You are currently browsing the tag archive for the ‘фантастика’ tag.

Ако някой ми беше казал, че след достойния за заличаване от всички възможни носители, „Терминатор: Джинийзъс”, клетите ние /но най-вече Шварценегер/ ще доживеем друг Терминатор /пак с Шварценегер/, най-вероятно щях да кажа „Ха-ха-ха!”, но щях да го кажа с равен тон, защото не е смешно. По-скоро е трагикомично, също като торта, летяща към лицето на печален клоун във френски цирк, когото публиката аплодира от съжаление. В настоящия случай, тортата е направена от втасали изпражнения на чумаво прасе, а клоуните са онези, прочели сценария на „Терминатор: Мрачна съдба“ и решили, че звучи напълно безвредно.

terminator-poster

Да получиш предложение за участие в блокбъстър на име „Терминатор: Еди-коя-си-серия-след-втората“, и то ако си артист в низшия спектър на IMDB, сигурно води до същите емоции, които са изпитвали жертвите на Майкъл Джаксън, когато са получавали покана да прекарат нощта в имението му – първоначална еуфория, последвана от неприятни преживявания и в ретроспекция най-лошите решения на живота им. Но ако има нещо по-ужасно от това да участваш в подобна помия, то е да я гледаш. В случая дори не съм сигурен защо го направих. Дали защото „Мрачна съдба” е първият след „Т2”, в който Джеймс Камерън има някакъв креативен контрол или защото връща обратно една от най-големите bad-ass героини в историята на киното? /което обаче не бива да й казвате, понеже „лош гъз” е обида за жена, дори да е на 63 години/ Може би причината, задето му дадох шанс, бе във факта, че прави това, което самият аз винаги съм искал да направя – игнорира всички продължения след „Денят на страшния съд”. /следват спойлери!/

Прочетете остатъка от публикацията »

Започвам с необходимото уточнение, че „Към звездите“ не е лош, чисто визуално, макар да е много по-слаб, отколкото трябваше. При излизането от киното бях на кантар дали да се оставя да ми хареса, или да го намразя. Дадох си аванс от 24 часа, което явно беше грешка, понеже точно в тези последващи часове, грубите му минуси започнаха да ме удрят по челото, като негърски член в тясна тоалетна. И така реших да го намразя.

5cf6e1d3bd434

Напълно съм наясно с целта му да бъде фройдистко-дарвинистка психоемоционална одисея в космоса. Наясно съм и че Брад Пит се е навил, само защото други красиви човеци като Деймън, Маконъхи, Гослинг и дори Патинсън вече си имат междузвездни рецитали и той не смята да остава по-назад. Наясно съм също, че Джеймс Грей е искал да направи метафорична фантастика с личен елемент, но без да си дава зор. Единственото, с което не съм наясно е как „Към звездите” има самочувствие за голям екран, при условие че, дори да игнорираме белите петна в сюжета, които са повече от белите петна по дивана за кастинги на Харви Уайнстийн, всичко в него е отдавна гледано. Тонално неуравновесен, замърсен с множество вредни асоциации /както умишлени, така и неволни/, и подклаждан от всеобща инертност /не само в повествованието, но и в лирическия герой/, „Към звездите“ е много неща, но нищо цялостно. /следват спойлери!/

Прочетете остатъка от публикацията »

Безспорно исторически, дори само заради своите амбиции, мащаби и боксофис триумф, единадесет години след генезиса на MCEU, „Отмъстителите: Краят” приключва мрежата от 20+ взаимосвързани филма с тричасова аудиовизуална оргия, но с разликата, че оргиите поне доставят удоволствие на някого. Ако приемем, че “Infinity War” беше „началото на края”, макар техническият термин за него все още е „парче лайно”, то “Endgame” е същинският край или казано пак на технически език – другото парче лайно, с което двете стават цяло. Но пък какво лайно – такова, което тлее по-епично от покрива на Нотр Дам. Като кулминация на MARVEL-вселената, „Краят” издиша по-драматично от прострелян надуваем детски замък в Сирия, но за сметка на това, като сюжетно развитие е по-генеричен от азиатско лице, а при всеки опит да вкара някаква емоционална тежест, баналността му изплува като наркотици на българското Черноморие.

Endgame1

Понякога те се завръщат… в бъдещето.

