You are currently browsing the tag archive for the ‘Матю Маконъхи’ tag.

Летните блокбъстъри доказват, че между касиерките в кината и тези на обществените тоалетни има нещо общо, а именно – и на двете плащате пари, за да гледате чужди лайна. Днес ще Ви запозная с едно такова, чийто произход започва от пишещата машина на младия Стивън Кинг преди почти 40 години и завършва трагично по кината миналия петък.

poster

„Тъмната кула”… или може би вече е „Афроамериканската кула”, не съм сигурен… е литературен цикъл от набедения за хорър-гуру Стивън Кинг. „Тъмната кула” обаче не е точно хорър, а по-скоро микс от всички познати жанрове, събрани и периодично разбърквани като джибри в бидон, докато качествата им прогресивно почнаха да се занижават с увеличаването на цифрата след заглавието. Специално последните две книги са позор за сай Кинг, но и логично следствие от факта, че са писани след като авторът изпадна в кома и част от него така и не излезе от нея, а именно – частта с добрите романи.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако сте предполагали, че щом миналата година обявих Гравитация /филм за космоса/ за най-доброто предложение на 2013-та и в същото време смятам „Мементо” и „Престиж” /филми на Нолан/ за едни от най-големите класики на последното десетилетие, то следователно комбинацията „филм на Нолан” + „филм за космоса”, би трябвало да ме изстреля на седмото небе от кеф, значи нещо в сметките Ви куца. „Интерстелар” е не само далеч от стряскащо изпипаното визуално ниво на Гравитация, но и много по-елементарен от типичните Ноланови главоблъсканици, заради които го уважавах навремето. Няма как да фаворизирам филм, който е натъпкан до ръбовете с авторско самочувствие, а всъщност не е нищо повече от клиширана семейна драма с няколко добри money shot-а и нулева човешка емоция. Ако толкова исках да гледам как някой автор се прави на много образован, използвайки тежки термини, които сам не разбира, а накрая представя посредствен продукт, щях да прочета някое от собствените си „ревюта“.

poster

Драмата в случая е, че Христофор е интелигентен и талантлив режисьор. Определено не е „визионер”, както се опитват да го котират фенбойчетата, но за човек, който не е посещавал филмово училище, се справя похвално. За по-малко от 15 години, Нолан изгради завидна филмография, снимайки мрачни истории с нестандартен монтаж и пълни със сюжетни лабиринти, заради които на зрителите им трябваше отделно упътване, ако искат да ги схванат докрай. Всяко негово заглавие бе посрещано с агнешко възхищение, влажни погледи, течащи лиги и висящи мандибули, а някои дори си позволиха да го приравнят с ранга на Стивън Спилбърг. /което е толкова тъпо, че чак е чаровно/ Аз самият бях фен на Нолан и не ме е срам да си го призная, защото човекът наистина умее да демонстрира находчивост и иновативност, когато работи със собствени идеи. Обаче след рядката бълвоч, наречена Черният рицар: Възраждане, целият грижливо изграждан авторитет на Кристофър отиде на майната си. /а няколко невинни зрители от Колорадо отидоха във Вечните ловни полета/ От високо се пада на твърдо и Нолан усети това по натъртения си дирник и одраскано его. Естествено, вината за този импотентен финал беше само и единствено Ноланова. Той сам си избра тази съдба – да продаде ума и тялото си на капиталистите от Warner Bros., да играе по свирката им и да изгуби години с комиксови римейкове, вместо да се отдаде на това, което умее най-добре – креативни и интелектуално грамотни филми.

