You are currently browsing the tag archive for the ‘Сам Рейми’ tag.

Comic-Con е мястото, където хиляди фенове могат да видят за първи път неща, които нормалните люде като мен и Вас ще видят онлайн цели няколко часа по-късно. Хайлайтът на вчерашния ден бе премиерата на дебютния трейлър на … щях да кажа дългоочакваната, но съм наясно, че на никого не му пука… приказка на Сам Рейми, наречена „Oz: The Great and Powerful”.

Прочетете остатъка от публикацията »

В днешното изпълнено с творческа суша време, добрите телевизионни сериали, които не са се пръкнали от дебелото черво на HBO, са притесняващо малко на брой. И това е така, защото повечето телевизии имат някаква висша форма на целомъдрие, отказвайки открито да покажат на зрителите си трите най-важни съставки, заради които повечето средностатистически отрепки стоят вкъщи, за да гледат телевизора, а именно – кръв, еротика и профания. В името на политическата коректност, по-голямата аудитория и олигофреничната убеденост, че телевизията трябва да бъде цензурирана, големите компании като ABC, CBS, FOX и пр. произвеждат платонични сериалчета, в  които основните неща ни са болезнено спестени –  насилието се свежда до два-три безкръвни изстрела, еротиката – до няколко сексуално нагнетени погледи между Кейт и Сойър, а профанията – до невинната употреба на одобрени думи като „screw” вместо „fuck” например. И ако HBO е различна, тя е различна, точно защото се опитва да разчупи рамките на благоприличието, показвайки на зрителя необходимото му зрелище, примесено с още по-необходимите му голи цици. Защо говоря тези простотии ли? Защото се натъкнах на сериал, който не само че иска да надмине колегите си от HBO по контраверсиалност и неприличие, но и го прави с мащабното самочувствие на телевизия, за която някой сякаш е чувал. Това е епизодичният епос „Спартак: Кръв и Пясък” на глупаците от „Starz Production”, чиито първи сезон се изниза като скъсана броеница, а вторият започва снимките си след неопределен брой месеци.

„Спартак” не е тема, която виждаме за първи път, нито пък е история, която да ни спаси от състояние на сомнолентност. За сметка на това обаче, ни е показана по модерен, актуален и псевдо-визионерски начин, който би притеснил всеки шизофреник. Сериалът е създаден от Стивън ДеНайт, свързан с първобитни продукции като “Dollhouse”, „Angel” и „Smallvile”, а в един от продуцентите дори ще познаете името на Сам Рейми. Тази комбинация не бива да Ви вещае нищо добро разбира се, защото в случая техните имена са точно толкова безполезни, колкото и финалните надписи, в които са показани. „Спартак” е сериал, който страда от синдрома на подутите от его гащи – продуцентите му са решили да разчупят всички стандарти и да премахнат всички ефирни задръжки, презентирайки един първичен, еротичен и брутален филм, в който кръвта и голите телеса ще са дори повече от смисъла му. Това не винаги е лошо, но в случая – нещата попрекаляват в един момент и зрителят започва да си задава резонния въпрос какво точно гледа – влажничкият сън на 14 годишно момченце или софт-гей порно с елементи на разсъждение. В същината си, „Спартак” отчаяно иска да бъде различен и провокативен, което очевидно личи от почти всяка една сцена, но драмата му е в това, че той не е самостоятелно заглавие, което да се отличава със собствена атмосфера или стил, а комбинация от няколко други филма, обединени в едно общо пиршество на кича. Ако сте гледали „Рим” или „300”, предполагам че веднага ще се почувствате в свои отходни води, защото „Спартак” разчита основно на тях, за да изгради структурата си. Заемките му са прекалено груби и по-очевидни, дори от плешивец на събрание на скинхеди, особено на фона на факта, че без тях той няма дори елементарна индивидуалност. Но, както и да е, „Спартак” не е първият сериал, който стъпва на чужди рамене, за да надигне главица, така че нека игнорираме този негатив и продължим нататък.

