You are currently browsing the tag archive for the ‘Уинона Райдър’ tag.

„Странни неща” е най-новият „оригинален” сериал на Netflix, за когото Сульо feat. Пульо изпадат в състояние на саливация, сякаш са станали свидетели на най-великото нещо в жалките си животи. Самият аз го гледах едва вчера и пропуснах организираната вълна от всеобщо възхищение, но както се казва „по-добре късно, отколкото още по-късно”. /нали така беше?/ Ще бъда милосърдно кратък, затова не искам да ме разбирате погрешно – смятам, че сериалът е наистина въздействащ и заслужава повечето си словославия, но в същото време не го приемам за този невиждан феномен, за какъвто се опитват да го афишират всички.

poster

Вдъхновен от авантюристичното юношество на 80-те и конкретно мародерстващ ранното творчество на двама Стивън-овци /Кинг и Спилбърг/, сериалът масажира носталгичния мускул на зрителите и очевидно го прави успешно, поне до момента, в който вече спира да го прави. Нямам нищо против удачните референции към 80-тарската поп-култура, но когато дадено заглавие разчита единствено на тях и всеки час изобилства от кино плакати, удобно видими във фона, периодични споменавания на Йода и два пъти по толкова сюжетни механизми, взети от Кинг и Спилбърг, нещата стават леко банални и сериалът започва да залита притеснително близо не толкова към „омажа”, колкото към омазването.

Прочетете остатъка от публикацията »

Кой не знае „Стар Трек”, кой не е чувал за него? Но по-правилният въпрос е на кого му е пукало някога за „Стар Трек” и множеството му неразработени и двуизмерни персонажни сенки, които са обикаляли екраните с педерастичните си костюмчета и драматични гримаси още от средата на 60-те години на миналия век. Да, горе-долу точно оттогава започва великата епопея за кораба „Ентърпрайз” и героичния му екипаж от нърдове. Вече почти пет декади тези храбри звездни люде се борят с космическите неправди и разнасят земната добродетел в сърцата на клингони, ромулани и тям подобни нелицеприятни раси. И ето че след близо 7 години на незаслужен творчески отпуск /след епичнит фейл на последната инсталация „Стар Трек – Възмездието”/, серията се завръща на голям екран, но този път под формата на осъвременен ребуут, с нови актьори, нов екип, нов режисьор и нова история. Дали си струваше чакането и дали изобщо имаше смисъл, ще разберете в следващите няколко десетки реда.

Постерът е един от позитивите на филма, защото е художествено издържан. /ха-ха!/

Що е това „Стар Трек”, ще попитат тези от Вас, които са родени след инцидента „Чернобил” или тези, които никога не са имали телевизор с кабелна. Това е един от най-касовите и популярни ТВ сериали на миналия век, създаден от покойния Джийн Роденбъри и проектирал след небивалия си успех множество игрални филми и спиноф сериалчета, които не само че оптимизираха Вселената на оригинала, но и изродиха милиони дайхард фенове от всички възможни възрасти и коефициенти на интелект. Едва ли има друг сериал/филм (с изключение може би на “Star Wars”), чийто фенове да спят с костюмите на героите си, да живеят в стаи, орнаментирани като капитански мостици и да знаят езика на Клингоните с превода на всеки шибан техен символ. Да, това са те, скъпи приятели – верните фенове на „Стар Трек” и актуалната младеж на Америка. Хора, които нямат реалистичен социален живот, а кибичат във фенски чатруми и коментират всяка пръдня, която някой от любимите им герои е издишал в тоалетната на „Ентърпрайз”. Преди да продължа, ще Ви призная, че аз не съм от тях, а и съм 96% сигурен, че и сред такива обществено активни потребители на Интернет като Вас, също няма. Признавам, че не съм гледал нито сериала, нито втория сериал, нито спиноф сериалите – гледал съм само 5 от общо 10-те пълнометражни филма и ревюто ми е написано напълно безпристрастно, защото честно казано хич не ми пука за живота и творчеството на капитан Кърк, капитан Пикар, капитан Who-the-fuck? и т.н. Гледах филма с отворено съзнание и без никаква предварителна тривия, освен че ще е директиран от TV айдъла JJ Abrams. Ето защо, няма да Ви губя времето с повече обяснения, защото мисля че като всички сравнително запознати с киното зрители, Вие имате поне елементарната култура по отношение на “Стар Трек” и необятната му Вселенка.

Класическият поглед, задаващ вечния въпрос: „Кой ми сра в гащите?“

Напоследък стана доста модерно да се правят ребуутове /?!/ на стари и класически франчайзи. Доколко е удачно това и доколко този патетичен атемпт за реиновация показва тоталната липса на нови идеи в Холивуд, ще прецените Вие. Но явно след успехa на новите Батман и Бонд, всеки втори касов сериал от миналия век, е потенциален претендент за титлата „Ребуут на Годината”. Тази година съмнителната чест се падна на изтормозеният от проверката на времето „Стар Трек”. Филмът е под номер 11 от първоначалното отброяване, но бидейки пресен старт, би трябвало да си го почнем от №1. Дали наистина е №1 не знам, защото в премиерния му ден, го гледах с общо 5 души в киносалона /на видима възраст под 21 години/ и то в относителен праймтайм. Това определено е показател, че в обхванатата ни от финансова криза Татковина наистина няма желаещи да потопят мозъчната си кора в мъглявините на открития космос.

