You are currently browsing the tag archive for the ‘сикуъл’ tag.

Изминалите абитуриентски балове ме накараха да мечтая за евтини проститутки, а мисълта за тях ме отведе до най-близкия торент-тракер, където попаднах на HD версия на 50 нюанса по-тъмно и противно на здравия разум си казах Защо пък не? По кината в момента цари по-голяма суша от тази в кюлотите на Стоянка Мутафова, а и винаги предпочитам подобни филми безплатно в домашни условия, за да мога да се пипам на спокойствие, тъй като последният път, когато пробвах да мастурбирам в кино, охраната учтиво ме помоли да напусна прожекцията на „Пчеличката Мая”.

poster

Знам какво ще кажете сега – „Скротуме, какво не ти е наред, че си стигнал до „50 нюанса по-тъмно”?, но аз ще Ви опонирам с аргумента, че ако не друго, този филм трябва да се гледа от обща култура, за да може следващият път, когато някой Ви попита, „Гледали ли сте нещо по-тъпо от „50 нюанса сиво“ да имате готов и положителен отговор. Втората част отново е базирана върху подмокрения сън на псевдонима Е. Л. Джеймс /ако не знаете коя е тя, вижте снимки на екипа в Google и търсете из тях глиган с човешки черти/, но в сравнение с първия епизод, който поне имаше наченки на кинематографично достойнство, този е сценариран от съпруга на Е. Л., което автоматично означава, че е сценариран лично от нея, а това го превръща в свинщина от аматьорски калибър.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако има нещо общо между Космоса и черепа на късния Ридли Скот, то това е, че и в двете има повече вакуум, отколкото здрав разум. Сякаш беше преди пет години, когато „Прометей” кацна по кината и остави феновете на „Пришълеца” безмълвни, в лошия смисъл. Излишно комплициран с дървена философия и в същото време минус това, заради което хората искаха да го гледат – логична връзка с оригинала и повече ксеноморфи, отколкото тъп екипаж, „Прометей” се оказа духовно порно за интелектуални парцали. Половин десетилетие по-късно, „Пришълецът: Завет” не е нито повече, нито по-малко тъп в идеологично отношение – просто тъпотата му е успоредна, като два отделни канала, водещи до едно и също бунище.

covenant

Постерът е готин, това го признавам.

За тези от Вас, които са прекарали последните 38 години в селото от „Селото”, пояснявам че „Завет” е сикуъл на прикуъл за черни пришълци, но не такива, идващи в Европа през Средиземно море, расисти недни! Не-е, става дума за едни лъскави и слузести кокарачи с големи опашки и кисела кръвчица, чието меню включва всичко, което може да бъде импрегнирано по орален начин. Половин десетилетие по-късно, „Завет” продължава вероученията на „Прометей”, този път покачвайки залозите до библейски пропорции и ситуирайки историята в Райската градина, където има много Адам-овци и Еви, Каин + Авел, лукава синтетична Змия и разбира се – класически Апокалипсис. Филмът упорито комбинира научен креационизъм /каквото и да означава това/ с бутафорен телесен хорър, и ако тази смес Ви звучи интригуващо, значи имате нужда от операция на главата, която, уви, да завърши трагично.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако Холивуд ни е научил на нещо, то е, че извънземните обожават САЩ, въпреки че и там, също като на Марс, няма разумен живот. Всеки път, щом решат да атакуват, си избират големи американски градове, пълни с красиви хора, смели капитани и достолепни президенти, а накрая постоянно си тръгват с подвита опашка /или друг израстък, в зависимост от расата/, защото предприемчив учен им е заразил операционната система с вирус или находчив войник е успял да унищожи Нещо Важно в кораба-майка, или друг кораб-роднина. Веригата от събития е една и съща, а изходът – задължително оптимистичен за цивилизацията. Още по-добре, ако извънземните съчетаят пристигането си с някакъв светъл празник като Рамазан байрам, Ханука или Банго Васил – няма значение, стига накрая да има фойерверки, развети национални флагове и горди лица, гледащи към сикуъла. Говоря за сикуъла на „Денят на независимостта”, който винаги съм смятал, че ще се нарича Денят на Благодарността, но всъщност е преведен като „Нова заплаха”, макар че заплахата си е все същата и се нарича Роланд Емерих.

постер

Някои наричат Емерих „Малкия Спилбърг от Зинделфинген”, други го знаят като „The Master of Disaster”, докато аз смятам, че е единственият бивш художник от Германия, който е изпълнил мечтата на Хитлер да разруши света, макар и само дигитално. През последните двадесет години Емерих се навря във всички възможни жанрове, за да покаже, че не става за нито един от тях – от имитацията на „Смело сърце” /”The Patriot”/, та чак до имитацията на „Умирай трудно” /White House Down”/. Точно, когато си мислехме, че вече не му е останала кариера за унищожаване, 20 Century Fox му дадоха зелена светлина за „Нова заплаха” и бидейки Емерих, какъвто го познаваме и обичаме, Роланд не е изневерил на своето реноме, сервирайки ни фекална проба с повече клишета от раните по ръцете на наркоман с тремор и семейна драма, по-евтина от погребението на бездомник. Но, ако трябва да бъдем честни, истинската сила на „Денят на независимостта” никога не е била в режисурата, нито в сценария, нито в актьорската игра, нито в монтажа…

Прочетете остатъка от публикацията »

“Супермен срещу човек не е интересен мач. Все едно аз срещу плужек – на кого му пука?”

