Ревю: „Здрач 3: Затъмнение“

Каква е тайната на поредицата „Здрач”? Какво е това, което кара милиони недорасли момиченца и десетки хиляди по-нежнички момченца да циврят като току-що бомбардирани косовски деца, по герои, които са по-нереалистични и скучни от шоу на Димитър Митовски? И най-вече – в кой момент Стефани Мейър ще се самоосъзнае и ще направи това, което книгите й отдавна ни карат да желаем – да се лиши от живота си? Винаги съм искал да си отговоря на първия въпрос, на втория пък ми даде обяснение ето това видео, но едва наскоро започнах да си задавам и последния въпрос, може би защото някои хора просто не знаят кога да спрат, а някои книжни мухи се превръщат в толкова големи филмови слонове, че някак си вече дори не е и смешно. За да достигна до душевен мир след бурята от въпроси и драма, която остави в мен предишната серия от поредицата – „Новолуние” – аз реших да направя немислимото – да счупя керамичното си куче-касичка, да извадя от там събираните си с пот и кръв стотинки и да ги изсипя на касата на близкото кино, за да мога да се потопя за 120 агонизиращи минути в миризливата атмосфера на мокра кучешка козина и прясно нагримиран разкош.

Ще започна с това, че филмът е по-добър от първите два. Това, разбира се, не е точно комплимент, защото всички знаем, че имагинерните им достойнства бяха стигнали до каменистото дъно, от което единственият път беше само накриво и нагоре. Но въпреки това, тук нещата са конфигурирани малко по-добре, което поне показва, че франчайзът се опитва да се ориентира към по нормалните релси, сменяйки режисьор след режисьор, докато не уцели джакпота. Дейвид Слейд се е справил доста по-добре от Крис Уайц, но ако нещата продължават с това темпо, докато някой от епизодите се превърне в гледаем филм, книгите ще са свършили. В „Затъмнение” нещата не вонят толкова на клозетен фосил, а самият филм е доста по-мрачен и сериозен, ако изобщо може да се говори за „мрачност” или „сериозност” във филм, който започва и завършва на цветиста полянка с разговори за любов и брак. Слейд е познат като режисьор на музикални видеоклипове и това ще си проличи достатъчно добре, но е по-известен с филма си за педофилска вендета „Hard Candy”, в която непълнолетна чатърка извършваше психологически гърч върху урбанистичен педофил. Явно опитът на Слейд с непълнолетните момиченца му е послужил за каузата, защото това всъщност е таргет аудиторията на цялата сага.

Музиката на „Затъмнение“ ще бъде епична

Ако имаше причина да чакам новата серия от хорър сериала за млади педали „Здрач“, която ще навести кошмарите ни през лятото със звучното заглавие „Затъмнение„, то това не беше заради художествената стойност на парцалените кукли вътре, а заради музиката на филма и OST, което за разлика от останалите компоненти на лентата, поне се търпеше и не докарваше зрителите до отит. И явно креаторите на поредицата са осъзнали, че трябва да наблегнат повече върху звученето на филма /защото няма какво да се лъжем – всичко останало в него е перфектно/ и са решили да направят смел ход, за да оптимизират музикалния съпровод. Смелият ход се състои във факта, че са наели не-кой-да-е, а самият „властелин“ на музиката Хауърд Шор, който хрисимо и /очевидно/ без да осъзнава последиците от действията си, се е съгласил да бъде композитор на поредната сказка за възбудени върколаци и пасивни некрофили.

Шор е в състояние на екзалтация при допира на позлатената статуетка.

Шор е носител на заслужен „Оскар“ за трилогията „Властелинът на Пръстените“ и макар че напоследък се беше поизгубил от хоризонта,  тази година ще ни изненада с новия трилър на Мел Гибсън, „The Edge of Darkness“, така че от него очаквам само хубави работи. Решението на хората от „Здрач“ може да се стори дори странно на по-музикално информираните от Вас, защото е втората поред смяна на композитор за франчайза. Картър Бъруел музицира първия филм, а Александър Деспла – втория. Нито един от двамата не се справи покъртително зле, така че не виждам причина за тази промяна, освен плахия мерак на продуцентите да накарат всяка серия за тийн-вампирите да има собствено звучене. Похвален атемпт, господа, но мисля че е по-наложително да обърнете внимание и на останалите проблемни зони от продукцията си, като например актьорската игра, сценария, режисурата, визуалните ефекти или с една дума – всичко останало.