Няколко въпроса към „Ad Astra“

Започвам с необходимото уточнение, че „Към звездите“ не е лош, чисто визуално, макар да е много по-слаб, отколкото трябваше. При излизането от киното бях на кантар дали да се оставя да ми хареса, или да го намразя. Дадох си аванс от 24 часа, което явно беше грешка, понеже точно в тези последващи часове, грубите му минуси започнаха да ме удрят по челото, като негърски член в тясна тоалетна. И така реших да го намразя.

Напълно съм наясно с целта му да бъде фройдистко-дарвинистка психоемоционална одисея в космоса. Наясно съм и че Брад Пит се е навил, само защото други красиви човеци като Деймън, Маконъхи, Гослинг и дори Патинсън вече си имат междузвездни рецитали и той не смята да остава по-назад. Наясно съм също, че Джеймс Грей е искал да направи метафорична фантастика с личен елемент, но без да си дава зор. Единственото, с което не съм наясно е как „Към звездите” има самочувствие за голям екран, при условие че, дори да игнорираме белите петна в сюжета, които са повече от белите петна по дивана за кастинги на Харви Уайнстийн, всичко в него е отдавна гледано. Тонално неуравновесен, замърсен с множество вредни асоциации /както умишлени, така и неволни/, и подклаждан от всеобща инертност /не само в повествованието, но и в лирическия герой/, „Към звездите“ е много неща, но нищо цялостно. /следват спойлери!/

Ревю: „Мъже в черно 3“ (Men in Black III)

“Мъже в черно III” /МВЧ3/ не е чак толкова тъп, колкото всички очаквахме и този път няма да губя време в разпъване на словесни сухожилия. Не че предпоставките не презюмираха едно огромно екранно бедствие – а/трета серия на филм, убит от втората си серия, б/пост-конверсия в 3-D и най-голямото нещастие – в/мъжлето на Джейда Пинкет – но резултатът става за гледане и ако някое от кино-предложенията на 2012-та до момента може да се нарече „класически летен хит”, то това е той. Знам, че преди говорих съвсем друго … <flashback> „Мъже в черно III” е филм, който не очаквам с особен интерес. Всъщност, за да бъда обективен, с по-голям интерес очаквам да си изчистя пъпа, отколкото да го гледам на кино. </flashback> … но добре знаете, че това не ми е за сефте и ако всеки път, когато грешах, получавах по един долар, щях да съм Доналд Тръмп. Истината е, че като за второ продължение, „МВЧ3” прави всичко възможно да е забавен и интересен, като запазва ненормалния привкус на оригинала и по-голямата част от първоначалния си екип. И точно заради това, а може би по-скоро заради факта, че след ужаса на „Мъже в черно 2” зрителите имаха максимално занижени очаквания, третата серия изпъква като правилното детско зрелище.

3D = 3 Dudes

Петнадесет години след първата част, излязла някъде по времето, когато Уил Смит все още ставаше за нещо различно от дартс мишена, във  франчайза са се променили малко неща. Режисьорът отново е Бари Соненфелд, композиторът, художникът и дизайнерът на костюмите са си същите, Рик Бейкър отново отговаря за външния вид на пришълците и хищниците, а на челни позиции пак са шахматната двойка Уил Смит и Томи Лий Джоунс. По всичко личи, че времето сякаш е спряло за екипа на „МВЧ3”, което е иронично, защото третата част се върти точно около Времето. В случая Бари Соненфелд е най-големият плюс на заглавието, тъй като шантавият му визуален стил се превърна в запазена марка на поредицата и тук той не изневерява на феновете. Евреинът отдавна доказа, че няма спирка, когато сюжетът му дава свобода да работи на границата на абсурда и ако в други моменти това би било пречка, то в случая е единственият възможен начин да се продаде сюжет като този на „Мъже в черно I, II & III”. Въоръжен с любимите си методи да центрира героите в средата на всеки шот и да снима определени кадри, сякаш някой ги smash zoom-ва с телескоп /беше модерно някъде в началото на 90-те/, Соненфелд се връща към корените си да прави тъпи филми, които забавляват. /игнорирам “RV”, чиято тъпота по-скоро депресираше/

Дебютен трейлър на "Мъже в черно III"

„Мъже в черно III” е филм, който не очаквам с особен интерес. Всъщност, за да бъда обективен, с по-голям интерес очаквам да си изчистя пъпа, отколкото да го гледам на кино. Днес излезе първият му трейлър и след него мога да заключа, че сега очаквам филма даже с по-малък интерес, ако изобщо това е възможно.