You are currently browsing the tag archive for the ‘Пол Бетани’ tag.

Още една година, още един Star Wars. Преди беше събитие, сега е просто нещо ануално. /да не се бърка с „анално”, макар че и двете са верни – б.а./ „Соло” е втората самостоятелна история от вселената на Жорж Лукас след „Rogue One”, този път центрирана около младите години на емблематичния контрабандист и трафикант на бежанци, някога изигран от Харисън Форд и по-късно убит от грозния си син. Извинявам се, забравих да сложа спойлер – все пак не всички зрители са наясно, че синът му буквално е грозен като смъртта. Но „Соло” не ни занимава с дисфункционалните отношения между Хан, дъртата лейка и изроденото им дете, а с прохождането на харизматичния звезден пират – преди много години, в една далечна галактика – през времената, когато в космоса имаше само 1 /един/ негър.

соло-постер

С поп-културната еволюция на сагата, произходът на Хан Соло е придобил почти митологичен статут – нещо, което всички знаят, че съществува в някаква форма, но никой няма интерес да го види в действителност. Досущ като пишката на Джар-Джар Бинкс. Ето защо самостоятелен филм за Соло беше точно толкова необходим на феновете, колкото и самостоятелен филм за кървящия хемороид на Джаба. Ала когато DISNEY купиха Lucasfilm и започнаха да планират 142 SW-продукта за следващите десет години, беше пределно ясно, че под прицел са origin-историите на всеки персонаж с повече от четири реплики, появявал се някога в „Междузвездни войни”. И Катлийн Кенеди – мръсната кучка, която менопаузира цялата магия на “Star Wars” – не се подвоуми чия глава да падне първа под гилотината.

Прочетете остатъка от публикацията »

След като локвите от новогодишната повърня по улиците и домовете Ви са изчистени прилежно от някой парцал с парцал в ръка, е време да Ви посрещна за добре дошли с първото ревю за 2011 година в моя скромен, но и пропит от имагинерно его, блог. По стара народна традиция, годината се познава с първото същество, което премине прага на жилището Ви – ако то е визуално противно, годината Ви ще бъде неуспешна, но ако бъде красиво или дори чистоплътно, то през 2011-та ще се радвате на някакви благини. Ето затова не бива да бъда винен, че изпратих в несвяст първата партида от мургави сурвакари, които дебнеха входната ми порта, врещейки за парче от празничната баница, като вместо такава получиха няколко символични юмрука по заскрежените си бузи. Но стига битовизми – днес ще Ви занимая с първия филм за годината, който гледах и който реших да презентирам пред все още примижалите Ви от празничните снаряди очи, с тази разлика обаче, че ако поговорката за „първото нещо” след НГ е вярна, то ни очаква уникално дебилна филмова 2011-та.

Признавам, че не притежавах никакво предварително инфо за „Туристът”, с изключение на това, че е римейк, правен от оскароносец и /за щастие?/ няма никаква връзка с едноименния роман на Богдан Русев. Ето защо приех /така както предполагам са се заблудили и повечето от Вас/, че става въпрос за сериозен филм, който ще варира професионално между тънката червена линия на трилъра и ударната романтика, която винаги съпътства двама непознати американци в чужбина. Каква обаче бе изненадата ми, когато след края осъзнах, че последното нещо, за което е трябвало да приема филма е „трилър”, а предпоследното – „сериозен”. Защото „Туристът” всъщност е една ситуационна комедия, която е толкова subtle имплантирана в уж-драматичен сюжет, че по-възпрепятстваните от Вас ще се объркат дори повече, отколкото след последния филм на Дейвид Линч. Не, скъпи приятели – „Туристът” си е една относително забавна, но умело прикрита развлекателна история за неловките премеждия на два колоритни образа, единият от които по-едрогърд от другия. Скеч, маскиран в час и половина шпионски гимнастики и актьорски преигравания, през първата половина на който ще се смеете наум, а през втората – на глас.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Легион” е филм, който много хора ще искат да гледат заради премиса му, но още повече хора ще искат да забравят заради истинската му стойност. Да, това е от онези филми, които си пускате с големи очаквания и спирате с още по-голямо разочарование. Не че съм имал големи очаквания точно за този филм де /още след като му видях плачевния трейлър/, но пък си помислих че поне може да бъде забавен в глупостта си или занимателен с простодушието си. Не, не и не – „Легион” не прави нищо такова, а вместо това успява до такава степен да иритира зрителя, че към края вече не само няма да Ви пука за героите му, но и има сериозна вероятност да започнете да търсите отвертка, която да забиете в каротидната си артерия, за да прекратите Мъката. И това, че филмът е на библейска тематика по никакъв начин не му помага, защото религиозните му мотиви са извратени, недообяснени и включени повече за колорит, отколкото като сюжетна плънка.

