You are currently browsing the tag archive for the ‘Мила Йовович’ tag.

Кака Мила се завръща като заразно злата Алис в най-новия епизод от супер напрегнатия гейм-екшън „Добре, че съпругът ми е режисьор 5“.

Прочетете остатъка от публикацията »

Когато първите четири серии на гейм ориентиран франчайз като „Заразно Зло” се окажат по-кухи и от градинска лейка, логичната стъпка на Холивуд е да направи пета серия – за по-сигурно, белким поне тя става за гледане. Ако ли не, винаги има място за шеста серия, седма серия, а защо не и за дванадесета или тридесет и трета. Говоря за неумиращия сериал за неумиращи зомбита, воден от неумиращата Алис и периодично умиращото й отрядче за бързо реагиране, съставено от кол и разбира се – от вЪже.

Прочетете остатъка от публикацията »

„Тримата мускетари” на Пол WC Андерсън е най-новото предложение на батковците от Холивуд, които са решили да ни изненадат с възможно най-свежия прочит на едно класическо произведение. Свеж като прясна фекалия, имам предвид. Очевидно от заглавието, за сюжет е използвана книгата на Ал. Дюма, която всички някога сме чели, а и дори да не сме чели, сме гледали някой от двадесетте филма по темата и горе-долу знаем за какво чудо иде реч. Трима мускетари плюс барабар Петко с мъжете, като в ролята на Петко е младенецът Д`Артанян, тръгнал да си търси късмета из ренесансова Франция. Новата версия съдържа всички задължителни атрибути, гарантиращи внезапна класика – смазващо некадърен тийн-левент в главната роля, купчина звезди от кол и въже и разбира се – шибаното 3-D, където D отново означава “Damnation”.  Признавам, че книгата заслужаваше справедлива адаптация, улавяща всички достойнства на историята за новото поколение. Това, което не заслужаваше обаче, бе Пол WC Андерсън. И жена му.

Един за всички, всички за един /пренаселен/  постер

Предполагам, че идеята за римейк на „Тримата мускетари” се е породила в черепния вакуум на Андерсън, докато е използвал нужника си по предназначение. „Какво друго да осера сега?”, си е помислил Андерсън, пускайки водата и бързичко се е обадил на полу-интимния си приятел от 20 години Джеръми Болт, продуцирал почти всеки Андерсенов филм, още от „Смъртоносен хоризонт” насам. След кратък брейсторминг, решението е било взето – поредната гавра вече е имала мишена и тя се наричала „Тримата мускетари”. Ако има някой, който да разбира от кино дори по-малко от мен, то това със сигурност е Пол WC Андерсън, а единственият реален допир със седмото изкуство от негова страна е, когато мачка дупето на съпругата си. Този индивид така и не оптимизира погрешния си стил на режисура за 15 години, а филмите му са изпълнени с ужасяващи похвати, които дори Зак Снайдер вече използва пестеливо. Признавам, че пресиленият слоумоушън и MTV-style монтажи биха се харесали на определен кръг от хора, но това е ако санитарите в психодиспансера накарат пациентите си да се подредят в кръг. /Господи, колко съм забавен!/

Прочетете остатъка от публикацията »

Тази седмица е ясно, че ще ми върви само на тъпи трейлъри, така че заповядайте още един. Този път става въпрос за новия филм на Пол W.C. Андерсън. Не, не чупете екрана на монитора си все още, тъй като този път няма да говорим за поредния епизод от сагата за заразно злата Алис, а за новата версия на притчата за мускетарите и барабар Петко с мъжете – Д`артанян.

Прочетете остатъка от публикацията »

След три филма, в които Мила Йовович биеше зомбита по тъпите тикви и бягаше/подскачаше като екшън героиня, болна от анорексия, на хората леко им писна да наблюдават  жалките измишльотини, опитващи се да минат за кадърна адаптация по компютърна игра. Това съвсем закономерно доведе до провала на „Заразно Зло 3”, където патетиката вече струеше като пукнат флакон с райски газ, а самата история се клатушкаше по неизбежния маршрут, водещ към клоаката. Но вместо да бъде оставен да почива в Ада на холивудските боклуци, този безбожен франчайз е отново съживен и то не с помощта на нещото, което по принцип му бе нужно – някакъв наченък на талант у създателите му – а чрез най-пошлия коз, който киното напоследък крие в ръкава на кирливата си риза – шибаното 3D.

