You are currently browsing the tag archive for the ‘Том Харди’ tag.

„Дюнкерк” е филм на Кристофър Нолан. Не го казвам, понеже е неясно, а понеже от това следват всичките му добри и най-вече – лоши – аспекти. Филмите на Христофор са ясно откроими от тези на добрите режисьори, защото съдържат обстоятелствени елементи, невъзможни за пренебрегване и служещи като авторски сигнатури – нелинейна структура, субективна гледна точка, ambiguous финал и т.н. В определени случаи /”Мементо”, „Престиж”/ тези елементи са страшно ефективни. В останалите случаи дразнят. „Дюнкерк” е от „останалите случаи”.

dunkirk-posterПоредният оригинален холивудски постер.

Холивудските блокбъстъри са също като кърлежите – атакуват ни през лятото и могат да доведат до инфекции, ако не се предпазим от тях. „Дюнкерк” не е стандартен блокбъстър, но вече е инфектирал умовете на милиони критици, които го лансират като „шедьовър”, „класика” и други думи с невярно съдържание. Длъжни сме да оценим и самочувствието на режисьора, че пуска по кината военна драма в сезон, доминиран от супергероични онанации. Не че и в „Дюнкерк” няма супер „герои”, но героичността на Нолан не е за юли, а за октомври или ноември, когато някой щеше да я приеме насериозно.

Прочетете остатъка от публикацията »

Мога да стартирам тривиално с това какво гигантско влияние имаше поредицата „Лудия Макс” за съвременната поп-култура, но няма да обиждам интелекта Ви. Ще оставя „Пътят на яростта“ да го направи вместо мен. При все факта, че е един от най-кинематографичните екшъни за последните години, четвъртият филм от сагата е, чисто и просто, ментален Армагедон. Няколкото наистина феноменални авто-мото каскади, гарнирани със зрелищно деструктивни сикуънси, не извиняват абсурдния сюжетен вакуум и душевната парализа на героите вътре. Той е едно двучасово преследване в пустинята, без цел и посока, и без централен персонаж, за когото да Ви пука.

плакат

Малко е спорно да квалифицирам „Пътят на яростта” като епизод от „Лудия Макс”. Ако Джордж Милър не беше режисьор, филмът можеше да се казва другояче и само шепа хора щяха да ги асоциират. Да, вътре има човек на име Макс, който не е психически стабилен, ала това определено не е онзи Макс Рокатански. Нещо повече – дори не е особено интересен като личност. Ала нека не изпреварвам събитията и Ви запозная с т.нар „сюжет”, или поне с извинението за такъв. Цялото повествование гравитира около опълчването на бойната мадама Фюриоза /Чарлийз Терон/, която предава своя лорд Имортан Джо /брей, колко „мета” – актьор от „Mad Max 1” играе злодей и тук, уа-а-у!/ и краде цистерна, пълна с петрол, вода и най-чистокръвните компаньонки от Цитаделата му. Мисията й е да се върне в родния Оазис, а нейни сътрудници по неволя стават трупната маса с промит мозък – Нукс /Никълъс Холт/, отряд от пясъчни бабушкери и… хм-м, сигурен съм, че забравям някого… а, да, и един брой луд Макс.

Прочетете остатъка от публикацията »

Колко съм тъп! Сега като се сетя как очаквах “TDKR” с интерес и даже разтръбих на всеослушание, че няма да пиша ревю за него, защото щял да бъде… добър?!… и ми призлява. Що за наивно копеленце съм бил? Да не напиша хейтърско ревю за катастрофа, която заслужава две-три такива? Не, не и не! Ревю ще има и ще бъде също толкова отегчително, лишено от емоция и предвидимо, колкото беше и самият филм. Забравете за всички простотии от рода на „епичен финал”, „краят на легендата” и други такива бомбастични трейлъризми. “TDKR” е гръмотевичен фейл, скопяващ достойнствата на трилогията с един замах, а изгражданата с години атмосфера и персонажи са категорично обезличени и то не от някое неуко добиче, а от самия Нолан. Целият потенциал, цялото това очакване, надежди и ресурси, целият този талант – нахалост. Въпреки умереният ми хайп, няма да си кривя душичката, нито ще си замълча, докато световните форуми и сайтове повръщат суперлативи за тази вкисната боза – “TDKR” е непростимо разочарование и това са най-меките думи, с които мога да го опиша. Твърдите идват след малко.

По дяволите, Христофоре, как успя да се осереш така обилно? Как съумя да се качиш толкова нависоко и да се спънеш баш на последното стъпало? Откога започна да фаворизираш политиката, а не добре разказаната история? Ти и брат ти сте за трепане. Поехте идеята за мрачна трактовка на origin story-то за Б. Уейн и се справихте блестящо с първия филм. Да, блестящо. “Батман в началото” беше идеално структуриран, логичен и смислен, с подходящо избран злодей и адекватен финал – сам по себе си, той бе завършен и нямаше нужда от продължение. Но трябваше да има, нали? „Черният рицар”. Там вече се усетиха претенциите, усети се егото, започнаха да се усещат и мръсотиите. Играта на Леджър го спаси… на косъм. Жокерът го направи гледаем, направи го провокативен и оправда съществуването му. Реално това бе моноспектакъл на Жокера, отколкото отделен филм за Батман. И там някъде Нолан трябваше да се ориентира към приключване. Два филма бяха напълно достатъчни – модерната визия лека-полека започна да писва, атмосферата се разводни, персонажите показаха необходимото развитие и мрачната тема бе изчерпана. Нямаше нужда от трети филм. Дори Бъртън не направи грешката да продължи след „Батман се завръща”, въпреки че това бе един от шепата сикуъли, по-добри от оригинала си. Не, той спря навреме. Докато Нолан реши да се прави на Лукас и се провали също като него.

Прочетете остатъка от публикацията »

„THIS MEANS WAR“

Марвин Марсианеца трябва да съди филма, че използва култовата му реплика като заглавие

Какъв е тоя филм: „Шпионски свалки” е притча за трима красиви мъже – Крис Пайн, Рииз Уидърспуун и Том Харди – които конструират крехък любовен триъгълник между себе си, за да проверят кои двама от тях са най-подходящи един за друг. /да бяха направили една тройка и кой откъдето е, ама нейсе!/ Има романтика, малко хумор, почти никакъв екшън и дори летящи на забавен кадър коли, макар и единственото забавено нещо в случая да е авторската мисъл. Предвиден за идеален Св. Валентинов кино-избор, „Шпионски свалки” иска да е романтичен екшън за жена, която цял час се чуди кого от предложилите й се момци да избере /Бела much?/, и за двама мъже, които не могат да си намерят сериозна приятелка, защото се обичат взаимно.

Прочетете остатъка от публикацията »

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Септ    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 300 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,054,653 пъти