You are currently browsing the tag archive for the ‘Оскар’ tag.

Когато тази сутрин се събудих в локва от собственото си ДНК, след един от онези сънища, които се споделят само на фройдист, прецених че денят ми, а защо не и целият ми живот, не би бил пълноценен, ако не науча веднага имената на тазгодишните оскароносци.  Докато напрегнато въвеждах комбинацията „Оскари+2018” в Google и пръстите ми трепереха възбудено дори повече, отколкото когато въвеждам стандартната си комбинация „тийн+букаке”, мислите ми се стрелкаха хаотично като пушечни откоси в тексаско училище, а най-големите претенденти изплуваха в спомените ми самички, досущ като телата на емигранти в Средиземно море.

mascars

TV зрителите на 90-тата Оскарова церемония, останали до ранни зори, за да гледат предаването на живо, и известни с общото наименование homo stupidus, може и да са се надявали на нещо по-различно от поредното вулканично изригване на суета и лицемерие, но по всичко личи, че са получили точно това. Все пак говорим за ключовия момент, когато Холивуд се събира на едно място, за да четка самочувствието си пред останалия свят и да се самоубеждава, че не е леговище на лъскави позьори и сексуални насилници. Затова и отсъствието на Харви Уайнщайн е било призрачно осезаемо, дори само заради празните два стола, на които обикновено се настанява туловището му.

Прочетете остатъка от публикацията »

Тези от Вас, които искрено ценят седмото изкуство, отдавна са спрели да следят Оскаровите церемонии, превърнали се в еманация на снобизъм, популизъм и политическа коректност. Ако исках да гледам как група хора биват оценявани от консервативно жури, само на базата на цвета на кожата си, щях да ида на търг за роби. Снощното представление в Лос Анхелес не беше изключение и съм видимо доволен, че вместо да кисна по нощите като социален отпадък, предпочетох да се наспя като бял човек. /извинявам се за расистката фраза/

Прочетете остатъка от публикацията »

Времето на Оскарите наближава с бясна скорост и щом неща като „Лудия Макс” и „Марсианецът” са номинирани за „best picture”, значи годината определено е била слаба. Рядко се отдавам на хвалебствия, тъй като не съм достатъчно красноречив, а и стилът на блога не го позволява. Въпреки това обаче, понякога се случва да попадна на филм, който ми бърка в здравето и заслужава всеки суперлатив. На фона на актуалния хайп по Тарантино и вечния въпрос дали Леонардо ще вземе Оскар поне този път, доста хора пропуснаха едно заглавие, чието място е задължително в списъка на „най-добрите”. „Стая” на Лени Ейбрахамсън /”Франк”/ е изключителен на няколко нива – акуратен психологически анализ, вдъхновяващ урок по хуманност и невероятно кинематографично постижение, особено в първата си половина. По-долу ще опитам да изложа доводите си и ако Ви се сторя по-сензитивен от обикновено, то това е, защото „Стая” ме хвана неподготвен и даже да не прочетете текста ми, за което няма да Ви се разсърдя, то поне дайте шанс на филма.

room_poster

А сега си представете една стая. Даже не точно стая, а по-скоро помещение. Барака. Пространство с размери 9 m2 и въпреки това необятна шир, пълна с всевъзможни и незабравими преживявания. Възможно ли е изобщо това? Възможно ли е да възприемаме нещо толкова малко като нещо толкова огромно? Отговорът ни дава „Стая”, показан през очите на едно особено дете, чиито досег с външния свят е малък прозорец на тавана, гледащ право към небето. Това е Джак и той живее в Стая – неговият дом, неговата вселена. Също като Труман от „Шоуто на Труман”, Джак никога не е излизал навън и не знае, че може да съществува нещо отвъд стените. Светът за него се ограничава до девет квадратни метра, които детският му ум е превърнал в цял космос. Той е щастлив в Стая; той е там, където трябва да бъде – при майка си. Това, което Джак не знае е, че майка му възприема Стая по съвсем друг начин. За нея това не е дом, а затвор. Две години преди Джак да се роди, майка му – тогава 17-годишната ученичка Джой – е била отвлечена от психопат без име /„Стария Ник”/ и заключена в Стая, където бива подложена на невъобразими и травмиращи неща – неща, които биха изкривили психиката на всеки по-лабилен човек. Майката обаче е силна, съумява да се бори със зъби и нокти за оцеляването си и когато Джак е роден, тя избира да се грижи за него, използвайки го като средство, което да крепи разсъдъка и волята й.

Прочетете остатъка от публикацията »

април 2018
П В С Ч П С Н
« Март    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Join 317 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,201,378 пъти