You are currently browsing the tag archive for the ‘Крисчън Бейл’ tag.
Снощи се разхвърляха Бафтите, а същинските Оскари пристигат след 13 дни и на 14-тия никой няма да си спомня за тях. /за читателите ми от Алфа Кентавър пояснявам – 13 земни дни/ Филмите, номинирани в категорията „най-добър” тази година, са колекция от драмедии, повечето от които отговарят на едно и също условие – базирани са на що-годе истинска история, боравят с невралгични теми като расизъм и феминизъм, и поне 50% са номинирани от лицемерие. Също така в цели два от тях се говори за черни пантери, но и в двата те са добрите, така че спокойно.
Направих си труда да ги прегледам и вече съжалявам, че го направих. Ща не ща обаче, те са селектирани като елита на 2018-та, затова реших да им отделя по един абзац от кумова срама, колкото да поддържам заблудата, че това е блог за кино.
Колко съм тъп! Сега като се сетя как очаквах “TDKR” с интерес и даже разтръбих на всеослушание, че няма да пиша ревю за него, защото щял да бъде… добър?!… и ми призлява. Що за наивно копеленце съм бил? Да не напиша хейтърско ревю за катастрофа, която заслужава две-три такива? Не, не и не! Ревю ще има и ще бъде също толкова отегчително, лишено от емоция и предвидимо, колкото беше и самият филм. Забравете за всички простотии от рода на „епичен финал”, „краят на легендата” и други такива бомбастични трейлъризми. “TDKR” е гръмотевичен фейл, скопяващ достойнствата на трилогията с един замах, а изгражданата с години атмосфера и персонажи са категорично обезличени и то не от някое неуко добиче, а от самия Нолан. Целият потенциал, цялото това очакване, надежди и ресурси, целият този талант – нахалост. Въпреки умереният ми хайп, няма да си кривя душичката, нито ще си замълча, докато световните форуми и сайтове повръщат суперлативи за тази вкисната боза – “TDKR” е непростимо разочарование и това са най-меките думи, с които мога да го опиша. Твърдите идват след малко.
По дяволите, Христофоре, как успя да се осереш така обилно? Как съумя да се качиш толкова нависоко и да се спънеш баш на последното стъпало? Откога започна да фаворизираш политиката, а не добре разказаната история? Ти и брат ти сте за трепане. Поехте идеята за мрачна трактовка на origin story-то за Б. Уейн и се справихте блестящо с първия филм. Да, блестящо. “Батман в началото” беше идеално структуриран, логичен и смислен, с подходящо избран злодей и адекватен финал – сам по себе си, той бе завършен и нямаше нужда от продължение. Но трябваше да има, нали? „Черният рицар”. Там вече се усетиха претенциите, усети се егото, започнаха да се усещат и мръсотиите. Играта на Леджър го спаси… на косъм. Жокерът го направи гледаем, направи го провокативен и оправда съществуването му. Реално това бе моноспектакъл на Жокера, отколкото отделен филм за Батман. И там някъде Нолан трябваше да се ориентира към приключване. Два филма бяха напълно достатъчни – модерната визия лека-полека започна да писва, атмосферата се разводни, персонажите показаха необходимото развитие и мрачната тема бе изчерпана. Нямаше нужда от трети филм. Дори Бъртън не направи грешката да продължи след „Батман се завръща”, въпреки че това бе един от шепата сикуъли, по-добри от оригинала си. Не, той спря навреме. Докато Нолан реши да се прави на Лукас и се провали също като него.
След мъчително очакване, най-после излезе официалният трейлър на “The Dark Knight Rises”, който – ако току-що се събуждате от 7-годишна кома – е финалният филм от трилогията на Кристофър Нолан за църния прилеп Батман и неговите странствания из улиците на град Готам.
Днес ще говорим за една любима моя тема – американската психария, която доскоро беше в лицето на Крисчън Бейл, а съвсем скоро – ще бъде римейкната в лицето на някакъв друг лумпен. Правилно прочетохте – великата филмова компания Lionsgate, известна с колосално стойностните си заглавия, е преценила, че 11 години са нормален период, след който свободно да се изпикаят върху „Американски психар” по книгата на Брет Истън Елис.
Коментари