You are currently browsing the tag archive for the ‘трилър’ tag.

Ако трябва да подредя книгите на Дан Браун по КПД-то им, то на първо място бих поставил най-дебелата му /не знам коя е/, защото има много страници, което означава, че печката ми ще гори с няколко секунди повече. А това, плюс удобството да бъдат използвани от джуджета, стъпващи върху тях, за да стигнат до по-интересните книги на горните рафтове от библиотеката, е единствената полза от творчеството на г-н Браун, и ако сте на различно мнение, значи милионите сперматозоиди, които сте изпреварили по време на зачеването си, са загинали напразно.

poster

Днес обаче няма да говорим за литературните качества на бай Даньо, а за поредната трансформация на негов, позволете ми да използвам гръмката дума „роман”, за големия екран, и като казвам „голям екран”, имам предвид екрана на 40-инчовия Ви телевизор, понеже едва ли някой ще го гледа на кино. Самият аз реших да посетя киносалона не толкова, защото ми се наблюдаваше американец в двора на папа Франциск, колкото защото имах нужда да остана сам за два часа. А в празна зала и по време на филм, който по никакъв начин не изисква от Вас да изпитвате каквото и да е, освен съвсем дискретна самоомраза, е най-подходящото време да изчислявате наум режийните си сметки. Даже установих, че може и да не успя да спазя срока за плащане на мобилния си телефон и това бе единственият момент, когато „Ад” породи някакво реалистично напрежение у мен.

Прочетете остатъка от публикацията »

Времето на Оскарите наближава с бясна скорост и щом неща като „Лудия Макс” и „Марсианецът” са номинирани за „best picture”, значи годината определено е била слаба. Рядко се отдавам на хвалебствия, тъй като не съм достатъчно красноречив, а и стилът на блога не го позволява. Въпреки това обаче, понякога се случва да попадна на филм, който ми бърка в здравето и заслужава всеки суперлатив. На фона на актуалния хайп по Тарантино и вечния въпрос дали Леонардо ще вземе Оскар поне този път, доста хора пропуснаха едно заглавие, чието място е задължително в списъка на „най-добрите”. „Стая” на Лени Ейбрахамсън /”Франк”/ е изключителен на няколко нива – акуратен психологически анализ, вдъхновяващ урок по хуманност и невероятно кинематографично постижение, особено в първата си половина. По-долу ще опитам да изложа доводите си и ако Ви се сторя по-сензитивен от обикновено, то това е, защото „Стая” ме хвана неподготвен и даже да не прочетете текста ми, за което няма да Ви се разсърдя, то поне дайте шанс на филма.

room_poster

А сега си представете една стая. Даже не точно стая, а по-скоро помещение. Барака. Пространство с размери 9 m2 и въпреки това необятна шир, пълна с всевъзможни и незабравими преживявания. Възможно ли е изобщо това? Възможно ли е да възприемаме нещо толкова малко като нещо толкова огромно? Отговорът ни дава „Стая”, показан през очите на едно особено дете, чиито досег с външния свят е малък прозорец на тавана, гледащ право към небето. Това е Джак и той живее в Стая – неговият дом, неговата вселена. Също като Труман от „Шоуто на Труман”, Джак никога не е излизал навън и не знае, че може да съществува нещо отвъд стените. Светът за него се ограничава до девет квадратни метра, които детският му ум е превърнал в цял космос. Той е щастлив в Стая; той е там, където трябва да бъде – при майка си. Това, което Джак не знае е, че майка му възприема Стая по съвсем друг начин. За нея това не е дом, а затвор. Две години преди Джак да се роди, майка му – тогава 17-годишната ученичка Джой – е била отвлечена от психопат без име /„Стария Ник”/ и заключена в Стая, където бива подложена на невъобразими и травмиращи неща – неща, които биха изкривили психиката на всеки по-лабилен човек. Майката обаче е силна, съумява да се бори със зъби и нокти за оцеляването си и когато Джак е роден, тя избира да се грижи за него, използвайки го като средство, което да крепи разсъдъка и волята й.

Прочетете остатъка от публикацията »

Третата част от едрокалибрената поредица на Люк Бесон за бившия агент на ЦеРеУ Браян Милс /Лиъм Нийсън/ е клозетно сафари от нисша класа. Рециклиран отпадък, почти неразпознаваем в общото холивудско бунище. Целевата му група е съставена предимно от субхора, но донякъде разбирам защо и нормалните зрители биха пожелали да го гледат. Кой не би искал да гледа американец /по-скоро ирландец, ама нека не съдим за човека по цвета на кожата му/ на неправилното място, в погрешното време, но с адекватните оръжия? Кой не би искал да гледа как 62-годишен чичка премазва цял клан на руската мафия, без почти никакви драскотини? Питам Ви кой не би искал втори Стивън Сегал?!

poster

„Твърде лично” беше що-годе добър филм, малко над ниските стандарти на жанра, но нищо забележително. Имаше прост сюжет, който не изискваше много мислене – както от страна на авторите, така и от страна на зрителите. „Твърде лично 2” бе абсолютна развалина, заснета в миризливи турски бани, откъдето чаках да се пръкне Али Ръза и да сподели, че му е лошо. В сравнение с тях обаче, „Твърде лично 3” не е просто стъпало, а цяло вито стълбище надолу. Не само, защото липсва eurotrip-мотива и за разлика от Франция и Цариград, сега получаваме най-обикновен Лос Анджелис, а защото филмът смърди на евтиния и мързел. Нямах представа, че Лиъм Нийсън е толкова отчаян за единия хонорар, та да се съгласи на трети филм, но после осъзнах колко скъпи са данъците за недвижими имоти в САЩ и се сетих, че ако Уесли Снайпс ни е научил на нещо, то е, че екшън звездите винаги трябва да си плащат данъците.

Прочетете остатъка от публикацията »

„ВИЛА РОЗА“ (2013)

Roseville

Нека Ви разкажа за един филм, който цапаше харда ми през последните няколко дни. Нарича се “Вила Роза” и е ужасен. Ужасът му е съвършен, но не защото е плах опит за хорър, а защото е ужасяващ във всяко отношение. Не знам защо реших да си го пусна точно снощи. Бях импулсивен и безхарактерен. Проявих слабост… но поне си изчистих харда. А удоволствието, което изпитах от натискането на Shift+Del върху “Вила Роза” може да се сравни само с удоволствието след едно хубаво изхождане. Но стига за мен, нека оставя фактите да говорят сами.

Прочетете остатъка от публикацията »

ВНИМАНИЕ: Статията е откровено позитивна и максимално сериозна, така че ако очаквате класическия ми прогнил хумор, си спестете четенето и изчакайте до следващото „ревю”.

Прочетете остатъка от публикацията »

THE COLD LIGHT OF DAY   (2012)

Понякога и аз съм човек, и имам нужда от психическо разтоварване. Понякога и аз искам да гледам изчистен от смисъл сюжет, който да не ме изпотява, докато се опитвам да проумея смисъла и посланията му. Понякога дори аз мога да простя слабоумието на даден филм, стига да е изпълнил елементарното си задължение да забавлява. Но понякога, само понякога, нямам този късмет. “The Cold Light of Day” е безумие, преминаващо границите на добродушната тъпота, което не само че не забавлява, ами води до буквално физическо разтоварване, оставяйки зрителя надвесен над тоалетното гърне.

Прочетете остатъка от публикацията »

април 2017
M T W T F S S
« Март    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 281 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,932,521 пъти