You are currently browsing the tag archive for the ‘Скалата’ tag.

Повечето филми са като котката на Шрьодингер – съществуват едновременно в две състояния /тъпи и интересни/ и само физическото им наблюдаване дава окончателната информация кое от състоянията е действителност. Има обаче продукции, които няма нужда да бъдат гледани, за да Ви стане ясно, че са говна – просто Ви трябва бърз поглед на постера и заглавието. Защото, поправете ме, ако греша, но не вярвам, че плакат, върху който са изтипосани представители на екзотичната фауна, а отдолу се мъдри надписа Rampage, може да бъде на стойностен филм. Освен ако е документална серия, озвучавана от Дейвид Атънбъро и продуцирана от BBC, но кой уважаващ себе си американец ще гледа подобно нещо, прав ли съм? Даже в момента водя вътрешен конфликт, за да преценя кой точно Rampage е по-голямата кретения – настоящият или този на Уве Бол – и за момента везните клонят към онзи с по-малкото маймуни.

poster

Чудите се защо си дадох парите за това кино-леке, вместо да ги инвестирам в биткойни, което би било също толкова инфантилно, но реших, че щом съм оцелял окулярната форникация на „Играч първи”, значи ще преживея и бели маймуни в самолет. Спокойно, знам че много мразите шибаните маймуни в шибания самолет, но не съм виновен, че Холивуд тачи зрителите с дефицит на умствена достатъчност. Rampageе поредният филм-по-игра и в случая иде реч за аркадна машина. За тези от Вас, които са изпускани с главичката надолу по подовете на родилното след аркадната ера ще поясня, че става дума за един от древните модели на „игра-с-ръчки-и-жетони”, познати сред съвременните милениъли с обобщението „Бахти щайгата!” и известни като вторият най-пипан джойстик от деца в Америка през 90-те, след този на Майкъл Джаксън.

Прочетете остатъка от публикацията »

„JOURNEY 2: THE MYSTERIOUS ISLAND“

Английското заглавие бие по простотия дори изгъзици като „Fast 5ive“

Какъв е тоя филм: Плашещо детски и като казвам „детски” имам предвид „предназначен за гледане в дом за умствено изостанали деца”. Това е /може би/ най-малоумното нещо по кината за 2012-та и ако бях със суицидни нагласи, вените ми вече щяха да са обагрени в кървавочервено. Но нещо повече – това е единственият филм, по време на който си излязох от залата. „Пътуването” до Тайнствения остров ми отне към 40 минути и ако искате да знаете в коя сцена филмът спря да съществува за мен, ще Ви подскажа – героите яхват гигантски пчели /или оси, или търтеи, със сигурност бяха някакви мутирали насекоми/ и щастливо политат към висините! Точно в този момент си казах „Стига!”,  станах от седалката и демонстративно изсипах пуканките на пода, за да може и на чистачките да им е гадно от този боклук. А когато човек, изтърпял до края помии като „Стръв” и „Когато падне мрак” си тръгне от някой филм, това би трябвало да Ви говори предостатъчно за качествата на заглавието.

Прочетете остатъка от публикацията »

Филмите за коли /щото това вече си стана отделен жанр, колкото и да не искате/ се превърнаха в стилизирана автомобилна еротика, в която публиката се наслаждава на красиви брони, лъскави спойлери и бързи скорости, вместо на това, на което се наслаждава в обикновените еротики, а именно – красиви жени, лъскави гащи и бързи еякулации. Първият „Бързи и яростни” породи тази тенденция още преди десет години и освен всички имитиращи го треторазрядни помийки, успя да произведе три продължения след себе си, всяко от които пропорционално влошаващо се. Тази година, бързите са още по-бързи, а яростните – още по-яростни, защото сагата за престъпниците с добри сърца и скъпи возила продължава с бясна скорост. Проблемът е, че ако досега франчайзът някак успяваше да заобиколи пътните препятствия, то тук вече се забива в бетонната стена и се съмнявам, че някой ще открие нещо полезно в останките.

„Бързи и яростни” премина всички граници на доброто поведение, представяйки ни свят, в който агентите на ФБР помагат на бандюгите, а самите бандюги са с непоклатим морал и дълбоки  семейни ценности. Свят, в който лошите не са лоши, а само малко по-лоши от добрите, а наистина лоши няма, защото четириколесната поредица така и не успя да включи в сериите си кадърен злодей. Свят, в който бързите коли се набавят по елементарен начин, а героите винаги имат не само дизелово гориво, но и виндизелова мотивация. Това е фантастичният свят на Доминик Торето /Вин Дизел/ и Браян О` Конър /Пол Уокър/, които отново ще запълнят празнините на киноекрана пред нас в един пореден /но не и последен/ опит да си/ни припомнят добрите стари времена. Странно е как двамата са обречени на тази вечна екранна симбиоза – без Дизел и „Бързи и яростни”, никой нямаше да се сеща за Пол Уокър, а без Пол Уокър, никой нямаше да повярва, че Вин Дизел може за кара кола. Петият филм с тях е като една своеобразна среща на випуска, защото съдържа в себе си герои от всички части на МПСагата до момента. Днес, ще Ви разкажа защо „Бързи и яростни 5” е филм, оставящ Ви само с яростта, че сте изгубили 130 минути /точно така!/ от живота си, съзерцавайки урбанистичен sci-fi с елементи на „Дисни” поуки и ако успеете да не заспите през следващите няколко абзаца, ще Ви обясня защо смятам така.

Прочетете остатъка от публикацията »

август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 620 474 пъти