Bulgarian Horror Story

С наближаването на новия „Хелоуин“ /празникът И филмът/ се замислих колко американски хоръра са центрирани около определен традиционен ден от календара. То не бяха простотии като “Friday the 13-th“, “My Bloody Valentine”, “Black Christmas”, „Silent Night, Deadly Night“ /за Коледа са най-много/, “Leprechaun” /денят на Св. Патрик/, „April Fool’s Day“ и т.н., не бяха антологии като “The Holidays”, не бяха и общо десетките им безсмислени продължения за последните 30 години.

Очевидно американците наистина обожават да гледат как умират хора по време на празници. Това ме жегна на патриотично ниво и се зачудих с какво нашите обичаи са по-лоши от западните, че никой не иска да прави хоръри за тях? Нима си нямаме достатъчно популярни, и в същото време малоумни, поводи в църковния календар? На прима виста получих десет идеи за бъдещи хорър франчайзи, които смятам да изпратя на НФЦ за одобрение. Поправете ме, ако пропускам нещо.

Кратко ревю: „Мисията невъзможна: Разпад“ (Mission Impossible: Fallout)

Реших да бъда лаконичен, но не защото това „ревю” ще се самоунищожи след пет минути, а защото има реална опасност да го забравите след две.

Накратко, иде реч за поредната Мишан Импосибал на суперагента Итън Хънт, който, ако все още не сте наясно след пет епизода, е нещо като мургава жрица на любовта – не отказва клиенти, колкото и мръсни да са.

Ревю: „Джурасик свят: Рухналото кралство“ (Jurassic World: Fallen Kingdom)

„Животът ще намери начин.”, изжужа Мухата преди четвърт век и се превърна в meme. Днес, въпреки че го повтаря в трейлъра, д-р Малкълм ни пести тази реплика в камеото си, най-вероятно за да не превърне „Рухналото кралство” в по-голям фарс, ако това изобщо е възможно. /spoiler alert: не е/ Иначе горкият Малкълм изглежда досущ като фасона на юрския франчайз – изнемощял, помрачен, досадно философски и последно актуален преди двадесет години. Мда, ако наистина трябва да похваля „Джурасик свят 2” за нещо, то е че сигурно е единственият филм в историята на киното, където Джеф Голдблум е най-скучното нещо.

„Рухналото кралство” е продължение на вълнуващата юношеска перверзия с елемент на романтична комедия, наречен „Юрски свят”, който бе толкова впечатляващ, че ако сега питате някого за сюжета му, той ще набърчи вежди и ще изсумти нещо от рода на „Дъ-ъ-ъ, ами имаше едни динозаври!” Споменът за художествения инсулт на Колин Тревъроу е блажено заличен от кино-паметта на всеки нормален зрител с интелект равен или по-висок от този на крастава жаба. Сега обаче, туморният сикуъл ни телепортира обратно на о-в Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика, където никой не може да Ви чуе как крещите… също както никой не чува и Т-Рекса, поне докато не е на метър от него. /?!/ Правилно прочетохте – 12-метровото чудовище, чиито стъпки създаваха вибрации в чаши и локви с вода много преди да се появи наяве, сега изниква изневиделица по-ловко от нинджа, майстор на спинджицу. И това, драги зрители, е само осмото най-малоумно нещо в „Джурасик свят 2”.