You are currently browsing the tag archive for the ‘М. Найт Шаямалан’ tag.
Не е лесно да си циганин в днешно време, а още по-трудно е да си М. Найт Шаямалан. Настъпиха мрачни времена за еднодневното чудо, някога донесъл ни „Шесто Чувство”, а сега – вербално линчуван от почти всеки познат жив критик след величествената му клозетна заря, наречена „Последният повелител на въздуха”. Такива моменти са най-опасни за лесно ранимото самочувствие на холивудските визионери, защото от високо се пада най-твърдо, а през последните години Шаямалан се рееше дори по-високо от белоглавите орли. Маной обаче има прекалено нечупливо его, правещо го абсолютен творчески девиант, който не може да бъде спрян от никого, камо ли от няколко десетки хиляди озверели фена. И за да покаже, че един двестамилионен провал не може да възпре разрастващото се като тумор самочувствие на това индийско prodigy, Шаямалан бързо се завръща в киното, макар и с минимално лично участие в новия си проект – „Дявол”.
Въпреки че филмът се рекламира с името на Маной, центрирано и уголемено на видно място в иначе тъпия постер, „Дявол” не е нито режисиран, нито сценариран от това ориенталско парцалче – нещо, което автоматично трябва да Ви покаже, че няма нужда да го гледате с ококорени в търсене на туистове очи – не че ги няма, просто са прекалено очевидни, за да си давате много зор. Познавайки отлично творчеството на младия циганин до момента, е някак си трудно да повярваме, че гуруто е оставил на някой друг да канализира мозъчните му проблясъци, особено като се има предвид, че умът на М. Найт Шаямалан е по-свещен и от индийска крава. Тук обаче, его-маниакът е клекнал със свалени боксерки и е подал щафетата на по-неизвестни имена, които да сътворят сценария и режисурата на филма, въпреки че идеята за историята е дело на самия М. Найт, несъмнено дошла в някой от изпълнените му с туистове сънища. „Дявол” е и първият от тройката евтини трилърчета, кръстени с общото наименования „Нощните Хроники”, макар че ако съдим по първата партида, останалите две предложения едва ли ще са нещо по-гледаемо.
Трябва да си призная, че не обичам изненадите, особено когато са неприятни, но днес се налага да Ви поднеса една такава, поради следните обстоятелства: на българския кино-хоризонт вече се появи небезизвестният филм „Последният повелител на въздуха” на още по-небезизвестния кино-режисьор от индийски произход – Маной Н. Шаямалан. Тъй като мнението ми за развитието на този, нека си го кажем направо – червей, в последните 6-7 години се свежда отвсякъде до словосъчетанието „адска деградация”, някак би било твърде предвидимо да Ви предоставям пореден порой от заслужена клозетна лексика, като гледам филма на някой смотан CAM, ако изобщо докарам ред до това. Съдейки по ревютата до момента, това би било като да шибам умрял кон с пръчка, което не е много интересно занимание. В замяна на това, реших да дам думата на единствения останал жив фен на Шаямалан – вършеещия доскоро по разни сферични форуми Silver(SB) – който се слави предимно с това, че може да извади смисъл и от най-тъпия възможен филм, стига да е правен от режисьор, чиято филмография като цяло, и визия в частност, го възбужда от кръста надолу. Доколкото ми е известно, той отдавна изгледа филма в една далечна бяла европейска страна, така че се пригответе за някаква про-циганска апологетика, от която вероятно нищо няма да разберете, освен колко тънка е червената линия между откровената фенбойщина и пълната лудост. Но… кой знае – поне този блог ще е един от малкото по света, които ще съдържат положително ревю за тази филмова влакова катастрофа. След като среброто Ви личеше в ревюто за „Генезис“, ей Ви сега едно сребро. Пригответе си чашата студена вода и хапчетата, защото ще Ви потрябват. Scrotum out – liberate tutemet ex inferis!
„ШАЯМАЛАН: ПОРЕДНИЯТ ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ”
Скъпи умствено изостанали фенки на „Здрач” и „True Blood”, пъпчасали нърдчета, мечтаещи за цицките на Мегън Фокс и срамната уста на Мила Йовович, както и обикновени невинни душици, които отново са попаднали на този блог, без да усетите пълното безсмислие на това Ваше действие, моля за извинение, че така нагло пенетрирам личното Ви пространство и това на Скротума, обаче нямаше как да го оставя да изцапа с лапите си и без това достатъчно зацапания нов филм на Шаямалан. Следователно се наложи интервенция. Сега, знаейки добре какъв е мързел, предполагам, че той ще постне този текст на блога си, без да му пука за съдържанието му и дори без да го прочете за проверка на правописни грешки, както прави със собствените си ревюта. По-горе, във встъпителното си слово сигурно е натъртил какво жалко фенбойче съм и как тука ще почна да свалям звезди по „Циганина” за седми пореден път, защото ми ги брои всичките. Но, нека не изпадаме в битови драми, майната му, той не разбира от кино!
