You are currently browsing the tag archive for the ‘Пол Андерсън’ tag.

Пол W.S. Андерсън. Имаме ли нужда от друга информация, за да преценим даден филм? Не, разбира се. Името на този ялов „творец” се превърна в тъп холивудски виц до такава степен, че когато нормалните хора научиха за връзката на P.W.S.A. с „Помпей” си помислиха, че всичко е някакъв първоаприлски майтап gone wrong. Нещо като извратена скрита камера, в края на която водещият изскача иззад ъгъла, крещейки „Как можа да се хванеш, тъпако?” Когато обаче няколко месеца по-късно водещият така и не изскочи, нещата придобиха сив и патетичен оттенък. Кариерата на Андерсън говори сама за себе си, но и за него. Малко хора могат да вземат два вече изградени франчайза и за по-малко от час и половина да ги превърнат в непростима карикатура /Alien Vs. Predator/, но Пол бе упорит и успя там, където други се провалиха.

poster

Характерното за мистър W.S. е, че той е британски режисьор, имитиращ шваби. Доскоро споделяше манията на Уве Бол да филмира игри, чиито изисквания са +18 години и -18 хиляди мозъчни клетки на геймърите /”Смъртоносна битка”, „Заразно зло”, “AvP”/, а сега е качил следващото стъпало на ешафода и с „Помпей” е иззел функциите на Роланд Емерих в disaster киното. И Пол може да спи спокойно, понеже мисията му е изпълнена – „Помпей” Е disaster, категорично и безпощадно бедствие, което е изпълнено с изкуствена трагедия, но реално е трагедия за изкуството. Добрата новина е, че „Помпей” е обидно кратък и има голяма вероятност да го забравите още на четвъртия ред от финалните надписи. Лошата новина е за тези, които не успеят да го забравят. Пол Андерсън вече показа, че е всичко, което Майкъл Бей не е – евтин аниматор със скучен стил, но за сметка на това е всичко, което Майкъл Бей е – некадърен режисьор с непонятно високо самочувствие. Ала нека не бъда прекалено строг, тъй като Андерсън не е чак толкова зле, колкото филмите си. Все пак се е оженил за Мила Йовович, което означава, че поне една от главите му има някакъв естетически вкус.

Прочетете остатъка от публикацията »

Кака Мила се завръща като заразно злата Алис в най-новия епизод от супер напрегнатия гейм-екшън „Добре, че съпругът ми е режисьор 5“.

Прочетете остатъка от публикацията »

Когато първите четири серии на гейм ориентиран франчайз като „Заразно Зло” се окажат по-кухи и от градинска лейка, логичната стъпка на Холивуд е да направи пета серия – за по-сигурно, белким поне тя става за гледане. Ако ли не, винаги има място за шеста серия, седма серия, а защо не и за дванадесета или тридесет и трета. Говоря за неумиращия сериал за неумиращи зомбита, воден от неумиращата Алис и периодично умиращото й отрядче за бързо реагиране, съставено от кол и разбира се – от вЪже.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Тримата мускетари” на Пол WC Андерсън е най-новото предложение на батковците от Холивуд, които са решили да ни изненадат с възможно най-свежия прочит на едно класическо произведение. Свеж като прясна фекалия, имам предвид. Очевидно от заглавието, за сюжет е използвана книгата на Ал. Дюма, която всички някога сме чели, а и дори да не сме чели, сме гледали някой от двадесетте филма по темата и горе-долу знаем за какво чудо иде реч. Трима мускетари плюс барабар Петко с мъжете, като в ролята на Петко е младенецът Д`Артанян, тръгнал да си търси късмета из ренесансова Франция. Новата версия съдържа всички задължителни атрибути, гарантиращи внезапна класика – смазващо некадърен тийн-левент в главната роля, купчина звезди от кол и въже и разбира се – шибаното 3-D, където D отново означава “Damnation”.  Признавам, че книгата заслужаваше справедлива адаптация, улавяща всички достойнства на историята за новото поколение. Това, което не заслужаваше обаче, бе Пол WC Андерсън. И жена му.

Един за всички, всички за един /пренаселен/  постер

Предполагам, че идеята за римейк на „Тримата мускетари” се е породила в черепния вакуум на Андерсън, докато е използвал нужника си по предназначение. „Какво друго да осера сега?”, си е помислил Андерсън, пускайки водата и бързичко се е обадил на полу-интимния си приятел от 20 години Джеръми Болт, продуцирал почти всеки Андерсенов филм, още от „Смъртоносен хоризонт” насам. След кратък брейсторминг, решението е било взето – поредната гавра вече е имала мишена и тя се наричала „Тримата мускетари”. Ако има някой, който да разбира от кино дори по-малко от мен, то това със сигурност е Пол WC Андерсън, а единственият реален допир със седмото изкуство от негова страна е, когато мачка дупето на съпругата си. Този индивид така и не оптимизира погрешния си стил на режисура за 15 години, а филмите му са изпълнени с ужасяващи похвати, които дори Зак Снайдер вече използва пестеливо. Признавам, че пресиленият слоумоушън и MTV-style монтажи биха се харесали на определен кръг от хора, но това е ако санитарите в психодиспансера накарат пациентите си да се подредят в кръг. /Господи, колко съм забавен!/

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2018
П В С Ч П С Н
« Авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Join 321 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 285 511 пъти