You are currently browsing the tag archive for the ‘Том Харди’ tag.

ComicsExplained: „What was your favourite scene to film?“

Tom Hardy: „Things that aren’t in this movie.“ 

„Венъм” е като плуващо лайно в детския басейн, от което всички инстинктивно бягат, пищейки, но в същото време са любопитни да му хвърлят един поглед, защото е твърде напомпано, за да излезе от детско дупенце, но и твърде инфантилно, че да излезе от нечие друго. Ако не знаете за какво говоря, което е нормално, ще поясня – Венъм е извънземно с формата на локва от катран, което се вселява в мускулестото тяло на журналиста /но не от „Господари на ефира“, за щастие/ Еди Брок и го кара да върши Лоши Неща, най-често свързани с яденето на човешки глави и тям подобни поразии. Не знам какво точно съм очаквал от филм за мазутно петно, чийто единствен начин да бъде забелязано, е ако се влива насилствено в Том Харди, но нека просто кажем, че има само два типа хора, които биха го харесали – а/тези с IQ равно или по-ниско от цифрата на възрастта им и б/никой.

poster

Знам, че се налага уточнение, тъй като съм убеден, че и на Вас никога не Ви е дремело за Венъм, изигран от Том Харди, и бас ловя че дори нямате представа за кого говоря. Затова веднага пояснявам – Том Харди е мъжествен британски актьор, известен с… хах, спокойно, това беше майтап. Не храня илюзии, че съществува някой, който не знае за Великия Том Харди – все пак той е просто съвършен, неустоим, той е повече от всички нас! Непознатият е алтер егото му – Венъм – течно същество от Космоса, което се имплантира в човешки приемник и контролира крайниците му, превръщайки го в суперхиро. „Венъм“ уж трябваше да е част от MCU, но наскоро режисьорът се отрече от това, а MARVEL се отрече от филма, най-вероятно защото го гледаха. Не ги обвинявам – никой не желае мъртви пиксели на големия си екран.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Дюнкерк” е филм на Кристофър Нолан. Не го казвам, понеже е неясно, а понеже от това следват всичките му добри и най-вече – лоши – аспекти. Филмите на Христофор са ясно откроими от тези на добрите режисьори, защото съдържат обстоятелствени елементи, невъзможни за пренебрегване и служещи като авторски сигнатури – нелинейна структура, субективна гледна точка, ambiguous финал и т.н. В определени случаи /”Мементо”, „Престиж”/ тези елементи са страшно ефективни. В останалите случаи дразнят. „Дюнкерк” е от „останалите случаи”.

dunkirk-posterПоредният оригинален холивудски постер.

Холивудските блокбъстъри са също като кърлежите – атакуват ни през лятото и могат да доведат до инфекции, ако не се предпазим от тях. „Дюнкерк” не е стандартен блокбъстър, но вече е инфектирал умовете на милиони критици, които го лансират като „шедьовър”, „класика” и други думи с невярно съдържание. Длъжни сме да оценим и самочувствието на режисьора, че пуска по кината военна драма в сезон, доминиран от супергероични онанации. Не че и в „Дюнкерк” няма супер „герои”, но героичността на Нолан не е за юли, а за октомври или ноември, когато някой щеше да я приеме насериозно.

Прочетете остатъка от публикацията »

Мога да стартирам тривиално с това какво гигантско влияние имаше поредицата „Лудия Макс” за съвременната поп-култура, но няма да обиждам интелекта Ви. Ще оставя „Пътят на яростта“ да го направи вместо мен. При все факта, че е един от най-кинематографичните екшъни за последните години, четвъртият филм от сагата е, чисто и просто, ментален Армагедон. Няколкото наистина феноменални авто-мото каскади, гарнирани със зрелищно деструктивни сикуънси, не извиняват абсурдния сюжетен вакуум и душевната парализа на героите вътре. Той е едно двучасово преследване в пустинята, без цел и посока, и без централен персонаж, за когото да Ви пука.