Джонатан Лемкин, сценарист

Ще бъда кратък, защото нямам свободно време за глупости и… е, добре, хванахте ме, имам много свободно време, просто ми е тъпо! Този филм ми развали настроението за целия уикенд и не заслужава дълги текстове, освен ако са пълни с псувни и то такива с унищожителен, а не оплодителен заряд. Но затова след малко. Нека първо Ви попитам какво е общото между „Дракула срещу Франкенщайн”, „Пришълецът срещу Хищникът”, „Фреди срещу Джейсън” и предстоящия „Годзила срещу Кинг Конг”? Естествено, че думата „срещу”. Ха-ха? /надолу хуморът е на същото ниво, така че свиквайте/ А сега сериозно! Общото е, че всички са качествени примери за това как Холивуд е единственото място, където събирането на два плюса е равно на минус.

poster

„Зората на справедливостта” е най-прясното доказателство за това, понеже изправя един срещу друг два от най-възлюбените персонажа на DC Comics в епична битка с библейски пропорции. Казвам „библейски”, понеже самата същност на Супермен е очевидна алегория на битието Хесусово и „епична”, защото Батман може да не свръхчовек, но поне Е ПИЧ. /предупредих Ви за хумора/

Прочетете остатъка от публикацията »

Също като генетичния си експеримент, „Джурасик свят” никога не трябваше да види бял свят. И той, като основния си злодей, е компилация от различни парчета, които са нескопосано залепени, сякаш от некадърно дете, опитващо се да сглоби играчката на батко си, за да го впечатли. Въпреки креативния допинг, инжектиран от Стивън Спилбърг /и всички останали в екипа, които не са толкова важни, колкото Стивън Спилбърг/, филмът е упражнение по посредственост и ако извадим специалните ефекти, би останала само ароматна купчина биологичен материал.

posterJURASSIC TURD

Донякъде е добре, че динозаврите са изчезнали, защото ако имаха възможност да гледат глупостите в „Джурасик свят”, щяха да извършат масово самоубийство. Той е дотолкова упорит в мисията си да бъде „детски”, че в него всички се държат като деца – дори и възрастните. Наясно съм, че продукт на Amblin има определени задължения към феновете си, но също така съм наясно, че има тънка граница между „филм за деца” и „филм за деца, болни от синдрома на Даун”. Сценарият е ориентиран към семейните ценности по агресивно пропаганден начин, а фамилните драмички са имплантирани в ДНК-то на продукцията по-усърдно и от самите динозаври, като нивото е някъде между това на турски сериал и друг турски сериал. Динозавърските забежки са само фон на еволюцията в отношенията между американските роднини, а катарзисът настъпва в края на филма – заобиколени от стотици кървящи родители и завинаги травмирани деца, отчуждени сестри се прегръщат, преоткрили обичта си; родни братя се сближават, въпреки различията си, а двама тъпунгери осъзнават /може би с малко закъснение?/, че са пратили непълнолетните си деца в парк с бродещи динозаври.

Прочетете остатъка от публикацията »

Народецът е казал, че „старите навици умират трудно”, но е пропуснал да уточни, че под „навици” има предвид безсмислените сикуъли, а под „стари” – Брус Уилис. Защото „Денят настъпи” и настъпените сме ние. По мазола. 25 години след вечната класика, наречена „Умирай трудно”, получаваме още. Получаваме го без да сме имали нужда от него и определено без да го искаме. Което си е в реда на нещата, поради щото никой не би искал да гледа как една Легенда бива сравнена със земята от тектоничните сили на Холивуд. И никой няма нужда да гледа как съсухрен старец бърше сополите на сина си, докато ги гонят руснаци. Не и отново, не и след „Индиана Джоунс 4”. Никой няма да каже „Браво!” на Уилис, че се е решил на нов „Умирай трудно”, никой няма да си рече „Брей, копелето все още го може!”, както навярно очаква актьорът. Напротив, гледайки поредната инсталация от франчайза, зрителите ще искат от него да не умира трудно, а да умре най-после.

постер

Знам, че сред четящите има примитиви, които биха харесали „Умирай трудно: Денят настъпи” а.к.а. „УТ5” и това е типът хора, изпадащи в детинска еуфория при всеки картечен откос, предаден на лента, а понякога, но само понякога, ходят на кино с кофи и сядат на първия ред, за да събират изхвърлените гилзи. Нека обаче ниският им интелект не ги заблуждава – „УТ5” не е добро продължение и въпреки, че в него наистина има екшън, той не е добре заснет екшън. Ако филмът изобщо може да се свърже с единицата, или дори с двойката, то това е само по заглавието /Но пък какво заглавие, а? Чиста поезия!/ и по главния герой/актьор. Всичко останало в него просто не е нито от тестото, нито от ранга на „Умирай трудно”. „УТ5” е съвсем стандартен, банален и тривиален екшън по калъп, който е толкова назад от оригинала си, колкото австралопитекът е по-назад от съвременния човек.

Прочетете остатъка от публикацията »

юни 2017
П В С Ч П С Н
« Май    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 285 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,977,467 пъти