You are currently browsing the tag archive for the ‘Уил Смит’ tag.

Задниците са като мненията – всеки си има и повечето са лайняни. Изкуството е субективно и както би се съгласил д-р Лектър – хората имат различен вкус. Казвам това, понеже днес отново сме изправени пред поляризиращ феномен, който хем е деморализиращо нагрубяван от реномираните критици, хем в същото време поставя нови бокс-офис рекорди. Нека заглавието „Отряд самоубийци” не Ви обърква – вътре не става дума за някаква апокалиптична секта, а за сборна дружина от най-доброто, което пенитенциарната система на САЩ може да предложи, следователно името трябваше да е „Отряд Само Убийци”, но нека кажем, че това е най-най-дребният дефект на филма.

plakat

Преди десетина години едва ли някой би повярвал, че ще настъпи ера, когато супергеройските премиери се редуват всеки месец, но както майката на Шумахер е отговорила, когато малкият Михаел я попитал дали някога ще стане толкова богат и известен, че да не му се налага да става от леглото – “Животът ще намери начин”! След почти две години, през които Интернет се задръсти от маркетинговата кампания на „Отряд самоубийци”, включваща задкулисни пикантерии от нездрав характер и проблемни снимки, пострадали допълнително от мозъчната пункция, наречена „Батман срещу Супермен”, поредното холивудско алангле на Дейвид Ейър най-после излиза наяве и също задръства… но не интернета, а клозета.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако Холивуд ни е научил на нещо, то е, че извънземните обожават САЩ, въпреки че и там, също като на Марс, няма разумен живот. Всеки път, щом решат да атакуват, си избират големи американски градове, пълни с красиви хора, смели капитани и достолепни президенти, а накрая постоянно си тръгват с подвита опашка /или друг израстък, в зависимост от расата/, защото предприемчив учен им е заразил операционната система с вирус или находчив войник е успял да унищожи Нещо Важно в кораба-майка, или друг кораб-роднина. Веригата от събития е една и съща, а изходът – задължително оптимистичен за цивилизацията. Още по-добре, ако извънземните съчетаят пристигането си с някакъв светъл празник като Рамазан байрам, Ханука или Банго Васил – няма значение, стига накрая да има фойерверки, развети национални флагове и горди лица, гледащи към сикуъла. Говоря за сикуъла на „Денят на независимостта”, който винаги съм смятал, че ще се нарича Денят на Благодарността, но всъщност е преведен като „Нова заплаха”, макар че заплахата си е все същата и се нарича Роланд Емерих.

постер

Някои наричат Емерих „Малкия Спилбърг от Зинделфинген”, други го знаят като „The Master of Disaster”, докато аз смятам, че е единственият бивш художник от Германия, който е изпълнил мечтата на Хитлер да разруши света, макар и само дигитално. През последните двадесет години Емерих се навря във всички възможни жанрове, за да покаже, че не става за нито един от тях – от имитацията на „Смело сърце” /”The Patriot”/, та чак до имитацията на „Умирай трудно” /White House Down”/. Точно, когато си мислехме, че вече не му е останала кариера за унищожаване, 20 Century Fox му дадоха зелена светлина за „Нова заплаха” и бидейки Емерих, какъвто го познаваме и обичаме, Роланд не е изневерил на своето реноме, сервирайки ни фекална проба с повече клишета от раните по ръцете на наркоман с тремор и семейна драма, по-евтина от погребението на бездомник. Но, ако трябва да бъдем честни, истинската сила на „Денят на независимостта” никога не е била в режисурата, нито в сценария, нито в актьорската игра, нито в монтажа…

Прочетете остатъка от публикацията »

Добрите научни фантастики в последно време са редки щастия, затова всеки успешен опит в това начинание трябва да бъде поощряван и адмириран. След актуалните сай-фай разочарования ”Забвение” и „Стар Трек: Пропадане в Мрака /на септичната яма/” беше време за продукт, който да размести коловозите и да инжектира малко креативност във фантастичните сюжети. Да събуди публиката, сервирайки й нещо наистина иновативно и стойностно, чийто висок бюджет няма да засенчи философските и социални послания вътре. Да комбинира умело талантлив каст с доказани творци в екипа. Беше крайно време да излезе класика от ранга на „2001: Одисея в Космоса”, която да еволюира жанра и най-после да го пренесе в новото хилядолетие. И ако сте истински почитатели на научната фантастика, то Вие вече знаете, че „Земята: Ново начало” НЕ Е този филм.

posterПравило №3: „Никога не очаквайте нещо смислено от филм, който няма бял човек по постера“

