You are currently browsing the tag archive for the ‘Леонардо Ди Каприо’ tag.

Точно като сън в лятна нощ, за какъвто е предвиден, „Имало едно време в Холивуд“ е сюрреалистична, хаотична, хумористична, разточителна и подсъзнателно ретроспективна фантазия, конструирана в ума на най-продуктивния съвременен кино-поклонник. Деветият филм на Куентин Тарантино е кариерен апогей, генериращ артифициален свят, съставен от действителни лица и имагинерни подправки, където тънката линия между автор/актьор/зрител е безкомпромисно зачертана, а единственият смисъл е жизнерадостната липса на такъв. „Имало едно време в Холивуд“ е изумителна ода за/във/на Холивуд, компилиращ жанрове, стилове и тоналности, впрягащ както творческия максимум на създателя му, така и артистичния талант на всички пионки в лукавата му игра с аудиторията.

Бясно галопиращ във въображението си, като дете, чието сърце препуска след края на първата му кинопрожекция, но в същото време използващ кинематографични умения на ерудиран ветеран, Тарантино ни поднася своята версия на фенбойско писмо към индустрията, с която е закърмен. Трябва да призная, че винаги съм възприемал Тарантино като ходещо противоречие – на някои места имам чувството, че е роден на снимачна площадка, на други сякаш няма абсолютно никаква идея. Тази му черта присъства и тук, но вече осъзната и целенасочена. Тук Тарантино вече разкрива цялата си същност без да завоалира, а именно – имитатор, възпитан с киното на 60-те, овладял техническите аспекти до съвършенство и използващ наученото, за да поднесе своя хиперболизиран реверанс към ерата, оформила го като режисьор. И като такъв, „Имало едно време“ е най-интимният и най-неТарантиновският му филм.

Прочетете остатъка от публикацията »

Скъпи приятели, този текст ще бъде различен, както никога досега. Той няма да бъде поредното „ревю”, в което отчаяно се мъча да Ви даря поне с ухилване, в този иначе летен ден. Нито това „ревю”, ще има за цел да ангажира интереса Ви към филм или да Ви откаже от живота, заради поредната холивудската несретност. Простете нескромността ми, но текстът отдолу ще бъде опит за анализ на „Генезис” на Кристофър Нолан, който всеки човек, дори малко интересуващ се от кино, трябва вече да е изгледал поне веднъж. Ако още не сте направили това, моля Ви, измитайте се оттук сега.

Ако сте, но се чудите за причини да не дочетете тази стена от текст, нека да Ви дам още една, за Ваше улеснение [по-чувствителните, които не искат да се цапат с поредния, но все така заслужен рант срещу прежестоката конкуренция, могат да минат направо на следващия абзац]: махнете се веднага, ако сте фенове на Форплей и трагикомичните кино-ревюистки шпагати от страна на вечно изтрезняващи индивиди, напълно непригодни за целта, но упорити в опитите си не по-малко, отколкото бездарни в тях. Много ми е неприятно, че отново трябва да Ви занимавам с коментар за тоалетните позиви на doomy, но публичната му излагация като ревюист на „Генезис” заслужава стена от текст сама по себе си, и е ключов пример, как не трябва да се пише ревю за филм, камо ли точно за този. Това, заклевам се, е най-иритиращото, малоумно, безсмислено, крещящо неграмотно парче лайно, съставено от букви на кирилица, на което съм попадал от последната книга-игра на Ейдриън Уейн насам. Защо бе, doomy, защо? Хубаво, всички разбрахме, че от гъза ти излизат хартиени лентички с имена на нещастници, когато Бакалов с пура в ръка тежкарски те изненада в кенефа, но трябва ли, за бога, трябва ли да предлагаш на цял интернет всяка функция на храносмилателната и отделителната си система? С какво сме заслужили това? Не можа ли да проявиш достойнство и да дадеш на някой минимално кадърен да си свърши работата, вместо да си даваш такъв адски зор да изпишеш този позор, че това сигурно трябва да се брои за най-успешния ти опит да свалиш някое килце. Уатева, достатъчно, той само сърчва по ключови дууми, едва ли ще мине нататък… Та, уважаеми читатели, ако искате да прочетете за какво се разказва в „Генезис” на повърхността, ако искате да получите няколко несвързани абзаца, съставени от слабо координирани брътвежи на тема гениалността на Нолан и прочее тривия, която всяко новоизлюпено фенбойче на imdb съчинява и изстрелва насън – идете на Форплей и се насладете. Ако обаче подобно безумие и отбиване на номера за филма на годината не Ви трябва, а идеята за него Ви отвращава, отдолу ще дам всичко от себе си, за да Ви предложа малко по-кохерентен поглед към филма. Доколко опитът е успешен – думата е както винаги Ваша. Приемете извиненията ми за този бърст злоба по адрес на поредната доза кино-леймърщина, напукана с адското его, и да продължаваме по същество.

