You are currently browsing the tag archive for the ‘Ханс Цимер’ tag.

Ако трябва да подредя книгите на Дан Браун по КПД-то им, то на първо място бих поставил най-дебелата му /не знам коя е/, защото има много страници, което означава, че печката ми ще гори с няколко секунди повече. А това, плюс удобството да бъдат използвани от джуджета, стъпващи върху тях, за да стигнат до по-интересните книги на горните рафтове от библиотеката, е единствената полза от творчеството на г-н Браун, и ако сте на различно мнение, значи милионите сперматозоиди, които сте изпреварили по време на зачеването си, са загинали напразно.

poster

Днес обаче няма да говорим за литературните качества на бай Даньо, а за поредната трансформация на негов, позволете ми да използвам гръмката дума „роман”, за големия екран, и като казвам „голям екран”, имам предвид екрана на 40-инчовия Ви телевизор, понеже едва ли някой ще го гледа на кино. Самият аз реших да посетя киносалона не толкова, защото ми се наблюдаваше американец в двора на папа Франциск, колкото защото имах нужда да остана сам за два часа. А в празна зала и по време на филм, който по никакъв начин не изисква от Вас да изпитвате каквото и да е, освен съвсем дискретна самоомраза, е най-подходящото време да изчислявате наум режийните си сметки. Даже установих, че може и да не успя да спазя срока за плащане на мобилния си телефон и това бе единственият момент, когато „Ад” породи някакво реалистично напрежение у мен.

Прочетете остатъка от публикацията »

Скъпи приятели, този текст ще бъде различен, както никога досега. Той няма да бъде поредното „ревю”, в което отчаяно се мъча да Ви даря поне с ухилване, в този иначе летен ден. Нито това „ревю”, ще има за цел да ангажира интереса Ви към филм или да Ви откаже от живота, заради поредната холивудската несретност. Простете нескромността ми, но текстът отдолу ще бъде опит за анализ на „Генезис” на Кристофър Нолан, който всеки човек, дори малко интересуващ се от кино, трябва вече да е изгледал поне веднъж. Ако още не сте направили това, моля Ви, измитайте се оттук сега.

Ако сте, но се чудите за причини да не дочетете тази стена от текст, нека да Ви дам още една, за Ваше улеснение [по-чувствителните, които не искат да се цапат с поредния, но все така заслужен рант срещу прежестоката конкуренция, могат да минат направо на следващия абзац]: махнете се веднага, ако сте фенове на Форплей и трагикомичните кино-ревюистки шпагати от страна на вечно изтрезняващи индивиди, напълно непригодни за целта, но упорити в опитите си не по-малко, отколкото бездарни в тях. Много ми е неприятно, че отново трябва да Ви занимавам с коментар за тоалетните позиви на doomy, но публичната му излагация като ревюист на „Генезис” заслужава стена от текст сама по себе си, и е ключов пример, как не трябва да се пише ревю за филм, камо ли точно за този. Това, заклевам се, е най-иритиращото, малоумно, безсмислено, крещящо неграмотно парче лайно, съставено от букви на кирилица, на което съм попадал от последната книга-игра на Ейдриън Уейн насам. Защо бе, doomy, защо? Хубаво, всички разбрахме, че от гъза ти излизат хартиени лентички с имена на нещастници, когато Бакалов с пура в ръка тежкарски те изненада в кенефа, но трябва ли, за бога, трябва ли да предлагаш на цял интернет всяка функция на храносмилателната и отделителната си система? С какво сме заслужили това? Не можа ли да проявиш достойнство и да дадеш на някой минимално кадърен да си свърши работата, вместо да си даваш такъв адски зор да изпишеш този позор, че това сигурно трябва да се брои за най-успешния ти опит да свалиш някое килце. Уатева, достатъчно, той само сърчва по ключови дууми, едва ли ще мине нататък… Та, уважаеми читатели, ако искате да прочетете за какво се разказва в „Генезис” на повърхността, ако искате да получите няколко несвързани абзаца, съставени от слабо координирани брътвежи на тема гениалността на Нолан и прочее тривия, която всяко новоизлюпено фенбойче на imdb съчинява и изстрелва насън – идете на Форплей и се насладете. Ако обаче подобно безумие и отбиване на номера за филма на годината не Ви трябва, а идеята за него Ви отвращава, отдолу ще дам всичко от себе си, за да Ви предложа малко по-кохерентен поглед към филма. Доколко опитът е успешен – думата е както винаги Ваша. Приемете извиненията ми за този бърст злоба по адрес на поредната доза кино-леймърщина, напукана с адското его, и да продължаваме по същество.

Прочетете остатъка от публикацията »

декември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Join 326 other followers

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 329 189 пъти