You are currently browsing the tag archive for the ‘фентъзи’ tag.

Летните блокбъстъри доказват, че между касиерките в кината и тези на обществените тоалетни има нещо общо, а именно – и на двете плащате пари, за да гледате чужди лайна. Днес ще Ви запозная с едно такова, чийто произход започва от пишещата машина на младия Стивън Кинг преди почти 40 години и завършва трагично по кината миналия петък.

poster

„Тъмната кула”… или може би вече е „Афроамериканската кула”, не съм сигурен… е литературен цикъл от набедения за хорър-гуру Стивън Кинг. „Тъмната кула” обаче не е точно хорър, а по-скоро микс от всички познати жанрове, събрани и периодично разбърквани като джибри в бидон, докато качествата им прогресивно почнаха да се занижават с увеличаването на цифрата след заглавието. Специално последните две книги са позор за сай Кинг, но и логично следствие от факта, че са писани след като авторът изпадна в кома и част от него така и не излезе от нея, а именно – частта с добрите романи.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Спокойно, този път ще бъда бърз и няма да боли!” Това не са мои думи, а на проктолога при последната ми визитация в „Он Клиник”, но мога да ги отнеса към настоящото „ревю” с разликата, че аз поне няма да Ви излъжа. И като стана дума за лекари, запознайте се с единствения доктор в мултивселената, който може да Ви прегледа простатата без да използва ръце! Защото ще използва „магия” – Вие какво си помислихте, извратеняци? Тъпа смешка, но добро начало за филм, където хуморът сякаш е писан от Къци Вапцаров в лош за него ден. Говоря за най-новото предложение от фабриката за педерастия, наречена Холивуд, което ни представя 1265-ия продукт от кръстосаните флумастери на Стан Лий и Стив Дитко, наречен…

strange_poster

В главната роля е Бенедикт Къмбърбияч, който отново се бори със себе си, за да изиграе хетеросексуален мъж. Бенедикт е известен от UK „Шерлок” /което е иронично, защото тук си партнира с Рейчъл МакАдамс от US “Шерлок/ и се вживява като егоцентричния неврохирург Стивън Стрейндж /чудех се защо героят прилича на арийски садист, а то било, защото инициалите му са SS/, който катастрофира, докато плямпа по телефона и единственото, което чупи, е нежните си ръчички… и Ламборгини за четвърт милион долара. Смея да заявя, че няколко натрошени кокалчета са твърде нищожна цена за човек, който е достатъчно кулав, за да унищожи последен модел Ламборгини на равен асфалт, но все тая – резултатът е Паркинсон-ови крайници и невъзможност да упражнява професията си.

Прочетете остатъка от публикацията »

„…само едно дребосъче сред огромния свят.“

Проблемите на „Битката” Ви шамаросват още в първите секунди. Обърнете внимание, че това е единственият филм от трилогията /технически погледнато, от двете трилогии/, който не включва предистория в началото си. Като се има предвид, че понякога точно тези допълнителни две-три минути бяха по-добри от оставащите сто и шейсет /визирам „Неочаквано пътешествие“/, то пропускът е очевиден и дразнещ. Пи Джей, лентата ли ти свърши, или какво? Все едно да редиш триизмерен пъзел, без последното парченце – картината изглежда завършена, но не съвсем, нали така? Сега структурата на шестте части е безнадеждно разтурена, а зрителите се гмурват в океана от морално застаряващи компютърни ефекти, без какъвто и да е опреснителен курс. Защото филмът започва буквално в секундата след „Пущинакът на Смог” и ако някой е забравил събитията от предишния епизод, толкова по-зле за него.

постер

Не че това е голям проблем, разбира се, видим ли Смог веднага ще се сетим, че нещо скоро ще бъде изпепелено до основи. Нещата се подреждат, когато Бард Стрелеца решава, че кой, ако не Той, е най-достоен да спре дракона и преценя, че най-подходящото място за това е градската камбанария. „Я, там има една висока и нестабилна постройка, изградена от изгнили дъски, защо не се покача на върха й, където Смог да ме забележи моментално и бутне с едно мощно оригване?” Сам срещу Дракон, въоръжен с пет-шест стрелички. Каква смелост, какво мъжество!

