You are currently browsing the tag archive for the ‘Стивън Спилбърг’ tag.

Също като генетичния си експеримент, „Джурасик свят” никога не трябваше да види бял свят. И той, като основния си злодей, е компилация от различни парчета, които са нескопосано залепени, сякаш от некадърно дете, опитващо се да сглоби играчката на батко си, за да го впечатли. Въпреки креативния допинг, инжектиран от Стивън Спилбърг /и всички останали в екипа, които не са толкова важни, колкото Стивън Спилбърг/, филмът е упражнение по посредственост и ако извадим специалните ефекти, би останала само ароматна купчина биологичен материал.

posterJURASSIC TURD

Донякъде е добре, че динозаврите са изчезнали, защото ако имаха възможност да гледат глупостите в „Джурасик свят”, щяха да извършат масово самоубийство. Той е дотолкова упорит в мисията си да бъде „детски”, че в него всички се държат като деца – дори и възрастните. Наясно съм, че продукт на Amblin има определени задължения към феновете си, но също така съм наясно, че има тънка граница между „филм за деца” и „филм за деца, болни от синдрома на Даун”. Сценарият е ориентиран към семейните ценности по агресивно пропаганден начин, а фамилните драмички са имплантирани в ДНК-то на продукцията по-усърдно и от самите динозаври, като нивото е някъде между това на турски сериал и друг турски сериал. Динозавърските забежки са само фон на еволюцията в отношенията между американските роднини, а катарзисът настъпва в края на филма – заобиколени от стотици кървящи родители и завинаги травмирани деца, отчуждени сестри се прегръщат, преоткрили обичта си; родни братя се сближават, въпреки различията си, а двама тъпунгери осъзнават /може би с малко закъснение?/, че са пратили непълнолетните си деца в парк с бродещи динозаври.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Кой пък е тоя Тинтин, мамичката му?” е най-често задаваният въпрос сред американските младенци през последните няколко месеца. Публична тайна е, че в САЩ почти никой не е чувал за палавия репортер със секси перчем и приключенията му идват като киндер сюрприз за доста малчугани, свикнали да гледат атлетичния задник на Питър Паркър в червено трико. Обърквацията на западната младеж обаче си е логична, понеже героят на Тинтин не е дело на Стан Лий, а е роден в европейския ум на белгийски художник в началото но XX век. Пък и кой би предпочел безличния Тинтин, пред мускулестия Хълк или мъжествения Тор, нали така? С корекцията на тази културна злина се заема един висш евреин, който до 2008-ма всички тачехме като добър чичо /от онези, които не ни пипат в мрака/, а след това започнахме да недолюбваме и гледаме с бялото на окото. /hint/ Добрият старец пое инициативата да използва славата на продуктивния блондин и да я пренесе в САЩ, за да могат и простоватите американчета да се потопят във вълшебния свят на old-school авантюризЪма.

tintinДаже восъчните фигури на Мадам Тюсо са по-живи от хуманоидите във филма

Стивън Спилбърг няма по-удобен момент за действие. Огледайте се – скоро Харисън Форд ще умре /не си го измислям, това са неизбежни житейски факти/, а Шая Лебоф бива мачкан по улиците като безпризорна кучка, което предначертава горчив и окончателен финал за „Индиана Джоунс”. Ето защо, на Спилбърг спешно му трябва нов приключенски франчайз, върху който да изсипе вродения си талант и нестихващ мерак да снима адвенчъри. Този франчайз пристига с детешкото лице на Тинтин и съдържа всички съставки на съвременния блокбъстър – правен е по комикс, лъха на класически „Индиана Джоунс” и събира върховете на визуалните технологии /performance capture + 3-D/ с върховете на режисьорския елит. /Стивън Спилбърг + Питър Джаксън = ВНЛ/ И наистина, „Приключенията на Тинтин” се оказа едно от най-свежарските предложения на 2011-та, изненадващо с хитрия си протагонист и лекичък хумор, но най-вече – с умело приготвената от Спилбърг кинематографична манна.

Прочетете остатъка от публикацията »

Краят на 2011-та е силен период за Стивън Спилбърг, който се записа с два филма /един анимационен и един животновъдски/, излизащи през следващите два месеца. Заслепен от светлината на медийните прожектори, бай Стивън е бил приближен от хора на Empire с въпроси за следващите му проекти, които ще отнемат работната му петилетка, а именно – „Индиана Джоунс 5” и „Юрски Парк 4”. Въпросите са били много, но най-важният така и не е бил зададен – „Кому, по дяволите, са нужни тези филми?”

Прочетете остатъка от публикацията »

Онзи ден реших да си почина от тъпите филми, затова се съсредоточих към тъпите сериали и повярвайте – наистина щях да почина. Подмамен от лъжите за нов връх във визуалността на визуалните ефекти и мазното име на Стивън Спилбърг по кредитите, аз реших да рискувам с няколко серийки от хита на есенния сезон, наречен „Тера Нова”. След пилотния епизод /представляващ 90 минутна двойна серия, защото – Господ ми е свидетел – ако беше само 45 минути нямаше да разбера нищо/ останах със смесени чувства, като сместа съдържаше равни количества отегчение, раздразнение, пренебрежение и спокойствие. /когато най-сетне заспах към края/ На третия епизод реших, че в миналото си съм имал някакъв репресиран спомен от събитие, което сериозно ме е повредило, задето доброволно гледам подобни дрисъци; на четвъртия – надеждата се върна за момент в атлетичното ми тяло, тъй като най-после видях малко интелект в наратива, но на петата – всичко отново рухна като минаре след земетресение. Шеста серия няма да има /това прозвуча доста оптимистично – не, ще има, просто аз няма да я гледам/, така че сега е моментът за поредната ми TV храчка.

This is some epic shit… minus the „epic“ part

Не ми се ежете, че пиша „ревю” до петия епизод, тъй като моята логика е, че занапред едва ли може да стане много по-зле, отколкото е било досега. Но нека започнем отдалече – проектът на моите любими глупендъри от FOX нададе главица още през миналата зима със заявки да се превръща в легенда, използвайки името на равина Спилбърг и безрезервната му любов към праисторическите рептили. Всички знаем, че Стивън обича извънземните, Втората световна война и Шая Лебоф, но си бяхме забравили колко обича динозаврите. „Тера Нова” е начинът по който не само ще си припомним тази интересна тривия, но и бързо ще пожелаем да я забравим. Рекламната кампания на сериала включваше обещания за грандиозни ефекти, величествена епика и количествена съвкупност от реалистични драми, на фона на екзотичен и възбуждащ потта сетинг. Никъде не се спомена, че хората ще гледат комбинация от монголоидните братовчеди на „Изгубени”, „Аватар” и „Юрски парк”; никъде не пишеше също, че грандиозните ефекти са стряскащо смешни за стандартите на XXI век, а драмата е по-изкуствено нагнетена и от тази на хомосексуална сватба. Говореше се за огромен бюджет, скъпи декори, мащабни амбиции, но никой не каза за впечатляващата некадърност на актьорите, баналния и очевиден тайпкаст на Стивън Ланг, нито за сюжетната линия, която всеки четвъртокласник би измислил по-добре в час по природознание.

Прочетете остатъка от публикацията »

юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 458 425 пъти