You are currently browsing the tag archive for the ‘Рон Хауърд’ tag.

Още една година, още един Star Wars. Преди беше събитие, сега е просто нещо ануално. /да не се бърка с „анално”, макар че и двете са верни – б.а./ „Соло” е втората самостоятелна история от вселената на Жорж Лукас след „Rogue One”, този път центрирана около младите години на емблематичния контрабандист и трафикант на бежанци, някога изигран от Харисън Форд и по-късно убит от грозния си син. Извинявам се, забравих да сложа спойлер – все пак не всички зрители са наясно, че синът му буквално е грозен като смъртта. Но „Соло” не ни занимава с дисфункционалните отношения между Хан, дъртата лейка и изроденото им дете, а с прохождането на харизматичния звезден пират – преди много години, в една далечна галактика – през времената, когато в космоса имаше само 1 /един/ негър.

соло-постер

С поп-културната еволюция на сагата, произходът на Хан Соло е придобил почти митологичен статут – нещо, което всички знаят, че съществува в някаква форма, но никой няма интерес да го види в действителност. Досущ като пишката на Джар-Джар Бинкс. Ето защо самостоятелен филм за Соло беше точно толкова необходим на феновете, колкото и самостоятелен филм за кървящия хемороид на Джаба. Ала когато DISNEY купиха Lucasfilm и започнаха да планират 142 SW-продукта за следващите десет години, беше пределно ясно, че под прицел са origin-историите на всеки персонаж с повече от четири реплики, появявал се някога в „Междузвездни войни”. И Катлийн Кенеди – мръсната кучка, която менопаузира цялата магия на “Star Wars” – не се подвоуми чия глава да падне първа под гилотината.

Прочетете остатъка от публикацията »

Летните блокбъстъри доказват, че между касиерките в кината и тези на обществените тоалетни има нещо общо, а именно – и на двете плащате пари, за да гледате чужди лайна. Днес ще Ви запозная с едно такова, чийто произход започва от пишещата машина на младия Стивън Кинг преди почти 40 години и завършва трагично по кината миналия петък.

poster

„Тъмната кула”… или може би вече е „Афроамериканската кула”, не съм сигурен… е литературен цикъл от набедения за хорър-гуру Стивън Кинг. „Тъмната кула” обаче не е точно хорър, а по-скоро микс от всички познати жанрове, събрани и периодично разбърквани като джибри в бидон, докато качествата им прогресивно почнаха да се занижават с увеличаването на цифрата след заглавието. Специално последните две книги са позор за сай Кинг, но и логично следствие от факта, че са писани след като авторът изпадна в кома и част от него така и не излезе от нея, а именно – частта с добрите романи.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако трябва да подредя книгите на Дан Браун по КПД-то им, то на първо място бих поставил най-дебелата му /не знам коя е/, защото има много страници, което означава, че печката ми ще гори с няколко секунди повече. А това, плюс удобството да бъдат използвани от джуджета, стъпващи върху тях, за да стигнат до по-интересните книги на горните рафтове от библиотеката, е единствената полза от творчеството на г-н Браун, и ако сте на различно мнение, значи милионите сперматозоиди, които сте изпреварили по време на зачеването си, са загинали напразно.

poster

Днес обаче няма да говорим за литературните качества на бай Даньо, а за поредната трансформация на негов, позволете ми да използвам гръмката дума „роман”, за големия екран, и като казвам „голям екран”, имам предвид екрана на 40-инчовия Ви телевизор, понеже едва ли някой ще го гледа на кино. Самият аз реших да посетя киносалона не толкова, защото ми се наблюдаваше американец в двора на папа Франциск, колкото защото имах нужда да остана сам за два часа. А в празна зала и по време на филм, който по никакъв начин не изисква от Вас да изпитвате каквото и да е, освен съвсем дискретна самоомраза, е най-подходящото време да изчислявате наум режийните си сметки. Даже установих, че може и да не успя да спазя срока за плащане на мобилния си телефон и това бе единственият момент, когато „Ад” породи някакво реалистично напрежение у мен.

Прочетете остатъка от публикацията »

Каква е тайната на поредицата „Здрач”? Какво е това, което кара милиони недорасли момиченца и десетки хиляди по-нежнички момченца да циврят като току-що бомбардирани косовски деца, по герои, които са по-нереалистични и скучни от шоу на Димитър Митовски? И най-вече – в кой момент Стефани Мейър ще се самоосъзнае и ще направи това, което книгите й отдавна ни карат да желаем – да се лиши от живота си? Винаги съм искал да си отговоря на първия въпрос, на втория пък ми даде обяснение ето това видео, но едва наскоро започнах да си задавам и последния въпрос, може би защото някои хора просто не знаят кога да спрат, а някои книжни мухи се превръщат в толкова големи филмови слонове, че някак си вече дори не е и смешно. За да достигна до душевен мир след бурята от въпроси и драма, която остави в мен предишната серия от поредицата – „Новолуние” – аз реших да направя немислимото – да счупя керамичното си куче-касичка, да извадя от там събираните си с пот и кръв стотинки и да ги изсипя на касата на близкото кино, за да мога да се потопя за 120 агонизиращи минути в миризливата атмосфера на мокра кучешка козина и прясно нагримиран разкош.

Ще започна с това, че филмът е по-добър от първите два. Това, разбира се, не е точно комплимент, защото всички знаем, че имагинерните им достойнства бяха стигнали до каменистото дъно, от което единственият път беше само накриво и нагоре. Но въпреки това, тук нещата са конфигурирани малко по-добре, което поне показва, че франчайзът се опитва да се ориентира към по нормалните релси, сменяйки режисьор след режисьор, докато не уцели джакпота. Дейвид Слейд се е справил доста по-добре от Крис Уайц, но ако нещата продължават с това темпо, докато някой от епизодите се превърне в гледаем филм, книгите ще са свършили. В „Затъмнение” нещата не вонят толкова на клозетен фосил, а самият филм е доста по-мрачен и сериозен, ако изобщо може да се говори за „мрачност” или „сериозност” във филм, който започва и завършва на цветиста полянка с разговори за любов и брак. Слейд е познат като режисьор на музикални видеоклипове и това ще си проличи достатъчно добре, но е по-известен с филма си за педофилска вендета „Hard Candy”, в която непълнолетна чатърка извършваше психологически гърч върху урбанистичен педофил. Явно опитът на Слейд с непълнолетните момиченца му е послужил за каузата, защото това всъщност е таргет аудиторията на цялата сага.

Прочетете остатъка от публикацията »

юни 2018
П В С Ч П С Н
« Май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Join 318 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,239,474 пъти