You are currently browsing the tag archive for the ‘сикуъл’ tag.

Ако Холивуд ни е научил на нещо, то е, че извънземните обожават САЩ, въпреки че и там, също като на Марс, няма разумен живот. Всеки път, щом решат да атакуват, си избират големи американски градове, пълни с красиви хора, смели капитани и достолепни президенти, а накрая постоянно си тръгват с подвита опашка /или друг израстък, в зависимост от расата/, защото предприемчив учен им е заразил операционната система с вирус или находчив войник е успял да унищожи Нещо Важно в кораба-майка, или друг кораб-роднина. Веригата от събития е една и съща, а изходът – задължително оптимистичен за цивилизацията. Още по-добре, ако извънземните съчетаят пристигането си с някакъв светъл празник като Рамазан байрам, Ханука или Банго Васил – няма значение, стига накрая да има фойерверки, развети национални флагове и горди лица, гледащи към сикуъла. Говоря за сикуъла на „Денят на независимостта”, който винаги съм смятал, че ще се нарича Денят на Благодарността, но всъщност е преведен като „Нова заплаха”, макар че заплахата си е все същата и се нарича Роланд Емерих.

постер

Някои наричат Емерих „Малкия Спилбърг от Зинделфинген”, други го знаят като „The Master of Disaster”, докато аз смятам, че е единственият бивш художник от Германия, който е изпълнил мечтата на Хитлер да разруши света, макар и само дигитално. През последните двадесет години Емерих се навря във всички възможни жанрове, за да покаже, че не става за нито един от тях – от имитацията на „Смело сърце” /”The Patriot”/, та чак до имитацията на „Умирай трудно” /White House Down”/. Точно, когато си мислехме, че вече не му е останала кариера за унищожаване, 20 Century Fox му дадоха зелена светлина за „Нова заплаха” и бидейки Емерих, какъвто го познаваме и обичаме, Роланд не е изневерил на своето реноме, сервирайки ни фекална проба с повече клишета от раните по ръцете на наркоман с тремор и семейна драма, по-евтина от погребението на бездомник. Но, ако трябва да бъдем честни, истинската сила на „Денят на независимостта” никога не е била в режисурата, нито в сценария, нито в актьорската игра, нито в монтажа…

Прочетете остатъка от публикацията »

“Супермен срещу човек не е интересен мач. Все едно аз срещу плужек – на кого му пука?”

Джонатан Лемкин, сценарист

Ще бъда кратък, защото нямам свободно време за глупости и… е, добре, хванахте ме, имам много свободно време, просто ми е тъпо! Този филм ми развали настроението за целия уикенд и не заслужава дълги текстове, освен ако са пълни с псувни и то такива с унищожителен, а не оплодителен заряд. Но затова след малко. Нека първо Ви попитам какво е общото между „Дракула срещу Франкенщайн”, „Пришълецът срещу Хищникът”, „Фреди срещу Джейсън” и предстоящия „Годзила срещу Кинг Конг”? Естествено, че думата „срещу”. Ха-ха? /надолу хуморът е на същото ниво, така че свиквайте/ А сега сериозно! Общото е, че всички са качествени примери за това как Холивуд е единственото място, където събирането на два плюса е равно на минус.

poster

„Зората на справедливостта” е най-прясното доказателство за това, понеже изправя един срещу друг два от най-възлюбените персонажа на DC Comics в епична битка с библейски пропорции. Казвам „библейски”, понеже самата същност на Супермен е очевидна алегория на битието Хесусово и „епична”, защото Батман може да не свръхчовек, но поне Е ПИЧ. /предупредих Ви за хумора/

Прочетете остатъка от публикацията »

Също като генетичния си експеримент, „Джурасик свят” никога не трябваше да види бял свят. И той, като основния си злодей, е компилация от различни парчета, които са нескопосано залепени, сякаш от некадърно дете, опитващо се да сглоби играчката на батко си, за да го впечатли. Въпреки креативния допинг, инжектиран от Стивън Спилбърг /и всички останали в екипа, които не са толкова важни, колкото Стивън Спилбърг/, филмът е упражнение по посредственост и ако извадим специалните ефекти, би останала само ароматна купчина биологичен материал.

posterJURASSIC TURD

Донякъде е добре, че динозаврите са изчезнали, защото ако имаха възможност да гледат глупостите в „Джурасик свят”, щяха да извършат масово самоубийство. Той е дотолкова упорит в мисията си да бъде „детски”, че в него всички се държат като деца – дори и възрастните. Наясно съм, че продукт на Amblin има определени задължения към феновете си, но също така съм наясно, че има тънка граница между „филм за деца” и „филм за деца, болни от синдрома на Даун”. Сценарият е ориентиран към семейните ценности по агресивно пропаганден начин, а фамилните драмички са имплантирани в ДНК-то на продукцията по-усърдно и от самите динозаври, като нивото е някъде между това на турски сериал и друг турски сериал. Динозавърските забежки са само фон на еволюцията в отношенията между американските роднини, а катарзисът настъпва в края на филма – заобиколени от стотици кървящи родители и завинаги травмирани деца, отчуждени сестри се прегръщат, преоткрили обичта си; родни братя се сближават, въпреки различията си, а двама тъпунгери осъзнават /може би с малко закъснение?/, че са пратили непълнолетните си деца в парк с бродещи динозаври.