В главните роли са селектирани банда незначителни и мултинационални отрепки, които са приели ролите си с благоволение и гордост, защото са се радвали на каквато и да е платена работа. Имената, които ще разпознаете са по-малко и от мозъчните клетки на Парис Хилтън, така че не очаквайте плеяда от популярни звезди. На челни места са турени Джон Хана /”Мумията”/ и Люси Лоулес /”Ксина – Принцесата Воин”/, които съответно ще играят влиятелните членове на семейство Батиат, които освен, че в преобладаващата част от свободното си време содомизират ваклите си роби анално, притежават и школа за обучение на гладиатори. В останалите роли са избрани доста по-неизвестни люде, като интересен факт е, че вътре участва един от актьорите на филм, от който сериалът краде с пълни шепи, а именно – Питър Менса, който си спомняте, като персийския пратеник в началото на „300”, върху лицето на който Джерард Бътлър изхвърли доста слюнка, докато му крещеше, че „Това е Спарта!”, след което го ритна в градската външна тоалетна. Та този същият пехливанин участва и в настоящото заглавие, но с малко по-главната роля на Докторе – етиопския учител на гладиаторите, който обича да шляпа непослушните си падуани с масивен камшик. Друго име, което нърдовете като мен ще разпознаят, е и третостепенната роля на Крейг Паркър, който едно време игра във „Властелинът на Пръстените”, а сега е решил, че е време хората да го видят без толкова грим, перука и елфически уши. В главните мъжествени роли пък са избрани австралийският мамин сладък Анди Уитфийлд като бай Спартак и новозеландското муле Ману Бенет в ролята на хомоеротичния му немезис Крикс. Не бива да пропускаме и задължителната българска следа в сериала, което е някак си адекватно, като се има предвид, че донякъде самият Спартак е българин, бидейки от тракийски произход. Но стига исторически хумор – говоря за смолянския бек Райчо Василев, притежаващ епизодичната роля на умствено недоразвития гладиатор Гней, който бива бутнат в близката пропаст, само защото е изнасилил местното циганче.

Но какво е един еректиращ половите органи сериал, без наличието на съответните красавици, които да плакнат очите на непълнолетните зрители. Нека неизвестността им да не Ви плаши – тези актриси определено имат желание да „пробият аналите” на киното и го показват с „едни гърди напред” пред конкуренцията, което е добре, защото за втори сезон ще трябва „дупе да им е яко”. За Вашето добро настроение ще се погрижат Вивика Бианка, Катрина Лоу, Ерин Къмингс и Лесли Ан-Бранд, които общо взето са в сериала, за да се разголват на периодични откъси, вместо да водят някакъв кохерентен диалог, с който да изградят образите си. Но все пак, кой нормален човек ще гледа сериал с подобен премис, заради… диалога, нали така? „Спартак” е провокативен и нецензуриран, така че никой няма да се интересува от неща като развитие на героите и реализъм, когато главните какички показват природните си форми средно по веднъж на епизод. Стилизираната еротика винаги е печелела аудитория и този сериал отново го доказва, макар и по леко излишен начин. Иронията обаче е в това, че създателите неистово са се опитвали да придадат реализъм на сериалчето си, поради което множество исторически събития и имена ще бъдат непохватно преплетени в сценария, за да може зрителят да почувства, че гледа исторически достоверно порно, а не художествено измислено такова.

Сюжетът на „Спартак” е първосигнален и напълно познат за всички от новото поколение, които са гледали „Гладиатор” на Ридли Скот и за всички от старото – които помнят оригиналния „Спартак” с Кърк Дъглас. Простодушен тракийски воин е пленен от римски легион, защото се е обърнал срещу тях, поради което римляните отвличат жена му, а него превръщат в роб. И докато тракийското хулиганче се справя мълчаливо с депрeсиращата мисъл, че жена му е продукт на легионерски gangbang, той бива натикан в гладиаторската академия на Джон Хана, къде да се учи на ум, разум и мускулна маса. В процеса на обучение, бой с камшик и къпане сред глутница голи мъже, размахващи тлъсти полови органи, Спартак постепенно се изкачва в гладиаторската йерархия и предизвиква гнева на шампиона Крикс, който не обича да му се отговаря на „въпреки че”. И така, лека полека, тъпото парче Спартак се превръща в легенда на арената, като в това време манифестира и така чаканата от него вендета. Това е – нищо сложно, нали? Ами да, защо ни трябват сложни неща във филм за прости хора? Няма логика.