Малкото шаямалянче отново обръща медийните прожектори към мургавата си, но въпреки това гениална тиква, изплювайки няколко камъчета за предстоящата си приказна епика „The Last Airbender“, която се очаква да затопли детските ни фантазии това лято. След като преди няколко дни излязоха първите два официални постера на индийската адаптация, все повече започна да се слухти за вътрешно инфо около мистичната продукция, но не защото хората се интересуваха от поредната тъпа анимация, а защото публиката се страхуваше, че щом Шаямалян може да превърне евтин сюжет като „Явлението“ в един от най-долнопробните филми на 2008г., то какво ли би сътворил с високобюджетен мейнстрийм епос. И в този аспект, самият гуру на кинематографичния туист е казал няколко благи думи за бъдещия филм пред късметлиите от LA Times. Според М. Найт, още след първата серия на анимационната поредица по тъпата детска телевизия „Никелодеон“, която е видял, той е получил реакционна муза и е решил, че именно това ще е първия филм, който да режисира по чужд сценарий. „Седемгодишната ми дъщеря ни накара да гледаме сериала и всички бяхме зарибени.“ – разказва с носталгия Шаямалян. – „Казах си, че от това би могло да стане убийствен филм. Дори и съпругата ми, която досега беше неутрална към кариерата ми, полудя по него. Каза ми: „Трябва да го направиш задължително. Това е филмът!“
„А ТИ гледа ли ми последния филм?“
Като изключим смешната и доста показна проява на скромност в гореспоменатото изявление – „жена ми е неутрална към кариерата ми“ хаха…ха? – то останалото е интересен къс информация, защото показва Шамалян в една доста импулсивна светлина, харесвайки нещо още от първата му серия и решавайки на мига да го филмира, без да се замисли за последствията. А както добре знаем, първосигналността никога не е добродетел, особено в сферата на холивудските мърши. Въпреки че детското аниме доби огромна популярност по „Никелодеон“, Шамалян признава, че е харесал историята, защото вкарва солидна доза източна философия. Всъщност, индийският творец сравнява сюжета на „The Last Airbender“ с филми като „Междузвездни Войни“ и „Матрицата“. „Ще видим процеса на човешкото усъвършенстване до достигането на пълен душевен мир. В първата „Матрица,“ осъзнавате, че всичко, което виждаме е лъжа. Това са наистина древни идеи. Много стара религия. Тук имаме същото. Затова, ако поемете това пътешествие, ще получите не само страхотно зрелище, но и прозрение. Ще бъде нещо забележително.“ – допълва циганинът. Е, да се надяваме, че човечето е право, защото това е първият му филм, който не е по негов сценарий, а както знаем добре, Шаямалян е шибано егоцентриче, което обича да прави нещата по негов си начин. Едно обаче е ясно – М. Найт има какво да покаже от себе си, и ако някога е имал шанс да го направи, то това е сега, защото при един евентуален боксофис провал на „The Last Airbender“, едва ли някой повече ще му даде да прави филми с над $10 милиона бюджет.
Всички добре знаят, че култовият индиянски режисьор от ромски прозиход М.Найт Шамалян слага скрити послания във филмите си, но въпреки това в последната му епика – „Явлението“ като че ли открито липсваше не само послание, но и смисъл. Ето защо, в интернет се навъдиха доста самопромотирали се за критици анализатори, които надълго и нашироко започнаха да дебатират по техните погрешни възгледи за това, какво всъщност е искал да каже режисьора. Бидейки и аз един от тези самообявили се за авторитетни критици, бих искал да Ви запозная и с моята гледна точка за това какъв е бил скритият смисъл в сказката на М. Найт. И така, готови ли сте? Идеята на филма не е за отмъщението на раздразнените растенията, а за нещо доста по-социално, а именно – образователната система на САЩ!!! Да, прочетохте правилно! Това е истината, не се изненадвайте – във филма половината от главните актьори бяха деца, а другата половина – се държаха като деца.
