You are currently browsing the tag archive for the ‘Робърт Патинсън’ tag.

„Колко интересен филм на Кристофър Нолан!“ Ето нещо, което никой не е казвал от десетина години насам. Нещо, което, седейки по „Тенет“, никой няма да каже и тази година. Не че за новия екзистенциален опус на Христофор „Да се свети името Му!“ Нолан нямаше голямо очакване, огромен хайп и още по-гигантско нетърпение от пандемична гледна точка. Даже напротив, след всяко споменаване на мистериозния проект, Сульо и Пульо овлажняваха COVID-маските си от инстинктивно проточили се фенбойски лиги. Само дето, също като другите произведения на пост-„Генезис“ Нолан,  и „Тенет“ се оказа еквивалент на корав негърски пенис – несъмнено възхитителен от разстояние, но когато вече сте го усетили вътре във Вас, искрено съжалявате за грешката си.

За да навляза в мрака на киното с непредубедено съзнание и пълна обективност, отказах да гледам всякакви трейлъри и да чета чужди отзиви предварително. Нямах представа за сюжета, освен че ще е поредната напомпана с бумтене егоцентрична главоблъсканица в класическия Аз съм видимо по-умен от Вас!”-стил на бай Нолю. Нямам нищо против филмите за умници, не ме разбирайте погрешно. Обожавам заглавия, които ме карат да си размърдвам мозъчната пихтия, особено във времена, когато най-сложната премиера по кината за последните месеци е „Отмъстителите“. Желанието на Нолан да създава комплексни ребуси, предизвикващи стандартния линеен наратив, е не само достойно за адмирации, но и донякъде пионерско. Затова в днешни дни да се осмисли негов филм от първия път е повод за почерпка сред кинофилския плебс, а да не го харесате би навредило на социалния Ви живот повече и от парещ обрив по гениталиите.

Прочетете остатъка от публикацията »

Краят настъпи, дами и господа! Краят на една ера. Краят на „Здрач”! Четири години, четири книги, пет филма, довели до кокошкизирането на милиони момиченца по цял свят и разстрела на милиарди мозъчни клетки. Готово! С едно изречение изчерпах всичко, което трябва да се каже за поредицата. Колко ми остава? По дяволите, още четири страници. Човек би помислил, че е невъзможно да ги запълня с общи приказки, нали? Хах, явно не ме познавате. Добре дошли в поредното ми и /смрък!/ последно ревю от Зоната на „Здрач”-а.

„Здрач” е легенда, „Здрач” е феномен, бля-бля-бля. ОК, след като изчистихме уводните любезности е време да настъпим към същността. „Здрач” приключи завинаги. Форевър енд евър, дет се вика. Дори последният кадър от лентата включва разгърнатата книга на Стефани Майер /разбрах, че е писано от нея, защото когато се зачетох, неистово ми се пригади/, където думата „завинаги” блещука като задника на Едуард на нудистки плаж. Идеята е, че Овцата и Прическата ще живеят завинаги заедно, но скритото послание е, че ние, зрителите, завинаги ще останем със спомените от този четири-годишен драматургичен запек и нищо и никой /дори ежеседмичните сеанси при психиатър/ няма да ни накарат да забравим, нито да простим.

Прочетете остатъка от публикацията »

Тъжен ден за феновете на бледоликата Бела и белокожия Едуард, но щастлив ден за всички останали – преди малко излезе последният трейлър на последната част от вампирската сага на Стефани Майер и аз го изгледах с последните си сили, инвестирайки последните си мозъчни клетки в разбирането му. Тъжен, защото това е окончателният трейлър и след него всичко ще приключи завинаги – няма да има повече реклами, които да оплювам, няма да има и повече тлъсти YouTube китове, отделящи секрети с емоционалните си реакции. И щастлив – защото киното най-после ще се изчисти от един четиригодишен паразит, който направи немислимото – превърна американската младеж в още по-безмозъчна паплач.

Прочетете остатъка от публикацията »

януари 2022
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 767 649 пъти