Сериалът дотолкова напира да бъде шокиращ, че в него ще се насладим на обилно количество кръв, цици и скротуми, което не е било събирано на едно място от unrated версията на „Калигула” досега. Разликата обаче е огромна – кръвта е отчайващо изкуствена и зле анимирана, циците са безсюжетни и натрапчиви, а скротумите са повече, отколкото доброто възпитание позволява. Не ме разбирайте погрешно – осъзнавам, че онези времена са били изпълнени с мъжествена голота и опасно наличие на показни пениси, но е някак си разконцентриращо и дори заплашително в сцена, в която двама разголени героя разпалено се обясняват, изведнъж някой от тях да си флашне бръснатата пишка. Това е по-зле и от атака на ексхибиционист, защото при него има един витален момент, в който предусещаш кога ще ти разкрие себе си, докато тук мъжката полова презентация е сюрпризираща. Хомоеротиката лъха на топли и студени вълни дори от древните псувни, които зачестено се употребяват в сериала, като например „Jupiter`s Cock” и „Pluto`s Asshole”.

От друга страна, насилието също е издигнато в култ, превръщайки „Спартак” във феерия от карантии – ще имате честта да видите множество разчленени части от тялото и декапитирани крайници, които летят на забавен кадър, с фонтани от смешна кръв зад тях. Ще имате удоволствието да наблюдавате и епични гладиаторски заколения и обрязване на телеса, които ще възбудят мечтите на всеки професионален месар, докато в същото време, екранът буквално ще червенее от покъртително зле анимирана кръв, която е по-нереалистична, дори от калните пръски в „300”. Самите ефекти на сериала също са отвъд пределите на жалостта, особено въздушните шотове над гладиаторската арена, които са супер неадекватни и практически представляват няколко картонени кутийки, подредени една до друга. Фоновете на външните сцени са още по-зле – долнопробността им личи осезаемо, особено в кадрите на гладиаторските битки, в които дори публиката се повтаря – ако обърнете внимание, близките планове на зрителите са само в един сектор, който многократно се снима от различни ъгли за повече обем. Що за…?

„Спартак” е пиршество на селската визуалност и тази новина ме прасна по монголоидното чело още с първите кадри, в които разни хора започнаха да скачат на забавен кадър, по метода на цар Леонид. В надпреварата си за скандалност, създателите са потъпкали дори законите на физиката, защото повечето засилки и агресивни подскоци ще са също толкова абсурдни и ненормални, колкото и опитите за актьорска игра на Виктор Крум. Злоупотребата с „300” е по-очебийна и от равин на митинг на нео-нацисти, като публиката ще усети множество тръпки, гледайки учестено как мечове, глави и хора летят из екрана с добре изчислена парабола, на фона на нагнетен slow motion, който би накарал дори Зак Снайдер да посегне към инжекцията с гонадотропна отрова. Е, признавам че някои от тези моменти бяха въздействащи и отговаряха на сцените, но на други места беше прекалено – така например не смятам, че сме длъжни да гледаме половин час как някой пада на пясъка, защото друг го е ритнал, или как някаква глава продължава да лети, облята в кръв, дълго след като на зрителя вече му е омръзнало да й следи траекторията. Самите бойни сцени обаче са доста добре хореографирани и презентирани, което показва, че продуцентите са имали желанието да създадат наистина реалистична атмосфера на леш. Екшънът е подобаващ, а някои от гладиаторските схватки са оркестрирани похвално, но всичко останало вони на пукнат катетър, което донякъде обезсмисля огромното самочувствие, с което всяка една серия ни се сервира.

