You are currently browsing the tag archive for the ‘Робърт Родригес’ tag.

Когато през 2007 година излезе демоничното филмово дуо на Родригес и Тарантино, представляващо два филма, обединени в тричасов маратон от евтиния, едва ли някой е очаквал че един от фалшивите трейлъри, показани между лентите, ще се превърне в пълнометражно чудо. Нещата са били допълнително опорочени и от факта, че в главната роля на уж-филма щял да участва Дани Трехо, а всички знаем, че Дани Трехо винаги е бил верният статист, но никога главният герой, така че всичко явно е било на майтап, нали така? Е, майтапът е бил обърнат доста на сериозно още в момента, в който самият Родригес е получил мозъчен шамар свише и е решил да направи пълнокръвен и пищен филм от ебливия си трейлър. Тази гениална мисъл го праска по монголоидното чело точно преди 15 години, веднага след успеха на „Десперадо” и още повече засилва манията на Родригес да снима филми, глорифициращи мексиканските цигани като герои. Така се ражда идеята за грозния касапин Мачете, която след декада и половина най-после e филмирана, изкарвайки Дани Трехо от блатото на треторазрядните роли и ръгайки го директно в мейнстрийма.

Време е за момента, в който „преразказвам” сюжета, така че всички тези, които постоянно циврят за спойлери, могат да преминат директно на следващия абзац. В добрите традиции на 70-тарските exploitation лайна, протагонистът на филма Мачете е мексикански орган на реда, който става свидетел на декапитацията на жена си от дебелия наркобарон Торез /Стивън Сегал/ и бива оставен да умре в пламъците на някаква селска колиба. Години по-късно, Мачете е отдавна обявен за мъртъв и работи като хамалин на частна практика. Без да знае какво неизмито тоалетно гърне възсяда, корумпираният богаташ Буут /Джеф Фейхи/ наема неприятно изглеждащия и /на пръв поглед/ тъп мангал Мачете, за да асасинира сенатор МакЛъфлин /Боби Де Ниро/, по време на яростната му избирателна кампания. МакЛъфлин е „за” издигането на електрическа ограда около границата между САЩ и Мексико, което пък допълнително мотивира Мачете да направи headshot-а си. Лошото за него обаче е, че ударът е инсценировка, която цели просто раняването на сенатора и превръщането на атентатора в ренегат. Когато мачетето опира до кокалчето, Мачете се съюзява с нахаканата продавачка в сергия за мръвки Луз /Мишел Родригес/ и отраканата офицерка от IRS Сартана /Джесика Алба/. С тяхна помощ Мачете се опълчва срещу злите сили, представлявани от безмилостния граничар Дон Джонсън, за да стигне накрая до самия Торез и да се изправи срещу него в смъртоносна битка с неочаквано тъп край.

Прочетете остатъка от публикацията »

Излезе втори трейлър на предстоящата месарница „Мачете„, който този път е не само по-дълъг, но и дава всичко, що му трябва на един фен на Робърт Родригес и b-movie киното – кръв, отрязани крайници и голи цици. Трейлърът е red band и ще ни покаже доста карантия и профания, на фона на евтина селяния, така че не очаквайте естетика, а по-скоро патетика. Ще се насладим на грозни мъже и красиви женски задници, а също така и на не особено реалистични каскади. Признавам обаче, че Родригес няма мярка, когато е изпуснат без контрол и настоящото заглавие ще го докаже отново. Ако не знаете за какво говоря, обърнете внимание на сцената, в която Мачете използва едно черво като бънджи. Приятно гледане.

Още за „Мачете“:

Линдзи Лоън с голи сцени в „Мачете“

Трейлър на „Мачете“

Двадесет и три години след като Арнолд Шварценегер се омаза с кал и листа, за да може да се скрие от погледа на първия „Хищник”, природната сила на селското кино Робърт Родригес /”Деца Шпиони”/ ни е приготвил нов поглед върху стария франчайз, който да се опита да възроди позападналата вече слава на едно от най-емблематичните чудовища на киното. Въоръжен с масивно количество его без покритие, смехотворен бюджет и помощта на не особено талантливия Нимрод Антал, Родригес явно е имал желание да покаже един нов и различен филм за Хищника, който хем да носи приятна доза носталгия, хем и да отговаря на стандарите на съвременните летни блокбастъри. Едва ли има нужда да Ви казвам, че очаквах това заглавие с ритмичен трепет на скротума и като един същински нърд отброявах с червен флумастер дните до премиерата на календара си, с надеждата че най-после ще гледам нещо над средното ниво. „Хищници” обаче не е филмът, който очаквах, нито е филмът, който трябваше да бъде, в което е и драмата му, защото подобни опити за рибуутване на пропаднали заглавия имат само по един шанс за дефибрилация. И в тази връзка, „Хищници” просто не успява да покаже чара и атмосферата на предците си.

„Страхът се изражда…“

Като фен на серията за Хищника и като анти-фен на почти всичко, произведено с марката Робърт Родригес, нямаше как да не отделя няколко издайнически капки пот от притеснесние, когато разбрах, че именно той ще се заеме с новата лента за любимия ми междузвезден урод. Въпреки твърденията, че направата на нов „Хищник” му е детска мечта, земеделският стил на Родригес просто не отговаря на подобен филм, поради което искрено се екзалтирах, когато научих, че режисьор няма да е той, а унгарското чучело Нимрод Антал, специализирал се в трилъри за бедни, започвайки от „Kontroll” /иска ми се да го гледам/, минавайки през „Vacancy” /гледал съм го/ и стигайки до „Armored” /иска ми се да не го бях гледал/. Антал е трябвало да канализира прекомерно неориентираното насилие във визията на Родригес и да сгъсти филма в точно определени рамки, превръщайки „Хищници” във верен последовател на оригинала.

Прочетете остатъка от публикацията »

август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 620 482 пъти