Кратко ревю: „Изтребление“ (Annihilation)

„ANNIHILATION“ (2018)

Не бях гледал трейлъра, нито съм чел книгите, върху които е базиран, но съдейки по резюмето подходих с резервите, че ще попадна на „Тарковски за феминистки”, затова умишлено избягвах заглавието, когато се появи в каталога на Netflix. Още повече, че съм от малкото, които считат предишния опит на Алекс Гарланд /”Ex Machina”/ за излишно прехвален. Снощи обаче реших да му хвърля едно око с нулеви очаквания и още преди да е изтекъл първият половин час осъзнах колко срамно заблуден съм бил в скептицизма си.

Ревю: „Гордост и предразсъдъци и зомбита“ (Pride and Prejudice and Zombies)

Ех, този февруари – време за любов, инфекции и смърт! Какво по-добро време за филм, съдържащ и трите в безобразно количество? Докато четете тези редове, най-актуалният символ на авангардната простотия, „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, вилнее над бащино огнище и причинява непоправими щети върху тийнейджърския мироглед. Не знам дали знаете, но за хората, които не би трябвало да са живи, обаче някак си все още продължават да мърдат, си има биологичен термин и той е „зомби”, което е странно, защото аз винаги съм си мислел, че е „лилииванова”. Но тъй като само няколко деформирани същества филм не правят /освен ако не броите каста на „Непобедимите”/ в „Гордост и предразсъдъци и зомбита” се зачекват и любовните трепети на богати сърове и разгонени лейдита. Резултатът е като безглутеиново ястие – изглежда добре на външен вид, но Ви оставя с анален послевкус.

„Гордост и предразсъдъци и зомбита” не е дело на Джейн Остин. /или Джей О, ако сте американчета, родени след Y2K/ Дори и да беше, нямаше да разбера, понеже съм класически илитерат и знам за сестрите Бронте точно толкова, колкото и за сестрите Кушлеви, а именно – че са сестри. Не съм чел книгата на г-жа Остин, нито съм гледал екранизациите й, защото продължавам да си повтарям, че съм мъж, но дори аз съм наясно, че клетата авторка не е имала намерение да цапа любовните си фантазии със слузестото присъствие на немъртви телеса. За това се е погрижил един наш съвременник на име Сет Греъм-Смит, по-известен като автор на друг исторически хорър миш-маш – „Ейбръхам Линкълн – ловец на вампири”, който покоси световните екрани преди няколко години и също като януарски вирус остави зрителите със симптоми на разстройство и повръщане.

Ревю: „Тор“ (Thor)

Скъпи приятели на древните легенди и митовете с кренвирш, днес е специален ден от свещената митология, наречена религия, честващ успеха на героичния персонаж Св. Георги, който е изпълнил куеста си да омаломощи ламята Спаска. Този празник уважава както воините ни, така и адашите на този култов победоносец, а единствените, които го мразят са жертвените бозайници, девастирани в полза на обедната трапеза. Ден, в който фразата „мълчанието на агнетата” добива най-морбиден смисъл. Уточнявам това, защото Звездите ми казаха, че точно днес трябва да пусна размислите си за един друг такъв митологичен герой, а именно – скандинавския бог Тор – с което хем да отчета празника по типично скротумен начин, хем да използвам трибуната, за да посветя ревюто на всички мои читатели с позивни Георги, Гергана, Джордж, Хорхе и техните вариации. Наздраве!

Още един слънчев ден, още един филм по комикс, още едно калпаво 3D. През годината на супер героите, на нас се пада привилегията да се насладим на поредния марвълски персонаж, излязъл от шарените карикатури на Стан Лий, въоръжен с тлъсто чукче и доспехи от ковано желязо. Името му е Тор, а длъжността му е „второ поколение бог” или поне така трябва си мислят простосмъртните фенове, които са кривнали от правия път, за да гледат още един визуален спектакъл с развързани гащи. И спектакълът го има – той е някъде там, зад канарите нелепици и килограмите посредственост –  и ако се вгледате с надежда, може би ще го видите. Стига мръсотията по 3D очилата да не Ви попречи, разбира се. Добрите новини са, че „Тор” е марвълски филм, успешно вдигащ летвата, която „Железния човек 2” бе потопил по-дълбоко и от Курск. Лошите обаче са, че изобщо не е толкова разкошен, колкото се опитват да го обрисуват повечето „колеги” и явно пак на мен се пада честта да Ви разкажа със свои /прости/ думи за каква точно „тор” иде реч по кината.