Колкото и пошъл да е обаче, сериалът има някакъв примитивен чар, който задържа вниманието, поне за известно време. Дали причината е в зрелищните му опити да се отличава с дързостта си, героичните сцени на физическо насилие, или животновъдския му сексапил, но „Спартак” определено има някаква тръпка, която те кара да го следиш, въпреки множеството простотия, която излъчва. Изненада ме факта, че успях да изтърпя целия сезон за около 4 дни, което показва колко лек и приятен за гледане е, при все обилната му кървавица и жестокост. Явно колкото и брутален да е, това все пак е един най-обикновен сериал, който хората гледат не защото има някакви отличителни черти, а защото обичат да се наслаждават на стегнати коремни плочки и още по-стегнати задници. Проблемът обаче е, че това е от онези сериали, в които не ти пука за абсолютно никой от героите – дали ще живеят, умрат или бъдат изнасилени от стадо сивогърби горили – това е ирелевантно за зрителя. За разлика от „Рим” например, където публиката се вживяваше в проблемите на повечето от основните персонажи и изпитваше емпатия към драмите им, тук такава загриженост отсъства, но не защото актьорите не се стараят, а защото самият сценарий е писан, за да се хареса на пъпльовците, които обичат да се докосват по срамните органи, а не да мислят за това кой какъв е и за какво се бори. Точно поради това, едва ли някой ще обърне внимание на сценарийните дупки, като например факта, че римляни, траки и гали говорят на един и същи език, или постоянното бъркане на древноримски и древногръцки персонажи, или дори факта, че лицевото окосмяване на Спартак бе непроменено в продължение на месеци.

В крайна сметка, елементарните епосчета се мултиплицират като кокарачи, така че „Спартак” ще има втори сезон, което си е един вид победа, особено за мизерен сериал от подобен магнитуд. Лошата новина е, че вторият сезон ще се забави, поради заболяването на Анди Уитфийлд от лимфома, а добрата – че лечението е успешно и скоро австралопи… австралиецът отново ще си надене скромната гладиаторска препаска, въздавайки тракийска справедливост пред синия екран. Дали и вторият сезон ще запази курвенския си манталитет е още рано да се гадае, но като се има предвид, че „Спартак” е сериал, който разчита единствено на това, то се опасявам, че ни очаква просто още повече от същото, което не винаги е нещо лошо, особено ако все още се борите да превъзмогнете пубертета.

5.7/10

П.С. За крайните фенове на сериала може да бъде интересно да прегледат и личния блог на Катрина Лоу, играеща ролята на робинята Изау… извинявам се – Мира. Противно на очакванията ми, в него не открих нейни голи снимки, но за сметка на това блогчето съдържа множество вътрешна информация и задкулисни шотове на някои от актьорите, така че…. дерзайте!

Самуил Рейми е режисьор, който обича да изненадва публиката си с едно и също. Ако се чудите какво имам предвид, нека разгледаме последните епоси от филмографията му – трите „Спайдърмен-а“, които бяха почти идентични по сюжет и деградация и „Отведи ме в Ада„, който пък си беше чисто осъвременяване на хорър стила от „Злите Мъртви“. Затова, когато тръгна мълвата, че Рейми обмисля да прави филм по нърдската MMO фантасмагория „World of Warcraft“, всички ахнаха с дъх на бадем, защото усетиха, че непослушното режисьорче смята да разчупи таланта си и в други жанрове. За добро или зло обаче, сега ъпдейтите по казуса са малко по-различни и показват, че Рейми всъщност все още обича да буксува в миналото си, режисирайки рибуут на литературния герой Сянката. Още един рибуут, още един супергерой – точно така, Рейми смята да продължи с филмите за маскирани спасители, защото явно е усетил, че му се удава. /аз лично не усетих нищо такова./ Както и да е, според IESB, чичо Сам е хвърлил око на вече готовия сценарий за рибуута, който събираше прах от 2006 година и сега – след като очевидно няма нищо по-важно за правене – смята да се заеме със сенчестия проект.