Значи, да започнем с началото на филма – една от първите сцени е как младолик и не особено ориентиран на вид учител по биология /или там каквото беше/, преподава урок за някакъв катаклизъм, случил се при пчелите. Още тази сцена показва основните мотиви на Шамалян – учителят говори като тийнейджър, не успява да намери общ език с децата, шегува се с тях и накрая обяснява целия си урок като нещо, което не „може да бъде обяснено.“ Тоест, училищата в САЩ просто нямат кадрите и материалите да преподават правилно, от което още в класните стаи учениците си тръгват необразовани и неосъзнати. Още повече, че единственото момче, с което имаше нещо като диалог в тази сцена беше селският красавец, който явно показа, че не се слави с особен интелект.
Не е случайно, че в главната роля на този „параноичен трилър“ е избран Марк Уолбърг, който да играе ролята на учител и то по доста зубърски предмет. На първо място, Уолбърг има визията на екшън-герой и на гангстер, което точно е целял Шамаляна – да покаже как в съвременното общество на САЩ, учителите са некомпетентни и избирани по външния си вид, а не по качествата си. Освен това, за учител по биология /или там каквото беше/, Уолбърг през целия филм знае отчайващо малко за растенията и природата като цяло, което е също целено, именно по гореспоменатите причини – да изкара наяве липсата на знания точно в тези, които трябва да ги преподават – учителите на САЩ. Изборът на Уолбърг е ироничен поглед от страна на режисьора и към филмови образи на печени даскали като в „Опасен Ум“ и „Заместникът“, само че тук Уолбърг е представен като реалистичен и действителен учител от средностатистическата школа на Запада – готин пич с външен вид, но без каквито и да е качества и образование и липса на адекватни преценки в кризисни ситуации – в по-голямата част от филма той се правеше на мъж и гледаше лошо, без да осъзнава какво става и без да може да взема елементарни решения.
Но да продължим нататък с явните доказателства, оставени от автора на тази „класика“. Чудно ли е, че през голяма част от втората половина на филма, Уолбърг се движи заедно с група деца – това естествено не е случайност, а начин да се покажат отношенията в един ученически „клас“. Още повече, че идеята на Уолбърг, че растенията убиват хората в големи групи също беше вярна, но групите всъщност олицетворяваха класовете и броя на децата в един клас. Колкото по-малко ученици има в един клас /малки групи/, толкова повече внимание може да се обърне на всеки и да се усетят индивидуалните му нужди и развият индивидуалните му таланти, докато големите класове /големите групи/ се превръщат в хаос и децата там губят интерес, поради което не придобиват качествено образование и по-късно в живота – обществото ги „задушава“ или се превръщат в дегенерати и се „самоубиват“.
Та, малкият на брой клас на Учителя търчи из американските кърове в търсене на надежда. Забележете расите на децата, които са в класа – имаме негърче, имаме латино-американче, имаме и едно бледолико, но дебело дете. Какво ни показва Шамалян с тази група – основните представители на днешната младеж в училищата на САЩ – негрите, латиноамериканците и надъханите бели американчета с наднормено тегло, но самочувствие до небесата. В сцената на убийството на децата, което по начина си на показване, граничеше с пародия на трагедия, Шамалян не е искал да ни внуши нищо повече от един тънък намек за бъдещето на тези мултирасови класове без възпитателен контрол от страна на системата/учителите/. Забележете как хората в къщата, макар и въоръжени явно до зъби, застрелват само двете деца, а не например всички или само възрастните, или дори само Уолбърг, който по принцип би могъл да ги пребие без проблем – нали е „екшън-даскал“. Не, сюжетаът изисква да умрат само двете деца, поради същата причина. В класа без контрол настъпва хаос. В учебна среда без адекватна учителска намеса, настъпват безредици. Хаосът и безредиците водят до трагични последици. Ситуацията представлява една житейска метафора – двете деца са в клас на некомпетентен учител, липсва им образование и имат деформиран начин на мислене. Расата на едното и самочувствието на другото им дават право да си мислят, че са недосегаеми – те вярват, че могат да правят каквото си искат, защото не са „научени“ на друго. И макар и на 2 метра от Учителя си, той е прекалено разсеян и пасивен, за да им помогне навреме, точно както се случва и в реалността. Проблемите на децата, породени в училищата, почти никога не могат да бъдат решени от учителите, макар че те са основната причина за тях – наркотиците, побоищата, престъпността сред малолетните.
