„Оскар“ 2019 – селско издание

 

 

Из тайния дневник на дядо Шмильо от село Х:

„Тая заран рано сабахлян ставам да туря зоб на хайванчетата у обора и що да видя, по телевизора раздават жълтурести статуи за филъми. Некви Оскури ли беха, Фисури ли, забурих си, бря аланкоолу! На 91 лета били, още малко и набори жа сме. Заглях се и си викам по акъла тва мноy културна рафта, дай да погледам бельким и я станем културисти. После на мегдана кат ма видят комшийките на седянката, жа им разпраям за Фисурите и те жа ми рекат „Ашколсун, ентелектуалец!” Та, почнах язе да съблюдавам и ко да видиме? Изтипосали бол фильми в голем театър, сичките шашави! Чинеше ми се, че и водещ нямат, завалиите, не ги ли е срам? Ку толку са немали человек за водене, щехме да им кумандироваме Пена от читалището – найш кък убаво мое да води хорото на околийския празник?

„Оскар“ 2019 – най-добрите филми

Снощи се разхвърляха Бафтите, а същинските Оскари пристигат след 13 дни и на 14-тия никой няма да си спомня за тях. /за читателите ми от Алфа Кентавър пояснявам – 13 земни дни/ Филмите, номинирани в категорията „най-добър” тази година, са колекция от драмедии, повечето от които отговарят на едно и също условие – базирани са на що-годе истинска история, боравят с невралгични теми като расизъм и феминизъм, и поне 50% са номинирани от лицемерие. Също така в цели два от тях се говори за черни пантери, но и в двата те са добрите, така че спокойно.

Направих си труда да ги прегледам и вече съжалявам, че го направих. Ща не ща обаче, те са селектирани като елита на 2018-та, затова реших да им отделя по един абзац от кумова срама, колкото да поддържам заблудата, че това е блог за кино.

Оскари 2018

Когато тази сутрин се събудих в локва от собственото си ДНК, след един от онези сънища, които се споделят само на фройдист, прецених че денят ми, а защо не и целият ми живот, не би бил пълноценен, ако не науча веднага имената на тазгодишните оскароносци.  Докато напрегнато въвеждах комбинацията „Оскари+2018” в Google и пръстите ми трепереха възбудено дори повече, отколкото когато въвеждам стандартната си комбинация „тийн+букаке”, мислите ми се стрелкаха хаотично като пушечни откоси в тексаско училище, а най-големите претенденти изплуваха в спомените ми самички, досущ като телата на емигранти в Средиземно море.

TV зрителите на 90-тата Оскарова церемония, останали до ранни зори, за да гледат предаването на живо, и известни с общото наименование homo stupidus, може и да са се надявали на нещо по-различно от поредното вулканично изригване на суета и лицемерие, но по всичко личи, че са получили точно това. Все пак говорим за ключовия момент, когато Холивуд се събира на едно място, за да четка самочувствието си пред останалия свят и да се самоубеждава, че не е леговище на лъскави позьори и сексуални насилници. Затова и отсъствието на Харви Уайнщайн е било призрачно осезаемо, дори само заради празните два стола, на които обикновено се настанява туловището му.

Аскеер… ъ-ъ-ъ, всъщност Оскар

Тези от Вас, които искрено ценят седмото изкуство, отдавна са спрели да следят Оскаровите церемонии, превърнали се в еманация на снобизъм, популизъм и политическа коректност. Ако исках да гледам как група хора биват оценявани от консервативно жури, само на базата на цвета на кожата си, щях да ида на търг за роби. Снощното представление в Лос Анхелес не беше изключение и съм видимо доволен, че вместо да кисна по нощите като социален отпадък, предпочетох да се наспя като бял човек. /извинявам се за расистката фраза/