За тези от Вас, които не са нясно що за урод е Сянката, ще напомня, че историята му тръгва още от 30-те години на миналия век с поредица от радиопиеси, които получават толкова голяма популярност през годините, че през 1994 г. притчата за черния отмъстител с червеното шалче е филмирана от Ръсел Малкъхи /“Шотландски Боец“/ и с участието на Алек Болдуин вътре. Ако не си спомняте филма, то това не Ви прави чест, защото въпреки обилния му боксофис провал, той се оказа добре заснета и приятна приказка със стабилен премис и история. /но е много вероятно да ми е харесал, защото го гледах като малък, а тогава мозъкът ми не бе толкова оптимизиран./ Явно обаче, хората не харесаха Сянката поради някаква си причина и оттогава битието му бе забравено… до днес. И сега, 16 години по-късно, когато Холивуд е паднал до нивото да бълва по десетина рибуута годишно, кой по-полезен супергерой да бъде върнат към живота, ако не енигматичния богаташ Ламонт Кранстън. Дали лентата ще се получи някога и дали ще има успех, това зависи от много фактори, повечето от които не са свързани с мен. Интересното в случая е, че Рейми има подобен филм в кариерата си от началото на 90-те години, когато сътвори внезапния култ „Darkman“, презентиращ подобен герой с шапка, маска и черно наметало, но докато Сянката криеше лицето си, защото не искаше да го познаят колко е красив, то Darkman го криеше, защото бе полято с киселина и общо-взето не беше за гледане. Но стига толкова празни приказки – надявам се тази новина да е поредния зловонен слух, защото колкото и да харесвам „Сянката“, то определено бих чакал много по-настървено филма за „World of Warcraft“, ако изобщо някога излезе.

През последната седмица усилено плъзна клозетният слух, че ще се прави поредния рибуут на филм, който няма нужда от това. Но това не е толкова шокиращо, колкото факта че съответният филм ще е „Спайдърмен“. Мда, явно Холивуд са вече толкова източени от творческа мисъл, че правят рибуути на франчайз, който е на по-малко от 8 години. Още не-забравили ужасът на „Спайдърмен 3“, сега на зрителите ще се наложи да започнат всичко от самото шибано начало и да проследят живота на Питър Паркър… отново. Вече е потвърдено, че режисьор на новия филм няма да е Сам Рейми, защото ако беше той щеше да е само малко неестествено. За сметка на това от студиото са избрали едно прясно име, който не само че е новак в киното, но и досега е нямал честта да участва в подобен проект. Става въпрос за Марк Уеб, който бе режисьор на „(500) Days of Summer“, по-познат като филмът, заради който Roland от shadowdance.bg пожела да износи децата на Джоузеф Гордън-Левит.

Спайдърмен е прекалил с баклавата по Коледа.

Дотук новините не свършват, така че се пригответе за още малко сутрешна драма. Рибуутът на бате Спайди ще бъде много по-евтин от визуалните чекии на Рейми, като режисьорът ще трябва да се справя само с мизерните $80 милиона. Това поставя въпроса, на какво ще прилича един цанещ се за блокбастър филм за супергерой, който струва почти колкото последната комедия на Джим Кери? Да не говорим какъв персонажен хорър ще настъпи по време на кастингите, тъй като филмът определено няма да разчита на имена като Робърт Патинсън или Зак Ефрон, а ще предпочете доста по-евтиния вариант. Самият сюжет на филма още е под секрет, но това което се знае е, че ще набляга твърдо на оригиналния комикс „Ultimate Spider-Man“ и ще се фокусира основно върху high school периода на П. Паркър и неговата притаена детска агресия. Преведено на майчин език това означава поредната попара от тийн-любовна драми между съученици, на фона на някакъв фантасмагоричен катаклизъм. В рибуута, Паркър ще бъде по-млад от героя в „Спайдърмен“ на Рейми, което означава още по-развихрена детска фантазия на единица площ. Лично аз няма да чакам този филм, а ако имате малко акъл и Вие ще последвате примера ми.

