You are currently browsing the tag archive for the ‘Робърт Дауни Мл.’ tag.

Здравейте отново, приятели на първия отмъстител, третото измерение и седмото изкуство! Липсвах ли ви? Не?! Ще приема това за „Да”! Не знам дали следите хронологията, но сякаш от цял месец не е излизал супергеройски блокбъстър и се чудя как изобщо сме оцелели. Та това са повече от 30 дни без някакви маскирани комиксови гъзльовци да се бият на голям екран – недопустимо дълъг период за зрителите с интелектуална жажда! Ала ето, че молитвите ни са отговорени свише и след гниещата маса, наречена „Батман срещу Супермен”, добрите еврейски стратези от Холивуд са се погрижили за психическото ни равновесие с нов високобюджетен хит, където известни супергерои се думкат помежду си, този път в отбори – отбор „А” /като в Америка/ и отбор „Б”. /като в Бахти глупостите/

poster4e

„Войната на героите” е сикуъл на „Зимния войник” и разклонение на „Ерата на Ултрон”, но кой ги брои, нали така? Гледах „Отмъстителите 2” за първи път преди няколко седмици, но единственото, което помня е, че някой през цялото време крещеше. /впоследствие се оказа, че е вътрешното ми „Аз”/ Филмът бе толкова потресаващо некомпетентен, че на моменти ми идеше да си пробия дупка в черепа, за да може мозъкът ми да подиша малко чист въздух. За щастие, „Войната на героите” има малко общо с визуалната чалга на Джос Уидън, а акцентът е ударен върху по-сериозните теми, ако изобщо може да говорим за „сериозни” неща във филм, в който изкуствен интелект с пуловер готви паприкаш, а човек-мравка прави… каквото и да прави, това си е човек-шибана-мравка!

Прочетете остатъка от публикацията »

Проектът „Отмъстителите” едва ли има нужда от представяне – безпрецедентен и амбициозен кино-експеримент, самоизградил се в продължение на четири години с няколко самостоятелни филма, чиито герои сега са извадени от натуралния си хабитат и събрани по едно и също време, на едно и също място, за да… отмъщават. През последните лета всички бяхме принудени да се запознаем с origin историите на членовете му – г-н Старк, капитан Роджърс, пресвети Тор, зеленото човече Хълк и останалите прошляци – да съпреживеем инфантилните им драми и да съчувствуваме над несподелените им любови, в някои случаи и по два пъти. Дори да е имало земляни, незапознати с битието на тези хелоуниски травестити, кампанията на MARVEL & Disney се погрижи те да намалеят само до пациентите в кома. След пет заглавия, в които любимите комиксови циркаджии се оправяха на самотек, сега идва неизбежната “среща на випуска” – ултимативното събирателно, обединяващо някои от най-известните персонажи, излезли изпод възрастния флумастер на Стан Лий и тази среща е пълен провал.

Усещам, че настъпвам нечий мазол, затова нека перифразирам и го кажа по-нежно. „Отмъстителите” не е пълен провал, защото провалът предполага, че някой се е опитвал да го направи както трябва. Провалът предполага някакво старание. Не, „Отмъстителите” е много по-зле от обикновения провал. „Отмъстителите” е безметежно и стъписващо нищо. Той не е самостоятелен филм, понеже се корени на други такива и реално не казва нищо различно или ново. Неговата история е вече разказана, героите му са отдавна установени, а зрелището му не е нищо повече от expansion pack на „Трансформърс”. В него не се случва нищо. Да, да, сценарият е скалъпен така, че да не усетите как цялото действие прескача от сцена в сцена, без ясен двигател или логика. Дори може да се заблудите, че някъде в тинята на тези 140 минути има и късче смисъл, но това са възприятията на сетива, притъпени от хаотична режисура и калпаво 3-D, така че не им се доверявайте. Истината е, че „Отмъстителите” е съвкупност от няколко встъпителни сцени и една финална битка, а останалите 100 минути са просто пълнеж за губене на време и повярвайте – времето Ви ще бъде погубено, защото тези сто минути се движат по-бавно и от Стивън Хокинг с повредена количка.

Прочетете остатъка от публикацията »

Посвещавам настоящото си ревю на рождениците Нуми Рапас /28.12/ и Джъд Лоу /29.12/ Може и да ми следят блога, откъде да ги знам?

