You are currently browsing the tag archive for the ‘трилър’ tag.

„Днес е добър ден за умиране!” Цитирам, разбира се, писъкът на последната ми мозъчна клетка, която след края на Flatliners се покатери върху претенциите на режисьора Нилс Арден Оплев, хвърли се върху реалния му потенциал и си счупи врата от височината. Самият филм е еквивалент на „преживяване, близко до смъртта”, понеже на няколко места почти щях да умра… от срам. Нищо че разказва за красиви младежи, които се самоубиват без да оставят 13 аудио касетки, което, както добре знаете, е любимият ми жанр. Просто Flatliners е предназначен за хора в мозъчна смърт и тук даже не говоря за персонажите му.

poster

В общи линии, Flatliners е ненужен римейк/сикуъл на Джоуел Шумахер и то дори не на този филм на Джоуел Шумахер, който наистина има нужда от римейк. В далечната 1990-та година, когато оригиналът излезе по кината, той включваше каст от красиви идоли и превърналата се в любима проститутка на САЩ след „Хубава жена”Джулия Робъртс. До нея Кийфър Съдърленд, Уилям Болдуин и Кевин Бейкън – прекрасни полубогове, които никой не искаше да види мъртви. С други думи, героите бяха симпатични и, малко или много, на зрителите им пукаше за тях. Сега, римейкът/сикуълът на Flatliners е оплоден с расово обезпечен каст, включващ извадка от семейството на Мадона – лесбийка, чернокожа, мексиканец, британец и европейка – толкова невзрачни, че не само ще искате да пукнат, но и често ще се разочаровате, когато бъдат съживени.

Прочетете остатъка от публикацията »

Изминалите абитуриентски балове ме накараха да мечтая за евтини проститутки, а мисълта за тях ме отведе до най-близкия торент-тракер, където попаднах на HD версия на 50 нюанса по-тъмно и противно на здравия разум си казах Защо пък не? По кината в момента цари по-голяма суша от тази в кюлотите на Стоянка Мутафова, а и винаги предпочитам подобни филми безплатно в домашни условия, за да мога да се пипам на спокойствие, тъй като последният път, когато пробвах да мастурбирам в кино, охраната учтиво ме помоли да напусна прожекцията на „Пчеличката Мая”.

poster

Знам какво ще кажете сега – „Скротуме, какво не ти е наред, че си стигнал до „50 нюанса по-тъмно”?, но аз ще Ви опонирам с аргумента, че ако не друго, този филм трябва да се гледа от обща култура, за да може следващият път, когато някой Ви попита, „Гледали ли сте нещо по-тъпо от „50 нюанса сиво“ да имате готов и положителен отговор. Втората част отново е базирана върху подмокрения сън на псевдонима Е. Л. Джеймс /ако не знаете коя е тя, вижте снимки на екипа в Google и търсете из тях глиган с човешки черти/, но в сравнение с първия епизод, който поне имаше наченки на кинематографично достойнство, този е сценариран от съпруга на Е. Л., което автоматично означава, че е сценариран лично от нея, а това го превръща в свинщина от аматьорски калибър.

Прочетете остатъка от публикацията »

GET OUT (2017)

getout.jpg

„Get Out” е расистки хорър с елементи на тъпа комедия, удобно маскиран като „социален трилър“ /това е жанр?/, за да заблуждава хората, че е нещо повече от това, което е.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако трябва да подредя книгите на Дан Браун по КПД-то им, то на първо място бих поставил най-дебелата му /не знам коя е/, защото има много страници, което означава, че печката ми ще гори с няколко секунди повече. А това, плюс удобството да бъдат използвани от джуджета, стъпващи върху тях, за да стигнат до по-интересните книги на горните рафтове от библиотеката, е единствената полза от творчеството на г-н Браун, и ако сте на различно мнение, значи милионите сперматозоиди, които сте изпреварили по време на зачеването си, са загинали напразно.

poster

Днес обаче няма да говорим за литературните качества на бай Даньо, а за поредната трансформация на негов, позволете ми да използвам гръмката дума „роман”, за големия екран, и като казвам „голям екран”, имам предвид екрана на 40-инчовия Ви телевизор, понеже едва ли някой ще го гледа на кино. Самият аз реших да посетя киносалона не толкова, защото ми се наблюдаваше американец в двора на папа Франциск, колкото защото имах нужда да остана сам за два часа. А в празна зала и по време на филм, който по никакъв начин не изисква от Вас да изпитвате каквото и да е, освен съвсем дискретна самоомраза, е най-подходящото време да изчислявате наум режийните си сметки. Даже установих, че може и да не успя да спазя срока за плащане на мобилния си телефон и това бе единственият момент, когато „Ад” породи някакво реалистично напрежение у мен.

Прочетете остатъка от публикацията »

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Септ    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 300 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,054,465 пъти