Първо лошите новини – някои авенджъри умират от Истинската смърт. А сега ужасните новини – повечето оцеляват. Имайки предвид могъщия им противник, изтичащите им договори и най-вече общата им изхабеност, очаквах че супергеройската измет ще оредее много по-осезаемо, но уви, трябва да сме доволни и на това. Също като след щракване на Танос, „Война без край” и „Краят” са цял филм, разрязан с чекийка някъде около 50-тия процент. Ето защо, събитията тук продължават малко след края на предишния, или ако трябва да изпадаме в календарна пунктуалност, 22 дни след като ½ от авенджърите се разпаднаха на съставните си парцалчета, “Dust in the Wind”-style. Същата съдба сполетя и милиарди цивилни, но никой не хленчи за тях, понеже, както е казал Стан Лий, „Смъртта на само един мой супергерой е трагедия, докато смъртта на милиарди обикновени хора е просто статистика.”

Прочетете остатъка от публикацията »

Всички сме чували за „слона в стаята”, а сега да поговорим за „лайното в киносалона”. Най-женския месец посрещаме с най-женския супергерой от харема на MARVEL, наречен, поради липса на по-оригинално име – Капитан Марвел. Тя излита високо, но пада бързо… на нещо твърдо и най-вероятно венесто, а потенциалът, който никога не е имала, спатъхва по-драматично от дирижабъла Хинденбург. Безкрайни са „вселената” и човешката глупост в нея, но “вселената” на MARVEL не е безкрайна. Това го е казал дядо Ви Айнщайн или поне щеше да го каже, ако беше гледал Капитан Марвел”.

captain_marvel

Не знам дали сте наясно, но този филм е много, много по-зле, отколкото постерите и трейлърите си взети заедно, което би трябвало да означава нещо. И това не го казвам като сексист, а като обикновен зрител, дал 15 лева, за да гледа как една самозвана социална пръдла си бърше задника с два часа от времето ми. MARVEL толкова пазиха свръхженствения си коз, че дори не позволяваха на горката Черна Вдовица да има индивидуален проект, за да не превари Великата Феминистка и накрая какво? Проектилен дрисък, незаслужаващ даже разхода ми на плюнка по него. „Капитан Марвел” беше планиран да излезе с гръм и трясък и наистина го прави – гърми и трещи като спукан ауспух на 25-годишно BMW, управлявано от позьорка без екранно присъствие, актьорски диапазон или женско очарование, освен това на отегчена от живота си компаньонка.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако някой непознат ми беше казал, когато се събудих вчера, че няколко часа по-късно ще гледам епос за лъмбърсексуален шаран, най-вероятно щях да го зашлевя инстинктивно, но не защото мразя шараните, а защото щях да реагирам импулсивно, че непознат е стоял в спалнята ми, точно преди да се събудя. Също така щях да отделя няколко секунди, за да направя пълна преоценка на житейските си избори, които са ме принизили до такова ниско стъпало, че по собствено желание да дам истински пари, за да прекарам два часа със съответния шаран и неговите тинести авантюри, предназначени за дрогирани сърфисти. Но, както са казали древните траки, „човек и добре да живее, пак се натриса на DC филм” и в случая името му е „Аквамен“, което, както добре знаете, на български се превежда като „Св. Кольо“, а на мъртвия език на индианците хопи означава „Пикаещият-в-океана.“

poster

Знам какво си мислите, но грешите. Бидейки наречен Аквамен, специалното умение на този влажен супергерой не е да пие отходни течности и да сере хайвер. Напротив, неговото кардинално умение е да спасява DCЕU, точно когато всички бяха вдигнали ръце от нея. Знаете, че от известно време над коалицията DC/WB е надвиснал черен облак и този облак не идва от мръсния въздух на София, а от драматичните кадрови промени, развиващи се в студиото. Бенджамин Афлек е под въпрос за следващ Батман и този въпрос е „Може ли алкохолизмът да се изцери с електрошокова терапия?”, а Хенри Кавил също измърмори под мустак /схванахте ли?/, че предпочита да отиде в телевизията, вместо пак да нахлузи поизцапаните гащи на Супермен. Клетата Ейми Адамс и тя не ще остане дълго подир него, което поставя DC в изключително неблагоприятна позиция да търси нови главни актьори баш по средата на т.нар. си „вселена“. Единственият плъх, останал на борда на потъващия кораб, поради простата причина, че няма къде другаде да иде, освен обратно в катуна си, е Джейсън Момоа. Казано на нАучен език, в момента DCEU е в състояние на максимална ентропия и Аквамен” е едно от финалните им издихания, от успеха на което зависи бъдещето на много други техни ключови фигури, като например това на Бари Анал.

Прочетете остатъка от публикацията »

ноември 2019
П В С Ч П С Н
« окт.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 514 969 пъти