You are currently browsing the tag archive for the ‘ревю’ tag.

Ако някой непознат ми беше казал, когато се събудих вчера, че няколко часа по-късно ще гледам епос за лъмбърсексуален шаран, най-вероятно щях да го зашлевя инстинктивно, но не защото мразя шараните, а защото щях да реагирам импулсивно, че непознат е стоял в спалнята ми, точно преди да се събудя. Също така щях да отделя няколко секунди, за да направя пълна преоценка на житейските си избори, които са ме принизили до такова ниско стъпало, че по собствено желание да дам истински пари, за да прекарам два часа със съответния шаран и неговите тинести авантюри, предназначени за дрогирани сърфисти. Но, както са казали древните траки, „човек и добре да живее, пак се натриса на DC филм” и в случая името му е „Аквамен“, което, както добре знаете, на български се превежда като „Св. Кольо“, а на мъртвия език на индианците хопи означава „Пикаещият-в-океана.“

poster

Знам какво си мислите, но грешите. Бидейки наречен Аквамен, специалното умение на този влажен супергерой не е да пие отходни течности и да сере хайвер. Напротив, неговото кардинално умение е да спасява DCЕU, точно когато всички бяха вдигнали ръце от нея. Знаете, че от известно време над коалицията DC/WB е надвиснал черен облак и този облак не идва от мръсния въздух на София, а от драматичните кадрови промени, развиващи се в студиото. Бенджамин Афлек е под въпрос за следващ Батман и този въпрос е „Може ли алкохолизмът да се изцери с електрошокова терапия?”, а Хенри Кавил също измърмори под мустак /схванахте ли?/, че предпочита да отиде в телевизията, вместо пак да нахлузи поизцапаните гащи на Супермен. Клетата Ейми Адамс и тя не ще остане дълго подир него, което поставя DC в изключително неблагоприятна позиция да търси нови главни актьори баш по средата на т.нар. си „вселена“. Единственият плъх, останал на борда на потъващия кораб, поради простата причина, че няма къде другаде да иде, освен обратно в катуна си, е Джейсън Момоа. Казано на нАучен език, в момента DCEU е в състояние на максимална ентропия и Аквамен” е едно от финалните им издихания, от успеха на което зависи бъдещето на много други техни ключови фигури, като например това на Бари Анал.

Прочетете остатъка от публикацията »

ComicsExplained: „What was your favourite scene to film?“

Tom Hardy: „Things that aren’t in this movie.“ 

„Венъм” е като плуващо лайно в детския басейн, от което всички инстинктивно бягат, пищейки, но в същото време са любопитни да му хвърлят един поглед, защото е твърде напомпано, за да излезе от детско дупенце, но и твърде инфантилно, че да излезе от нечие друго. Ако не знаете за какво говоря, което е нормално, ще поясня – Венъм е извънземно с формата на локва от катран, което се вселява в мускулестото тяло на журналиста /но не от „Господари на ефира“, за щастие/ Еди Брок и го кара да върши Лоши Неща, най-често свързани с яденето на човешки глави и тям подобни поразии. Не знам какво точно съм очаквал от филм за мазутно петно, чийто единствен начин да бъде забелязано, е ако се влива насилствено в Том Харди, но нека просто кажем, че има само два типа хора, които биха го харесали – а/тези с IQ равно или по-ниско от цифрата на възрастта им и б/никой.

poster

Знам, че се налага уточнение, тъй като съм убеден, че и на Вас никога не Ви е дремело за Венъм, изигран от Том Харди, и бас ловя че дори нямате представа за кого говоря. Затова веднага пояснявам – Том Харди е мъжествен британски актьор, известен с… хах, спокойно, това беше майтап. Не храня илюзии, че съществува някой, който не знае за Великия Том Харди – все пак той е просто съвършен, неустоим, той е повече от всички нас! Непознатият е алтер егото му – Венъм – течно същество от Космоса, което се имплантира в човешки приемник и контролира крайниците му, превръщайки го в суперхиро. „Венъм“ уж трябваше да е част от MCU, но наскоро режисьорът се отрече от това, а MARVEL се отрече от филма, най-вероятно защото го гледаха. Не ги обвинявам – никой не желае мъртви пиксели на големия си екран.

Прочетете остатъка от публикацията »

Лято е и замириса на море. Освен ако не сте на море в Китай, където мирише на мърша от гниещия „Мега звяр”, изплувал в петък като горда шамандура и два дни по-късно потънал на дъното като мафиотска жертва. Уханието му на развалена риба обаче все още се усеща по дрехите ми и за да Ви спестя унижението от този безгранично cheesy /сиренясал/ продукт на отчаяния холивудски комерсиализъм, ще споделя впечатленията си от него. А за да не си помислите, че отново ще съм негативен, ще го похваля още в първия абзац – ако не сте гледали нито един филм за акули от началото на тази година и не гледате нито един до края й, то бога ми, „Мега звяр” е най-добрият филм за акули, който ще гледате през 2018. Йе-е-e-й!

Meg

Ала нека направим това, което правят и състезателите в Рали Дакар – да започнем отдалече. Първото, което трябва да знаете за „Мега звяр” е, че е базиран върху книгата на Стив Олтън – пишман-автор, който е започнал да пише конвейерни романи за акули след като се оженил. /не знам дали е свързано/ По-изтънчените от Вас сигурно ще почешат аристократично брадичките си, ще наместят моноклите си и ще кажат „Уа-а-у, книгите са за умни! Значи филмът ще е за ценители!”, но ще сгрешат също толкова, колкото и в момента, когато са си купували тези монокли, защото „Мега звяр” може и да е по книга, но единствените ценители в случая ще са тези, които не го гледат.

Прочетете остатъка от публикацията »

Животът ще намери начин.”, изжужа Мухата преди четвърт век и се превърна в meme. Днес, въпреки че го повтаря в трейлъра, д-р Малкълм ни пести тази реплика в камеото си, най-вероятно за да не превърне „Рухналото кралство” в по-голям фарс, ако това изобщо е възможно. /spoiler alert: не е/ Иначе горкият Малкълм изглежда досущ като фасона на юрския франчайз – изнемощял, помрачен, досадно философски и последно актуален преди двадесет години. Мда, ако наистина трябва да похваля „Джурасик свят 2” за нещо, то е че сигурно е единственият филм в историята на киното, където Джеф Голдблум е най-скучното нещо.

Jurassic-Turd

„Рухналото кралство” е продължение на вълнуващата юношеска перверзия с елемент на романтична комедия, наречен „Юрски свят”, който бе толкова впечатляващ, че ако сега питате някого за сюжета му, той ще набърчи вежди и ще изсумти нещо от рода на „Дъ-ъ-ъ, ами имаше едни динозаври!” Споменът за художествения инсулт на Колин Тревъроу е блажено заличен от кино-паметта на всеки нормален зрител с интелект равен или по-висок от този на крастава жаба. Сега обаче, туморният сикуъл ни телепортира обратно на о-в Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика, където никой не може да Ви чуе как крещите… също както никой не чува и Т-Рекса, поне докато не е на метър от него. /?!/ Правилно прочетохте – 12-метровото чудовище, чиито стъпки създаваха вибрации в чаши и локви с вода много преди да се появи наяве, сега изниква изневиделица по-ловко от нинджа, майстор на спинджицу. И това, драги зрители, е само осмото най-малоумно нещо в „Джурасик свят 2”.

Прочетете остатъка от публикацията »

януари 2019
П В С Ч П С Н
« дек.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 354 345 пъти