You are currently browsing the tag archive for the ‘пародия’ tag.

Когато изгледах трейлъра на новата „Матрица“ ми се прииска да се ваксинирам, за да не оцелея до премиерата. Сега донякъде съжалявам, че не го направих, защото, както се казва – има по-страшни неща от смъртта – и едно от тях е „Матрицата: Възкресения“. Той е от филмите, които наричам „бургии”, понеже пробиват дъното по-успешно и от Брус Уилис на астероида в „Армагедон“. Трудно ми е да повярвам, че някой с непокътнат череп е измислил подобно кощунство, та дори си е оставил името върху него, но уви, фактът е налице. А лицето е на Лана Уашовски и доказва, че в определени случаи е по-добре да си смениш физиономията, отколкото пола.

„Матрицата“ от 1999 преобърна попкултурата и предизвика стилистична експанзия, на чието подобие трудно ще станем свидетели в следващите десетилетия. Това неминуемо доведе до две продължения, всяко по-миризливо от следващото, но въпреки това някак си приемливи като обща история. История, която, колкото и кретенски да завърши, приключи окончателно и така трябваше да си остане. Но тъй като не сме се събрали да обсъждаме хубави филми, нека продължим с „Матрицата 4“. Почти 20 години след като на някого му дреме, „Възкресения“ е отлежал като вкиснато вино, изнемощял като веган с Омикрон и остарял по-грозно от скротума на Мик Джагър. Помните ли таглайна на „Революции“„Всяко нещо, което има начало има и край.“ Е, това може да е вярно, стига да не се отнася за холивудската деградация. Защото, както всеки гледал „Възкресения“ може да потвърди, тя няма край.

Прочетете остатъка от публикацията »

 

 

Из тайния дневник на дядо Шмильо от село Х:

„Тая заран рано сабахлян ставам да туря зоб на хайванчетата у обора и що да видя, по телевизора раздават жълтурести статуи за филъми. Некви Оскури ли беха, Фисури ли, забурих си, бря аланкоолу! На 91 лета били, още малко и набори жа сме. Заглях се и си викам по акъла тва мноy културна рафта, дай да погледам бельким и я станем културисти. После на мегдана кат ма видят комшийките на седянката, жа им разпраям за Фисурите и те жа ми рекат „Ашколсун, ентелектуалец!” Та, почнах язе да съблюдавам и ко да видиме? Изтипосали бол фильми в голем театър, сичките шашави! Чинеше ми се, че и водещ нямат, завалиите, не ги ли е срам? Ку толку са немали человек за водене, щехме да им кумандироваме Пена от читалището – найш кък убаво мое да води хорото на околийския празник?

Прочетете остатъка от публикацията »

Снощи се разхвърляха Бафтите, а същинските Оскари пристигат след 13 дни и на 14-тия никой няма да си спомня за тях. /за читателите ми от Алфа Кентавър пояснявам – 13 земни дни/ Филмите, номинирани в категорията „най-добър” тази година, са колекция от драмедии, повечето от които отговарят на едно и също условие – базирани са на що-годе истинска история, боравят с невралгични теми като расизъм и феминизъм, и поне 50% са номинирани от лицемерие. Също така в цели два от тях се говори за черни пантери, но и в двата те са добрите, така че спокойно.

2019

Направих си труда да ги прегледам и вече съжалявам, че го направих. Ща не ща обаче, те са селектирани като елита на 2018-та, затова реших да им отделя по един абзац от кумова срама, колкото да поддържам заблудата, че това е блог за кино.

Прочетете остатъка от публикацията »

януари 2022
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 767 656 пъти