You are currently browsing the tag archive for the ‘Харисън Форд’ tag.

Още една година, още един Star Wars. Преди беше събитие, сега е просто нещо ануално. /да не се бърка с „анално”, макар че и двете са верни – б.а./ „Соло” е втората самостоятелна история от вселената на Жорж Лукас след „Rogue One”, този път центрирана около младите години на емблематичния контрабандист и трафикант на бежанци, някога изигран от Харисън Форд и по-късно убит от грозния си син. Извинявам се, забравих да сложа спойлер – все пак не всички зрители са наясно, че синът му буквално е грозен като смъртта. Но „Соло” не ни занимава с дисфункционалните отношения между Хан, дъртата лейка и изроденото им дете, а с прохождането на харизматичния звезден пират – преди много години, в една далечна галактика – през времената, когато в космоса имаше само 1 /един/ негър.

соло-постер

С поп-културната еволюция на сагата, произходът на Хан Соло е придобил почти митологичен статут – нещо, което всички знаят, че съществува в някаква форма, но никой няма интерес да го види в действителност. Досущ като пишката на Джар-Джар Бинкс. Ето защо самостоятелен филм за Соло беше точно толкова необходим на феновете, колкото и самостоятелен филм за кървящия хемороид на Джаба. Ала когато DISNEY купиха Lucasfilm и започнаха да планират 142 SW-продукта за следващите десет години, беше пределно ясно, че под прицел са origin-историите на всеки персонаж с повече от четири реплики, появявал се някога в „Междузвездни войни”. И Катлийн Кенеди – мръсната кучка, която менопаузира цялата магия на “Star Wars” – не се подвоуми чия глава да падне първа под гилотината.

Прочетете остатъка от публикацията »

Подир вече затихващата шумотевица след премиерата на нърдската еякулация „Играч първи”, Спилбърг започна да се обажда с много неща, които противоречат на здравия разум. Първо беше завистливото му дуднене срещу Netflix, а сега е преминал към саботирането на собствените си проекти, коментирайки бъдещето на Индиана Джоунс след предстоящия пети епизод.

rip

Както добре знаете, някъде догодина започват снимките на следващата инсталация от франчайза за професор доктор хонорис кауза Хенри Джоунс и вчера Спилбърг заяви, че това ще бъде последното участие на Форд в поредицата, защото дядо Харисън вече не изглежда атлетично в индианаджоунските си панталони, особено щом трябва да ги загащва една педя под гърдите.

Прочетете остатъка от публикацията »

Много хора обявиха  „Блейд Рънър 2049” за визуален шедьовър и са прави, защото той е точно това. И нищо повече. Тридесет и пет години след вечната класика на Ридли Скот, която продължава да е стълб за научната фантастика в киното – не просто като жанрова супернова, но и като безпрецедентен world-building – продължението му не е нито едното от двете. Здраво стъпил върху гърба на титана Роджър Дийкинс, канадското чудо Дени Вилньов рисува разкошна авансцена, впечатляваща с носталгичен футуризъм, но изолирана от дълбочината на предшественика си. Алфред Хичкок е казал, че трите най-важни неща за всеки филм са сценарий, сценарий и сценарий, ала „Блейд Рънър 2049” е задвижван само от един елемент. И той е опаковката.

poster

Ще започна с лошото, докато съм в афект – сюжетът на „Блейд Рънър 2049” е пълна дупка. 30 години след събитията от първия филм, блейд рънърите продължават да ловят хуманоиди, за да ги „пенсионират”. Един от тях е героят на Раян Гослинг – офицер К – който работи в Lа Lа LAPD и е натоварен с озаптяването на аскета Сапър Мортън /Дейв Батиста/, но вместо поредната рутинна задача, К попада на мистерия, която ще го отведе до бившия му колега Рик Декард /Харисън Форд/. Нищо особено, нищо невиждано или пионерско. Класически макгъфини, предвидима развръзка и излишно разточително повествование, което може да накара много зрители да заспят и сънуват електрически овце. На хартия изглежда така, сякаш имаме перфектната комбинация между нео-ноар детективска история и фантастичен екшън с екзистенциален оттенък, но реално получаваме грабнати оттук-оттам мотиви – леко зачекнати, след което подминати в бързината и недовършени в някаква консистентна форма.

