You are currently browsing the tag archive for the ‘Форест Уитакър’ tag.

„Капитански дневник, Звездна дата”… не, не, това е от друг филм. „Преди много време в една далечна”… не, и това не става. Чакай малко, ще кажете Вие, “Rogue One” не е ли “Star Wars”? Ами не точно. В смисъл има “stars”, има и “wars”, но няма джедаи, уукита и йоди, а светлинен меч се върти само за пет секунди накрая, така че ако тръгнем да сравняваме, дори Космически топки е повече “Star Wars” от него. /и е с по-големи топки/ ОК, преувеличавам – връзката на “Rogue One” с Нова надежда” е доста интегрална, като интересното е, че се получава нещо средно между прикуъл /защото финалът му стои на минути от началото на Епизод IV”/ и спиноф. /защото се развива паралелно с други герои/ Не знам какъв е техническият термин в случая /може би „спинкуъл”?/, но ако приемем, че “Star Wars” е едно семейство, то “Rogue One” е странният чичо, с който никой не иска да запознае децата си.

poster_small

Не казвам, че Рог 1 не е за деца, тъй като не съм расист и не деля зрителите на деца и старци. Всъщност, „Роуг Едно” е притча за всички възрасти, стига представителите на тези възрасти да са с акъла на 14-годишен мушморок с бъдеще в Бойчиновци. Тонът на филма e по-мрачен от следобед в Шотландия, а атмосферата му е по-депресираща от разходка в музея на Холокоста. От една страна, това е добре, защото “Star Wars” се нуждаеше от по-сериозна трактовка, но тук иде реч за нескопосан и предраматизиран опит за космически боевик, който прави Звездни рейнджъри да изглежда като епос на Спилбърг.

Прочетете остатъка от публикацията »

Третата част от едрокалибрената поредица на Люк Бесон за бившия агент на ЦеРеУ Браян Милс /Лиъм Нийсън/ е клозетно сафари от нисша класа. Рециклиран отпадък, почти неразпознаваем в общото холивудско бунище. Целевата му група е съставена предимно от субхора, но донякъде разбирам защо и нормалните зрители биха пожелали да го гледат. Кой не би искал да гледа американец /по-скоро ирландец, ама нека не съдим за човека по цвета на кожата му/ на неправилното място, в погрешното време, но с адекватните оръжия? Кой не би искал да гледа как 62-годишен чичка премазва цял клан на руската мафия, без почти никакви драскотини? Питам Ви кой не би искал втори Стивън Сегал?!

poster

„Твърде лично” беше що-годе добър филм, малко над ниските стандарти на жанра, но нищо забележително. Имаше прост сюжет, който не изискваше много мислене – както от страна на авторите, така и от страна на зрителите. „Твърде лично 2” бе абсолютна развалина, заснета в миризливи турски бани, откъдето чаках да се пръкне Али Ръза и да сподели, че му е лошо. В сравнение с тях обаче, „Твърде лично 3” не е просто стъпало, а цяло вито стълбище надолу. Не само, защото липсва eurotrip-мотива и за разлика от Франция и Цариград, сега получаваме най-обикновен Лос Анджелис, а защото филмът смърди на евтиния и мързел. Нямах представа, че Лиъм Нийсън е толкова отчаян за единия хонорар, та да се съгласи на трети филм, но после осъзнах колко скъпи са данъците за недвижими имоти в САЩ и се сетих, че ако Уесли Снайпс ни е научил на нещо, то е, че екшън звездите винаги трябва да си плащат данъците.

Прочетете остатъка от публикацията »

A NIGHTMARE ON ELM STREET  (2010)


Кой е най-добрият начин за убиване на времето, без да броим убиването на себе си? Точно така, гледането на хоръри. И не защото това е най-предсказуемият и циклещ жанр в киното, който съдържа повече клишета и от последната серия на „Стъклен Дом”, а по-скоро защото хорърът /и то най-вече американският такъв/ е дотолкова дебилизиран и деформиран, все едно някой Ви предлага сдъвкана и изплюта дъвка „Турбо”, като нова. В случая ще стане въпрос именно за такъв филм на ужасите, който е ужасен не защото е страшен, а понеже е ужасяващо непохватен опит за един римейк, от който /както при всички римейкове напоследък/ никой нямаше реална нужда. Едва ли някой от по-информираните от Вас не е чувал за култовия 80-тарски хорър „Кошмари на Елм Стрийт”, който циментира три имена в киното – това на Уес Крейвън, задето е сътворил толкова притесняващо плашещ шедьовър на кича, това на Робърт Енглунд, задето се оказа един от най-сполучливите кино-злодеи в историята на жанра, и това на младоликия Джони Деп, задето умря прекрасно във фонтан от изкуствена кръв. Днес ще насочим вниманието си към една съвременна лента, която се опитва да бъде модерен сурогат на оригинала, но се проваля с гръм, трясък и зловоние.

Прочетете остатъка от публикацията »

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Септ    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 300 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,055,807 пъти