„Легион” е режисиран от Скот Стюърт, който не е известен с нищо, освен че това е дебютния му филм като режисьор, а преди това се е подвизавал години наред като специалист по визуалните ефекти. Тези твърдения отговарят само наполовина на истината, защото да – филмът очевидно е правен от аматьор, но не – специалните ефекти на филма определено не личат да са правени от специалист. Човечецът обаче е решил, че всеки прошляк в Холивуд /независимо дали е оператор или бърсач на уринали/, трябва задължително да се пробва като режисьор, поради което сега ще имаме неповторимото удоволствие да гледаме първото му кинематографично отроче, което е пропито с толкова кретения, че буди искрена жал. Сюжетът на „Легион” е изваден от детска книжка по теология, която режисьорът е трябвало да оцвети с флумастери, но поради липса на средства е боядисал с въглен. Историята е толкова умопомрачително слабоумна, че много от Вас могат да изпаднат в перманентна циклофрения.

Накратко – Бог е решил, че му е писнало от хората, защото са тъпанари и изпраща най-добрия си hitman – ангелът Михаил /Пол Бетани/, на който е возложена важна и напълно възможна мисия – да асисинира майката на едно неродено бебе, което евентуално ще се превърне в „Спасителят на Човечеството”. Бидейки добра душица обаче, Михаил отказва да се подчини на пряката заповед от главнокомандващия си военоначалник и по този начин грубо къса лентата на небесната субординация. И така – на 23.12 през нощта, добрият ангел се хвърля на Земята с адски подскок и се приземява в една странична уличка на ЛА. Всъщност, се приземява с плонж в една локва, а интересното е, че на локвата се вижда отражението на Луната, докато Мишо пада, което би трябвало да означава, че Ангелите живеят там или поне минават покрай спътника ни, докато падат от Рая. Първото нещо, което Михаил прави, когато се стоварва тежко на цимента, е да си отреже ангелските крилца, защото един хуманоид с бяла перушина по раменете  ще се набива на очи, нали така? Ето Ви и малко храна за размисъл – когато си отрязва крилата, от врата на Михаля пада метален нашийник. Какво означава това – че ангелите са всъщност затворници /или дори роби/ в Рая? Не знам, но и не искам да знам, затова нека продължим. След показния акт на самомютилиране, Пол Бетани се навира в някаква оръжейна, нагиздва се като модерен badass, събира два чувала с автомати, пистолети и помпи и излиза експлозивно през стената, оставяйки след себе си дупка с формата на кръст. /?!/ Ако до момента не сте осъзнали какво елементарно творение на човешката мисъл ще гледате, то за Вашите души вече е късно. Но чакайте – има и още. Бай Мишо е решил да се отлъчи от ангелската секта и да действа самоволно, за да спаси бебето Хесус, което ще се роди /естествено/ по Коледа, но не в някакъв селски обор, а в нещо много по-различно – селска закусвалня. Съответната закусвалня е разположена на някакво пустинно шосе, а нейните обитатели не предполагат, че съвсем скоро ще станат част от божествения план за тоталното изтребление на хората.

Дручко си е да излезеш на улицата със стил.

Самият „Легион” ще ни забавлява с няколко интересни избора в каста, които стоят толкова не на място, колкото например стои лейди Гага на мормонско събрание. Пол Бетани /”Красив Ум”/ ще бъде ангелът господен, който слиза на Земята, за да спаси човечеството. Денис Куейд ще бъде дивият селянин – собственик на закусвалня на гъза на пустинята Мохаве, а Тайриз Гибсън /”Бързи и Яростни 2”/ ще бъде мачо-негрото, което просто се е изгубило на шосето и отива уж да ползва телефон, но попада в епицентъра на Армагедон. Останалите актьори са доста по-неизвестни и няма да Ви губя времето с тях, защото – повярвайте ми – не си струват писането на текст в тяхна чест.  Единствено ще спомена Адриана Палицки, която се води майката на бебето Хесус и която изрично е представена като съвременна версия на Сара Конър, но изиграна много по-зле. Всъщност, целият филм дотолкова наподобява „Терминатор”, че по-запознатите от Вас със сигурност ще повдигнат неколкоктратно рунтавите си вежди, докато наблюдават развоя на събитията. Приликите започват още от сцената с пристигането на Михаил и факта, че той е не-човек, който трябва да защитава дете, което ще спаси човечеството. Мда, нещо подобно, само дето Пол Бетани е доста по-слаботелесно развит от колегата си А. Шварценегер, а и Скот Стюърт определено не е Джеймс Камерън. Иначе всичко останало си пасва. Гъзарщината на Ангела, пълното бойно снаряжение, посланието за това, че ако човечеството не се поправи, ще бъде изтрито от лицето на Земята и т.н. простотии, които са ни писнали вече, но сега са ни показани като библейски притчи за болни от дебилизъм.

