You are currently browsing the tag archive for the ‘трилогия’ tag.

Ако трябва да подредя книгите на Дан Браун по КПД-то им, то на първо място бих поставил най-дебелата му /не знам коя е/, защото има много страници, което означава, че печката ми ще гори с няколко секунди повече. А това, плюс удобството да бъдат използвани от джуджета, стъпващи върху тях, за да стигнат до по-интересните книги на горните рафтове от библиотеката, е единствената полза от творчеството на г-н Браун, и ако сте на различно мнение, значи милионите сперматозоиди, които сте изпреварили по време на зачеването си, са загинали напразно.

poster

Днес обаче няма да говорим за литературните качества на бай Даньо, а за поредната трансформация на негов, позволете ми да използвам гръмката дума „роман”, за големия екран, и като казвам „голям екран”, имам предвид екрана на 40-инчовия Ви телевизор, понеже едва ли някой ще го гледа на кино. Самият аз реших да посетя киносалона не толкова, защото ми се наблюдаваше американец в двора на папа Франциск, колкото защото имах нужда да остана сам за два часа. А в празна зала и по време на филм, който по никакъв начин не изисква от Вас да изпитвате каквото и да е, освен съвсем дискретна самоомраза, е най-подходящото време да изчислявате наум режийните си сметки. Даже установих, че може и да не успя да спазя срока за плащане на мобилния си телефон и това бе единственият момент, когато „Ад” породи някакво реалистично напрежение у мен.

Прочетете остатъка от публикацията »

Привет, фенове на доброто кино, интелигентния хумор и останалите неща, които няма да откриете тук. Мина още един месец и е време за още един комиксов блокбъстър, този път свързан с игривите цветни педерасти от отбора на Хикс-меновете. Сигурно си мислите, че три поредни месеца с три суперпродукции за костюмирани зевзеци, биещи се помежду си, е някаква космична случайност, също като рокер без татуировка или добър български филм, но не бива да забравяме, че говорим за Холивуд, който е като зеленчуков пазар – всяка седмица на сергиите има по някой зеленчук. В случая зеленчукът е „Х-Мен: Апокалипсис”, защото е поредният ГМО, обработен от хора с интелекта на аграрни босове и като такъв, ще е най-полезен за здравето Ви, ако просто го подминете с пренебрежение.

 xmen_poster

Преди да започна, ще изповядам ужасен грях, който не смея да изповядам пред свещеник, защото не обичам чужди мъже да масажират половия ми орган, освен личния ми лекар, разбира се, но само докато ми мери кръвното. Говоря за това, че не съм гледал „Дни на отминалото бъдеще”, или може би по-правилно е да кажа „не съм го догледал”. Спрях го на половината, от една страна защото сюжетът бе по-усукан от мократа шепа косми в сифона на банята ми, а от друга – защото бе пълен с повече парадокси, отколкото роми се побират в незаконна постройка.  Да не говорим, че бях разкрил и главния туист на целия франчайз, а именно – че Професор Х ще оплешивее. Може би това, което се опитвам да кажа е, че вселената на Х-Мен ме интересува по-малко и от фиксинга на азербайджанския манат, затова ако по-долу ме хванете да дрънкам неща, които не разбирам, значи това е първото мое „ревю”, което четете. /що за пропуск?!/

Прочетете остатъка от публикацията »

Преди много години, в една далечна държава, брадат капут на име Джордж Лукас промени статуквото. Промени хода на филмовата история, създавайки първия летен блокбъстър /крадейки с шепи от „Дюн”, „Флаш Гордън” и Акира Куросава, ама айде/, промени стандартите в кино технологиите с революционните си специални ефекти /които всъщност не бях чак толкова „революционни” 9 години след „2001: Одисея в Космоса”, ама айде/ и нещо повече – промени представите на хората за аритметика, започвайки да брои от 4, вместо от 1. Повече от четвърт век по-късно, „Star Wars” се е превърнал в интегрална част от тъканта на съвременната поп-култура до такава степен, че даже хората, които мразят поредицата, знаят всичко за нея. След всички разклонения в телевизията, литературата, гейм индустрията и анимацията, дори талибаните са наясно с джедайските дертове. Всъщност, може би практикуват джедаизма, защото и те като Оби Кеноби в „Епизод 4” са брадати пещерняци, трениращи млади атентатори, които да въстанат срещу доминацията на черен лорд /Обама/ и бял император /Путин/.

poster

Майтапът настрана, но “Star Wars” наистина се оказа крайъгълен камък за киното, както в добрия, така и в много лошия смисъл на думата. Няма да Ви губя времето с празнословия за художествените достойнства на предните шест епизода, защото това е работа на хора, чиято възраст изключва наличието на срамни косми, затова ще превъртя времето с 35 години напред. През 2012 година, капутът от първото изречение – малко по-стар, но определено не и по-мъдър – реши да продаде компанията си Lucasfilm за колосалната сума от 4 милиарда долара – 3 за франчайза и 1 милиард като гаранция, че никога повече няма да се занимава с режисура. Купувач бе „евреядата” /плеяда от евреи – б.а./ на DISNEY, които иронично отказаха да разпространяват „Нова надежда” през 1977 и сега плащат прескъпо за грешката си. Още по-забавното е, че DISNEY вече притежават MARVEL, а скоро ще притежават и света. Не искам да ставам кинематографична баба Ванга, но животинските кости ми казват, че след по-малко от десетилетие, всеки втори холивудски филм ще е за супергерои, за джедаи, или за Никълъс Кейдж.