„Заразно Зло 4” е най-актуалният представител на модерната напоследък практика да се филмират тъпи филми, чиито креатори по някаква странна причина искрено вярват, че ако му прибавят още едно измерение,  недоносчето им ще стане  класика, достойна за върха на B.О. Е, в случая, гуруто на долнопробните продукции Пол WC Андерсън /известен с манията си да сервира на зрителите хляб и зрелища, минус зрелищата и с повечко мухъл в хляба/, действително е успял да стигне до върха на B.О., но не на бокс офиса, а на неприятния body odor. Филмът му не само не инжектира нищо ново във франчайз, който по принцип бе източен още преди две серии, но и перверзният му атемпт да съживи сериала, турвайки в него неща, които не са му ясни, а именно – 3D техники, е по-безполезен и от това да пръснеш дезодорант на изпотена подмишница – не само, че хабиш хубавия дезодорант, ами и вонята става още по-противна.

Прочетете остатъка от публикацията »

Всички помним звездното дуо агенти Мълдър и Скъли и всички знаем какви случаи разследваха те в близкото минало, преди сериалът им да бъде канселиран, а вторият им съвместен филм превърнат в религиозен скрап. И може би точно те трябваше да участват в настоящото заглавие, защото сюжетът неистово ги предполагаше, а от кадрите беше видно, че на кака Мила й е особено трудно да разкрие истината зад мистерията в Аляска, без федералната помощ и езотеричните умове на двамата агенти. Въпреки това обаче, филмът не е поредния спин-оф или алтернатива на „Досиетата Х”, макар че историята му силно загатва подобни нюанси – в него присъстват задължителните съставки за един стабилен сай-фай трилър – имаме необяснима загадка, странни случаи на видения, отвлечени хора и извънземна коснпирация. Какво повече му трябва на един фен, за да хареса филма, пропускайки множеството му негативи и евтиния? Явно доста повече, защото колкото и да са се постарали креаторите му и респективно – самата кака Мила, лентата си остава посредствен атемпт в жанра на псевдо-документалния хорър.

Да, да, точно така, познахте – става въпрос за „Четвъртият Вид”, по-известен с опита за драматична роля в него на Мила Йовович, но още по-известен с българския си природен сетинг. Защото това е от онези филми, чието действие се развива в САЩ, но всъщност са заснети на /плодо/родна почва, а в случая – София и прилежащата към нея Витоша. Сега, не знам какво знаете за това заглавие и дали изобщо сте се интересували от поредния бракуван ропот за оригиналност от страна на Холивуд, но „Четвъртият Вид” се цани за реалистичен и документален поглед върху едно мистериозно събитие в Аляска през 2000г., което е представено едновременно чрез real live актьори, но и чрез действителни archive footage, които да натъртят за истинноста на филма. И в случая има два подхода за гледането на филма, ако не знаете нищо за него – а/ или да приемете, че това което виждате се е случило наистина, базирайки се на научно-популярността на кадрите, б/ или да приемете, че това е поредната изфабрикувана медийна каскада, с която да се замажат очите на публиката, представяйки им се лъжливи събития, набедени за реални. Лично аз изгледах филма по първия начин, а чак след това започнах да се ровя, търсейки инфо за него, и може би точно този ми ход бе най-правилния, защото това, което научих след гледането на филма, ме накара да се разрева от жал и опропасти целия експириънс. За това обаче, ще Ви кажа чак накрая.

Филмът е плах опит на един неопитен режисьор /Олатунде Осунсанми или нещо такова/, който обаче показва някакви наченки на талант, да опише противоречиви събития в малкото аляско /така ли се пише?/ градче с китното наименование Ноум. В него са забелязани странни случаи на психически дисбаланс, който кара определени хора да изпадат в краткотрайна амнезия, шок, деструктивно поведение и евентуално – суицид. За да се справи с това, в кадъра се появява кака Мила, понесла под женствените си мишци бремето на двете си деца и спомените за прясно убития й съпруг. Мда, филмът се опитва да нагнети толкова много изнасилена драма за единица време, че някъде през първите петнадесетина минути не се отървах от усещането за драма на „Холмарк”, че и по-зле. Защото перипетите на главната героиня са библейски, а трагедията й – гръцка. Само преди известно време, съпругът й е загинал на пет метра от нея в спалнята при необясними обстоятелства, при което дъщеричката й е ослепяла внезапно. И тъй като това е твърде малко драма – синчето й, което демонстрира по-противно поведение и от това на сирак със самочувствие, открито я държи отговорна за трупа на баща си и й говори на „въперки че” за щяло и нещяло, правейки съвместния им живот Ад на Данте. Сломена от плесниците на живота, д-р Абигейл Тейлър /Мила/ решава да добрува в Аляска, където да продължи работата си като селски психиатър. Понесла двете си дечурлига за ушите, тя се качва на някакъв аероплан и каца в полите на Витоша, което според режисьора е напълно нормално, особено за тъпите американци, които не могат да различат Аляска от Олимп. Мда, когато по-горе казах, че филмът е сниман в България, аз съвсем не преувеличих, а дори напротив – казах истината. Но не се притеснявайте – това не е от онези филми, които те карат да пиеш киселина, само за да се пречистиш от гузната си съвест, че си роден в България, а и в него отникъде няма да изскочи Ван Дам в пълно бойно снаряжение, така че може да го гледате спокойно.

