You are currently browsing the tag archive for the ‘сикуъл’ tag.

Ако някой ми беше казал, че след достойния за заличаване от всички възможни носители, „Терминатор: Джинийзъс”, клетите ние /но най-вече Шварценегер/ ще доживеем друг Терминатор /пак с Шварценегер/, най-вероятно щях да кажа „Ха-ха-ха!”, но щях да го кажа с равен тон, защото не е смешно. По-скоро е трагикомично, също като торта, летяща към лицето на печален клоун във френски цирк, когото публиката аплодира от съжаление. В настоящия случай, тортата е направена от втасали изпражнения на чумаво прасе, а клоуните са онези, прочели сценария на „Терминатор: Мрачна съдба“ и решили, че звучи напълно безвредно.

terminator-poster

Да получиш предложение за участие в блокбъстър на име „Терминатор: Еди-коя-си-серия-след-втората“, и то ако си артист в низшия спектър на IMDB, сигурно води до същите емоции, които са изпитвали жертвите на Майкъл Джаксън, когато са получавали покана да прекарат нощта в имението му – първоначална еуфория, последвана от неприятни преживявания и в ретроспекция най-лошите решения на живота им. Но ако има нещо по-ужасно от това да участваш в подобна помия, то е да я гледаш. В случая дори не съм сигурен защо го направих. Дали защото „Мрачна съдба” е първият след „Т2”, в който Джеймс Камерън има някакъв креативен контрол или защото връща обратно една от най-големите bad-ass героини в историята на киното? /което обаче не бива да й казвате, понеже „лош гъз” е обида за жена, дори да е на 63 години/ Може би причината, задето му дадох шанс, бе във факта, че прави това, което самият аз винаги съм искал да направя – игнорира всички продължения след „Денят на страшния съд”. /следват спойлери!/

Прочетете остатъка от публикацията »

С наближаването на новия „Хелоуин“ /празникът И филмът/ се замислих колко американски хоръра са центрирани около определен традиционен ден от календара. То не бяха простотии като “Friday the 13-th“, “My Bloody Valentine”, “Black Christmas”, „Silent Night, Deadly Night“ /за Коледа са най-много/, “Leprechaun” /денят на Св. Патрик/, „April Fool’s Day“ и т.н., не бяха антологии като “The Holidays”, не бяха и общо десетките им безсмислени продължения за последните 30 години.

1

Очевидно американците наистина обожават да гледат как умират хора по време на празници. Това ме жегна на патриотично ниво и се зачудих с какво нашите обичаи са по-лоши от западните, че никой не иска да прави хоръри за тях? Нима си нямаме достатъчно популярни, и в същото време малоумни, поводи в църковния календар? На прима виста получих десет идеи за бъдещи хорър франчайзи, които смятам да изпратя на НФЦ за одобрение. Поправете ме, ако пропускам нещо.

Прочетете остатъка от публикацията »

Гледах оригиналния „Хищник” с Арнолд Шварценегер за първи път, когато бях на 7 години. С родителите ми бяхме на гости на семейни приятели – едни от малкото навремето, които притежаваха високотехнологичната машина, наречена „видео”. По тази футуристична контрапция вървеше пиратска видеокасета с филм, който никой от останалите не гледаше, сякаш по-скоро за фон. И докато възрастните говореха за техните си неща, аз наблюдавах хипнотизиран и откъснат от реалността как група мускулести американци се надлъгват с извънземен грозник. Не отвърнах поглед до финалния кадър, а малко по-късно същата вечер стана ясно, че съм хванал дребна шарка. /true story/ Започвам с този лирически увод, за да сте наясно, че първият „Хищник” ме маркира двойно – от една страна остави траен отпечатък в малолетното ми съзнание, а от друга – остави временни такива по тялото ми.

predator

Затова не бива да се изненадвате, че имам сантиментално изкривяване към франчайза и досега всячески опитвах да се примирявам с прогресивния му резил. Когато научих, че Шейн Блек ще режисира ново продължение за рептилоподобния ловец, бях доволен и обнадежден. Когато изгледах първия трейлър, останах смутен, но все още умерен оптимист. Ала когато вчера излязох от киното след “The Predator”, вече бях не само начумерен и асоциален, но и лишен от разсъдък в продължение на часове. Филмът ме запрати в такава емоционална кочина, че ми трябваше цяло денонощие, за да мога изобщо да се отърся от дегенеративния му ефект. Бях твърдо решен да не пиша пространствено „ревю”, затова и няма да го правя. Но тъй като се чувствам длъжен да изчистя негативната енергия на “The Predator” от съзнанието си по някакъв начин, ще изброя едва десет от най-радикалните му слабости. А те са Много. Повече.

Прочетете остатъка от публикацията »

Реших да бъда лаконичен, но не защото това „ревю” ще се самоунищожи след пет минути, а защото има реална опасност да го забравите след две.

banner

Накратко, иде реч за поредната Мишан Импосибал на суперагента Итън Хънт, който, ако все още не сте наясно след пет епизода, е нещо като мургава жрица на любовта – не отказва клиенти, колкото и мръсни да са.

Прочетете остатъка от публикацията »

В памет на адмирал Акбар, R.I.P.

Според Айнщайн дефиницията на лудостта е да правиш едно и също нещо, а да очакваш различен резултат. По тази логика аз съм най-лудото копеле на Земята, защото за пореден път гледам Star Wars, очаквайки че ще е добър. „Епизод 7”, по-известен като „Епизод 4” с нови плъгини, беше търпимо забавление, хранещо се от фенската носталгия и даващо, ако не качествено кино, то поне „нова надежда” за някакъв потенциал в следващите епизоди. Е, следващият епизод е налице, нарича се „Последните джедаи” и в него всички джедаи надежди умират.

poster

„Епизод 8” е 150 минутна каша /най-дългата серия от сапунката/, в която сумарно има общо 5 минути добро кино, ако изобщо останете заинтересовани в кадрите, за да ги идентифицирате. След Джар-Джар Ейбрамс, върховните лидери от DISNEY са решили да сменят посоката на уриналната струя и са повикали Раян Джонсън – режисьор, който търси мястото си в комерсиалното кино и съдейки по “Looper”, все още не го е открил. Също като Гарет Едуардс в “Rogue One”, Джонсън прилага неортодоксален поглед към стандартните старуорщини и това щеше да е отлично, ако не бе пресиран от юдейската десница на DISNEY, контролиращи всяко негово решение, особено в сценария. Напълно обективно, „Последните джедаи” е сред най-добре заснетите епизоди, но визуалните му джакпоти са разпилени, емоционално дистанцирани и пренебрежимо малко като брой – просто откъси от сцени, в които да си кажете „Брей, доста яко… като за “Star Wars”.

Прочетете остатъка от публикацията »

декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 527 409 пъти