Ревю: „Помпей“ (Pompeii)

Пол W.S. Андерсън. Имаме ли нужда от друга информация, за да преценим даден филм? Не, разбира се. Името на този ялов „творец” се превърна в тъп холивудски виц до такава степен, че когато нормалните хора научиха за връзката на P.W.S.A. с „Помпей” си помислиха, че всичко е някакъв първоаприлски майтап gone wrong. Нещо като извратена скрита камера, в края на която водещият изскача иззад ъгъла, крещейки „Как можа да се хванеш, тъпако?” Когато обаче няколко месеца по-късно водещият така и не изскочи, нещата придобиха сив и патетичен оттенък. Кариерата на Андерсън говори сама за себе си, но и за него. Малко хора могат да вземат два вече изградени франчайза и за по-малко от час и половина да ги превърнат в непростима карикатура /”Alien Vs. Predator”/, но Пол бе упорит и успя там, където други се провалиха.

Характерното за мистър W.S. е, че той е британски режисьор, имитиращ шваби. Доскоро споделяше манията на Уве Бол да филмира игри, чиито изисквания са +18 години и -18 хиляди мозъчни клетки на геймърите /”Смъртоносна битка”, „Заразно зло”, “AvP”/, а сега е качил следващото стъпало на ешафода и с „Помпей” е иззел функциите на Роланд Емерих в disaster киното. И Пол може да спи спокойно, понеже мисията му е изпълнена – „Помпей” Е disaster, категорично и безпощадно бедствие, което е изпълнено с изкуствена трагедия, но реално е трагедия за изкуството. Добрата новина е, че „Помпей” е обидно кратък и има голяма вероятност да го забравите още на четвъртия ред от финалните надписи. Лошата новина е за тези, които не успеят да го забравят. Пол Андерсън вече показа, че е всичко, което Майкъл Бей не е – евтин аниматор със скучен стил, но за сметка на това е всичко, което Майкъл Бей е – некадърен режисьор с непонятно високо самочувствие. Ала нека не бъда прекалено строг, тъй като Андерсън не е чак толкова зле, колкото филмите си. Все пак се е оженил за Мила Йовович, което означава, че поне една от главите му има някакъв естетически вкус.

Трейлър на „Заразно зло 5“

Кака Мила се завръща като заразно злата Алис в най-новия епизод от супер напрегнатия гейм-екшън „Добре, че съпругът ми е режисьор 5“.

Заразно тъп тийзър на „Заразно зло 5“

Когато първите четири серии на гейм ориентиран франчайз като „Заразно Зло” се окажат по-кухи и от градинска лейка, логичната стъпка на Холивуд е да направи пета серия – за по-сигурно, белким поне тя става за гледане. Ако ли не, винаги има място за шеста серия, седма серия, а защо не и за дванадесета или тридесет и трета. Говоря за неумиращия сериал за неумиращи зомбита, воден от неумиращата Алис и периодично умиращото й отрядче за бързо реагиране, съставено от кол и разбира се – от вЪже.

Ревю: „Тримата мускетари 3D“ (The Three Musketeers)

„Тримата мускетари” на Пол WC Андерсън е най-новото предложение на батковците от Холивуд, които са решили да ни изненадат с възможно най-свежия прочит на едно класическо произведение. Свеж като прясна фекалия, имам предвид. Очевидно от заглавието, за сюжет е използвана книгата на Ал. Дюма, която всички някога сме чели, а и дори да не сме чели, сме гледали някой от двадесетте филма по темата и горе-долу знаем за какво чудо иде реч. Трима мускетари плюс барабар Петко с мъжете, като в ролята на Петко е младенецът Д`Артанян, тръгнал да си търси късмета из ренесансова Франция. Новата версия съдържа всички задължителни атрибути, гарантиращи внезапна класика – смазващо некадърен тийн-левент в главната роля, купчина звезди от кол и въже и разбира се – шибаното 3-D, където D отново означава “Damnation”.  Признавам, че книгата заслужаваше справедлива адаптация, улавяща всички достойнства на историята за новото поколение. Това, което не заслужаваше обаче, бе Пол WC Андерсън. И жена му.

Един за всички, всички за един /пренаселен/  постер

Предполагам, че идеята за римейк на „Тримата мускетари” се е породила в черепния вакуум на Андерсън, докато е използвал нужника си по предназначение. „Какво друго да осера сега?”, си е помислил Андерсън, пускайки водата и бързичко се е обадил на полу-интимния си приятел от 20 години Джеръми Болт, продуцирал почти всеки Андерсенов филм, още от „Смъртоносен хоризонт” насам. След кратък брейсторминг, решението е било взето – поредната гавра вече е имала мишена и тя се наричала „Тримата мускетари”. Ако има някой, който да разбира от кино дори по-малко от мен, то това със сигурност е Пол WC Андерсън, а единственият реален допир със седмото изкуство от негова страна е, когато мачка дупето на съпругата си. Този индивид така и не оптимизира погрешния си стил на режисура за 15 години, а филмите му са изпълнени с ужасяващи похвати, които дори Зак Снайдер вече използва пестеливо. Признавам, че пресиленият слоумоушън и MTV-style монтажи биха се харесали на определен кръг от хора, но това е ако санитарите в психодиспансера накарат пациентите си да се подредят в кръг. /Господи, колко съм забавен!/