плакат

Малко е спорно да квалифицирам „Пътят на яростта” като епизод от „Лудия Макс”. Ако Джордж Милър не беше режисьор, филмът можеше да се казва другояче и само шепа хора щяха да ги асоциират. Да, вътре има човек на име Макс, който не е психически стабилен, ала това определено не е онзи Макс Рокатански. Нещо повече – дори не е особено интересен като личност. Ала нека не изпреварвам събитията и Ви запозная с т.нар „сюжет”, или поне с извинението за такъв. Цялото повествование гравитира около опълчването на бойната мадама Фюриоза /Чарлийз Терон/, която предава своя лорд Имортан Джо /брей, колко „мета” – актьор от „Mad Max 1” играе злодей и тук, уа-а-у!/ и краде цистерна, пълна с петрол, вода и най-чистокръвните компаньонки от Цитаделата му. Мисията й е да се върне в родния Оазис, а нейни сътрудници по неволя стават трупната маса с промит мозък – Нукс /Никълъс Холт/, отряд от пясъчни бабушкери и… хм-м, сигурен съм, че забравям някого… а, да, и един брой луд Макс.

Прочетете остатъка от публикацията »

Колко съм тъп! Сега като се сетя как очаквах “TDKR” с интерес и даже разтръбих на всеослушание, че няма да пиша ревю за него, защото щял да бъде… добър?!… и ми призлява. Що за наивно копеленце съм бил? Да не напиша хейтърско ревю за катастрофа, която заслужава две-три такива? Не, не и не! Ревю ще има и ще бъде също толкова отегчително, лишено от емоция и предвидимо, колкото беше и самият филм. Забравете за всички простотии от рода на „епичен финал”, „краят на легендата” и други такива бомбастични трейлъризми. “TDKR” е гръмотевичен фейл, скопяващ достойнствата на трилогията с един замах, а изгражданата с години атмосфера и персонажи са категорично обезличени и то не от някое неуко добиче, а от самия Нолан. Целият потенциал, цялото това очакване, надежди и ресурси, целият този талант – нахалост. Въпреки умереният ми хайп, няма да си кривя душичката, нито ще си замълча, докато световните форуми и сайтове повръщат суперлативи за тази вкисната боза – “TDKR” е непростимо разочарование и това са най-меките думи, с които мога да го опиша. Твърдите идват след малко.

По дяволите, Христофоре, как успя да се осереш така обилно? Как съумя да се качиш толкова нависоко и да се спънеш баш на последното стъпало? Откога започна да фаворизираш политиката, а не добре разказаната история? Ти и брат ти сте за трепане. Поехте идеята за мрачна трактовка на origin story-то за Б. Уейн и се справихте блестящо с първия филм. Да, блестящо. “Батман в началото” беше идеално структуриран, логичен и смислен, с подходящо избран злодей и адекватен финал – сам по себе си, той бе завършен и нямаше нужда от продължение. Но трябваше да има, нали? „Черният рицар”. Там вече се усетиха претенциите, усети се егото, започнаха да се усещат и мръсотиите. Играта на Леджър го спаси… на косъм. Жокерът го направи гледаем, направи го провокативен и оправда съществуването му. Реално това бе моноспектакъл на Жокера, отколкото отделен филм за Батман. И там някъде Нолан трябваше да се ориентира към приключване. Два филма бяха напълно достатъчни – модерната визия лека-полека започна да писва, атмосферата се разводни, персонажите показаха необходимото развитие и мрачната тема бе изчерпана. Нямаше нужда от трети филм. Дори Бъртън не направи грешката да продължи след „Батман се завръща”, въпреки че това бе един от шепата сикуъли, по-добри от оригинала си. Не, той спря навреме. Докато Нолан реши да се прави на Лукас и се провали също като него.

Прочетете остатъка от публикацията »

октомври 2018
П В С Ч П С Н
« Септ    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Join 323 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 303 369 пъти