Прочетете остатъка от публикацията »

Мел Гибсън е твърде стар за тази работа и явно самият той започва да го осъзнава, особено след като първата му главна роля от почти десетилетие насам, накара филма да изгуби пари, вместо да спечели. „The Edge of Darkness“ бе прекалено мрачен, скучен и драматичен, за да спечели вниманието на масовия зрител, който вече бе наситен визуално от „Аватар“ и подобните нему феерии, поради което дори имена като Мартин Кембъл и Рей Уинстоун не успяха да спасят заглавието от провала. И сега, Мел Гибсън започва да се чувства несигурен във възможностите си не само като актьор, но и като режисьор, защото наскоро е обявил пред LA Times, че следващият му режисьорски проект може би ще е и последният му филмов.

Мел Гибсън събира муза за новия си филм.

Г-н Гибсън няма нужда повече да участва във филми, защото е постигнал максимума, на който е способен – има огромно богатство и популярност, на която всеки на неговата възраст би завидил, а да не говорим и кариера от десетки класики. Много хора очакваха, че дядо Мел ще се насочи ексклузивно към режисирането, защото всички филми, които е направил до момента са били неоспоримо качествени, но актьорът явно смята, че вече е уморен или изчерпан за това поприще, поради което смята да се откаже от киното като цяло. Новият му филм ще носи миризмата на некъпани викинги и в него ще ни огрява лъчазарната усмивка на Лео Ди Каприо. „Това е първият филм, който исках да направя и мислех за това още като тийнейджър“. – казва Гибсън и после добавя, сякаш не му вярваме. – „Не, сериозно – това е първият филм, който изобщо съм искал да заснема.“ – след което драматично заявява: –  „И мисля, че ще ми бъде последният. Това е проектът, към който винаги съм се стремял, още от младини и когато го приключа, това ще бъде краят.“

Гибсън тренира усилено с най-добрия си приятел – бобъра Уилсън.

Дали това са само публицистични каскади от негова страна, в стила на Алек Болдуин и Виго Мортенсен, или са рекламни трикове, с които да буустне авторитета на бъдещия си филм още отсега? Не знам, но истината е, че реномето на Гибсън спадна критично след като бе заловен да кара пиян и обществото се наслади на цветистите му коментари по случая тогава, но и наскоро – когато нервните писъци на една шаврантия разделиха Гибсън със съпругата му от 30 години. Така че, Лудият Макс явно има доста причини да не се появява пред медиите, но се надявам да размисли, защото всеки си има кусурите, а неговите не са чак толкова фатални, за да се превръща в холивудски изгнаник. Ето какво е казал още Гибсъна за новия си режисьорски проект: „Когато учех за историята на английския език на 16 години, бях запленен от викингите. Представях си как звучат, как си говорят и ще се стремя да го покажа във филма. Но това си е предизвикателство, защото никога не съм гледал добър филм за викинги. Истинският проблем ще е да направя образите им симпатични, защото те всъщност са били истински чудовища.“ Е, след като успя да покажеш южноамериканските туземци на „Апокалипто“ в относително добра светлина, въпреки че основните им забавления са били човешките екзекуции, то вярвам че и в този случай ще успееш, дядо Мел. Лично аз очаквам поредния исторически епос, изпълнен с кървища и леонардовска красота, но нека не казвам големи приказки, защото е все още рано за дебати, а самият Гибсън е психопат, който може да си смени мнението три пъти до началото на снимките.

август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 620 482 пъти