You are currently browsing the tag archive for the ‘книга’ tag.

13 Reasons Why (2017)

13ReasonsWhy

Не съм тийнейджърка и не знам какви простотии се лутат из мозъците им с форма на кифла, затова може и да не съм разбрал Голямата Идея на сериала, но това, което разбрах е, че когато трябваше да избирам между него или третия сезон на „Светкавицата”, направих погрешния избор. Не че и в двата няма тъпи, но безбожно красиви, юноши – просто единият е с много по-нелогичен, абсурден и неправдоподобен сюжет. Другият е „Светкавицата”.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако трябва да подредя книгите на Дан Браун по КПД-то им, то на първо място бих поставил най-дебелата му /не знам коя е/, защото има много страници, което означава, че печката ми ще гори с няколко секунди повече. А това, плюс удобството да бъдат използвани от джуджета, стъпващи върху тях, за да стигнат до по-интересните книги на горните рафтове от библиотеката, е единствената полза от творчеството на г-н Браун, и ако сте на различно мнение, значи милионите сперматозоиди, които сте изпреварили по време на зачеването си, са загинали напразно.

poster

Днес обаче няма да говорим за литературните качества на бай Даньо, а за поредната трансформация на негов, позволете ми да използвам гръмката дума „роман”, за големия екран, и като казвам „голям екран”, имам предвид екрана на 40-инчовия Ви телевизор, понеже едва ли някой ще го гледа на кино. Самият аз реших да посетя киносалона не толкова, защото ми се наблюдаваше американец в двора на папа Франциск, колкото защото имах нужда да остана сам за два часа. А в празна зала и по време на филм, който по никакъв начин не изисква от Вас да изпитвате каквото и да е, освен съвсем дискретна самоомраза, е най-подходящото време да изчислявате наум режийните си сметки. Даже установих, че може и да не успя да спазя срока за плащане на мобилния си телефон и това бе единственият момент, когато „Ад” породи някакво реалистично напрежение у мен.

Прочетете остатъка от публикацията »

Времето на Оскарите наближава с бясна скорост и щом неща като „Лудия Макс” и „Марсианецът” са номинирани за „best picture”, значи годината определено е била слаба. Рядко се отдавам на хвалебствия, тъй като не съм достатъчно красноречив, а и стилът на блога не го позволява. Въпреки това обаче, понякога се случва да попадна на филм, който ми бърка в здравето и заслужава всеки суперлатив. На фона на актуалния хайп по Тарантино и вечния въпрос дали Леонардо ще вземе Оскар поне този път, доста хора пропуснаха едно заглавие, чието място е задължително в списъка на „най-добрите”. „Стая” на Лени Ейбрахамсън /”Франк”/ е изключителен на няколко нива – акуратен психологически анализ, вдъхновяващ урок по хуманност и невероятно кинематографично постижение, особено в първата си половина. По-долу ще опитам да изложа доводите си и ако Ви се сторя по-сензитивен от обикновено, то това е, защото „Стая” ме хвана неподготвен и даже да не прочетете текста ми, за което няма да Ви се разсърдя, то поне дайте шанс на филма.

room_poster

А сега си представете една стая. Даже не точно стая, а по-скоро помещение. Барака. Пространство с размери 9 m2 и въпреки това необятна шир, пълна с всевъзможни и незабравими преживявания. Възможно ли е изобщо това? Възможно ли е да възприемаме нещо толкова малко като нещо толкова огромно? Отговорът ни дава „Стая”, показан през очите на едно особено дете, чиито досег с външния свят е малък прозорец на тавана, гледащ право към небето. Това е Джак и той живее в Стая – неговият дом, неговата вселена. Също като Труман от „Шоуто на Труман”, Джак никога не е излизал навън и не знае, че може да съществува нещо отвъд стените. Светът за него се ограничава до девет квадратни метра, които детският му ум е превърнал в цял космос. Той е щастлив в Стая; той е там, където трябва да бъде – при майка си. Това, което Джак не знае е, че майка му възприема Стая по съвсем друг начин. За нея това не е дом, а затвор. Две години преди Джак да се роди, майка му – тогава 17-годишната ученичка Джой – е била отвлечена от психопат без име /„Стария Ник”/ и заключена в Стая, където бива подложена на невъобразими и травмиращи неща – неща, които биха изкривили психиката на всеки по-лабилен човек. Майката обаче е силна, съумява да се бори със зъби и нокти за оцеляването си и когато Джак е роден, тя избира да се грижи за него, използвайки го като средство, което да крепи разсъдъка и волята й.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ех, този февруари – време за любов, инфекции и смърт! Какво по-добро време за филм, съдържащ и трите в безобразно количество? Докато четете тези редове, най-актуалният символ на авангардната простотия, „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, вилнее над бащино огнище и причинява непоправими щети върху тийнейджърския мироглед. Не знам дали знаете, но за хората, които не би трябвало да са живи, обаче някак си все още продължават да мърдат, си има биологичен термин и той е „зомби”, което е странно, защото аз винаги съм си мислел, че е „лилииванова”. Но тъй като само няколко деформирани същества филм не правят /освен ако не броите каста на „Непобедимите”/ в „Гордост и предразсъдъци и зомбита” се зачекват и любовните трепети на богати сърове и разгонени лейдита. Резултатът е като безглутеиново ястие – изглежда добре на външен вид, но Ви оставя с анален послевкус.