Преди време Ви бях разказал вероятността Сам Рейми да работи върху екранизация на култовата нърдска ММО ролева игра „World of Warcraft“, след като направи четвъртата фекалия за бате „Спайдърмен“, което означаваше, че феновете на играта ще ги огрее едва малко преди 2012 година. След тези палави слухове, нещата се поукротиха в продължение на месеци, но ето че вчера последва нов шок, който за някои се оказа щастлив, а за други – електрически. Защото след новината, че четвъртата част за приключенията на сексуално неопитния Питър Паркър ще бъдат застопорени, поради множество причини, основната от които – инфантилността на всичко свързано със сериала, сега Сам Рейми остава с работна дупка през следващите две години, която трябва да запълни някак. А след като предварително обявения му график включваше филмирането на „WoW“, то напълно логично режисьорчето да се заеме ексклузивно с това.

Според AICN г-н Рейми вече е започнал подготовката си  спрямо „World of Warcraft“, което включва проучване и структуриране на игралния свят и съответната история. Не разбирайте обаче, че чичо Сам има време да си прави акаунт в огромния MMO свят и да плющи куестове денонощно във вселената на „Близард“, така че за тези от Вас, които цъкат на тази геймка, не препоръчвам да стоите по цели нощи, търсейки го по картата, за да го убиете. Според сайта, който разбира се се позовава на така чудесните „непотвърдени източници“, Рейми смята да стъпи на раменете на Джеймс Камерън, използвайки вариация на неговата технология за „Аватар“ при сътворяването на уоркрафтския бит. /дали заради дизайна на сините на`вита, които в „WoW“ се наричат просто „нощни елфи“?/ За целта ще се наложи изграждането на пълнокръвен CG свят със всичките му там красоти и пейзажчета, който да бъде толкова обширен, че да събере масивната сюжетна структура  и живописни герои на играта. Рейми обаче е доказал, че е креатор с въображение /макар и детинско/ така че тази задача е точно за него. Аз пък като геймър /който обаче не играе на „World of Warcraft“, защото все пак си има и социален живот/ очаквам с нетърпение следващите новини за мултиплейър епоса, а колкото до „Спайдърмен 4“ – нека феновете му не изпадат в паника – той също ще излезе все някога… но дано не.

Още по темата:

Сам Рейми ще прави „World of Warcraft: The Movie“

Сам Рейми намери сценарист за филма по „World of Warcraft“

Преди доста време – ето тук – излезе на бял свят новината, че Сам Рейми смята да режисира филм по „World of Warcraft“ след като заснеме „Спайдърмен 4“, разбира се. Сега обаче идеята му придобива все по-голяма плътност, защото култовият режисьор се е докопал до необходимия му сценарист, който да сътвори скрипта за фентъзи епоса. Дали по късмет или след успешното изпълнение на някой куест, но Рейми е присъединиил нов член към героичната си дружинка и това е Робърт Родат – сценаристът на филми като „Спасяването на Редник Раян“ и „Патриотът“. Това решение би трябвало да даде +10 точки интелект на филма, защото Родат поне е популярен с що-годе сериозните си  филми.

world_of_warcraft_89

Първоначално бе обявено, че бъдещия филм ще се основава изцяло на фентъзи бестселъра на Ню Йорк Таймс: “Arthas: Rise of the Lich King” от Кристи Голдън, но от MTV сега разправят, че плановете са променени и сценарият няма да се движи по утъпканите коловози на книгата. Самият Рейми е решил да направи една вярна адаптация на играта, която да възбуди истинските фенове и именно поради тази причина смята да започне на чисто и да принуди Родат да сътвори едно оригинално приключение, макар и в преекспониран вече свят. В това решение естествено има и лъч логика, защото когато започваш нещо от нулата, а не спазваш ограниченията на една книга, се има много повече свобода на действие и възможност за така харесваните от г-н Рейми безкрайни продължения. В тази връзка, изобщо не се съмнявам, че ако филмът по „World of Warcraft“ има необходимия финансов успех, ще се сдобие с поне още две продължения. Все пак за всичките около 15 милиона фена на играта по целия свят ще бъде светотаство, ако Рейми и Родат не се възползват изцяло от ресурсите си. Надявам се, тяхното сътрудничество да им донесе поне +100 точки опит, а Родат има нужда да надене ръкавиците си за мъдрост, защото сценарият няма да е лесен и има вероятност да източи и последните му капчици мана.

февруари 2017
M T W T F S S
« Дек    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Facebook

Join 277 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,889,639 пъти