„Земята: Ново начало” и типичен представител на who-gives-a-shit заглавията т.е. филмите, за които никой не се интересува, докато не излязат, а след като излязат, биват пренебрегнати и забравени. Но този специално си има два важни туиста. Първият няма да го видите в трейлърите, няма да го прочетете и на постера /освен ако не използвате лупа за четене на въздребничък шрифт/, но „Земята: Ново начало” е режисиран не от кого да е, а от… многоуважаемия М. Найт Шялаламан! У-а-а-а-у-у-у! /напрегнато поемане на въздух/ Точно така, М. Н. Ш. е все още жив и твори, но този път под прикритие и пълен контрол, а контролните органи са „г-н и г-жа Смит” а.к.а. Уил и Джейда-Пинкет. Вторият туист е дори още по-ужасен – „Земята: Ново начало” не е просто обикновена утайка на дъното на киноварела, а зле маскирана сциентоложка пропаганда за подрастващи.  В-ъ-ъ-ъ-ъ-й! /драматично издишане/

Прочетете остатъка от публикацията »

Уил Смит получава тъпите си идеи от космоса, благодарение на сателитните си ушни миди.

Уилям Смит и останалите неталантливи членове на семейство му /буквално/ почерниха доста филмова лента през последните години, но скоро са на път да пипнат там, където само малцина Избрани могат да пипат – по страниците на Добрата Книга а.к.а Библията.

Прочетете остатъка от публикацията »

“Мъже в черно III” /МВЧ3/ не е чак толкова тъп, колкото всички очаквахме и този път няма да губя време в разпъване на словесни сухожилия. Не че предпоставките не презюмираха едно огромно екранно бедствие – а/трета серия на филм, убит от втората си серия, б/пост-конверсия в 3-D и най-голямото нещастие – в/мъжлето на Джейда Пинкет – но резултатът става за гледане и ако някое от кино-предложенията на 2012-та до момента може да се нарече „класически летен хит”, то това е той. Знам, че преди говорих съвсем друго … <flashback> „Мъже в черно III” е филм, който не очаквам с особен интерес. Всъщност, за да бъда обективен, с по-голям интерес очаквам да си изчистя пъпа, отколкото да го гледам на кино. </flashback> … но добре знаете, че това не ми е за сефте и ако всеки път, когато грешах, получавах по един долар, щях да съм Доналд Тръмп. Истината е, че като за второ продължение, „МВЧ3” прави всичко възможно да е забавен и интересен, като запазва ненормалния привкус на оригинала и по-голямата част от първоначалния си екип. И точно заради това, а може би по-скоро заради факта, че след ужаса на „Мъже в черно 2” зрителите имаха максимално занижени очаквания, третата серия изпъква като правилното детско зрелище.

3D = 3 Dudes

Петнадесет години след първата част, излязла някъде по времето, когато Уил Смит все още ставаше за нещо различно от дартс мишена, във  франчайза са се променили малко неща. Режисьорът отново е Бари Соненфелд, композиторът, художникът и дизайнерът на костюмите са си същите, Рик Бейкър отново отговаря за външния вид на пришълците и хищниците, а на челни позиции пак са шахматната двойка Уил Смит и Томи Лий Джоунс. По всичко личи, че времето сякаш е спряло за екипа на „МВЧ3”, което е иронично, защото третата част се върти точно около Времето. В случая Бари Соненфелд е най-големият плюс на заглавието, тъй като шантавият му визуален стил се превърна в запазена марка на поредицата и тук той не изневерява на феновете. Евреинът отдавна доказа, че няма спирка, когато сюжетът му дава свобода да работи на границата на абсурда и ако в други моменти това би било пречка, то в случая е единственият възможен начин да се продаде сюжет като този на „Мъже в черно I, II & III”. Въоръжен с любимите си методи да центрира героите в средата на всеки шот и да снима определени кадри, сякаш някой ги smash zoom-ва с телескоп /беше модерно някъде в началото на 90-те/, Соненфелд се връща към корените си да прави тъпи филми, които забавляват. /игнорирам “RV”, чиято тъпота по-скоро депресираше/

Прочетете остатъка от публикацията »

„Мъже в черно III” е филм, който не очаквам с особен интерес. Всъщност, за да бъда обективен, с по-голям интерес очаквам да си изчистя пъпа, отколкото да го гледам на кино. Днес излезе първият му трейлър и след него мога да заключа, че сега очаквам филма даже с по-малък интерес, ако изобщо това е възможно.

Прочетете остатъка от публикацията »

август 2017
П В С Ч П С Н
« Юли    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 294 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,014,052 пъти