You are currently browsing the tag archive for the ‘Кратки ревюта’ tag.

„ANNIHILATION“ (2018)

banner

Не бях гледал трейлъра, нито съм чел книгите, върху които е базиран, но съдейки по резюмето подходих с резервите, че ще попадна на „Тарковски за феминистки”, затова умишлено избягвах заглавието, когато се появи в каталога на Netflix. Още повече, че съм от малкото, които считат предишния опит на Алекс Гарланд /Ex Machina”/ за излишно прехвален. Снощи обаче реших да му хвърля едно око с нулеви очаквания и още преди да е изтекъл първият половин час осъзнах колко срамно заблуден съм бил в скептицизма си.

Прочетете остатъка от публикацията »

След „Тъмната кула” не очаквах, че „ТО” ще ми хареса и се оказах прав – не ми хареса.

I.T.

В главната роля е клоун, който се взема насериозно, ала нека това не Ви заблуждава – филмът не е български. Просто някакъв прогресивно оплешивяващ шут на име Мъдрия Пени, уволнен от четвъртия сезон на “American Horror Story”, плаши група деца като им показва червени балони, останали от митинг на БСП.

Прочетете остатъка от публикацията »

MYSTERIOUS SKIN (2004)

Филмът е гей-драма от висок калибър с преобладаващ педофилски отенък. Ако подобни теми Ви интересуват, то ще Ви бъде особено приятно да наблюдавате множеството сцени на гей секс между Джоузеф Гордън-Левит и някакви диви и космати селяни, докато в същото време негов приятел от детските години се чуди защо е бил отвлечен от НЛО. Да, „Мистериозната Кожа“ е драма за сексуалната ориентация, разнебитената детска невинност и обърканата психика на американската младеж, но е показана под един доста тъп ъгъл, който би трябвало да Ви образува емпатия, но на мен ми образува единствено болки в уретера. Драмата е за две деца, които са имали близки срещи от третия вид с местен педофил, с тази разлика че само на едното му е харесало. Когато стават големи пичове, единият вече се е превърнал в супергей, а другият – в жертва на имагинерно НЛО. Филмът иска да покаже как някои неща се отразяват на някои хора, в процеса на съзряването им, като използва методите на раздвоената сюжетна линия, пресичаща се на финала. Лошото е, че всичко е ясно от самото начало, а драмата на героите е доста пресилена и клиширана. Единственото, което става за нещо в този филм е музиката и Гордън-Левит, който показва, че може да играе добре, дори когато го чукат в гъза.

4.2/10


THE LOOKOUT   (2007)


Пак с Гордън-Левит, но този път пичът играе младеж, жертва на селскостопанска касатрофа /ПТП с комбайна/, която причинява масова смъртност в колата му, а него самия – превръща в мозъчен инвалид, който трябва да си записва дейностите в тефтер, за да не ги забрави. Да, прилича малко на „Мементо“, но тук поне липсват татуираните с бележки жили на Гай Пиърс. Нашето момченце започва работа в селската банка, което кара местният гъзар да реши да го апроучне и агитира да извърши обир. Звучи елементарно, дори и за американец, но естествено, нищо не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Сюжетът е тривиален, но филмът успява да се задържи на стабилно средно ниво и дори отвъд, включвайки добри изпълнения от страна на Гордън-Левит, но и на позабравения вече Джеф Даниелс. Комбинацията между умствен недостатък, личностна криза и морална дилема, прави от лентата малко по-различен поглед към стандартните обирджийски филми. Ако търсите приятно трилърче с елементи на драма, но без набузени претенции за нещо велико, то този филм определено върши работа.

