You are currently browsing the tag archive for the ‘Тарсем Сингх’ tag.

„MIRROR MIRROR“

Какъв е тоя филм: 2012-та може и да е годината на Дон „Дракона” Уилсън по китайския календар, но по холивудския такъв определено е Годината на Снежанка, защото в рамките само на няколко месеца се насладихме на тъп TV сериал /”Имало едно време”/, три игрални филма /”Snow White: A Deadly Summer”, настоящият „Mirror Mirror” и  “Grimm`s Snow White”/, а след два месеца ни очаква и епиката с Кристен Стюърт – „Снежанка и ловеца”. Явно става дума за предварително наговаряне от страна на студиата или за тематично съвпадение от космически мащаби. Каквато и да е причината, резултатът в никакъв случай не е „приказен”. „Огледалце, огледалце” е нов прочит на дъртата приказка на братя Грим за момичето с анемична кожа, кръстено Снежнобялка. Или поне трябваше да е „нов прочит”, обещавайки много самоирония, изчанчена тарсемска визия и премерени пародийни моменти, осмиващи вече втръсналия ни сюжет. Ала нещо не се получи – филмът се оказа деривативна и генерична история, която буквално и баба Ви знае, а надеждите за нещо наистина нестандартно затънаха на два метра под снега – някъде там, където трябваше да е трупът на самата Снежанка.

Прочетете остатъка от публикацията »

Навън обстановката е приятно снежна, така че е напълно на мястото си да пусна нещо снежно бяло, в случая – втория официален трейлър на „Огледалце, огледалце” на Тарсем Сингх. Ако сте пропуснали първия трейлър, трябва да уточня, че това е една от двете версии на приказката за Снежанка, които излизат тази година с разлика от 3 месеца. /другата е малко по-„здрачна”/

Прочетете остатъка от публикацията »

Младо момиче, заобиколено от седем загорели миджита – това не вещае нищо приказно…

„Огледалце, огледалце на стената, защо ми е толкова празна главата?” Изминалата седмица бе броеница от приказни събития за киното и то крайно оригинални такива. Само преди няколко дни се насладихме на първия трейлър на приказката за Снежанка, а сега ще се насладим и на първия трейлър на приказката за Снежанка. Разликата обаче е голяма, тъй като V.1 е заснета от никаквец, докато V.2 е пипната от името на Тарсем Сингх, за когото сякаш вчера говорих… След семи-спартанската му епика „Войната на боговете”, креативният индиец ни е приготвил още една феерия, този път в релма на фейбълите и предвождана от онеправданата Снежнобялка.

Прочетете остатъка от публикацията »

Гръцката история и митология са обект на гавра още от 2006-та година, когато Закари Снайдер извърши групово издевателство над триста спартанци в режим на ерекция и то на забавен кадър. Оттогава насетне, темата за древно елинските митове и божества, показани през призмата на MTV стилистиката станаха толкова модерни, че позволиха съществуването на анти-епики като „Сблъсъкът на Титаните” и детски пъпки като „Пърси Джаксън”. „Войната на боговете” /поредният фен-о-менален BG превод/ е от същия тип и занимава зрителя с полуголи гърци, полуголи богове и визуални красоти, заснети пред зелени екрани. Централното име в случая е това на Тарсем Сингх. Не е срамно, ако никой не е чувал за него, тъй като човечецът е направил само три заглавия, за 1/3 от които става въпрос в настоящото ревю. Ала само с тази мизерна кариера, Сингх се доказа като нестандартен визионер с екстравагантен стил на заснемане, който донякъде заблуди зрителите, че филмите му стават за нещо от повествователна гледна точка.

Първо беше „Клетката”, където нездравият ум на Сингх стресна зрителите, дори повече и от некадърността на Дженифър Лопес, а шест години по-късно последва „Падането” /по-известен като US версията на „Йо-хо-хо”/, където Тарсем отново показа майсторския си модел да съживява на екран феерични приказки, без да може да ги закрепи в кохерентен сюжет. С „Войната на Боговете”, индийският нът не изневерява на запазената си марка и ни сервира визуално пиршество за очите, гарнирано с тотална помия за мозъка. Темата за боговете е почти толкова експлоатирана, колкото темите за вампирите и извънземните /някой да каже това на Стефани Майер/, така че на Холивуд е трябвало наистина различен подход. Автентичен сценарий на кореняци гърци би бил най-подходящ и точно затова скриптът на братята Чарли и Влас Парлапанидис печели вниманието на Холивуд. Само дето за гърци, братята Парлапанидис май не знаят нищо за собствената си митология, понеже точно древногръцките легенди във „Войната на боговете” са по-осакатени и от ръцете на несръчен касапин. Но вината не е в наивните братя, търсещи слава на гърба на произхода си – Тарсем е направил множество корекции по сценария, за да го приспособи към нуждите си и сам признава, че финалният продукт няма нищо общо с първоначалния текст. Проблемът е, че финалният продукт вони на качествена пръдня и то не по онзи сладък начин, като пръднята на новородено, а по онзи токсичен начин, като пръднята на турски тираджия.

Прочетете остатъка от публикацията »

декември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 835 741 пъти