You are currently browsing the tag archive for the ‘сикуъл’ tag.

Гледах оригиналния „Хищник” с Арнолд Шварценегер за първи път, когато бях на 7 години. С родителите ми бяхме на гости на семейни приятели – едни от малкото навремето, които притежаваха високотехнологичната машина, наречена „видео”. По тази футуристична контрапция вървеше пиратска видеокасета с филм, който никой от останалите не гледаше, сякаш по-скоро за фон. И докато възрастните говореха за техните си неща, аз наблюдавах хипнотизиран и откъснат от реалността как група мускулести американци се надлъгват с извънземен грозник. Не отвърнах поглед до финалния кадър, а малко по-късно същата вечер стана ясно, че съм хванал дребна шарка. /true story/ Започвам с този лирически увод, за да сте наясно, че първият „Хищник” ме маркира двойно – от една страна остави траен отпечатък в малолетното ми съзнание, а от друга – остави временни такива по тялото ми.

predator

Затова не бива да се изненадвате, че имам сантиментално изкривяване към франчайза и досега всячески опитвах да се примирявам с прогресивния му резил. Когато научих, че Шейн Блек ще режисира ново продължение за рептилоподобния ловец, бях доволен и обнадежден. Когато изгледах първия трейлър, останах смутен, но все още умерен оптимист. Ала когато вчера излязох от киното след “The Predator”, вече бях не само начумерен и асоциален, но и лишен от разсъдък в продължение на часове. Филмът ме запрати в такава емоционална кочина, че ми трябваше цяло денонощие, за да мога изобщо да се отърся от дегенеративния му ефект. Бях твърдо решен да не пиша пространствено „ревю”, затова и няма да го правя. Но тъй като се чувствам длъжен да изчистя негативната енергия на “The Predator” от съзнанието си по някакъв начин, ще изброя едва десет от най-радикалните му слабости. А те са Много. Повече.

Прочетете остатъка от публикацията »

Реших да бъда лаконичен, но не защото това „ревю” ще се самоунищожи след пет минути, а защото има реална опасност да го забравите след две.

banner

Накратко, иде реч за поредната Мишан Импосибал на суперагента Итън Хънт, който, ако все още не сте наясно след пет епизода, е нещо като мургава жрица на любовта – не отказва клиенти, колкото и мръсни да са.

Прочетете остатъка от публикацията »

В памет на адмирал Акбар, R.I.P.

Според Айнщайн дефиницията на лудостта е да правиш едно и също нещо, а да очакваш различен резултат. По тази логика аз съм най-лудото копеле на Земята, защото за пореден път гледам Star Wars, очаквайки че ще е добър. „Епизод 7”, по-известен като „Епизод 4” с нови плъгини, беше търпимо забавление, хранещо се от фенската носталгия и даващо, ако не качествено кино, то поне „нова надежда” за някакъв потенциал в следващите епизоди. Е, следващият епизод е налице, нарича се „Последните джедаи” и в него всички джедаи надежди умират.

poster

„Епизод 8” е 150 минутна каша /най-дългата серия от сапунката/, в която сумарно има общо 5 минути добро кино, ако изобщо останете заинтересовани в кадрите, за да ги идентифицирате. След Джар-Джар Ейбрамс, върховните лидери от DISNEY са решили да сменят посоката на уриналната струя и са повикали Раян Джонсън – режисьор, който търси мястото си в комерсиалното кино и съдейки по “Looper”, все още не го е открил. Също като Гарет Едуардс в “Rogue One”, Джонсън прилага неортодоксален поглед към стандартните старуорщини и това щеше да е отлично, ако не бе пресиран от юдейската десница на DISNEY, контролиращи всяко негово решение, особено в сценария. Напълно обективно, „Последните джедаи” е сред най-добре заснетите епизоди, но визуалните му джакпоти са разпилени, емоционално дистанцирани и пренебрежимо малко като брой – просто откъси от сцени, в които да си кажете „Брей, доста яко… като за “Star Wars”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Много хора обявиха  „Блейд Рънър 2049” за визуален шедьовър и са прави, защото той е точно това. И нищо повече. Тридесет и пет години след вечната класика на Ридли Скот, която продължава да е стълб за научната фантастика в киното – не просто като жанрова супернова, но и като безпрецедентен world-building – продължението му не е нито едното от двете. Здраво стъпил върху гърба на титана Роджър Дийкинс, канадското чудо Дени Вилньов рисува разкошна авансцена, впечатляваща с носталгичен футуризъм, но изолирана от дълбочината на предшественика си. Алфред Хичкок е казал, че трите най-важни неща за всеки филм са сценарий, сценарий и сценарий, ала „Блейд Рънър 2049” е задвижван само от един елемент. И той е опаковката.

poster

Ще започна с лошото, докато съм в афект – сюжетът на „Блейд Рънър 2049” е пълна дупка. 30 години след събитията от първия филм, блейд рънърите продължават да ловят хуманоиди, за да ги „пенсионират”. Един от тях е героят на Раян Гослинг – офицер К – който работи в Lа Lа LAPD и е натоварен с озаптяването на аскета Сапър Мортън /Дейв Батиста/, но вместо поредната рутинна задача, К попада на мистерия, която ще го отведе до бившия му колега Рик Декард /Харисън Форд/. Нищо особено, нищо невиждано или пионерско. Класически макгъфини, предвидима развръзка и излишно разточително повествование, което може да накара много зрители да заспят и сънуват електрически овце. На хартия изглежда така, сякаш имаме перфектната комбинация между нео-ноар детективска история и фантастичен екшън с екзистенциален оттенък, но реално получаваме грабнати оттук-оттам мотиви – леко зачекнати, след което подминати в бързината и недовършени в някаква консистентна форма.

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2018
П В С Ч П С Н
« Авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Join 321 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 285 511 пъти