Ревю: „Имало едно време в Холивуд“ (Once Upon a Time In Hollywood)

Точно като сън в лятна нощ, за какъвто е предвиден, „Имало едно време в Холивуд“ е сюрреалистична, хаотична, хумористична, разточителна и подсъзнателно ретроспективна фантазия, конструирана в ума на най-продуктивния съвременен кино-поклонник. Деветият филм на Куентин Тарантино е кариерен апогей, генериращ артифициален свят, съставен от действителни лица и имагинерни подправки, където тънката линия между автор/актьор/зрител е безкомпромисно зачертана, а единственият смисъл е жизнерадостната липса на такъв. „Имало едно време в Холивуд“ е изумителна ода за/във/на Холивуд, компилиращ жанрове, стилове и тоналности, впрягащ както творческия максимум на създателя му, така и артистичния талант на всички пионки в лукавата му игра с аудиторията.

Бясно галопиращ във въображението си, като дете, чието сърце препуска след края на първата му кинопрожекция, но в същото време използващ кинематографични умения на ерудиран ветеран, Тарантино ни поднася своята версия на фенбойско писмо към индустрията, с която е закърмен. Трябва да призная, че винаги съм възприемал Тарантино като ходещо противоречие – на някои места имам чувството, че е роден на снимачна площадка, на други сякаш няма абсолютно никаква идея. Тази му черта присъства и тук, но вече осъзната и целенасочена. Тук Тарантино вече разкрива цялата си същност без да завоалира, а именно – имитатор, възпитан с киното на 60-те, овладял техническите аспекти до съвършенство и използващ наученото, за да поднесе своя хиперболизиран реверанс към ерата, оформила го като режисьор. И като такъв, „Имало едно време“ е най-интимният и най-неТарантиновският му филм.

Алтернативни постери на „Inglourious Basterds“

Нацисткият уестърн на Куентин Тарантино „Гадни КопИлета“ отдавна отмина по екраните, но споменът за него остава ярък не само във феновете на изродения ум на режисьора му, но и на почитателите на качествената кървава сатира. Малко от Вас обаче знаят, че за промотирането на филма са били събрани дванадесет от най-видните художници, на които им е била дадена възможност да покажат своята гледна точка за постер на филма.

Резултатите са доста противоречиви, но и също така – завладяващи. Хората са направили няколко алтернативни постера, които – по обясними причини – не са били пускани с филма по кината, но за сметка на това сега ще имате възможността да ги прегледате лично. Да, те са видимо нестандартни и доста по-психарски, отколкото на братята американци би им се понравило, но пък стилът им е особено адекватен и служат точно за каквото са направени – за надъхване и пропаганда. Също така са и открито нецензурирани, защото са препълнени с обилно количесто карантии и кървавица, което едва ли ще ги направи приятни за окото, закачени в нечия всекидневна, така че не ги гледайте, ако сте с по-лабина психика.
По-долу съм Ви приготвил само няколко от постерите, а за пълната галерия, може да посетите ето този сайт. Приятно гледане!

Японски реклами с Холивудски актьори

Би трябвало на всички да Ви е ясно, че в Япония е практика да се използуват популярни американски актьори за кратко камео в националните им реклами на различни продукти от неопределимо естество. Актьорите от САЩ нямат нищо против, защото хем печелят добра хонорарна пачка, хем и са застраховани, че съответната реклама никога няма да биде излъчена по американска телевизия, за да ги изложи. Това бе хубаво до времето, в което YouTube не бе завладяло интернета, но след като вече буквално всяко видео се качва онлайн, кирливите ризи на някои скъпоплатени холивудски звезди лъснаха на показ. И като казвам „кирливи ризи“, имам предвид някои от най-унизителните, странни, безумни и направо ужасяващи кадри, в които можете да си представите един филмов идол. За да не бъда голословен, съм Ви приготвил шест от най-„интересните“ японски реклами, съдържащи в себе си по една филмова легенда. Предупреждавам Ви обаче, че някои от сцените не са подходящи за хора, които имат високо мнение за дадените актьори. Приятно гледане!

Брус Уилис

Арнолд Шварценегер

Харисън Форд

Никълъс Кейдж

Майкъл Джей Фокс

Куентин Тарантино

Пародиите на "Новолуние" започват

Когато един евтин филм е тъп, никой няма да му обърне внимание, защото това е нещо нормално. Но когато един популярен филм, базиран на книга и обграден от стотици хиляди възбудени тийнейджъри се окаже по-тъп и от най-смелите Ви мечти, е напълно нормално той да бъде по/пре/следван от множество иронични, хумористични и открито обидни пародии. Такъв е и случаят с актуалното заглавие „Здрач: Новолуние„, което се оказа най-неприятната изненада на сезона и се превърна в тийн-събитието на 2009 година. Защото истината е, че един филм не е класика, ако не е бил пародиран поне веднъж, а в случая със „Здрач“ това е някак си ненужно, защото самият той си е чиста пародия. Въпреки това обаче, съм Ви приготвил един забавен и шеговит „трейлър“ на несъществуващ филм, който открито пародира не само „Здрач“, но и „Гадни КопИлета“ на Куентин Тарантино, превръщайги ги в една обобщена диария. За по-изявените ценители от вас, ще кажа само, че това е само една фенска ебавка, целяща да подиграе слепите почитатели на серията „Здрач“, така че не очаквайте подобно заглавие наистина да излезе. По-скоро се радвайте, че подобен филм пробужда толкова несериозно отношение, защото той заслужава точно това. А сега се насладете на „трейлъра“, който е откровено аматьорски, но поне е гледаем, а това е нещо, което  „Здрач“ и „Новолуние“ никога няма да бъдат.