Д-р Тейлър започва сеанси с няколко свои пациента, откривайки психарски патерн в твърденията им, че всеки от тях по едно и също време в нощта, вижда някаква сова, която втренчено ги гледа през прозореца, а някои от тях се кълнат, че совата дори е влизала в стаята им. (spooky) Тази достойна за мистериите на Хохо енигма, започва да гложди изтормозената, но и умна главица на д-р Тейлър и тя се решава на немислимото – да им приложи хипнотизация и да изнищи спомените за събитието. Оттук започва и ужасът, защото хипнотизираните пациенти започват да говорят/правят неща, които са меко казано абнормални. Но нека не развалям кефа на невинните зрители, които още не са се докоснали до този букет от изкуство, защото както вече казах – единственият начин филмът да се хареса, е да бъде видян от непредубедено и неинформирано око. FYI, „Четвъртият Вид” носи името си от четирите типа на срещи с извънземни и както самата Мила Йовович ще Ви обясни, това са: първи вид – забелязване на НЛО, втори вид – доказателство за НЛО, трети вид – контакт и четвърти вид – отвличане, като напълно логично най-неприятният от четирите вида е и лайтмотив на настоящото заглавие.

В крайна сметка, добрата докторка разкрива, че всичките й пациенти по някакъв начин са били отвличани и то не от простодушни терористи, а от /много/ по-висша форма на живот. Целта на отвличането им в повечето случаи явно е била изучаването на индивидите, посредством сложни операционни извънземни уреди, най-често навирани в по-изтънчените отверстия. Интересно ми е кога ще излезе филм за извънземни, които да не ни отвличат само, за да ни вземат анална проба. Както и да е, д-р Тайлър усеща, че алиенистичната заплаха е реална, а дори и да не го е усетила, го усеща, когато дъщеря й бива отвлечена по същия странен начин през прозореца си в нощта, докато един патрулен полицай врещи отвън, че иска подкрепления, защото се е насрал от страх. За щастие обаче, това не е поредният адреналинен екшън, в който Уил Смит вкарва крошета на току-що катастрофирали калмари, така че не очаквайте някакъв възбуден хепиенд със зрелищен шоудаун.

Интересното на филма, както казах, е че е представен едновременно от две гледни точки, които са колкото еднакви, толкова и различни. Става въпрос за комбинацията между архивни кадри и реални актьори, които пресъздават случили се събития. В много от сцените, екранът ще се разделя на две, като от единия край ще виждате архива, а в другия – настоящата актьорска игра. Дори основният наратив е представен чрез показно интервю със самата д-р Абигейл Тейлър /или не?/, която разказва битието си пред режисьора на филма, който пък гледа малко по-разбиращо от скопено говедо. Това не е лош ход като идея, но по обясними причини, се оказва доста пошъл и евтин трик, защото се опитва да копира други псевдо-документални хоръри като „Проклятието Блеър” и „Паранормална Активност”, с тази разлика – че се взема доста по-насериозно от тях и третира публиката си като имбецили. Въпреки това обаче, няма как да не си призная, че две от сцените с видеоматериалите действително ми въздействаха на психиката, колкото и простодушно реализирани да бяха. Не знам дали е защото отдавна исках да гледам качествен хорър или просто съм проявил краткотрайна лековерност, но тези моменти от филма наистина ме стреснаха, макар само за един притеснителен миг и с гордост мога да заявя, че това е един от малкото филми напоследък, след който гащите ми бяха опетнени. /купих си нови, споко./