Любимият на всички “загубени” режисьор – JJ Abrams се завръща на снимачната площадка с още повече идеи и с още повече настървение, придобити от няколкото му позитивни коментара след „Мисията Невъзможна 3”. Готов на всичко, за да докаже, че не е поредното погалено момченце в телевизията, Джей Джей решава да направи дързък ход – да възроди една легенда по нов тертип и по нова линия. Кой от истинските фенове на филма не е мечтал за момента, в който ще види как е започнало всичко? Как тези героични люде са се запознали и откъде е тръгнал епичният им път? Аз не, но въпреки това ми беше интересно какво ще измислят сценарните умове Роберто Орци и Алекс Курцман, които повърнаха върху „Трансформърс” и го направиха филм, в който размерът /освен този на мозъчните клетки/ е единственото, което има значение. Сега те отново са заедно, за да ни поднесат един класически сай фай сюжет по нов и екстравагантен начин, включващ в себе си заиграването с черни дупки, пътувания през пространство-времевия континиум на Айнщайн-Розен и всичко това оакано с моменти на тийн-агресия, междупланетни свалки и иноземска логика.

Джей х 2 може и да се е надявал, че става за нещо в пилотния епизод на „Изгубени” и определено е мислел, че сериалчето му „Наричана още” се гледа заради режисурата, а не заради курвенската мутра на Дженифър Гарнър, но този път не е уцелил правилния подход. „Стар Трек” е филм, който не е предназначен за старите фенове. Казвам го директно, защото е очевидно. Почти никой,който е следил дъртия сериал и последвалите го пълнометражии, няма да оцени и одобри безумното поведение на героите и промяната в сюжетната линия. Защо ли? Защото старите фенове не са очаквали Скоти да е представен като шибания комичен персонаж, който има 10 реплики, 8 от които са тъп английски хумор. Всъщност това е нормално, при условие че е изигран от капута Саймън Пег, който доказва, че британците определено не виреят добре в космоса. Старите фенове няма да оценят и пошлия факт, че циганката Ухура е показана като тъпа курвичка с афинитет към дръпнати уши. Определено няма да понесат и факта, че култовият Спок, който заема половината екранно време, е презентиран като неориентиран емо с психиката на восъчна кукла. Но това, което ще преглътнат най-трудно е славянския представител на екипажа – Чехов, който освен че изглежда болезнено абсурдно, има и адския руски акцент, т.е. почва да дразни още на първата си реплика, в която пелтечи „Уиктор, Уиктор“ /Виктор – от руски б.а./. Предполагам, че Джийн Роденбъри би се обърнал в урната си, ако знаеше на каква пародия е обърнато всичко. Е да, всичко това би могло да се прости от новите фенове, които несъмнено филмът ще улови, и също на хората които ще гледат филма не за да търсят прилики и препратки към старите серии, а като това, което той всъщност е – чистокръвен летен блокбастър, наблъскан с ефекти и лишен от елементарните физични закони.


Новият екипаж на „Ентърпрайз“ изглежда като драфтнат от селска дискотека.

Abrams режисира филмите си с похвати, достойни за жертва на мозъчен аневризъм. Близките кадри са толкова много, че почти запомних местоположението на всяка младежка пъпка по стегнатите скули на капитан Кърк. И още нещо – кой, за Бога, е излъгал Джей Джей, че употребата на lense flare ефект във всеки възможен кадър е нещо, което зрителите няма да намразят след третия път? Космическите батални сцени са ефектни, но са показани от загадъчни за човешкото око ъгли на видимост, а повечето от динамичните сцени са презентирани с метода на close-up в реално време, което на места обърква зрителя и му навява депресиращи спомени от „Клонираните Атакуват”. Като плюс обаче не мога да не спомена пейснга на филма, който JJ се е погрижил да бъде доволно стабилен и надъхващ. Филмът почти няма slow моменти, а е напръскан с правилното количество динамика, агресия и хъс, което е нужно да подържа малолетните фенове на ръба на седалките, а по-възрастните – на ръба на нервната криза.

