You are currently browsing the tag archive for the ‘рибуут’ tag.

Едва ли трябва да уточнявам, че „Tomb Raider: Първа мисия” е вдъхновен от игра и то не коя да е, а онзи класически адвенчър, превърнал няколко поколения геймъри в мъже, по един преждевременно еякулиращ начин. Точно така, говоря за динозавърската ера на първите PS/PC, където пикселите бяха по-големи от сюжета, а Лара Крофт бе сред най-емблематичните символи на това да „пипаш жена” в пубертета. Дългата история накратко – след успеха на играта образът на Крофт бе обезсмъртен в поп-културата с гърдите на Рона Митра в модните фотосесии, а по-късно и канонизиран в Холивуд с гърдите на Анджелина Джоли в две екранизации. Нищо чудно, че поредицата винаги е била с едни гърди пред конкуренцията.

poster

След всички тези приказки за гърди ще продължа да говоря за Лара, докато не ми е спаднала ерекцията, т.е. още максимум пет реда. /не съм първа младост, все пак/ До голяма степен тя е синът, който Индиана Джоунс би искал да има, ако Мът Уилямс не беше оцелял аборта. Но което е по-важно – тя е от малкото жени, чиито „бутони” може да натискате постоянно, без да се притеснявате, че ще Ви се сопват. Крофт е и втората най-известна Лара, на която съм мастурбирал като дете, след водещата на „Милион и едно желания”, но в случая с новия „Tomb Raider” героинята е целенасочено десексуализирана /за разлика от водещата, която е житейски десексуализирана/, така че няма да възбуди нищо във Вас, освен желанието да гледате друг филм.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако четете този текст, значи можете да четете, поздравления! Но което е по-важно – можете да осъзнаете, че четете глупости. Същото обаче не може да се каже за хората, които са прочели сценария на „Конг: Островът на черепа” и са си казали нещо по-различно от „Докарайте шредера!” Последното би било логично решение, ако сте попаднали на разказ, където многоетажна горила jump&run-ва из планини зелени, докато в същото време раздава тукати на военни хеликоптери и Shoryuken-ъперкъти на микро-годзили. Вместо това, дерогативният скрипт е стигнал до продукция, викнати са някакви Големи Имена, чието его да отговаря на размерите на самия Конг, и воала – получаваме най-зрелищния боклук на 2017 до момента. Зрелищен ли казах? О, да! Боклук? Още повече.

kong_poster

Филмът представлява плахия опит на Legendary Pictures да се потупа по гърдите и да се изрепчи на MARVEL, DC и Hasbro, че, видите ли, и те могат да си направят собствена мултивселена. В случая, тя е чудовищна /понеже е пълна с грозни мутанти – Годзила, Кинг-Конг, Джон Ц. Райли/ и името й е MonsterVerse, което звучи супер, но само ако току-що сте духнали 15-те свещички на тортата. Вселената на Legendary е бедна и включва само някакъв гига-гущер и гига-примат, но не бройката, а размерът има значение, нали така? Досущ като тъпите порно актриси, публиката е длъжна да пъшка от екстаз на нещо грозно и миризливо, стига да е едро, черно и венесто. И някои наистина го правят, но на тях им е простено, тъй като са от ония зрители, които обичат да наричат ригидните си мозъчни клетки с галеното име „The One”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Мога да стартирам тривиално с това какво гигантско влияние имаше поредицата „Лудия Макс” за съвременната поп-култура, но няма да обиждам интелекта Ви. Ще оставя „Пътят на яростта“ да го направи вместо мен. При все факта, че е един от най-кинематографичните екшъни за последните години, четвъртият филм от сагата е, чисто и просто, ментален Армагедон. Няколкото наистина феноменални авто-мото каскади, гарнирани със зрелищно деструктивни сикуънси, не извиняват абсурдния сюжетен вакуум и душевната парализа на героите вътре. Той е едно двучасово преследване в пустинята, без цел и посока, и без централен персонаж, за когото да Ви пука.

плакат

Малко е спорно да квалифицирам „Пътят на яростта” като епизод от „Лудия Макс”. Ако Джордж Милър не беше режисьор, филмът можеше да се казва другояче и само шепа хора щяха да ги асоциират. Да, вътре има човек на име Макс, който не е психически стабилен, ала това определено не е онзи Макс Рокатански. Нещо повече – дори не е особено интересен като личност. Ала нека не изпреварвам събитията и Ви запозная с т.нар „сюжет”, или поне с извинението за такъв. Цялото повествование гравитира около опълчването на бойната мадама Фюриоза /Чарлийз Терон/, която предава своя лорд Имортан Джо /брей, колко „мета” – актьор от „Mad Max 1” играе злодей и тук, уа-а-у!/ и краде цистерна, пълна с петрол, вода и най-чистокръвните компаньонки от Цитаделата му. Мисията й е да се върне в родния Оазис, а нейни сътрудници по неволя стават трупната маса с промит мозък – Нукс /Никълъс Холт/, отряд от пясъчни бабушкери и… хм-м, сигурен съм, че забравям някого… а, да, и един брой луд Макс.

Прочетете остатъка от публикацията »

Мумията се завръща. Не, не, това прозвуча като тъп филм с Брендън Фрейзър и Скалата. Имах предвид, че Мумията се завръща, демек ще й правят рибуут. Точно така, правилно прочетохте – само след две години ще гледаме ултимативното дежа вю /рибуут на римейк/, като туистът в случая ще е наличието на врътка и трътка. Врътката е, че действието на модерната версия ще се развива в наши дни, а трътката е Лен Уайзман. Мда, калпавото режисьорче е призовано да ръководи продукцията, което просто доказва общоизвестния факт, че никой в Холивуд не е гледал новия „Зов за завръщане”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Гледайки „Отмъстителите” човек би си задал много екзистенциални въпроси, като например „Дали ако направя голям скандал, касиерката ще ми върне няколко лева от билета?” или „Защо не се надрусах преди киното, че да не усещам Болката?”, но основният въпрос би бил „Къде, по дяволите, е Спайдърмен”? Нима и той не е марвелско чедо, нима и той не е член на бандата на Отмъщачите? Отговорът е елементарен – по време на събитията във филма на Джос Уидън, Питър Паркър е бил оплетен в собствените си паяжини, снимайки поредната си автобиография, този път наречена „Невероятният Спайдърмен”. Подхващам темата за човека-инсект не защото ми харесва като личност, а защото днес излезе 4-минутен супер трейлър, който не е толкова зле и показва, че ако „Отмъстителите” също бяха само четири минути, и те нямаше да са толкова зле.

Прочетете остатъка от публикацията »

ноември 2019
П В С Ч П С Н
« окт.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 515 012 пъти