You are currently browsing the tag archive for the ‘Мила Йовович’ tag.

Кака Мила се завръща като заразно злата Алис в най-новия епизод от супер напрегнатия гейм-екшън „Добре, че съпругът ми е режисьор 5“.

Прочетете остатъка от публикацията »

Когато първите четири серии на гейм ориентиран франчайз като „Заразно Зло” се окажат по-кухи и от градинска лейка, логичната стъпка на Холивуд е да направи пета серия – за по-сигурно, белким поне тя става за гледане. Ако ли не, винаги има място за шеста серия, седма серия, а защо не и за дванадесета или тридесет и трета. Говоря за неумиращия сериал за неумиращи зомбита, воден от неумиращата Алис и периодично умиращото й отрядче за бързо реагиране, съставено от кол и разбира се – от вЪже.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Тримата мускетари” на Пол WC Андерсън е най-новото предложение на батковците от Холивуд, които са решили да ни изненадат с възможно най-свежия прочит на едно класическо произведение. Свеж като прясна фекалия, имам предвид. Очевидно от заглавието, за сюжет е използвана книгата на Ал. Дюма, която всички някога сме чели, а и дори да не сме чели, сме гледали някой от двадесетте филма по темата и горе-долу знаем за какво чудо иде реч. Трима мускетари плюс барабар Петко с мъжете, като в ролята на Петко е младенецът Д`Артанян, тръгнал да си търси късмета из ренесансова Франция. Новата версия съдържа всички задължителни атрибути, гарантиращи внезапна класика – смазващо некадърен тийн-левент в главната роля, купчина звезди от кол и въже и разбира се – шибаното 3-D, където D отново означава “Damnation”.  Признавам, че книгата заслужаваше справедлива адаптация, улавяща всички достойнства на историята за новото поколение. Това, което не заслужаваше обаче, бе Пол WC Андерсън. И жена му.

Един за всички, всички за един /пренаселен/  постер

Предполагам, че идеята за римейк на „Тримата мускетари” се е породила в черепния вакуум на Андерсън, докато е използвал нужника си по предназначение. „Какво друго да осера сега?”, си е помислил Андерсън, пускайки водата и бързичко се е обадил на полу-интимния си приятел от 20 години Джеръми Болт, продуцирал почти всеки Андерсенов филм, още от „Смъртоносен хоризонт” насам. След кратък брейсторминг, решението е било взето – поредната гавра вече е имала мишена и тя се наричала „Тримата мускетари”. Ако има някой, който да разбира от кино дори по-малко от мен, то това със сигурност е Пол WC Андерсън, а единственият реален допир със седмото изкуство от негова страна е, когато мачка дупето на съпругата си. Този индивид така и не оптимизира погрешния си стил на режисура за 15 години, а филмите му са изпълнени с ужасяващи похвати, които дори Зак Снайдер вече използва пестеливо. Признавам, че пресиленият слоумоушън и MTV-style монтажи биха се харесали на определен кръг от хора, но това е ако санитарите в психодиспансера накарат пациентите си да се подредят в кръг. /Господи, колко съм забавен!/

Прочетете остатъка от публикацията »

Тази седмица е ясно, че ще ми върви само на тъпи трейлъри, така че заповядайте още един. Този път става въпрос за новия филм на Пол W.C. Андерсън. Не, не чупете екрана на монитора си все още, тъй като този път няма да говорим за поредния епизод от сагата за заразно злата Алис, а за новата версия на притчата за мускетарите и барабар Петко с мъжете – Д`артанян.

Прочетете остатъка от публикацията »

След три филма, в които Мила Йовович биеше зомбита по тъпите тикви и бягаше/подскачаше като екшън героиня, болна от анорексия, на хората леко им писна да наблюдават  жалките измишльотини, опитващи се да минат за кадърна адаптация по компютърна игра. Това съвсем закономерно доведе до провала на „Заразно Зло 3”, където патетиката вече струеше като пукнат флакон с райски газ, а самата история се клатушкаше по неизбежния маршрут, водещ към клоаката. Но вместо да бъде оставен да почива в Ада на холивудските боклуци, този безбожен франчайз е отново съживен и то не с помощта на нещото, което по принцип му бе нужно – някакъв наченък на талант у създателите му – а чрез най-пошлия коз, който киното напоследък крие в ръкава на кирливата си риза – шибаното 3D.

„Заразно Зло 4” е най-актуалният представител на модерната напоследък практика да се филмират тъпи филми, чиито креатори по някаква странна причина искрено вярват, че ако му прибавят още едно измерение,  недоносчето им ще стане  класика, достойна за върха на B.О. Е, в случая, гуруто на долнопробните продукции Пол WC Андерсън /известен с манията си да сервира на зрителите хляб и зрелища, минус зрелищата и с повечко мухъл в хляба/, действително е успял да стигне до върха на B.О., но не на бокс офиса, а на неприятния body odor. Филмът му не само не инжектира нищо ново във франчайз, който по принцип бе източен още преди две серии, но и перверзният му атемпт да съживи сериала, турвайки в него неща, които не са му ясни, а именно – 3D техники, е по-безполезен и от това да пръснеш дезодорант на изпотена подмишница – не само, че хабиш хубавия дезодорант, ами и вонята става още по-противна.

Прочетете остатъка от публикацията »

август 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 475 025 пъти