Прочетете остатъка от публикацията »

Народецът е казал, че „старите навици умират трудно”, но е пропуснал да уточни, че под „навици” има предвид безсмислените сикуъли, а под „стари” – Брус Уилис. Защото „Денят настъпи” и настъпените сме ние. По мазола. 25 години след вечната класика, наречена „Умирай трудно”, получаваме още. Получаваме го без да сме имали нужда от него и определено без да го искаме. Което си е в реда на нещата, поради щото никой не би искал да гледа как една Легенда бива сравнена със земята от тектоничните сили на Холивуд. И никой няма нужда да гледа как съсухрен старец бърше сополите на сина си, докато ги гонят руснаци. Не и отново, не и след „Индиана Джоунс 4”. Никой няма да каже „Браво!” на Уилис, че се е решил на нов „Умирай трудно”, никой няма да си рече „Брей, копелето все още го може!”, както навярно очаква актьорът. Напротив, гледайки поредната инсталация от франчайза, зрителите ще искат от него да не умира трудно, а да умре най-после.

постер

Знам, че сред четящите има примитиви, които биха харесали „Умирай трудно: Денят настъпи” а.к.а. „УТ5” и това е типът хора, изпадащи в детинска еуфория при всеки картечен откос, предаден на лента, а понякога, но само понякога, ходят на кино с кофи и сядат на първия ред, за да събират изхвърлените гилзи. Нека обаче ниският им интелект не ги заблуждава – „УТ5” не е добро продължение и въпреки, че в него наистина има екшън, той не е добре заснет екшън. Ако филмът изобщо може да се свърже с единицата, или дори с двойката, то това е само по заглавието /Но пък какво заглавие, а? Чиста поезия!/ и по главния герой/актьор. Всичко останало в него просто не е нито от тестото, нито от ранга на „Умирай трудно”. „УТ5” е съвсем стандартен, банален и тривиален екшън по калъп, който е толкова назад от оригинала си, колкото австралопитекът е по-назад от съвременния човек.

Прочетете остатъка от публикацията »

Представете си най-добрия филм, правен по игра. Представете си най-пълнокръвните персонажи, трансформирани някога от компютър на голям екран; представете си най-завладяващата хорър история, на която дори Х. Ф. Лъвкрафт би завидял. Не, сериозно, представете си как всеки един елемент от продукцията /музика, операторска работа, монтаж/ си пасва идеално на мястото и Ви оставя със зейнала от възхищение уста. Представете си най-добрата употреба на 3-D технологията, от “Аватар” насам. Представихте ли си го? ОК. А сега си представете точно обратното. Името му е „Сайлънт Хил: Откровение”.

„Сайлънт Хил: Откровение” е адски гнусен – грозно заснет, с отвратителен сюжет и атмосфера на мухъл. За съществуването му нямаше причина – първият не направи бокс-офис фурор, нито бе приет особено радушно от критиците, така че продължението никога не биваше да вижда зелената светлина в дъното на тунела. Но в Холивуд никога не бива да се казва „никога”, и „Откровение” е поредното доказателство. Много хора упорито продължават да декларират, че „Сайлънт Хил” от 2006-та е най-добрият филм по игра. Това наистина би било така, ако през целия си живот тези хора са гледали само „Сайлънт Хил” и „Дуум”. Истината е, че оригиналът не е нищо особено и освен няколко визуално издържани момента, всичко останало е за триене с мрежеста гъба. Ако авторите са си мислели, че с втората част ще се справят по-добре, то имам лоша новина за тях и още по-лоша за нас – провалили са се.

Прочетете остатъка от публикацията »

Би трябвало да си го знаете, но нека поясня отново – „ревюто” е насвяткано с цял патрондаш от спойлери, така че го четете на своя глава.

Те се завърнаха! Култовите екшън икони, които красяха обложките на видеокасетите от началото на 90-те /и съвсем скоро ще красят интероиора на старческия дом в Бевърли Хилс/ се събират отново накуп и оставят след себе си друг куп от мъртви вражески тела. Те са много, те са силни, те са непобедими и въпреки че се борят усилено с дископатията, никой не може да им се опре, освен коварната подагра. Добре, достатъчно старчески хумор за две изречения, спирам. „Непобедимите 2” всъщност не заслужава чак такъв хейт. Да, кретенията му е смазваща, но в него има нещо – някакъв чар, някакво обаяние, някаква притегателна сила, караща Ви да си припомните добрите стари времена, когато героите представляваха буци от мускули, уанлайнерите се сипеха като огън и жупел, а екшънът беше директен и безпощаден, без CGI екрани и PG-13 ограничения.

Стартирам със смелото изказване, че „Непобедимите 2” е в пъти по-добър от първия. Това, разбира се, не е завиден подвиг, като се има предвид, че „Непобедимите” бе едно от най-нескопосаните прахосвания на кино лента за 2010-та и единствената причина Златните малинки да го подминат с пренебрежение за Worst Picture бе, че включването му би обидило останалите филми в същата категория. Стойността на „Непобедимите” беше съизмерима с материал, евакуиран от дебелото черво, а основният му дефицит бе и отговорникът за съществуването му – котаракът на стероиди Силвестър. Италианският жребец показа, че най-вероятно може да носи две дини под една мишница /като се имат предвид могъщите му мишци/, но определено не може да играе в главната роля и режисира едновременно. Най-вероятно защото за второто се иска функциониращ мозък, а кръвта от неговия се е стекла по вените на ръцете му long time ago.

Прочетете остатъка от публикацията »

март 2017
M T W T F S S
« Февр    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Facebook

Join 279 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,912,614 пъти