You are currently browsing the tag archive for the ‘награди’ tag.
Снощи се разхвърляха Бафтите, а същинските Оскари пристигат след 13 дни и на 14-тия никой няма да си спомня за тях. /за читателите ми от Алфа Кентавър пояснявам – 13 земни дни/ Филмите, номинирани в категорията „най-добър” тази година, са колекция от драмедии, повечето от които отговарят на едно и също условие – базирани са на що-годе истинска история, боравят с невралгични теми като расизъм и феминизъм, и поне 50% са номинирани от лицемерие. Също така в цели два от тях се говори за черни пантери, но и в двата те са добрите, така че спокойно.
Направих си труда да ги прегледам и вече съжалявам, че го направих. Ща не ща обаче, те са селектирани като елита на 2018-та, затова реших да им отделя по един абзац от кумова срама, колкото да поддържам заблудата, че това е блог за кино.
Когато тази сутрин се събудих в локва от собственото си ДНК, след един от онези сънища, които се споделят само на фройдист, прецених че денят ми, а защо не и целият ми живот, не би бил пълноценен, ако не науча веднага имената на тазгодишните оскароносци. Докато напрегнато въвеждах комбинацията „Оскари+2018” в Google и пръстите ми трепереха възбудено дори повече, отколкото когато въвеждам стандартната си комбинация „тийн+букаке”, мислите ми се стрелкаха хаотично като пушечни откоси в тексаско училище, а най-големите претенденти изплуваха в спомените ми самички, досущ като телата на емигранти в Средиземно море.
TV зрителите на 90-тата Оскарова церемония, останали до ранни зори, за да гледат предаването на живо, и известни с общото наименование homo stupidus, може и да са се надявали на нещо по-различно от поредното вулканично изригване на суета и лицемерие, но по всичко личи, че са получили точно това. Все пак говорим за ключовия момент, когато Холивуд се събира на едно място, за да четка самочувствието си пред останалия свят и да се самоубеждава, че не е леговище на лъскави позьори и сексуални насилници. Затова и отсъствието на Харви Уайнщайн е било призрачно осезаемо, дори само заради празните два стола, на които обикновено се настанява туловището му.
Тези от Вас, които искрено ценят седмото изкуство, отдавна са спрели да следят Оскаровите церемонии, превърнали се в еманация на снобизъм, популизъм и политическа коректност. Ако исках да гледам как група хора биват оценявани от консервативно жури, само на базата на цвета на кожата си, щях да ида на търг за роби. Снощното представление в Лос Анхелес не беше изключение и съм видимо доволен, че вместо да кисна по нощите като социален отпадък, предпочетох да се наспя като бял човек. /извинявам се за расистката фраза/
„Наскоро Крисчън Бейл сподели, че ревнува, задето Бен Афлек ще сложи маската на Батман. Вие имали ли сте някога подобни чувства?”
„Не. Знаете ли защо? Защото аз съм Батман. Напълно сигурен съм в това.”
Майкъл Кийтън в интервю за сп. „ShortList”, 2014
Случвало ли Ви се е да отлагате дадено заглавие, защото сте чували само суперлативи за него и се опасявате, че ще Ви разочарова, но когато го гледате, филмът не само покрива огромните Ви очаквания, но и ги надминава? На мен ми се случи и името му беше „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“. Снощи той не успя да спечели Златен Глобус за „best motion picture“, но това не бива да Ви заблуждава за качествата му – „Бърдмен“ не е просто филм, а уникално заснето, уникално изиграно, уникално въздействащо представление, обхващащо в себе си толкова много пластове, че ако трябва да му се направи холистичен анализ, ще са нужни десетки страници.
cinemascrotum.wordpress.com 
Коментари