Прочетете остатъка от публикацията »

Съдебните драми с елементи на трилър бяха доста модерни в края на миналия век, което донякъде бе нормално, тъй като мнозинството зрители притежаваха опасно ниска правна култура. Тяхната популярност обаче пораждаше искрена почуда за човек като мен, който мрази адвокати, защото работят по-малко от попа, а вземат повече и от кмета. Беше ми странно как толкова убити филми, в които единственият съспенс е как двама-трима души се надцакват с разни членове /нормативни такива, не телесни/ успяват да задържат публиката в будно състояние. От десетина години не бяхме се наслаждавали на свеж екземпляр от този правен жанр и ето че сега, на фона на заобикалящата ни клоака от безмозъчни комиксови адаптации и рибуути от всякакъв калибър, Холивуд решава да рискува и да ни покаже нов продукт на юридическото кино, в който обаче драмата няма да е ситуирана в съдебната зала, а откъм Вас. В него няма експлозии, няма CGI пръдни, няма масови престрелки и голи сцени – в него има само двама красавци /дори трима, ако броите Уилям Х. Мейси за красавец, но ако е така, трябва да се прегледате ASAP/ и множество правни обръчи, които постепенно се стягат около врата Ви в отчаяни опити да шлифоват иначе постния сюжет, сякаш гледате диамант от яйцето на Фаберже.

Дали защото е сериозен и се опитва да вкарва реалистична драма; дали защото актьорите в него наистина се  стараят да не преиграват; или просто защото е писан по книга, която не е нито на Стефани Майер, нито на Богдан Русев, но „Адвокатът с линкълна” бе оценен доста високо от множество критически усти. Моята уста обаче не поема полови израстъци на доброволни начала, така че тук ще прочетете едно много по-обективно мнение от масовото, а именно – че филмът не е нищо повече от невзрачно и бързо забравимо трилърче, което е само една класа над средната категория, но тази класа е толкова незабележима, че изобщо няма да я регистрирате. В него може би щеше да има потенциал, ако все още живуркахме в 1997 година, или ако Джон Гришам вече не се бе постарал да направи юридическия жанр почти нетърпим, но в днешно време за един наистина стабилен законодателски трилър трябват нещо повече от две звезди и половина; нещо повече от неук режисьор с първи левъл опит и нещо много повече от история, която би била нелогична дори в епизод на „CSI – Ямбол”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Тук ще стане дума не за нещо друго, а за истинското кино-събитие на 2008г. и то не облечено като префърцунена драма или превзета ромкомка, а като класически, оригинален и ултимативен удар по Холивуд „Тропическа Буря“. Чувствувам се горделив да бъда този, който ще Ви запознае с тънкостите на продукцията му и ще сподели с Вас информативното си мнение.

Постерът показва основните действащи лица и техните съответни героични пози.

Ще започна с това, че филмът ми хареса и то много. Казвам това в началото, за да не изпаднете отново в спазми, че пак ще клеветя и хуля по чуждите кино успехи на някакви псевдо-звезди. Този път говоря от вътрешността на душата си и следващите ми слова, ще се опитат да глорифицират филма и неговите участници по най-добрия начин, на който съм обучен, а именно – тоалетния.

Започваме с кого? Точно така, скъпи приятели – с режисьора. Поради учестените и добронамерени критики по мой адрес, че не е законосъобразно да се обръщам към режисьорите като „директори“, аз съм склонен да приема тази поука и да оптимизирам сказката си. Режисьорът на филма е нещото интересно в случая, не  само защото се е справил загадъчно добре с мисията си, но и защото по някакъв неведом вселенски път, името му съвпада с това на главния актьор във филма – Бенджамин Стилър. Кой е той, ще попитат по-културновъзпрепятстваните от Вас? Естествено, един от най-популярните и скъпоплатени актьори/комици в съвременната история на САЩ. Биографията и филмографията му са достатъчно описателни, за да говорят сами за личността и успехите му, така че няма да Ви занимавам с нея, защото единствените киномани, които още не са чували за Бен Стилър и баща му – Джери Стилър, вече са хоспитализирани по съответните психиатрични заведения. Това обаче, което си заслужава да се спомене с респект е, че Стилър не само играе и режисира филма, но и е един от продуцентите, а като капак на всичко това – е писал и част от сценария му. Това го прави един вид многоръката богиня Кали в продукцията, която с няколко ръце пипа по различни отдели. Обикновено човек, който се заеме да прави всичко в даден филм е обречен на тотален финансов и емоционален крах. В Холивуд има и една доста мъдра поговорка, че когато един артист тръгне да се прави едновременно на сценарист, продуцент и режисьор, се олива отвсякъде, защото няма никой над него, който да му каже колко е тъп. В този случай обаче Стилър явно е докоснал Буда за шкембето, защото този път има късмет и създава висококачествена и нискокалорична милитаристична пародия с много искрен хумор, много иновативни лафове и много естетически издържани екшън-сцени. Лично аз, дълбоко в аналите си се съмнявах, че този филм ще е нещо повече от едно тлъсто парче говно, особено след последните опити на Стилър да се прави на хуморист, които пропаднаха директно в септичната яма, оплюти не само от публиката, но и от видните критици – „The Heartbreak Kid“ и „Night at the Museum“, като последният беше почти негледаем от разумен хомо-еректус. Изчукан от Съдбата обаче, Стилър се завръща в касовото кино с новия и този път – очевидно успешен проект – „Тропическа Буря“.