poster

„Гордост и предразсъдъци и зомбита” не е дело на Джейн Остин. /или Джей О, ако сте американчета, родени след Y2K/ Дори и да беше, нямаше да разбера, понеже съм класически илитерат и знам за сестрите Бронте точно толкова, колкото и за сестрите Кушлеви, а именно – че са сестри. Не съм чел книгата на г-жа Остин, нито съм гледал екранизациите й, защото продължавам да си повтарям, че съм мъж, но дори аз съм наясно, че клетата авторка не е имала намерение да цапа любовните си фантазии със слузестото присъствие на немъртви телеса. За това се е погрижил един наш съвременник на име Сет Греъм-Смит, по-известен като автор на друг исторически хорър миш-маш – „Ейбръхам Линкълн – ловец на вампири”, който покоси световните екрани преди няколко години и също като януарски вирус остави зрителите със симптоми на разстройство и повръщане.

Прочетете остатъка от публикацията »

Последният оцелял от братята Скот се завръща с поредния си филм за „инженери”. Този път обаче не става дума за извънземни гиганти, а за обикновен човечец, който е забравен на червената планета и трябва да оцелява, благодарение на политехническите си умения. /и лайната на екипажа/ Зачудих се защо Ридли Скот обича толкова инженерите, но после загрях, че собственият му баща е бил инженер в Британската армия, та явно от малък го е възпитал да уважава различните инструменти и боравещите с тях. Но тук няма да говорим за детски травми, а за научна фантастика, режисирана от шибания Ридли-Прометеус-Скот, който продължава да се бори храбро със старческата деменция, нищо че с всеки следващ филм, тя все повече побеждава.

poster

Последният епос на Скот бе „Изход: Богове и царе”, където не видях нито царе, нито богове, но ясно си спомням как видях табелката с надпис „Изход”, докато бягах потресен от киното. Режисьорът посвети тази проектилна повърня на брат си и ако бях на мястото на Тони, щях да го полтъргайствам до края на дните му. Сега Ридли е решил да адаптира романа на Анди Уиър, което на хартия сигурно е изглеждало като отлично решение. Но също като Ньойския мирен договор, някои неща, които изглеждат добре на хартия, в действителност са крайно ощетяващи.

Прочетете остатъка от публикацията »

Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът „50 нюанса сиво”. Никому неизвестната простачка в пре-критическа възраст Ерика Мичъл издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, „50 нюанса сиво” се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.

poster

Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. За първи път след Великата Инквизиция, връзването и бичуването на девици бе показано като нещо, което буди повече любопитство, отколкото ужас. По думи на авторката Е. Л. Джеймс, книгата е „my midlife crisis, writ large. All my fantasies in there, and that’s it.“ Схващате ли? Нормалните жени мечтаят за стабилен съпруг и здраво дете, докато нейните гащички подгизват от възбуда, когато бленува за парафилии. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?

Прочетете остатъка от публикацията »

април 2017
M T W T F S S
« Март    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Тагове

3D HBO Marvel Антъни Хопкинс Арнолд Шварценегер Брус Уилис Гай Ричи Гилермо Дел Торо Даниел Радклийф Джей Джей Ейбрамс Джеймс Камерън Джонатан Нолан Джони Деп Джордж Лукас Зак Снайдер Кейт Бекинсейл Кратки ревюта Кристен Стюърт Кристофър Нолан Крисчън Бейл Лиъм Нийсън М. Найт Шаямалан Майкъл Бей Майкъл Крайтън Маркус Ниспел Мегън Фокс Мила Йовович Никълъс Кейдж Новини Питър Джаксън Пол Андерсън Ридли Скот Робърт Дауни Мл. Робърт Патинсън Робърт Родригес Роланд Емерих Сам Рейми Сам Уортингтън Силвестър Сталоун Стефани Мейър Стивън Спилбърг Том Круз Уил Смит Харисън Форд Хю Джакман Шая Лебоф анализ анимация вампири драма екшън игра класация книга комедия комикс награди новина пародия постер премиера приключения прикуъл ревю рибуут римейк сериал сикуъл трейлър трилогия трилър уестърн фантастика фентъзи хорър

Join 281 other followers

Блог класация

Creative Commons License

Гласувай за нас в Sait1

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

wordpress visitor counter

Tyxo.bg counter

Посещения

  • 2,933,371 пъти