Прочетете остатъка от публикацията »

Представете си алтернативна вселена, в която хората имат едноцифрен IQ. Някъде там се развива действието на “Терминатор Г” – филм, който е толкова умствено изветрял, че ако някога хвърлите DVD-то му в контейнер за смет, никой няма да го разпознае сред останалите боклуци. Забравете всичко, което знаете за поредицата, понеже няма да Ви е нужно. Всъщност, по-добре изобщо не си правете труда да свързвате филмите на Камерън с този, защото може и да получите мозъчен кръвоизлив. Приемете просто, че новият „Терминатор” всъщност е старият „Терминатор”, само че няма нищо общо с него, тъй като събитията се случват в нова реалност, обаче по същото време. Ако звучи объркващо, значи съм го описал правилно. А ако Ви звучи тъпо, значи съм го описал перфектно. „Терминатор Г” е агонизиращо преживяване, сравнимо с това да наблюдавате как някой Ваш близък бива изключен от животоподдържащите системи, а пиукащата машина отброява последните му сърдечни сигнали. Горе-долу така се чувствах и аз, докато го гледах – сякаш някой бавно умъртвява част от детството ми.

TG

Цялата чистота и ефективност на Т1 и Т2 е отишла на майната си, заменена от ненужно комплицирани сюжетни завъртулки и персонажи, които ти се иска да удушиш с голи ръце. Едно време имахме семпла, но работеща концепция – робот се връща във времето, за да убие някого. Сега имаме натруфена история за няколко робота, върнати във времето; плюс добър робот-дядо; плюс син, който се връща във времето, за да убие майка си, докато в същото време роботът-дядо, заедно с биологичния баща и майката отиват напред във времето. Главозамайващо, не мислите ли? Убеден съм, че Джеймс Камерън вече съжалява, че през 1984 година е продал правата на франчайза за $1, макар че ако трябва да се оценява на базата на „Терминатор Г”, цената можеше и да е по-ниска. Тъжното е как почти митологичната фигура на Терминатора е обезкостявана пред очите на възмутените си фенове, а още по-тъжно е, когато икони като Шварценегер погребват името си в подобна клоака, само за да спечелят пари за нафтата на танка си.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът „50 нюанса сиво”. Никому неизвестната простачка в пре-критическа възраст Ерика Мичъл издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, „50 нюанса сиво” се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.

poster

Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. За първи път след Великата Инквизиция, връзването и бичуването на девици бе показано като нещо, което буди повече любопитство, отколкото ужас. По думи на авторката Е. Л. Джеймс, книгата е „my midlife crisis, writ large. All my fantasies in there, and that’s it.“ Схващате ли? Нормалните жени мечтаят за стабилен съпруг и здраво дете, докато нейните гащички подгизват от възбуда, когато бленува за парафилии. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?

Прочетете остатъка от публикацията »

Третата част от едрокалибрената поредица на Люк Бесон за бившия агент на ЦеРеУ Браян Милс /Лиъм Нийсън/ е клозетно сафари от нисша класа. Рециклиран отпадък, почти неразпознаваем в общото холивудско бунище. Целевата му група е съставена предимно от субхора, но донякъде разбирам защо и нормалните зрители биха пожелали да го гледат. Кой не би искал да гледа американец /по-скоро ирландец, ама нека не съдим за човека по цвета на кожата му/ на неправилното място, в погрешното време, но с адекватните оръжия? Кой не би искал да гледа как 62-годишен чичка премазва цял клан на руската мафия, без почти никакви драскотини? Питам Ви кой не би искал втори Стивън Сегал?!

poster

„Твърде лично” беше що-годе добър филм, малко над ниските стандарти на жанра, но нищо забележително. Имаше прост сюжет, който не изискваше много мислене – както от страна на авторите, така и от страна на зрителите. „Твърде лично 2” бе абсолютна развалина, заснета в миризливи турски бани, откъдето чаках да се пръкне Али Ръза и да сподели, че му е лошо. В сравнение с тях обаче, „Твърде лично 3” не е просто стъпало, а цяло вито стълбище надолу. Не само, защото липсва eurotrip-мотива и за разлика от Франция и Цариград, сега получаваме най-обикновен Лос Анджелис, а защото филмът смърди на евтиния и мързел. Нямах представа, че Лиъм Нийсън е толкова отчаян за единия хонорар, та да се съгласи на трети филм, но после осъзнах колко скъпи са данъците за недвижими имоти в САЩ и се сетих, че ако Уесли Снайпс ни е научил на нещо, то е, че екшън звездите винаги трябва да си плащат данъците.

Прочетете остатъка от публикацията »

август 2017
П В С Ч П С Н
« Юли    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 294 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,013,484 пъти