В случая, не хората в къщата са убийците, а образованието и обществото на САЩ – нищо чудно и самите убийци да са били жертва на некачествената образователна система като деца. В този си вид, тя не работи. Шамалян иска да го покаже, но не иска да е очевидно, за да не разклати крехите устои на американското общество след 9/11 като пропагандира провала на една от държавните институции. Затова го прави във филма доста subtle и между редовете. Нещо повече – цялата сцена представлява кратко обобщение на настоящето и бъдещето на необразованите деца. Учителите се правят, че ги контролират и се грижат за тях, но всъщност не им обръщат внимание. Децата нямат нормални реакции и не осъзнават последиците от действията си, защото училището им ги е лишило от тях, следователно те действат импулсивно, както биха действали и в реалния живот. В реалния живот, повечето от неуките и слабо образованите тийнейджъри се превръщат в престъпници /негърчето/ или започват да водят безцелен и деградирал живот, водещ до огромния процент на наднормено тегло в САЩ /дебелото/, което пък след време по един или друг начин, води до преждевременната им и безмислена смърт /в случая – демонстративното им убийство/. Обществото /хората в къщата/ не толерират наличието на такива неподготвени и немислещи индивиди, които не биха функционирали правилно в по-голяма група и затова ги елиминира /без емоции и без реален мотив/.
Забележете, че третото дете – латиноамериканското момиче – не бива застреляно. Това не е защото е момиче или защото през целия филм почти не говори. Липсата на говор от нейна страна е знак от страна на Шамалян да покаже расисткото си мнение за латиноамериканците в САЩ. Те представляват почти половината от населението на Америка, и са известни с буйния си темперамент и разговорливостта си. Тук обаче, Шамалян използва момичето точно за обратното – да мълчи и да тича през целия филм след Учителя си като някакъв човешки баласт, без особена роля. Това е мнението на Шамалян и за останалите латиноамериканци – той иска да ни покаже че тяхната роля в американската реалност се е увеличила до такава степен, че е необходимо да „млъкнат“ и да тръгнат по „правилния път“ т.е. американския път. А по въпроса защо не бива убито момиченцето, отговорът е ясен – тя не е ученичка. Тя все още не е покварена от образователната система и не е била заблудена от неинформираността на учителите. Ето затова – обществото й дава шанс да оцелее. Показен е и фактът, че в една от последните сцени, момичето отива на училище заедно с Уолбърг /Учителя/ и с това, предопределя съдбата си. Шамалян показва, че въпреки спасението си преди, бъдещето на момичето вече е предопределено – тя навлиза в същата система, която доведе до смъртта на другите две деца и рано или късно, образователната система ще я премаже.
Бабичката накрая също е злодей, но нейната функция е на образователната система като цяло. Ролята й е съвкупност от всички негативи на учебния процес. Образът й е на „злата директорка“ от повечето училища, а мотивацията й е да унищожи всички проблясъци на интелект сред учители и деца, с което да прикрие следите на некомпетентността си. Злобата и ненавистта й не идват от самотата й, а от културните и социални различия между нея /директорката/ и учениците /момиченцето и дори Уолбърг и Дешанел/. Те са млади, енергични и имат бъдеще, културата им е съвременна и нова, докато бабичката живее в своя си затворен свят и с нагласите, които е имала преди 30 години – тя не може да намери общ език с тях. Същото се случва и по училищата – директорите нямат качествен контакт с учениците и постепенно се озлобяват към различията им, която злоба във филма е показана доста по-брутално, чрез смъртта на бабата /краха на образователната система/.
Във филма са пръснати тук-там и доста други доказателства за идеята на Шамалян. Циганинът винаги е бил майстор на тънкия замисъл и скритите послания, но тук той надминава себе си. Идеята му да изобличи бездействието и нефункционалността на училищата и западното образование, което деградира учениците и ги превръща в „безмозъчни зомбита“ /както става и със самоубийците във филма/, е показана не очевидно, а чрез метафората на природен катаклизъм. Като цяло, Шамалян се е опитал да направи една рискована комбинация – едновременно да бъде политически коректен, но и в същото време – да покаже бунтовническото си отношение към хаоса в училищата, замаскирано като някакъв апокалиптичен феномен.
P.s. – Това е за всички фенове и хейтъри, които твърдят, че ако човек има желание, може да намери смисъл във всеки филм… Дори в такива, които видимо нямат такъв. 
cinemascrotum.wordpress.com 
Коментари