Какво се е случвало във викторианска Англия, когато бобитата от Скотланд Ярд попаднели на прекалено заплетен случай, надвишаващ овчия им интелект? На кого са разчитали жертвите на престъпления, преди Хорацио Кейн да сложи слънчевите си очила за първи път? Кой е бил този виден детективски гений, едновременно по-умен от колата KITT и по-шантав от Коломбо? Отговорът е един – мистър Шерлок Холмс от гр. Лондон, ул. „Бейкър” №221б. Сигурно не знаете, но Шерлок Холмс е литературен персонаж, измислен от А.К. Дойл, а не реално съществувала личност – информация, която научих след като вече се бях изложил. /същият шок изпитах и когато узнах, че Еркюл Поаро не е герой от „Пиф и Еркюл”, но това е друга тема/ Работните премеждия на мегаумния разследващ орган са били филмирани нееднократно, с променлив и често никакъв успех, до заветната 2009-та, когато Гай Ричи се заема да възроди славата му на голям екран с „Шерлок Холмс”.

Две години по-късно идва ред и на задължителното продължение, в което същите хора се занимават със същия герой, но резултатът е различен и ако не може да се опише с думата „провал”, лесно може да се опише с думата „нищо особено”. /това бяха две думи, извинявам се/ Мда, „Шерлок Холмс 2” /отказвам да го наричам „Игра на сенки”, защото вътре не видях нито една играеща сянка/ се оказва жертва на големите очаквания и представлява удар с мокър парцал за хората, сметнали че ще гледат нещо, ако не по-добро, то поне на същото ниво, като заглавието от 2009-та. Разочарованието от филма е по-голямо и от разочарованието на дете, което баш на Коледа е разкрило, че маскираният с червено наметало и бяла брада чичко, нежно докосващ срамотиите му, не е толкова „добър старец”, колкото педофил. /е, ОК, преувеличавам – разочарованието от филма всъщност е по-голямо, защото накрая детето получава шоколадче/

Прочетете остатъка от публикацията »

The Avengers are assembled

Ако знаех, че баш днес излиза този епохален за киното трейлър, нямаше да си правя труда да пускам ревюто на „Жива стомана”, защото когато супергероите говорят, дори роботите мълчат като пукали. А и на кого му дреме за железни боксьори, когато имаме самия Железен човек от плът и кръв… или по-скоро от ламарина и пластмаса. Говоря за първия, официален и величествен трейлър на очакваното от всички хора с пъпки заглавие, предопределено да се превърне в мегахита на 2012, а именно – „Отмъщачите” или „Срещата на випуска”, както обичам да си го наричам аз.

Прочетете остатъка от публикацията »

След дълго чакане, най-после излезе първият официален трейлър на втората част от хомоеротичните приключения между мистър Холмс и неговият красив и верен доктор Уотсън. Продължението отново е дело на Гай Ричи, но този път заглавието е с много по-романтично звучене – „Игра на сенки” и обещава същия хумористичен букет от авантюри, ситуирани в началото на миналия век.

Прочетете остатъка от публикацията »

Нека да ви задам един въпрос за триста сребърни рупии: кога беше последния път, когато сте си пускали холивудска комедия и не сте се понасяли към царството на Морфей по терлици 5 минути по-късно? Колко често изпитвате онова неприятно усещане, че изливащата се върху вас задокеанска жалка хумороподобна смрад носи реална опасност за живота ви? Ще ви споделя моя скорошен печален опит: след последната ми среща с холивудските разбирания за PG-13 забавление – изстъплението Grown Ups – освен, че исках да изляза от киното с кашон върху главата, за да не ми се смеят хората, ходих в лошо настроение като пребито куче една седмица, защото това… нещо някак си успя да се окаже по-болезнено и от секс с острилка за моливи. Тогава с ръка на скротума положих клетва, че повече с такива неща няма да се занимавам, защото всичко – дори моята толерантност към клозетната синематичност, си има някакви шибани граници, по дяволите.

Трябва да призная, че подходих към Due Date (съжалявам, но българския превод ще го видите само в заглавието на поста, защото ако напиша още веднъж това безумие ще се хвърля от терасата) със завидно количество предубеждения по няколко причини:

1) Режисьор му е кроманьоненцът Тод Филипс, който до момента е известен на умствено изостаналата половина от човечеството с изстъпленията си „Старски и Хъч” и „Последният ергенски запой”.

2) Звезди трябваше да бъдат Робърт Дауни Дж. (който вече едва понасям) и Захарий Найт Галифанакис (който вече никне от всяка втора комедия и това започва леко да ме изнервя).

3) Трейлърът бе умопомрачително тъп. У-МО-ПО-МРА-ЧИТЕЛНО. Някакъв изчислен така, че да се хареса отвсякъде на безмозъчната паплач, докарала „Запоя” до челните места в Бокс-Офиса.

Прочетете остатъка от публикацията »

април 2017
M T W T F S S
« Март    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 281 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,932,521 пъти