Ала това е само един дребен плюс, защото цялостната идея на филма е провалена още в състояние на зигота. Копирането на сюжети и евтинията, която струи от всеки негов кадър, правят филма почти негледаем, освен за истинските фенове на НЛО загадките или дадения жанр. Защото, колкото и обещаващ да беше премисът на „Четвъртият Вид”, той не успява да го изнесе докрая и на места се прекатурва на границата между смешния хорър и скучния битовизъм, което е някак си тъпо. Същината на мистерията, която ни е обяснена през втората половина на филма, е като че ли взета директно от произволна книга на Ерих Фон Деникен и просто развива неговите теории. Но дори и това щеше да е интересно, ако не бе показано единствено по застоелия метод на поредица от задушевни разговори и астрални сеанси, заснети от портативна камера. Защото един такъв сюжет заслужаваше нещо друго от поредния псевдо-документален хорър, който в случая е по-скоро семейна драма, отколкото сериозен поглед по казуса. Нещо повече – филмът открито се опитва да заема от експириънса на „Огън в Небето”, който по мои данни е най-добрият alien abduction movie, правен някога. Да не говорим, че научните обяснения са минимизирани до две-три изречения, според които извънземните са посещавали древна Шумерия, като доказателствата за това били фигурки в музея, които мязали на ракетата „Аполо”. /?!/

И точно когато зрителят е вече вътре в мистерията и копнее да я разкрие, пак правим обратен завой и се връщаме в началото, наблягайки на драматичните проблеми на лирическата героиня, която е изкарана виновна, че пациентите й почват да се самоубиват лавинообразно. На фона на това, едното й дете е отвлечено в някаква извънземна лаборатория, а другото й дете – онова дразнещото – продължава да се ежи като малолетен бунтар, заслужавайки да усети справедливата десница на всеки български родител. Изобщо, семейната криза на д-р Абигейл Тейлър е горе-долу половината от филма и колкото и да е свързана с историята, на моменти ми беше прекалено изкуствена за гледане.  Добри думи обаче мога да кажа за ролята на Мила Йовович, която прави от този филм сериозен. За разлика от предишния й опит с „Перфектно Бягство”, където целият обектив бе изпръскан с неориентираните сополи на посредствеността, то тук кака Мила прави наистина добра роля, показвайки че в нежните й скули има повече талант, отколкото в цялото туловище на съпруга й Пол WC Андерсън. Йовович вкарва нужното адекватно ниво на драма и показва загриженост към героинята си, което е похвално, като се има предвид, че за този филм никой няма да й каже браво. Останалите актьори обаче няма да споменавам поименно, защото са извадени принудително от геоложка мина, а екранното им присъствие би напривило горд дори бай Джапето.

И сега е време за туистът, драги зрители. Тук ще си позволя да наръгам масивно количество спойлери /не че досега се сдържах, де/, така че ако някой не е гледал „Четвъртият Вид”, то за него е по-добре настоящото изречение да е последното, което ще прочете от блога ми за днес. За останалите – нека продължим. Каквото и да си мислите, филмът определено не е правен по действителен случай. Казвам това, не за да се правя на интересен, а за да предпазя всички тези, които са се стреснали от случващото се на екрана и са изпаднали в шок, че това наистина е станало … някъде там. Не, не и не – филмът е пълна измишльотина, сътворена от емоционално беден човек, който е искал да се популяризира на фона на тематика, която вълнува доста лабилни люде. Всеки един от героите във филма е актьор – включително и тези от т.нар. „архивни кадри”, които са толкова архивни, колкото порното, заснето с телефона ми. Но наглостта на креаторите на филма стига дори отвъд – защото, за да промотират филма като реален, те са разпространили лъжлива информация в интернет, под формата на новини за изчезнали хора в района на гр. Ноум, с които да качат напрежението на зрителите преди премиерата. Що за глупост? Разследване на вестникарски репортер обаче през октомври 2009г. веднага разкрива измамата и студиото е осъдено да плати $20 000 глоба.

И какво се оказва накрая? Че всичко е измислено? Е, то и в „Паранормална Активност” беше, но там поне техниките на създателите му не бяха толкова първосигнални, с което филма запази „чара” си. Докато тук имаме буквално филм-измама. Лошото е, че този филм-измама имаше потенциал и можеше да бъде нещо много по-запомнящо се от поредния простодушен НЛО писък, който да ме накара да се удавя в делва с урина. Въпреки това обаче, „Четвъртият Вид” става за гледане и е подходящ за феновете на подобни мистерии, защото малко или много, показва основните аспекти от казуса за отвличането на хора и последиците от това. А дали ще му повярвате или не, това си е Ваша работа, както и самата кака Мила ще Ви каже още в началото. Аз пък отивам да си залостя дограмата на прозореца, защото миналата вечер забелязах светещите очи на някаква сова отвън, а както добре знаем – „совите не са това, което са…”

4.4/10

август 2017
П В С Ч П С Н
« Юли    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 294 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,013,484 пъти