You are currently browsing the tag archive for the ‘Крис Хемсуърт’ tag.

Снежанка е много модерна мухла напоследък. Показва се по филми и сериали, без да осъзнае, че всъщност изобщо не е за показване. След няколко неуспешни опита и няколко откровени провала, сега идва най-новата версия за битието на хипер атрактивната и неземно красива принцеса Сноу Уайт. Този път нещата са мрачни, може би дори и „здрачни”, а филмът е насочен към по-възрастната аудитория. Малко по-възрастна от аудиторията в бебешките кошари. Противно на целия вложен труд обаче, фалът си е пак налице и нито илюзията за епика, нито евтината имитация на “LOTR”, нито дори присъствието на талантливата Чарлийз Терон могат да измият вкуса на течна курешка, който ще има да преглъщате цял час и половина.

Какво би се случило, ако писанията на братя Грим бъдат модернизирани и преработени за young adult аудиторията? Нищо особено. А какво би станало, ако към този премис се добави Бела Суон? Пълна простотия. На тази формула залагат сценаристите не-ме-интересува-кои-са, сътворили съвременен прочит на Грим-ската притча, макар и техният прочит да не става нито за прочитане, нито за гледане, защото е пропит от безброй клишета и малкото потенциал се изпарява секунди след началните надписи. Ако някога сте искали да се почувствате като екстрасенси, гледайте „Снежанка и ловеца” – в него ще знаете какво се случва десет минути преди да се е случило, но няма да може да направите нищо, освен да дъвчете билета си от яд. Ситуацията е толкова абсурдна, че ако Якоб и Вилхелм бяха живи днес, след гледането на този филм вече нямаше да са.

Прочетете остатъка от публикацията »

Проектът „Отмъстителите” едва ли има нужда от представяне – безпрецедентен и амбициозен кино-експеримент, самоизградил се в продължение на четири години с няколко самостоятелни филма, чиито герои сега са извадени от натуралния си хабитат и събрани по едно и също време, на едно и също място, за да… отмъщават. През последните лета всички бяхме принудени да се запознаем с origin историите на членовете му – г-н Старк, капитан Роджърс, пресвети Тор, зеленото човече Хълк и останалите прошляци – да съпреживеем инфантилните им драми и да съчувствуваме над несподелените им любови, в някои случаи и по два пъти. Дори да е имало земляни, незапознати с битието на тези хелоуниски травестити, кампанията на MARVEL & Disney се погрижи те да намалеят само до пациентите в кома. След пет заглавия, в които любимите комиксови циркаджии се оправяха на самотек, сега идва неизбежната “среща на випуска” – ултимативното събирателно, обединяващо някои от най-известните персонажи, излезли изпод възрастния флумастер на Стан Лий и тази среща е пълен провал.

Усещам, че настъпвам нечий мазол, затова нека перифразирам и го кажа по-нежно. „Отмъстителите” не е пълен провал, защото провалът предполага, че някой се е опитвал да го направи както трябва. Провалът предполага някакво старание. Не, „Отмъстителите” е много по-зле от обикновения провал. „Отмъстителите” е безметежно и стъписващо нищо. Той не е самостоятелен филм, понеже се корени на други такива и реално не казва нищо различно или ново. Неговата история е вече разказана, героите му са отдавна установени, а зрелището му не е нищо повече от expansion pack на „Трансформърс”. В него не се случва нищо. Да, да, сценарият е скалъпен така, че да не усетите как цялото действие прескача от сцена в сцена, без ясен двигател или логика. Дори може да се заблудите, че някъде в тинята на тези 140 минути има и късче смисъл, но това са възприятията на сетива, притъпени от хаотична режисура и калпаво 3-D, така че не им се доверявайте. Истината е, че „Отмъстителите” е съвкупност от няколко встъпителни сцени и една финална битка, а останалите 100 минути са просто пълнеж за губене на време и повярвайте – времето Ви ще бъде погубено, защото тези сто минути се движат по-бавно и от Стивън Хокинг с повредена количка.

Прочетете остатъка от публикацията »

Приказката за Снежанка не ми е особено интересна, освен ако не е под формата на порнографски gangbang със седем лилипута и една лилип**ка, ала догодина ще се наложи да я изтърпя насила. И то два пъти. Вторият път ще е версията на Тарсем Синг, а първият път е фентъзи епоса на Рупърт Сандърс – „Снежанка и ловеца” – който току-що сефтоса интернет с трейлъра си.

Прочетете остатъка от публикацията »

декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 527 359 пъти