6.4/10


HARRY BROWN  (2009)


Майкъл Кейн е дърт като ент, но все още показва, че може да бъде много по-добър от своите младолики колеги, когато става въпрос за сериозен филм без излишни лиготии. Хари Браун е възрастен военен ветеран, който живее в някакво мизерно лондонско гето и ежедневно търпи тормоза на местните наркоманчета и дилърчета на оръжия, които се събират в махленския подлез и вършат всякакви мръсотии. Когато един ден най-добрият му приятел е убит от същите тези миризливи копеленца, Хари Браун решава да вземе закона в собствените си ръце и да осъществи заслужена вендета. Донякъде звучи като „Гран Торино“, но там Истууд беше наблегнал на драмата на главния герой и взаимоотношенията му с жертвите от тормоза, докато тук Майкъл Кейн просто избива наред, без особена пауза между труповете. Не очаквайте обаче екшън сцени в стила на Стивън Сегал vs. 20 нинджи, защото колкото и банален да е сюжета, той е показан по доста реалистичен и брутален начин. „Хари Браун“ е обявен за най-добрият британски филм на 2009 и показва типичната лондонска действителност, на фона на нуждата за отмъщение на един дядка с пищов в ръка и болно сърце в гръдния кош.

6.3/10

Тъй като искам да гледам доста филми, но си пускам едва десетина, от които издържам може би един-два, а и не ми се заимава да пиша километрични ревюта за всяко едно нещастие, с което съм зацапал харда си, то ще отделям по един абзац за филмите, които съм успял за изгледам докрай, но не са ми направили особено впечатление, че да ги ревюирам по-сериозно, а и защото са вече дърти за хайп/хейт. Днес съм Ви приготвил три заглавия, които имах честа да прегледам през последната седмица с особени усилия.

LEFT BANK (2008)

„Left Bank“ или „Linkeroever“ е историята на някаква неосъзната пикла, която тренира спортно бягане, но в същото време става жертва на демонични сили, които искат да я сакрифицират в името на Великото Зло в мазето на една жилищна кооперация. Филмът е белгийски и може би е ставал за нещо на родната си почва, но лично аз го изтърпях едва-едва и съм доволен, че се насладих на две качествени nude сцени, защото иначе щях да го спра още на средата. Атмосферата е мрачно урбанистична и доволно депресираща. Филмът се опитва да има някакъв супер скрит и философски смисъл, заигравайки се с мотивите за реинкарнацията и смисъла на живота and shit, но в крайна сметка си остава поредния евтин опит за европейски хорър, който може да прегледате, но определено е по-вероятно да не догледате.

3.8/10


„EL HABITANTE INCERTO“ (2004)

„Неканеният Гост“ е испанско заглавие, а испанците заслужават адмирации, когато решат да правят атмосферични трилъри с минимум актьорско присъствие и максимум съспенс. Този случай не е точно такъв, макар че на моменти имаше потенциал за нещо доста запомнящо се. Сюжетът се върти около някакъв социално дегенериран архитект, който живее в супер мащабната си къща сам. Една вечер, някакъв непознат иска да му използва стационарния телефон и… така и не си тръгва от къщата. Нашият пич го търси близо 20 минути филмово време, започвайки да се чуди дали непознатия не живее паралелно с него в къщата, след което обаче ролите се разменят по доста странен начин, а финалът е доста очевиден, като се има предвид емоционалните проблеми на главния герой. Като цяло, не лошо филмче, което обаче не си струваше надеждите ми.

5.4/10


CARGO (2009)

„Cargo“ е плахият опит на Швейцария в дебрите на научната фантастика. Филмът ни запознава с екипаж на товарен кораб, който носи материали за Станция 42. Главната героиня е лекарка, която иска да събере пари и да отиде във вечно зелените пасбища на планета, на която хората са се преместели след упадъка на Земята. За нещастие се оказва, че звездолетът не пренася точно строителни материали, а нещо много по-пошло  и изпълнено с мистерия, а лекарката открива, че  нищо не е такова, каквото изглежда, защото в космоса никой не може да те чуе как спиш от скука. Да, филмът е меко казано скучен и след доброто начало, върви постепенно към откровена досада, която към края вече избива на нерви. Посланието е елементарно и природозащитно, но изпънението – не чак толкова. Гледайте го, само ако сте фенове на сай-фай жанра или искате да видите дали филмите на братята швейцарци са по-точни от часовниците им.

3.9/10

Очаквайте още кратки филмови впечатления следващата седмица.

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Join 323 other followers

Блог класация

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 314 684 пъти