You are currently browsing the tag archive for the ‘Робърт Патинсън’ tag.

„Колко интересен филм на Кристофър Нолан!“ Ето нещо, което никой не е казвал от десетина години насам. Нещо, което, седейки по „Тенет“, никой няма да каже и тази година. Не че за новия екзистенциален опус на Христофор „Да се свети името Му!“ Нолан нямаше голямо очакване, огромен хайп и още по-гигантско нетърпение от пандемична гледна точка. Даже напротив, след всяко споменаване на мистериозния проект, Сульо и Пульо овлажняваха COVID-маските си от инстинктивно проточили се фенбойски лиги. Само дето, също като другите произведения на пост-„Генезис“ Нолан,  и „Тенет“ се оказа еквивалент на корав негърски пенис – несъмнено възхитителен от разстояние, но когато вече сте го усетили вътре във Вас, искрено съжалявате за грешката си.

За да навляза в мрака на киното с непредубедено съзнание и пълна обективност, отказах да гледам всякакви трейлъри и да чета чужди отзиви предварително. Нямах представа за сюжета, освен че ще е поредната напомпана с бумтене егоцентрична главоблъсканица в класическия Аз съм видимо по-умен от Вас!”-стил на бай Нолю. Нямам нищо против филмите за умници, не ме разбирайте погрешно. Обожавам заглавия, които ме карат да си размърдвам мозъчната пихтия, особено във времена, когато най-сложната премиера по кината за последните месеци е „Отмъстителите“. Желанието на Нолан да създава комплексни ребуси, предизвикващи стандартния линеен наратив, е не само достойно за адмирации, но и донякъде пионерско. Затова в днешни дни да се осмисли негов филм от първия път е повод за почерпка сред кинофилския плебс, а да не го харесате би навредило на социалния Ви живот повече и от парещ обрив по гениталиите.

Прочетете остатъка от публикацията »

Краят настъпи, дами и господа! Краят на една ера. Краят на „Здрач”! Четири години, четири книги, пет филма, довели до кокошкизирането на милиони момиченца по цял свят и разстрела на милиарди мозъчни клетки. Готово! С едно изречение изчерпах всичко, което трябва да се каже за поредицата. Колко ми остава? По дяволите, още четири страници. Човек би помислил, че е невъзможно да ги запълня с общи приказки, нали? Хах, явно не ме познавате. Добре дошли в поредното ми и /смрък!/ последно ревю от Зоната на „Здрач”-а.

„Здрач” е легенда, „Здрач” е феномен, бля-бля-бля. ОК, след като изчистихме уводните любезности е време да настъпим към същността. „Здрач” приключи завинаги. Форевър енд евър, дет се вика. Дори последният кадър от лентата включва разгърнатата книга на Стефани Майер /разбрах, че е писано от нея, защото когато се зачетох, неистово ми се пригади/, където думата „завинаги” блещука като задника на Едуард на нудистки плаж. Идеята е, че Овцата и Прическата ще живеят завинаги заедно, но скритото послание е, че ние, зрителите, завинаги ще останем със спомените от този четири-годишен драматургичен запек и нищо и никой /дори ежеседмичните сеанси при психиатър/ няма да ни накарат да забравим, нито да простим.

Прочетете остатъка от публикацията »

Тъжен ден за феновете на бледоликата Бела и белокожия Едуард, но щастлив ден за всички останали – преди малко излезе последният трейлър на последната част от вампирската сага на Стефани Майер и аз го изгледах с последните си сили, инвестирайки последните си мозъчни клетки в разбирането му. Тъжен, защото това е окончателният трейлър и след него всичко ще приключи завинаги – няма да има повече реклами, които да оплювам, няма да има и повече тлъсти YouTube китове, отделящи секрети с емоционалните си реакции. И щастлив – защото киното най-после ще се изчисти от един четиригодишен паразит, който направи немислимото – превърна американската младеж в още по-безмозъчна паплач.

Прочетете остатъка от публикацията »

Туй е то! Днес излезе официалният трейлър на „Зазоряване – Част 2” и той е точно толкова тъп, колкото си мислех, но с тази разлика – че е дори повече. Въпреки че с течение на годините „Здрач” придоби славата на световен феномен, за мен той ще си остане един от най-големите врагове на природата. Защото накара хората да мразят дърветата и защото с всеки негов трейлър, по един малък леприкон умира в гърчове.  До самия финал обаче остават цели пет месеца, или 150 дни, или със 100 дни повече, отколкото ще изтрае самостоятелната кариера на Тайлър Лаутнър. Но кой ли ги брои? Важното е, че легендата достига до своя неизбежен клаймакс и той се намира в задния двор на образцовото семейство Кълън.

Прочетете остатъка от публикацията »

октомври 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 729 945 пъти