завинаги. Форевър енд евър, дет се вика. Дори последният кадър от лентата включва разгърнатата книга на Стефани Майер /разбрах, че е писано от нея, защото когато се зачетох, неистово ми се пригади/, където думата „завинаги” блещука като задника на Едуард на нудистки плаж. Идеята е, че Овцата и Прическата ще живеят завинаги заедно, но скритото послание е, че ние, зрителите, завинаги ще останем със спомените от този четири-годишен драматургичен запек и нищо и никой /дори ежеседмичните сеанси при психиатър/ няма да ни накарат да забравим, нито да простим.

Прочетете остатъка от публикацията »

февруари 2017
M T W T F S S
« Дек    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Facebook

Join 277 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,889,639 пъти