Ревю: „Мачете“ (Machete)

Когато през 2007 година излезе демоничното филмово дуо на Родригес и Тарантино, представляващо два филма, обединени в тричасов маратон от евтиния, едва ли някой е очаквал че един от фалшивите трейлъри, показани между лентите, ще се превърне в пълнометражно чудо. Нещата са били допълнително опорочени и от факта, че в главната роля на уж-филма щял да участва Дани Трехо, а всички знаем, че Дани Трехо винаги е бил верният статист, но никога главният герой, така че всичко явно е било на майтап, нали така? Е, майтапът е бил обърнат доста на сериозно още в момента, в който самият Родригес е получил мозъчен шамар свише и е решил да направи пълнокръвен и пищен филм от ебливия си трейлър. Тази гениална мисъл го праска по монголоидното чело точно преди 15 години, веднага след успеха на „Десперадо” и още повече засилва манията на Родригес да снима филми, глорифициращи мексиканските цигани като герои. Така се ражда идеята за грозния касапин Мачете, която след декада и половина най-после e филмирана, изкарвайки Дани Трехо от блатото на треторазрядните роли и ръгайки го директно в мейнстрийма.

Време е за момента, в който „преразказвам” сюжета, така че всички тези, които постоянно циврят за спойлери, могат да преминат директно на следващия абзац. В добрите традиции на 70-тарските exploitation лайна, протагонистът на филма Мачете е мексикански орган на реда, който става свидетел на декапитацията на жена си от дебелия наркобарон Торез /Стивън Сегал/ и бива оставен да умре в пламъците на някаква селска колиба. Години по-късно, Мачете е отдавна обявен за мъртъв и работи като хамалин на частна практика. Без да знае какво неизмито тоалетно гърне възсяда, корумпираният богаташ Буут /Джеф Фейхи/ наема неприятно изглеждащия и /на пръв поглед/ тъп мангал Мачете, за да асасинира сенатор МакЛъфлин /Боби Де Ниро/, по време на яростната му избирателна кампания. МакЛъфлин е „за” издигането на електрическа ограда около границата между САЩ и Мексико, което пък допълнително мотивира Мачете да направи headshot-а си. Лошото за него обаче е, че ударът е инсценировка, която цели просто раняването на сенатора и превръщането на атентатора в ренегат. Когато мачетето опира до кокалчето, Мачете се съюзява с нахаканата продавачка в сергия за мръвки Луз /Мишел Родригес/ и отраканата офицерка от IRS Сартана /Джесика Алба/. С тяхна помощ Мачете се опълчва срещу злите сили, представлявани от безмилостния граничар Дон Джонсън, за да стигне накрая до самия Торез и да се изправи срещу него в смъртоносна битка с неочаквано тъп край.

Нецензуриран трейлър на „Мачете“

Излезе втори трейлър на предстоящата месарница „Мачете„, който този път е не само по-дълъг, но и дава всичко, що му трябва на един фен на Робърт Родригес и b-movie киното – кръв, отрязани крайници и голи цици. Трейлърът е red band и ще ни покаже доста карантия и профания, на фона на евтина селяния, така че не очаквайте естетика, а по-скоро патетика. Ще се насладим на грозни мъже и красиви женски задници, а също така и на не особено реалистични каскади. Признавам обаче, че Родригес няма мярка, когато е изпуснат без контрол и настоящото заглавие ще го докаже отново. Ако не знаете за какво говоря, обърнете внимание на сцената, в която Мачете използва едно черво като бънджи. Приятно гледане.

Още за „Мачете“:

Линдзи Лоън с голи сцени в „Мачете“

Трейлър на „Мачете“

Ревю: „Хищници“

Двадесет и три години след като Арнолд Шварценегер се омаза с кал и листа, за да може да се скрие от погледа на първия „Хищник”, природната сила на селското кино Робърт Родригес /”Деца Шпиони”/ ни е приготвил нов поглед върху стария франчайз, който да се опита да възроди позападналата вече слава на едно от най-емблематичните чудовища на киното. Въоръжен с масивно количество его без покритие, смехотворен бюджет и помощта на не особено талантливия Нимрод Антал, Родригес явно е имал желание да покаже един нов и различен филм за Хищника, който хем да носи приятна доза носталгия, хем и да отговаря на стандарите на съвременните летни блокбастъри. Едва ли има нужда да Ви казвам, че очаквах това заглавие с ритмичен трепет на скротума и като един същински нърд отброявах с червен флумастер дните до премиерата на календара си, с надеждата че най-после ще гледам нещо над средното ниво. „Хищници” обаче не е филмът, който очаквах, нито е филмът, който трябваше да бъде, в което е и драмата му, защото подобни опити за рибуутване на пропаднали заглавия имат само по един шанс за дефибрилация. И в тази връзка, „Хищници” просто не успява да покаже чара и атмосферата на предците си.

„Страхът се изражда…“

Като фен на серията за Хищника и като анти-фен на почти всичко, произведено с марката Робърт Родригес, нямаше как да не отделя няколко издайнически капки пот от притеснесние, когато разбрах, че именно той ще се заеме с новата лента за любимия ми междузвезден урод. Въпреки твърденията, че направата на нов „Хищник” му е детска мечта, земеделският стил на Родригес просто не отговаря на подобен филм, поради което искрено се екзалтирах, когато научих, че режисьор няма да е той, а унгарското чучело Нимрод Антал, специализирал се в трилъри за бедни, започвайки от „Kontroll” /иска ми се да го гледам/, минавайки през „Vacancy” /гледал съм го/ и стигайки до „Armored” /иска ми се да не го бях гледал/. Антал е трябвало да канализира прекомерно неориентираното насилие във визията на Родригес и да сгъсти филма в точно определени рамки, превръщайки „Хищници” във верен последовател на оригинала.

Трейлър на „Мачете“

Робърт Родригес ми е силно противен като режисьор, така че ако сте му фенове, няма нужда да продължавате да четете новината. След като посвети кариерата си от последните десет години почти ексклузивно на филми за децата си, Родригез най-после е решил да се върне към голямото кино, което ни загатна още в „Grindhouse“, а именно – с пълнометражна и реална версия на краткотрайния и фалшив трейлър на „Мачете„. Да, става въпрос за онова измислено видео, в което Дани Трехо манифестираше заслужена вендета срещу определени лоши копелета, посредством различен набор от хладни оръжия. Сега, този премис, който практически е писан на остатъците от салфетка, вече има свой собствен игрален филм и то преизпълнен с множество известни имена. Също както и в колегата си „The Expendables“, който излиза месец преди него и в който греят изтънчени имена на 90-тарския екшън, така и в „Мачете“ ще се насладим на приятно количество популярни звезди от съвремието и близкото минало с един фактор, който свързва всеки един от тях – те са отчаяни.

Отчаяни за внимание, отчаяни за добър хонорар и отчаяни да излязат от сенките на забравата. За Бога, Дон Джонсън, Стивън Сегал, Чийч Марин и Джеф Фейхи играят в екшън през 2010 година, като се има предвид, че кариерата поне на половината от тях залезе още в края на 90-те? Да не говорим за Мишел Родригес, която определено няма да бъде кастната в по-нормален филм от този, а Робърт де Ниро вече е стигнал до точката на старечската си сенилност, в която би участвал във всичко, стига да не се занимава повече с Бен Стилър. И така, трейлърът мирише на евтиния отвсякъде, но това е очаквана последица от талантливата десница на Боб Родригес. Мирише също и на плахи опити за b-movie култвост, но на фона на подобна селска презентация – на кого точно му пука? Вече не сме 1995 година, по дяволите!