Стилър използва филма да покаже не само таланта си на артист, но и обиколката на бицепсите си.

Сюжетът на филма е микс от военен екшън, комедия и откровено иронизиране на холивудските течения. Историята е концентрирана върху заснемането на касов военен блокбъстър, чиито основни актьори обаче попадат в реална бойна зона, без да знаят и искат, трябва да се преборят с истински врагове и да излязат живи от цялата каша, като в същото време заснемат и полу-документален филм по сценария си. Съвсем накратко, не звучи нищо особено, още повече че подобен род филми е имало още преди над 20 години в комедията със Стив Мартин „Тримата Амигос“, само дето там ставаше въпрос за уестърн. Тук сюжетът е осъвременен и дефрагментиран, като основният акцент пада на военните филми по виетнамска тематика като „Апокалипсис Сега“, „Взвод“ и т.н. класики. Интересен и наистина качествен е изборът на каста – главният и особено – подържащият. Той е нещото, което бууства цената на филма много над средната и допринася както за по-здравата хумористична атмосфера, така и за образуването на някои от най-култовите лафове на годината.

Освен Бенджи Стилър, ще се насладим на още няколко известни имена в киното. На първо място, естествено, това е Робърт Дауни Мл., който прави уникалната роля на посъбудената си от наркотична/алкохолна абстиненция кариера. Дауни направи два ударни филма тази година и представи два незабравими образа. И ако Тони Старк бе стандартиня комиксов образ, то героят му тук, носещ поетичното име – Кърк Лазарус, просто откъртва всякакъв вид мивки и други кухненски орнаменти, с всяка реплика и действие по време на заслужено дългото му екранно присъствие. Образът му е триизмерен, не защото е заснет по метода на 3D киното, като някои други скорошни пръднички, а защото портретира австралиец, който пък от своя страна портретира афроамериканец. Получава се ефектът на матрьошката, при който един актьор се загубва все по-навътре в множеството си образи. Тук Дауни се справя перфектно, като показва не само чисто комедийния образ, но и пародира доста успешно актьорите като цяло, особено тези, които преиграват с „влизането под кожата“ на персонажите си. Лазарус е абсолютният култ на филма и с ръка на скротума мога да потвърдя, че отнема почти цялото внимание на публиката за себе си и оставя дори главния Стилър на заден план.

Една от най-драматичните сцени на филма, в която актьорите показват пълния си талант.

