Откраднат комикс от Никълъс Кейдж води до игрален филм без Никълъс Кейдж

Днес ще поговорим за Никълъс Кейдж. Да, да, знам че от доста време не сме говорили за него, но си струва, защото когато в едно кино прожектират новия филм на Никълъс Кейдж /”Призрачен ездач 2”/, а в съседната зала, по същото време, прожектират новия филм на Никълъс Кейдж /”В търсене на справедливост”/, и двата са почти еднакво зле, това не е обикновено дежа вю. Това е дупка в пространствено-времевия континуум.

Ревю: „Призрачен ездач 2: Духът на отмъщението“ (Ghost Rider: Spirit of Vengeance)

Ще трябва да призная, че не помня абсолютно нищо от първия „Призрачен ездач”, излязъл през 2007-ма и забравен няколко минути по-късно същата година. Не помня какво се случваше в него, не помня кои бяха главните герои, не помня дори как свърши и ако не беше култивираният ми спомен за Ева Мендес в него, може би нямаше да съм сигурен дали изобщо съм го гледал. Това обаче е плюс, тъй като вторият „Призрачен ездач” не изисква от Вас да сте гледали първия. Не изисква да знаете какъв е тоя пич, откога е призрачен и какво „язди” /защото всъщност управлява МПС, а не магаре/, нито някой ще Ви търси сметка, ако сте забравили, че това е герой на MARVEL. „Призрачен ездач 2” изисква от Вас нещо много по-малко, за да го харесате – да боледувате от прогресивна ретардация. Понеже само тогава някой от Вас би одобрил това изнасилващо сетивата преживяване, чието съществуване е обида за всяка форма на изкуството.

Мирише ми на изгорели гуми

Втората част от одата за прегорелия рокер Джони Блейз се вика „Духът на отмъщението”, защото ако даден филм вони на удавена крава, е важно да се кръсти с впечатляващо заглавие, така че хората да не се сетят за каква глупост иде реч веднага, а чак след няколко секунди. Той следва историята от първия филм по същия начин, по който пиян трапер следва куц индианец /а именно – накриво/, така че и да нямате никаква идея за оригиналния сюжет, това не ще Ви спаси от ужаса в сюжета на продължението. Не мога да се стърпя и започвам веднага – „Призрачен ездач 2” е най-гнусното парче тлееща фекалия, до което съм се докосвал от… някога. Той ме покруси с почти всеки свой кадър – всяка сцена, всеки жест и мимика са болезнени, а всяка реплика се впива в мозъка Ви като пиявица и бавно, но сигурно, изсмуква жизнената Ви сила. Ако филмът беше диагноза, „Призрачен ездач 2” щеше да е тумор и то особено злокачествен. Но нека сега се поуспокоя и Ви представя нещата такива, каквито са.

Парещ трейлър на "Призрачния ездач 2"

Новият трейлър на „Призрачния ездач 2“. В него участва Никълъс Кейдж. Не виждам какво повече от това мога да кажа, за да го осмея. Първи трейлър може и да е имало, може и да съм го гледал, но дори да е така, спомените за това са отдавна складирани в мозъчното ми шкафче с надпис „За изтриване”.

Синът на Никълъс Кейдж вилнее по бащински

Какво, по дяволите, прави момиченцето от „Предизвестена смърт“ на тази снимка?

Продължавам да следя продънващата се кариера на Николай Клетков със засилен интерес. Но тъй като наскоро не се е чуло нищо за него, е време да обърнем поглед към следващия съмнителен член от семейството му – блудният син Уестън Кейдж. Честно казано, нямах идея, че Кейдж има толкова hideous син, а най-малкото ми дремеше, че пичът бил фронтмен на някаква умряла метъл банда, наречена Eyes of Noctum. Днес обаче, фамилната слава на сем. Копола застига и синовете, тъй като преди два дни съществото Уестън е било арестувано и пратено за психическа евалюация след публична свада. Крушата не пада по-далече от дървото, особено когато дървото се казва Кейдж.