Една от по-оригиналните сцени вече сте я видели в трейлъра и включва дъртата бабичка, която изпада в състояние на демонична агресия и започва да ходи по тавана и да гризе вратните жили на хората за спорт. Интересното в случая е, че когато сяда на масата, старата чанта си поръчва изрично сурова пържола, което обаче не прави абсолютно никакво впечатление на сервитьорката, която дори й сервира мръвката с рояк от мухи. Тук ни става ясно, че ангелите могат да се вселяват в човешки носители и да ги управляват като марионетки, за да изпълняват волята им. Да, и на мен ми се стори странно – Ангелите не бяха ли някакви супермогъщи, спиритуални, дори ефирни креации, които могат да правят /горе-долу/ всичко? Защо тогава ще си губят времето да използват дърти бабушкери, които освен че вкараха малко забава в иначе скучния филм, не направиха нищо съществено. Друга подобна сцена е моментът, в който нашите биват инвазирани от камионче за сладолед, от което изкача някакво адски гнусно чучело, което обаче умира преди да направи и три крачки. Да, напрежение! Никога не пращайте хора да вършат ангелската работа, ей!

Бабичките не са това, което са…

Мишо пристига в селската закусвалня и оттам-нататък целият филм ще се развива само и единствено там. Обитателите на закусвалнята приемат с недоверие новия си събеседник, особено след като виждат, че прилича на болен от СПИН социопат, а и най-вече – след като вади от багажника на колата си арсенал, с който да евапорира произволно българско село. И така, нека битката за човечеството да започне… сега! Групичката реднеци се барикадират в закусвалнята, докато отвън ги нападат вълни от зомбирани люде, които ангелите са решили да направят свои роби. Тълпите атакуват закусвалнята поетапно с коли и пешаци, докато нашите пичове ги обстрелват са картечен огън и позитивни вибрации. Оказва се, че това било само „първата атака“, която трябвало да изпита силата им. Уау, явно от Рая са големи военни стратези, щом вкарват толкова бойна тактика за някаква шепа жалостиви хора, които са се скрили в една дървена барака. Тук пък става ясно за един друг интересен обрат от религиозната доктрина, а именно – че Михаил-ът всъщност бил „генерал” в Армията на Бог. Добре, добре, вече научаваме все нови неща и титли. Но тогава – ако Михаил е генерал… то какъв е самият Бог? Император?

Изобщо, „Легион” ще ръси разни библейски простотийки ей-така, колкото да има малко напрежение, а всички теории, които сипе върху Вас не само няма да са логични, но и самият филм няма да ги обясни правдоподобно. Например – върху добрите хорица се изсипва огромен облак от мухи… Мухи? Сериозно? И какво точно ще направят тези мухи? Ще ги заразят със свински грип ли, какво? Не разбрах, но може и да не е трябвало да разбирам – все пак „неведоми са пътищата Божии”, нали така? В друга сцена пък се казва, че Бог е решил да отдаде любовта си на хората, но после му е омръзнало да ги гледа как се избиват сами, поради което решава Той да ги избие. И точно, когато се появява надежда за хората /в лицето на нероденото бебе-спасител/, Бог нарежда на дясната си ръка да отиде и да го заколи. Защо бе, Боже? Толкова ли много мъка има на тоя свят, Боже? Логическите дупки са с размерите на лунен кратер, а недообяснените моменти са повече, отколкото човешкият ум може да процесира за час и половина. И тъй като целият филм се развива в една пустинна закусвалня, никой и никъде не показва и не съобщава какво се случва с останалия свят по време на този т.нар. Апокалипсис. Единственият шок за героите е, когато виждат, че телевизорът и радиото им не работят, което ги води да няколкосекундна драматична сцена, в която всички гледат уплашено към празния ТВ екран. Не знам, но ако аз живеех в пустинна закусвалня, щях да съм свикнал отдавна с неработещата телевизия и нямаше да се спичам като пишман-ловец пред първата си мечка стръвница.