Прочетете остатъка от публикацията »

„Ной” на Дарън Аронофски се превърна в мишена на свирепи и несправедливи плюнки от страна на милиони зрители, поради факта, че не уйдиса на предварителните им очаквания и бе недостоверен с писанията на Добрата книга. Да приемем хипотетично, че Аронофски е ползвал Библията като първоизточник и се е отклонил от нея. Нима това може да е фундаментален проблем за филма? Разбира се, че не, дори напротив. Припомнете си класиката „Сиянието”. Адаптацията на Кубрик контрастира с книгата на Кинг толкова рязко, че на моменти разликите са остро неуважителни към текста, което пък доведе до множество хорски ропот, а самият автор се дистанцира от готовия филм. Това обаче не попречи на „Сиянието” да си остане един от най-емблематичните представители на хоръра и един от най-обсъждани шедьоври на Кубрик.

poster

Сравнявам двете книги не защото смятам Стивън Кинг за Бог, а защото и двете се базират на художествени измислици, така че не се шашкайте. Сравнявам ги и защото историята се повтаря с „Ной”, а именно – критикува се филм, само понеже не отговаря на някаква книга, и то на базата на смехотворни доводи, които нямат досег с реални аргументи. Много хора още не проумяват, че „Ной” не е старозаветен Christmas-friendly филм, а зрелищна, нестандартна и пост-модернистична адаптация на една престара легенда, далеч предхождаща християнството. Doomsday-сценарият за Ноевия ковчег е универсална история, присъстваща в културата както на европейски, така и на арабски държави, и служи като притча за хуманизма, а не като ексклузивно християнска даденост.

Прочетете остатъка от публикацията »

Какво може да се каже за една всепризната класика, издържала проверката на времето? За вдъхновяващ шедьовър на изкуството, може би най-великата творба, контрастираща Изтока и Запада? Какво може да се каже за провокативен, почти гениален епос, поставящ бял чужденец в центъра на политическия и военен живот на Феодална Япония? За едно произведение, отнасящо се не само с уважение към японската история, но и подчертаващо екзотиката на азиатската култура? Могат да се кажат много неща, тъй като сюжетът е комплициран и многопластов, и определено заслужава сериозни дебати. Но стига за „Шогун”. Нека се съсредоточим към настоящия филм, който е…

poster

…пълен боклук. „47 Ронини” е древна японска легенда, основаваща се на реални събития и превърната в национален празник за страната на изгряващото слънце. Това е кратък очерк на група самураи /за точната бройка вижте заглавието/, които отмъщават за обезчестяването и обезживотяването на господаря си, след което групово си разпорват коремите, защото така повелява традицията на бушидо. Знам, че не звучи като адекватен пример за подражание, особено за американската публика, която е свикнала героите им да поемат към залеза, след успешното приключване на дадената /невъзможна/ мисия, но японците винаги са били шантав народ, така че щом искат да възхваляват шайка отмъстители със суицидни нагласи, кой съм аз, че да споря.

Прочетете остатъка от публикацията »

За да може „Хобит: Пущинакът на Смог” да се оцени напълно обективно и безпристрастно, зрителите трябва да се съобразят с две неща. Първото важеше още за първия филм и важи със същата сила за втория, така че си го набийте в главата, докато не сте станали за смях – това НЕ Е “Властелинът на пръстените”! Имам смътното чувство, че съм го казвал и преди, но явно не е имало полза, така че сега си го повторете няколко пъти наум, пък дано информацията се намърда в недрата на плоския Ви череп. Всички, които са очаквали, че „Хобит” ще се окаже “LOTR”v.2.0, /особено челите книгата/, са малоумници. Дори маймуната Цезар знае, че „Хобит” е много повече приказно фентъзи във фолклорен стил, отколкото комплициран драматичен епос, и трябва да се възприема като такова.

ПОСТЕР

Това обаче не спря сума ти незадоволен разбирачи от миналата година да ореват интернет, че – видите ли?! – не са получили „Властелинът на пръстените – Епизод IV. Колкото и различни да бяха упреците им, те всички бяха дело на хора, които не са обременени с тежестта на интелекта. OMG, не мога да повярвам, че шибаният Питър Джаксън е направил филм за весели хобити, по книга за весели хобити! Как е посмял?! Аз очаквах… ъ-ъ-ъ….” Какво си очаквал бе, пръдльо? Филм за динозаври, филм за Баба Яга? Шокът от разликата между двете трилогии е напълно разбираем и очакван, но не е повод за маниакално циврене, а напълно закономерна последица от екранизирането на книга с много по-олекотена атмосфера и тон. За сметка на това никой не си призна, че получи най-добре адаптираното фентъзи на десетилетието – нещо, което е видно дори в много по-слабата първа част.

Прочетете остатъка от публикацията »

август 2017
П В С Ч П С Н
« Юли    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 294 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,013,484 пъти