Прочетете остатъка от публикацията »

Преди много години, в една далечна държава, брадат капут на име Джордж Лукас промени статуквото. Промени хода на филмовата история, създавайки първия летен блокбъстър /крадейки с шепи от „Дюн”, „Флаш Гордън” и Акира Куросава, ама айде/, промени стандартите в кино технологиите с революционните си специални ефекти /които всъщност не бях чак толкова „революционни” 9 години след „2001: Одисея в Космоса”, ама айде/ и нещо повече – промени представите на хората за аритметика, започвайки да брои от 4, вместо от 1. Повече от четвърт век по-късно, „Star Wars” се е превърнал в интегрална част от тъканта на съвременната поп-култура до такава степен, че даже хората, които мразят поредицата, знаят всичко за нея. След всички разклонения в телевизията, литературата, гейм индустрията и анимацията, дори талибаните са наясно с джедайските дертове. Всъщност, може би практикуват джедаизма, защото и те като Оби Кеноби в „Епизод 4” са брадати пещерняци, трениращи млади атентатори, които да въстанат срещу доминацията на черен лорд /Обама/ и бял император /Путин/.

poster

Майтапът настрана, но “Star Wars” наистина се оказа крайъгълен камък за киното, както в добрия, така и в много лошия смисъл на думата. Няма да Ви губя времето с празнословия за художествените достойнства на предните шест епизода, защото това е работа на хора, чиято възраст изключва наличието на срамни косми, затова ще превъртя времето с 35 години напред. През 2012 година, капутът от първото изречение – малко по-стар, но определено не и по-мъдър – реши да продаде компанията си Lucasfilm за колосалната сума от 4 милиарда долара – 3 за франчайза и 1 милиард като гаранция, че никога повече няма да се занимава с режисура. Купувач бе „евреядата” /плеяда от евреи – б.а./ на DISNEY, които иронично отказаха да разпространяват „Нова надежда” през 1977 и сега плащат прескъпо за грешката си. Още по-забавното е, че DISNEY вече притежават MARVEL, а скоро ще притежават и света. Не искам да ставам кинематографична баба Ванга, но животинските кости ми казват, че след по-малко от десетилетие, всеки втори холивудски филм ще е за супергерои, за джедаи, или за Никълъс Кейдж.

Прочетете остатъка от публикацията »

Холивудските филми се делят на два вида – такива, след които излизате от киното ухилени и такива, след които излизате озъбени. Има и един рядък трети вид – такива, след които изобщо не излизате от киното, тъй като още на двадесетата минута сте се удушили с прашките си от яд, но днес няма да говорим за него. Днес ще говорим за втория вид – за тези филми, след които излизате на улицата с гримасата на току-що избягал социопат, понеже това е единственият мирен и невербален начин да покажете на света какво чудо сте имали честта да гледате. „Каубои и извънземни” е от тях и съм сигурен, че повечето от Вас ще се съгласят с мен, когато още на първия абзац заявя категорично, че това е най-вонящата буца развален бахур, нацапала киносалоните това лято. /след „Трансформърс 3”, очевидно/ Не искам да твърдя, че съм очаквал нещо особено от филм, чието заглавие включва наличието на каубои и извънземни едновременно, но все пак търпението човешко си има някакви лимити и творението на Джон Фавро ги прекрачва, стъпква и натиква в прахта. Малко ми е неудобно, но съм длъжен да Ви предупредя, че ревюто ми отново се получи по-дълго и некоординирано, отколкото трябваше, така че се запасете поне с едно кафе преди да продължите.

„Кравар/к/и Vs. Марсианци“

Разбира се, филмът е правен по комикс. Как се разбира ли? По това, че никой нормален автор няма да тръгне да комбинира два толкова крайни жанра по начин, различен от карикатурата. /дори моя милост сътвори комикс ето тук/ За основен виновник считам Скот Майкъл Розенбърг, от чиито заспал ум се е пръкнала идеята за кирливи кравари, които да се отбраняват срещу атаките на /интелектуално?/ напреднали инопланетяни. Вярно, че става въпрос за разкази в картинки, които най-вероятно ще бъдат прелистени от отчаяни младежи с пъпки, живеещи в мазетата на родителите си, но когато човек прочете подобно заглавие, в него започва да бушува туистър от неприятни емоции, най-често водещи до някаква причудлива локва ДНК по пода. /повърня, ако някой се интересува/ Главният въпрос в случая отново е „защо”? Защо подобен комикс е трябвало да бъде филмиран? Защо е трябвало да бъде мейнстрийм адаптация, когато всеки уважаващ себе си TV канал като “ScyFy” с готовност би излъчил тази полу-библейска притча в нагнетения си от зрителски интерес праймтайм. Защо в такъв филм участват любими звезди като Д. Крейг и Х. Форд? /не броя О. Уайлд, защото нея я любя по един много по-различен и пошъл начин/ И накрая, защо когато вече е ясно, че няма накъде да се бяга и филмът ще бъде сътворен, защо, о, защо за режисьор е привикано едно самоходно нещастие като Джон Фавро?!

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 483 458 пъти