Селските партизани са въоръжени и готови за ангелската офанзива.

След като Ангелите осъзнават, че няма да направят нищо, докато издевателстват над простолюдието, те пращат най-добрия си боец – анаболената буца грозотия Гавраил /Кевин Дюранд/, който е екипиран с небесни доспехи, даващи му +10 точки броня и мултифункционално чукче-брадва, което се превръща в моторна резачка с натискането на един бутон. /?!/ Гавраилчо се заема с нещата лично, защото се оказва, че нещата са си били лични още отпреди. В това време обаче, по-голямата част от каста вече са поизмрели, което идва да покаже, че на самият филм също не му остава много време. И докато Сара Конър и чадото й /а, да – забравих да спомена, че бебето се изражда в реално време, а няколко минути след това, майката е на крака, тича и се катери, което е достоен подвиг за всяка жена, независимо дали ражда месия или обикновен циганин/ и някакъв друг тъпак бягат в търсене на спасение, двамата Ангели остават, за да манифестират дългоочаквания шоудаун пред зажаднялата за малко динамика публика. Оказва се, че битката е предопределена, защото Гаврьо не само е безсмъртен, но и се оказва, че ангелските крила са едва-ли-не метални, защото отбиват куршуми и могат да причинят дълбока порезна рана в нечий стомах. Добре тогава, как Мишо успя да си ги отреже в началото? Резонен въпрос, нали?

Някъде към края всичко се превръща във вортекс на отчаянието, а самите сцени са пропити с толкова нищета, че вече ми става неприятно да си спомням за тях. „Легион” оставя широки порти за евентуален сикуъл, защото не само, че не отговаря на повечето си въпроси, но и прави така, че да не ни пука за отговорите им. Важното е обаче, че Хесус/Джон Конър е роден благополучно, а сега Сара Конър ще има честта да го възпита и научи на правда, защото – видите ли? – това е била Съдбата й. А ако все още има някой, който да не вярва, че гледа божествена версия на „Терминатор” /но с ангели, вместо роботи/, нека забележи voiceover-ът в началото и в края /който дори е един и същ, за Бога!/ но и странно наподобява този на Линда Хамилтън от „Т2”. Да, сега някои могат да кажат, че „Легион” е правен целенасочено да е тъп – не, не е така, скъпи деца, защото целенасочено тъпите филми не се вземат насериозно, а този още малко щеше да се разпори по шевовете от его. Демонизирани дъртофелници, обсебени деца, търчащи с ножове, сюрреалистични продавачи на сладолед и ангели, които се стрелят с автомати и се удрят с механизирани боздуганчета. Какво повече му трябва на един католик, за да си изгори ритуално Библията и да заживее в гората като езичник? Не знам, а и не ми пука. Очаквах, че филмът ще бъде приятно и неангажиращо забавление, което поне ще ме отпусне от умората на изнурителния ден. Оказа се обаче, че „Легион” е не само неприятен за гледане, но и доста ангажиращ мозъка, защото през цялото време си мислех кой чифт чорапи да си навра в устата, за да се задуша. И нещо повече – Скот Стюърт явно обича да се гаври с религията, защото следващият му филм – “Priest” – отново е на попска тематика и отново ще включва Пол Бетани в себе си. Надявам се, че поне той ще става за гледане.

Архангел Мишо наблюдава Земята от небесната си тераска.

Добре, стига толкова – ще се опитам да прибегна да метода на когнитивния дисонанс и ще повярвам и приема, че никога не съм гледал този филм. И накрая, ще го препоръчам само на най-големите мазохисти, които искат да си направят мръсно и умишлено да гледат някоя глупост в продължение на 100 шибани минути. Филмът излиза по родните кина в началото на другия месец и съм убеден, че Бог ще накаже всеки, който се осмели да си даде парите за него. Не че е толкова тъп де, но със сигурност е достатъчно тъп, за да не си струва времето, нервите и цената на билета. И все пак, ако Ви се ходи на някаква ненатрапчива и открито просташка лиготия, нищо не Ви пречи да се нанижете на „Легион”, понеже ако не друго – това е от онези филми, които нямат нужда от пародия, защото те самите се справят блестящо със задачата.

3.3/10

август 2018
П В С Ч П С Н
« Юли    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Join 319 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 270 447 пъти