Капитан Джеймс Тибериус Кърк e емблематичното име на Звздния флот, споменавано тайно на гийк сбирките и прошепвано нежно в мокрите сънища на презрелите фенки на сериала. Сега героят е в младостта си и съответно е трябвало да се кастне младолик актьор с еквивалентната визия на ребуутнат Уилям Шатнър. Тук създателите се справят доста добре – кастват правилният човек, който отговаря за ролята не само по външен вид, но и по темперамент – Крис Пайн. Изобщо кастинг директорът е човекът, който е свършил най-адекватната работа в продукцията – селектирал е точните хора за точните роли. В ролята на верният Първи офицер и мъдрец на „Ентърпрайз”, ще видим пришълецът с елфическите уши и рисувани вежди – д-р Спок /така и не разбрах на какво е доктор/, който е кастнат с тялото на Закари Куинто, а.к.а. тъпото парче Сайлър от „Герои” – едно от малкото неща, които ме принудиха да издържа половината от първия сезон. Неговата роля е почти толкова обемиста като тази на Кърк, но той е представен от друг емоционален ъгъл – като безчувствен вулканец, който се бори с вътрешната си агресия, след като е видял на 42+ инчов LCD екран как родната му планета бива всмукана в ануса на custom made черна дупка. За да бъде психологическият му крах още по-завършен, малко по-късно той изгубва и майка си, която падна в някаква пропаст. Много фенове бяха възроптали и оревали нета, че е било прекалено „крайно” да убиват майката на Спок. Но всъщност за мен този акт беше по-скоро милосърден, защото майката бе изиграна от Уинона Райдър, а кой по дяволите иска да гледа тази хърла в днешно време?

Единственият минус в каста е бате Ерик Бана. Човекът, който износи на плещите си половината „Троя” и направи „Мюнхен” сравнително гледаем, сега е паднал в кофата с рядка тор, и отгоре на всичко се е въргалял там известно време, защото тук е неразпознаваем. И то не заради мащабният му фейшъл грим, с който е плескан по 4 часа всеки снимачен ден, но и от самата му актьорска игра, която е принизена до ниво драматичен спектакъл в Натфиз за първокурсници. То не бяха ревове, то не бяха ръмженета и гърлени викове на мъст. Цялата двигателна сила на героя му е толкова банализирана и опростена, че чак те хваща първична жал. Няма да спойлвам, естествено, но само ще спомена, че в целият сюжет са наблъскани толкова физични парадокси и паралелни вселении, че на по-лабилните от Вас ще Ви се завие свят от сценарната наглост.

Капитан Кърк и смиреният му екипаж обмислят бюджета за следващата си мисия.

Историята е започната от Кота Нула т.е. от същинското израждане на Джеймс Кърк до по-нататъшното му израстване в буен и полово атлетичен хубавец. Някои от началните моменти обаче са доста простодушни в опитите си да събудят сълзливата жлеза на по-нежните зрители. Например, моментът, в който бащата на Кърк жертва живота си, за да се вреже във вражеския кораб камикадзе стайл, и в същото време говори по интеркома с раждащата си жена. И броени секунди преди финалния импакт, основната тема на разговора е как да се кръсти бебето – дали на единия дядо или на другия. Да, ето ти една откровена битова драма в Дълбокия космос, която отново показва че семейните ценности са много по-важни за американците, дори и в бъдещето. Въпреки това, развоят на събитията кара младият Кърк да се запознае с младия Спок и останалия си млад екипаж, и за има-няма 2 часа екранно време да се издигне в йерархията от прост кадет във виден капитан на собствен звездолет.

От музиката на филма ми се прииска да стана от седалката, да се изпикая на нея, и пак да си седна. Така поне щях да се чувствам в свои води и на топло. Господи, какво по дяволите беше това? Съмнявам се дали може да се класифицира дори като годна за слушане музика, камо ли за OST на съвременен касов филм. Шибаният Майкъл Джакино и неговата представа за епични звуци и надъхващи ритми са под нивото дори на заклети музикални инвалиди като Роланд от shadowdance форума. С умиление си спомням оригиналната тема от старите серии, писана от факира Джери Голдсмит, която само леко е загатната тук и то накрая. Останалата част са просто някакви звуци, бездарно разхвърляни по ключовите сцени, които дори не помня. Най-запомняща се е новата главна тема, която е толкова стресиращо некомпетентна, че когато я чух за първи път в началото си помислих, че някой се ебава. По-късно, когато я чуете още множество пъти, ще Ви се прииска да си отрежете ушните миди.

Но нека да не Ви развалям потенциалното удоволствие от този филм, защото въпреки огромното му количество кусури, той всъщност не е толкова зле, особено на фона на противните говедарски пюкни, които ни заливат напоследък. Като за ребуут, и то като за ребуут на глупост от калибъра на „Стар Трек”, филмът всъщност изиграва ролята си – забавлява зрителите, не ги кара да мислят особено, възбужда ги и ги релаксира. Ако не друго, поне излизаш от киното без чувството на пасивна агресивност, че си дал парите за това лайно, а не за Wolverine например. Филмът е зрелищен, динамичен, развелкателен и не особено претенциозен. Това го прави перфектен летен хит и удачен избор във време, в което на мода са олигофреничните въшки като Crank 2. Вярно, че от друга страна е банален, нелогичен, опростен и двуизмерен – това не е толкова голям минус, защото нито е филм за “Оскар”, нито е филм за истински ценители. Просто поредният ребуут, направен с една единствена цел – да примами нови пъпчиви фенчета и да изкара и последната рубла от родителските им портфейли.

7.1/10

юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 458 425 пъти