Тук обаче стигаме до един от основните, едробузести и педерастично изрусени негативи на филма. Някои от Вас вече са се досетили, поне тези които още четат ревюто ми. За останалите ще уточня, че става въпрос за едно доста неприятно същество от мъжки пол на име Джак БлЯк, което прекали със самоупотребата си и се застоя прекомерно и излишно много в Холивуд. Свинята-майка явно неистово се е зарадвала, когато е изсрала този див селяндур, но ние – интелигентната публика на комедии – просто не можем да го дишаме, камо ли издишаме. Джак БлЯк е нещото, което прави Холивуд да изглежда като детска площадка на умствено сакати деца, а всяко негово участие във филм или каквото и да е друго нещо, е чиста подигравка със седмото изкуство. Знам, че прекалявам, но ще кажа още нещо и спирам – Джак БлЯк повърна върху доста заглавия и единствените, които още го търпят и то просто защото са по-зле и от него, това са „MTV Movie Awards“, в които той е вечен гост/презентатор/водещ. Сега затворете очи и си го представете наум. Сега си го представете само по долни гащи и с изрусена косица. Така, а сега си представете колко по-стойностен щеше да бъде римейкът на „Кинг-Конг“ на Питър Джаксън, ако това наднормено олигофренче не бе надупено и там. Ролята му в „Тропическа Буря“ е меко казано преиграна, прекомерно дразнеща и на моменти – просто незабележима. Честно казано, не мога да си спомня почти нищо интересно в неговото участие, освен че постоянно крещеше и към края – тичаше по мръснобели гащи из джунглата. Но, както съм казвал и преди – всеки филм е с кусурите си. В случая, кусурите са под формата на антипатична лоена топка с елементи на хуманоид.

Но нека сменим темата към добрите страни на филма. Кастът ще Ви довърши не с друго, а с участието на някои доста изненадващи попадения, а именно – Матю Маконъхи и не кой да е, а самият велик сциентолог Том Круз. Ролите им са толкова уникално иронични, че просто няма как да не се захилите или поне признаете на Стилър, че има нюх към качествената пародия. Особено сцените с Том Круз са някакъв нов вид на изродщината – не само откъм визия, но и откъм реплики и танцови стъпки. Останалите помагачи – Бел Хедър, Дани МакБрайд, Ник Нолти и Стив Куган, няма смисъл да ги споменавам – всеки от тях си има своите екранни моменти. Изобщо, с избора на актьорите, Стилър и компания удрят опасно близо да десятката. Това е и един огромен плюсовиден знак за цялата продукция.

„Мръсната дузина“ е наполовина по-малка на брой, но все така мръсна.

Колкото и да е странно, във филма има доста зрелищни /макар и наивно измислени/ екшън сцени и красиви природни кадри от въздуха. Странно ми бе, защото не можех да повярвам как Стилър, дори бидейки комедиен факир, е съумял да ги заснеме с препикания си визуален стил. Оказа се обаче, че истинският майстор в случая е бил не кой да е, а операторът-ветеран Джон Тол, отговорен за качественото заснемане на епики като „Смело Сърце“ и „Тънка Червена Линия“ /филмът, а не долнопробната кръчма на глупаците от wsphere/. Но не искам да обиждам по никакъв начин Стилър като режисьор, още повече защото това е първият му режисьорски филм за след „Зуленъдр“ през 2001 г. който също се оказа уникална сатира за бляскавия свят на кретеноидния моден подиум.

Музиката също заслужава справедливи адмирации. Писана е от Тодор Шапиро, който не е особено известен, освен като композитор за тъпи комедийки, но тук музиката му е полу-епична и откровено динамична, като навява асоциации за старите екшъни с тяхната аудио драматичност и оркестрален съспенс. Изобщо, браво на хората, потрудили се с пот и кръв, да ни доставят това истинско кино-удоволствие. Един нешлифован диамант в жанра си и едно истинско събитие в позаспалата холивудска обстановка за последните месеци. Кой е могъл да предположи, че един от най-успешните филми на годината, ще се окаже несериозна комедия? Аз – не. Препоръчвам Ви горещо този филм. Като изключим висящите телеса на Джак БлЯк и леко бруталният и вулгарен хумор на места, „Тропическа Буря“ е филмът, който успява да блесне доста над останалата актуална помия. И това не е, защото е нещо велико и епохално, а защото е просто един стандартен, но наистина добре направен филм, който отговаря на елементарните зрителски изисквания – да е интересен, забавен, динамичен и позитивен.

8.1/10

август 2017
П В С Ч П С Н
« Юли    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 294 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3,013,484 пъти