ТОП 10 – „Ако можеха да говорят…”

Напоследък по кината цари предпролетна суша, а навън се сипе сняг на парцали и се чудя с какво да запълвам празнините на този иначе разкошен блог. И тъй като от доста време не съм Ви занимавал с тъпи класации, е време да поправя грешката си точно сега. Днешната тема е животни-убийци и съм Ви приготвил кратък списък от десетте най-добри филма с подобен сюжет, представяни от Холивуд през годините. Знаете за кои говоря – за онези животновъдски кошмари, включващи характерни членове на фауната, които по някаква причина са вбесени на хората и искат да ги избият един по един, по възможност в мъки и най-често като се започне от чернокожите.

The Best of 2011

Според органайзера на клетъчния ми телефон, старата календарна година изтече още миналата седмица и като първи официален пост за 2012-та прецених, че е подходящо да се включа в актуалната напоследък блог-тенденция за равносметка на 2011-та. И понеже през изминалата година основно ходих на кино и спах /понякога в киното/, а никой не би искал да чете ТОП7 на кошмарите ми, нямам с какво друго да работя, освен със заглавията, които са ми харесали през изминалите 365 дни. В случая те са едва десет и като казвам ”едва”, имам предвид, че едва не ги съкратих на пет, но айде – от мен да мине.

Най-често използваните фрази в киното

Когато човек няма какво да прави, мисли глупости. Това се отнася най-силно за мен и днес ще Ви го докажа за пореден път, тъй като съм Ви приготвил списък на тринадесетте най-често употребявани фрази в холивудските филми.

The Best of 2010

Многолюдието вече изсипа върху бедните умове на интернет потребителите всички възможни класации, подредби и списъци с фаворитите си за изминалата жалка филмова година, оставяйки твърде малко неизказани неща. Ето затова, днес аз нямам намерението да изпадам във вербален дрисък, работейки със заучените си фрази, а директно ще Ви представя петте заглавия на 2010-та, от които останах с най-добро впечатление. За някои от тях може да прочетете надълго и нашироко в съответното ми ревю, а за други – ще трябва да си останете с пръст в уста и просто да ми повярвате, че си струват гледането, ако изобщо се имате за киномани.